Музей Свищов

Музейното дело в Свищов- традиции и настояще

Важно събитие от нашата културна история, носещо белега на първите начинания в бурното развитие на Българското възраждане, е създаването на първия музей в още неосвободена България. Актът на неговото учредяване носи дата 30 януари 1856 г. На този ден четирима родолюбиви българи: Димитър Начович – търговец, баща на бъдещия изтъкнат държавен деятел Григор Начович, Емануил Васкидович – основателят на първото светско училище по българските земи, Георги Владикин – учител в Св. Преображенското училище, руснак по произход, останал в града след Руско-турската война от 1828-1829 г. и Христаки Филчов-учител в същото училище, възпитаник на Киевската духовна семинария, а по време на Освободителната война, преводач към руската армия, решават да поставят едно Българско читалище, гдето ще „биди библиотека и музеом”.

В историята само привидно някои събития изглеждат случайни. Такъв е случаят и със Свищовския музей.

За първи път той е споменат в румънски пътеводител на крайдунавските градове от 1863 г., където специално е отбелязано, че в града има „малък музей със старини”. За съжаление по време на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. голяма част от събраните ръкописи, книги, монети и други старинни предмети са разпилени и безвъзвратно загубени.

Стремежът за откриване на археологически музей в града е съчетан през 1911 г. много удачно с идеята на Класното учителско дружество дома на Алеко Константинов да стане къща музей. Войните от 1912 г. до 1918 г. прекъсват осъществяването на този замисъл, но след тях, в 1919 г. е създаден Комитет за превръщане на родната къща на Алеко Константинов в къща-музей и е изработен устав, който е утвърден от Министерството на народното просвещение със Заповед № 1788 от 2.VІ.1920 г. Инициативният комитет развива много оживена дейност. Идеята за създаване на музей е огласена из цяла България, търси се материална и морална помощ отвсякъде и от всички. В начинанието се включва и Свищовската дружба в София, начело с най- изявените си представители- професорите Иван Шишманов и Георги Данаилов. Именно приятелството между първия и директора на Народния етнографски музей в София – Ст. Л. Костов дава тласък на събирателската работа за бъдещия музей в Свищов. В нея се включва и ст.ас. Евдокия Петева – Филова, немски възпитаник, съпруга на проф. Богдан Филов. Така Софийският музей става своего рода кръстник на Свищовския. Там освен вещи, свързани с живота на Алеко Константинов, се събират етнографски и други предмети.

В издирването ентусиазирано се включват граждани, учители, ученици и членове на археологическото дружество в града.
Замислен на тази по-широка основа, бъдещият музей се оформя с три раздела – „Алеко Константинов”, Етнографски и Археологически.
Дългогодишните очаквания на свищовлии се сбъдват. На 15.05.1926 г., в присъствието на председателя на Народното събрание проф. Ал. Цанков, народни представители, председателя на Комитета за превръщане на дома на Алеко Константинов в къща музей проф. Г. Данаилов, кмета на Свищов Аврам Капитанов и много граждани, министърът на Народното просвещение Никола Найденов открива музея на името на Алеко Константинов и в негова памет. И този път Свищов е сред първите в България. Неговият музей, наред с тези в София, Пловдив и Варна, е един от малкото държавни музеи в страната до 1944 г.
Силен тласък на постъпленията на археологически материал дават започнатите през 1960 г. Българо-полски разкопки на римския легионен лагер и ранновизантийски град Нове. На следващата година в старото училище „Св. Никола” на Христаки Павлович е открита експозиция за просветното дело в града през епохата на Възраждането, мемориална изложба за художника Николай Павлович и картинна галерия. През 1965 г. в местността „Паметниците” е уреден кът за преминаването на руските войски. Дванадесет години по-късно това паметно събитие в нашата история е ознаменувано с откриване на специална музейна сграда и експозиция. Богато илюстрирана с фотоси, графики и репродукции от руски художници, тя проследява подготовката на Освободителната война, форсирането на реката и похода на руските войски през българските земи.

От 1979 г. домът на писателя хуморист Ал. Константинов става мемориален музей. В северната половина на втория етаж е направена впечатляваща възстановка на подредбата в богата търговска къща от втората половина на ХІХ в., каквато безспорно е тази на бащата на Алеко – Иваница х. Константинов. Неслучайно в началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. в нея на два пъти отсяда руският император Александър ІІ. Тя е и мястото, избрано за седалище на първото гражданско управление в България, начело с Найден Геров, в което 14-годишният Алеко Константинов е писар.
Оригиналната виенска мебел и предмети на бита и разкоша от онова време неусетно пренасят посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската епоха. В останалата част на етажа чрез снимки, книги, писма и лични вещи са показани човешките, творчески и обществени стремления на писателя.

Етнографската експозиция отваря врати през есента на 1982 г. Разположена в уникална за града Арбанашки тип къща, строена в началото на ХІХ в., тя онагледява сполучливо търговския подем на Свищов през епохата на Възраждането. В отделни зали са показани всекидневни и празнични народни носии, произведения на златарството и църковна утвар, атмосферата на селския и градски бит. В две от избите на къщата е отделено специално внимание на производството на вино и рибарството -два занаята твърде характерни за Свищов. Те са богато илюстрирани както със специфични и оригинални вещи и пособия, така и с много макети.

Археологическа експозиция През 1996 г. в друга емблематична къща от нашето Възраждане, тази на Димитър Начович, в която е взето решението за създаването на първото читалище с музей в България, е открита Археологическата експозиция. За разлика от многото други, тя е тематична, посветена само на римския военен лагер и ранновизантийски град Нове, разположени на 2 км. източно от Свищов.

Не голяма по площ (около 100 кв.м), тя показва изключителното разнообразие от археологически предмети, намерени по време на съвместните българо-полски разкопки от 1960 г. насам. Изградена на тематичен и хронологичен принцип, експозицията дава представа както за обхвата на римската експанзия и уеднаквяването на бита и културата в различните провинции на империята, така и за характерни местни особености. Прегледните планове и компютърни възстановки на най- важните сгради в лагера и късноантичния град – Принципията (Щабът на легиона), Валетудинариума (Военната болница), Скамнум трибунорум (Офицерските жилища), Епископската базилика и градска вила, помагат в голяма степен на посетителя да добие необходимата представа за тяхното устройство и вид през І-VІ в. В една от залите е отделено специално внимание на богатите колекции на музея от игли за коса и шев, костени и бронзови украшения, дребна бронзова пластика и монети.

В търсене на нещо по-различно е изграден интериорът на т.н. Самоковлиева къща, бившият Дом на новороденото. Това, което е изложено в нея, стои свободно и естествено, нерамкирано от типичната експозиционна схема, характерна за обичайните музеи. Посетителят има усещането, че се е върнал стотина години назад във времето и се намира в типична свищовска къща. От вестибюла се влиза наляво в салон, обзаведен с лека виенска мебел, клавесин, сервизи, списания, албуми, ръкоделия. Той е използван за почивка, посрещане на неангажиращи гости и развлечения. Следващата стая е оформена като трапезария. Мебелировката се състои от масивна маса и столове около нея (заедно с едно високо детско столче за хранене), бюфет с брилянтна изработка и помощни масички с изложени сервизи. Централното и най-голямо помещение на къщата е замислено като място, където стават по-официални по характер събирания, съпроводени освен всичко друго и от музикални изпълнения. Тук е изложен първият внесен в България домашен роял, подарен на годеницата на диригента на Първия светски български хор Григор Тончев. Следващата стая, с представената типична за целта мебел, пресъздава обстановката на работен кабинет, чието наличие в една такава къща е въпрос на обществен авторитет, престиж и достойнство. Последната стая показва изгледа на спалня, характерна за търговското съсловие на града. Комплектът от мебели е докаран от Виена като подарък от Стефан Стамболов – министър-председател на България, за неговия приятел от Свищов, известен адвокат и народен представител Тодор Божинов. Усещането за автентичност се прокрадва неусетно от всяка изложена вещ, а очите не могат да се насладят на великолепно изрисуваните тавани.

Всичко изложено в тази къща, строена през 1895 г., показва по особено ненатрапчив начин характерните особености на свищовския бит и култура, силно повлияни от културната столица на тогавашна Европа -Виена.

Музей Главна квартира на руската дунавска армия – 1877 година.
Главната квартира на руската армия се установява в Горна Студена на 9 август 1877 г. От 14 август с.г. там се установява и императорската квартира. В нея пребивават император Александър ІІ, главнокомандващият Николай Николаевич, военният министър Милютин, граф Николай Павлович Игнатиев, княз Владимир Черказки и др.

Музеят е изграден в периода 1904 – 1907 г. по идея на Стоян Заимов и комитет “Цар Освободител”. Намира се в лятната двуетажна къща на търновския търговец х. Никола Минчев, предоставена по време на войната за Главната квартира.
Открит е тържествено на 4 септември 1907 г. Присъстват ветерани от Освободителната война, сред които – генерал Столетов, ген. Паренсов и др.
Експозицията включва оригинални оръжия и предмети, предоставени от руското командване специално за музея.

Музей Свищов

Адрес: гр. Свищов, ул. “Клокотница” 6
Тел.: 0631 6 04 67, 6 04 52
E-mail: novae@ sv-bg.com