Община Долна Баня

Историята на Долна баня води своето начало още от траките. Венетица, Юрта и Койчовец – това са имената на трите селища, намиращи се в непосредствена близост едно до друго, които по-късно се обединяват в едно, познато на историците като Баня, което през втората половина на 19 век е наречено Долна баня.

Много племена и народи оставят тук своите следи – римляни и византийци, прабългари и славяни – всички привлечени от природните красоти и богатства – топлите минерални извори, чистия въздух и мек климат.

В миналото Долна баня е била кръстопътно средище на стария босненски път по посока Пловдив – Самоков – Ниш и със своите ханове е била важна спирка за пренощуване по Арнаутския път.

Малко се знае за най–древната история на Долна баня. Съчетанието на местоположението, прекрасната природа и многобройните минерални извори е привличало хората от незапомнени времена.

Има исторически сведения, че около 5 век пр. н. е. по горното течение на река Марица са живеели тракийски племена. Те добивали руда, желязо и злато. Наричали ги “беси”. След това дошли римляните, византийците, славяните и прабългарите, които винаги се заселвали около минералните извори.

Археологическите проучвания и разкопки на различните паметници са доказателство за живота по тези земи. На един час от Костенец по т. нар. ”Горен друм ” в полите на Източна Рила се намират останките от историческия Костенечки манастир ”Св. Спас”. Близо до него са открити останки от две средновековни крепости, седем тракийски надгробни некропола с 27 могили, както и три отделно разположени могили. В западна посока от града могат да се открият други археологически следи от две стари крепости, които и до днес населението нарича ”Голямо градище” и “Малко градище”, както и останки от антични селища. Открити са запазени части от античен и средновековен път.

Важни събития от по-новата история на Долна баня

• През 1851 г. се открива първото килийно училище.
• Долна баня е освободена от османско робство на 11 януари 1878 г. Десет са опълченците, участвали в Руско-турската война.
• През 1896 г. в селището се създава Ловно-рибарско дружество “Сокол”. То е едно от първите дружества в Княжество България.
• През 1896 г. в селището се открива първата в района Временна летна пощенска станция, която през 1898 г. става постоянна, наричана Стационарна поща.
• Около 1900 г. е открита първата амбулатория в селото. Днешната сграда на здравната служба е построена през 1948 г.
• Туристическо дружество “Ибър” е създадено през 1902 г. То е първото селско туристическо дружество в България. Днешните туристически хижи са построени съответно – стара хижа “Венетица” през 1972 г., новата сграда – през 1983 г., хижа “Гергиница”- през 1976 г.
• През 1925 г. се открива Държавното практическо училище, днешната Професионална гимназия ”Христо Ботев”, чиято сграда е завършена през 1941 г.
• През 1903 г. в Долна баня се създава първото спортно дружество по колоездене, което през 1919 г. прераства в Общо физкултурно дружество.
• Стадионът е открит през 1960 г.
• От 1908 г. до 1934 г. в селището е имало Мирово съдилище.
• През 1911 г. е създадена Потребителна кооперация “Напредък”.
• Клон на Популярната банка е работел в Долна баня от 1927 г. до 50-те години на XX век.
• През 1918 г. е довършена сградата на СОУ “Неофит Рилски”.
• Допълнително земеделско училище съществува в селото от 1931 г. до 1953 г.
• През 1932 г. се открива Ветеринарна лечебница.
• През 1939 г. се създава “Сиропиталище за селски девици” от тогавашния “Съюз за закрила на децата в България”. Сградата и прилежащата територия са дарение от Констанца Ляпчева, съпруга на тогавашния министър председател Андрей Ляпчев. Днес това е Домът за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа “К. Ляпчева”.
• През 1956 г. е открито Общинско радио “Рила”.
• Долна баня е призната за град с Указ на Държавния съвет на 4 септември 1974 г.

Исторически забележителности

С протокол № 35/23.11.1989г. на Архитектурната комисия при Експертния съвет на Националния институт за паметници на културата е одобрен актуализиран списък на паметниците на културата в гр. Долна баня.

Малко се знае за древната история на долнобанския край, макар че със сигурност топлите извори са привличали тук хора още от праисторически времена. До сега няма и сериозни археологически проучвания.

Има сведения, че могилите на югозапад от гр. Долна баня са от края на бронзовата епоха (1300-1100г. пр. н. е.).Твърди се, че по горното течение на Марица са живели тракийските племена „беси”.

В подножието на Източна Рила, близо до стария “горен друм” се намират останките от старото селище ”Венетица”, 7 тракийски надгробни некропола с 27 могили и 3 самостоянелни надгробни могили. В западна посока около вр. “Църквище” има руини от две стари крепости.Едната, известна днес като “Голямо Градище”, в миналото е била крепостта „Кючук чаир”.Заедно с портата „Траянови врата” и Самуиловата крепост /над с.Костенец/ трите са били погранични крепости на Първата българска държава.В крепостта „Голямо градище” е имало изграден храм в чест на Св. Иван Рилски Чудотворец, а зад крепостта „Малко градище” – женски скит „Св. Петка”. В тази посока са запазени останки от две антични и късноантични селища, части от античен и средновековен път и надгробни могили.

Освен останките от древните селища, пътища и античните могили като паметници на културата с местно значение са обявени и различни сгради:

• осем къщи в гр. Долна баня /само две от тях са използваеми и в добро състояние/.
• старото училище, чието изграждане е започнало през1879г. и е първият обществен строеж в селището след Освобождението.Сградата е реставрирана и превърната в музей, който в последното десетилетиена ХХ век е разрушен, предстои възтановяването му.
• хамамът (банята). Минералният извор е привличал около себе си хората още от дълбока древност, но сериозни разкопки не са правени. Към 1700г. Радослав от Костенец построява баня, която макар и в недобър вид, е запазена до днес.

Църквите на Общината

Свещенникът на гр. Долна баня – свещеноиконом Пламен Димитров представя църквите на селището така: “Четири са стълбовете, четирима са покровителите на вяра и духовна упора в нашия град; четири са и печатите, запечатили миналото, за да го има настоящето; четири са и светилниците, които ни сгряват и са жалон, на който, ако се уповаваме, ще ни има вовеки.Не можем да кажем, че това са паметници, защото паметникът е обелиск, спомен от миналото, а най- удачно е да ги наречем непресъхващи реки на вярата.”

Според географското си разположение църквите са:

Храм “Света Парашкева Петка Българска”

Скитът “Света Петка” е възникнал при пренасяне мощите на Светицата за гр. Търново.Участващите в шествието пренощували в подножието на планината при крепостта “Малко Градище”.На сутринта на мястото бликнал извор с целебна вода, съществуващ до днес.Около аязмото възникнал женски скит с параклис, където хората търсели изцеление.През Руско-турската война той бил разрушен. Малко след Овобождението благочестиви християни изградили молитвена стая.През 1938г. с труда и средствата на долнобанци е изградена тухлена масивна стая, която се посещава и днес.В нея няма място за олтар и духовниците не могат да извършват Света Божествена литургия. Така възниква идеята да се построи храм.Основите са положени през 2001г.

На 08.05.2005г. храмът е тържествено осветен.

Всеки ден мало и голямо извървява пътя към своя храм “Света Петка”, търсейки чрез вярата помощ и изцеление.

Оброчище и храм „ Свети ВеликомъченикГеорги”

Оброчището “Свети Великомъченик Георги” се намира в двора на СОУ „Неофит Рилски”.

Преди да бъде разрушена от турците най- голямата махала на долнобанци – “Венетица”, дворът на училището е бил гробищен парк.Оттогава като символ на героизма и спомен за удавеното в кръв селище останал каменен кръст.Около него на 6-ти май всяка година хората освещавали своите курбани.След 1945г. кръстът е преместен в двора на храм “Успение на Пресвета Богородица” и курбаните вече се благославяли там на църковния празник “Успение на Пресвета Богородица”.По- късно възниква идеята в двора на църквата да бъде изграден по-малък храм “Св. Великомъченик Георгий”, който да бъде използван като храм през зимата и като неделно училище.Храмът е осветен през 1992г. с полагане на мощи от Свети Великомъченик Харалампий.

През 2001г. каменният кръст с литийно шествие е върнат в двора на СОУ “Неофет Рилски”.

Храм “Успение на Пресвета Богородица”

Буддни, добри християни са били жителите на с. Долна баня.След 1860г. те започват да събират средства и да търсят възможност да изградят православен храм.Баба Милка Стайкова дарява своята къща с дворното си място за църква и училище.Църквата е градена през нощта.Част от иконите са рисувани от Димитър Зогравски.Макар, че нямала камбанария, тя не била вградена в земята, както повелявали турските закони, знак на непреклонността на долнобанци.

На 30.10.1870г. храмът бил осветен от Негово Високопреосвещенство Доситей Самоковски.

Построен преди 135г. и днес той е един от най- красивите храмове на Българската православна църква.

Манастир “Свето Възнесение Господне”

В полите на Източна Рила на запад от острия рид Сакарджа се намира Възнесенският манастир “Свети Спас”.Около V век римският император Костанций Хлор основал град на свое име, който борзо станал един от най- големите градове на Римската империя / намирал се на територията на днешните “Вили Костенец” /. Манастирът “Възнесение Господне” възникнал по това време като резиденция на Костенския митрополит.В него кипял богат духовен живот до Х IV век.

През времето на цар Иван Шишман Костенечкото деспотство е било силно.

Известен е неговият деспот Янкул Черньо.След превземането на Констанция от турците, оцелялото население се скрило зад дебелите манастирски стени.Дълго се отбранявали хората, но турците превзели манастира.Загинал храбрият деспот.Останалите закрилници успели да сторят две неща, които се помнят: изнесли книгите и ценностите на манастира и ги проводили до Атон и погребали войводата си в гробницата на основателя на манастира.

През 1660г. по пътя си към Якоруда, ордата на Караимам Хасан Ходжа опожарила всичко по пътя си. Останали само руини.

През Х VIII век местното население издействало ферман от Високата порта за възстановяване на манастирските килии.

Според преданието един от турските чифликчии открил на мястото пред манастира полуобгоряла икона на Свети Архидякон Стефан и я подарил за “българска джамия”. Оттогава всяка година признателните долнобанци празнуват своя празник “Възнесение Господне”.

• Е-услуги
• По гражданско състояние
• Туризъм
• Технически услуги
• Селско стопанство и екология
• Транспорт
• Търговия

• Символи
• История и исторически забележителности
• Ден на града
• Почетни звания
• География
• Природа и екология
• Население
• Образование
• Икономика
• Паметници на културата
• Туристистическо дружество
• Читалище

Община Долна Баня – dolna-banya.net

Aдрес: Община Долна баня, град Долна баня 2040, обл. Софийска, ул.”Търговска”134
Тел: 07120 21 21