ДП КАБИЮК – Селскостопанска дейност Шумен

Конезавод Кабиюк e oснован 1864 година и тази година посреща своя 150 годишен юбилей.
Конезавод Кабиюк е най-старият конезавод в България, основан през 1864 година от русенския валия Митхат Паша с цел производство на коне за турската армия. Той е разположен на Шуменското плато на тринадесет км североизточно от град Шумен, на средна надморска височина 194 м.

Още през първите години броят на конете в конезавода е достигнал около 1000. По-късно по време на руско-турската освободителна война всички коне от конезавода биват извозени от отстъпващата турска армия в Анадола и освободената Българска държава го заварва празен.

През 1883 г. поради остра нужда от коне за новосформираната българска войска се прави опит за възстановяване на дейността му, но поради лошите качества на събраните за разплод коне и липса на квалифициран персонал, той бива затворен четири години по-късно.

Същинското възстановяване на дейността на стопанството датира от есента на 1894 г. под името Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо Кабиюк.

От тогава до сега той функционира без прекъсване. От самото начало в стопанството започва обособяването на вспомагателни отдели като говедовъден, овцевъден, свиневъден и птицевъден. Първоначално те са служели само за задоволяване на собствените нуждите, но по-късно биват оформени като племенни отдели.

По тази причина през 1911 г.конезаводът е преименуван в Държавен завод за добитък и депо за мъжки разплодници. По-късно стопанството продължава дейността си под името Държавно земеделско стопанство Васил Коларов. От 1963 г. в състава на Академията на селскостопанските науки, Кабиюк действа като Държавно племенно животновъдно стопанство Васил Коларов, Държавен племенен семепроизводствен комплекс Кабиюк, Опитна станция по биволовъдство и коневъдство Кабиюк и др.

През 2004 година с приемането на закона за животновъдството, стопанството е преименувано в Държавно предприятие Кабиюк. В закона е предвидено то да остане 100% държавна собственост под ръководството на Министерството на земеделието и горите, както и да бъде защитено от приватизация и обявяване в несъстоятелност.

Основна насока в дейността е развитието на племенното овцевъдството и коневъдство, както и запазването на автохтонни породи говеда и овце в съществуващия тук генетичен резерват. Тази дейност се субсидира от държавата.

Стопанството разполага с 28 320 декара земя, от която 20 671 е обработваема, а останалата се състои от ливади, пасища, постройки и др. Освен централната част с обща площ около 20 000 дка, стопанството включва още два филиала – Малка мера, разположен на 15 км от Централа с обща площ около 7 600 дка и Хиподрум град Шумен, отдалечен на 13 км от Централа на северния край на гр. Шумен, с обща площ около 400 дка.

В предприятието са обособени следните отдели:

Коневъдство
Овцевъдство
Резерват
Говедовъдство
Свиневъдство
Полевъдство.

ДП “Кабиюк” разполага с 20 681 дка обработваема земя. Релефът в землището е платформен, със силно разчленение и циркуледенудационни плата, издигнати през Неоген – Квартернера позитивно морфоструктури. Надморската височина е от 240 до 260 метра.

В геоложко отношение районът е сравнително еднообразен и представен от теригенно-карбонатни скали на Шуменската свита на Горната Креда. Почвообразуващи материали са карбонатни песъкливо-глинести отложения. Типът на почвената покривка представлява карбонатен чернозем, нееродиран и слабо еродиран, тежко песъкливо-глинест.

Съдържанието на органично вещество в повърхностия хоризонт – 3,48, ги определя като средно хумусни почви. Почвената реакция е алкална Рн – 7,3. Карбонати са установени по целия профил. Притежават добра аерираност, средна водопропускливост и от слаба до средна водозадържаща способност. В климатично отношение, землището на “Кaбиюк” попада в климатичния район на Лудогорско-добруджанските плата от Севернобългарската умерено-континентална климатична подобласт от Европейската континентална (умерена) климатична област. Най-топли са месеците юли и август – със средни месечни температури от 22 градуса С, а най-ниските средномесечни температури са през месец януари – 1,1 градуса С. Средната годишна темпуратура е 11,0 градуса С. Основните валежи за района падат в края на пролетта и в началото на лятото през месеците май и юни. Забелязва се и втори максимум в началото на зимата – месец ноември и декември. Абсолютния минимум е през месец септември, а вторичният – през зимата. Като цяло валежите са недостатъчни, тъй като общата им сума е 597 мм/м2, което е малко под средните 623 мм/м2 за странатa.
Структурата на земеделските култури е изцяло подчинена на нуждите на животновъдството в стопанството. Зърнените култури заемат 55% от обработваемите площи, 26% сочните и тревни фуражни култури, техническите – 16% и 3% други. От произведеното зърно 70 % остава за вътрешно потребление в т.ч., 62% за фураж и 8 % за семена, 30% се реализира. Ежегодно в ДП “Кабиюк” се реколтират около 4000 дка пшеница, 3500 дка ечемик, 2000 дка овес за зърно, 2000 дка царевица за зърно, 1800 дка силажна царевица, 1700 дка люцерна фиево и 1500 дка грахово-овесена смеска, 3500 дка слънчоглед. Културите се отглеждат при висок агрохон и се гарантират стабилни добиви. Средно от пшеницата се получава 450 кг/дка, от ечемика – 500 кг/дка, от овеса – 250 дка, от царевицата – 600 кг/дка, от слънчогледа – 250 кг/дка. Акцент в растениевъдството е семепроизвоството.

На територията на ДП “Кабиюк” се съхраняват две стари български породи овце и Сивото искърско говедо, което е получено чрез народ на селекция при кръстосване на местно късорого говедо и дългорого говедо. Получили са се добре сложени, сравнително едри животни (280 – 360 кг) и млечност 800 – 900 Е. Искърското говедо е било установена порода, отглеждана у нас. Постепенно след 1950 година е изтласкано от Черношареното и други културни породи говеда. Днес у нас са останали около 250 бр. от тази порода.
Медночервената овца е населявала този район от дълбока древност. Има груба вълна от тъмнокафяв цвят. Сравнително дребна овца (35 – 45 кг живо тегло). Плодовитостта й е около 125 – 135 агнета от 100 овце с млечност около 40 л за лактация, издръжлива към условията на отглеждане и заболявания. Породата е застрашена от изчезване. Каракачанската овца е наречена на името на хората, които са я отглеждали, а именно Каракачани.

Това са група хора, които са се занимавали само с отглеждането на овце и са пътували целогодишно от Северна България до Бяло море и обратно. Каракачанската овца е с бяла, груба вълна с дължина 14 -18 см със средно жълто тегло 30 – 35 кг, плодовитост 130 – 140 %, млечност около 35 – 40, непретенциозна към храна и отглеждане, издръжлива на болести. Породата също е застрашена от изчезване. Животните в резервата са включени в националния генофонд на Република България.

ДП КАБИЮК – Селскостопанска дейност Шумен – kabiuk.net
Адрес: гр. Шумен, ж.к. Макак
Тел.: 054 801 050
Моб.тел.: 0892 232 627
E-mail: kabiuk_ofis@ abv.bg