Исторически музей – Харманли

Posted On 22 Feb 2017

ЗА НАС

ИСТОРИЯ НА МУЗЕЯ

Идеята за изграждане на институция, занимаваща се със събиране, изучаване, опазване и популяризиране на артефакти, свързани с миналото на гр. Харманли и региона, се заражда в местната културна общност още към края на 50-те години на миналия ХХ век. За нейната реализация започва да се грижи специално изграден към ОНЧ ”Дружба” – гр. Харманли музеен съвет. През 1964 г., след няколко години упорита работа на този съвет, в Министерство на културата с разрешение на КИК е регистрирано съществуването на музейна сбирка към ОНЧ ”Дружба” – гр. Харманли.

Първата сграда на музейната сбирка в Харманли Следват още 4 години на събиране на експонати, тяхното обработване, подготовка на експозиционни площи и през 1968 г., на 18 януари, във връзка с организираната по повод 90 години от освобождението на Харманли от османско робство изложба, сбирката е открита за посещения. Първоначално тя намира подслон в първата сграда на училището в града, построена след 1835 г. и намираща се в близост до църквата „Св. Атанасий”.
Пръв уредник е дългогодишният читалищен деятел Златан Петров, роден в с. Черна могила през 1911 г., получил образование в Педагогическа гимназия в гр. Харманли и учителствал дълги години в родното си село.

В музейната сбирка са обособени три отдела – археология, етнография и революционно движение и национално-освободителни борби. С възрожденски ентусиазъм Зл. Петров подхожда към своите задължения – събира експонати както чрез организирани по селищата в региона откупки, така и чрез случайни постъпления, инвентира новопостъпилите материали, организира изложби. По-съществен е обаче приноса му за популяризирането на културното наследство на региона. Негова е заслугата за обявяването на съществуваща в местността „Извора на Белоногата” чешма за национален паметник на културата, свързан с поемата на П. Р. Славейков. Зл. Петров се занимава и с теренни обхождания в региона като натрупва немалък обем информация за културно – историческите паметници на територията на общината. Организира и съвместни инициативи с

Исторически музей – гр. Хасково, като сред тях са разкопките в местността „Теке баир” при с. Овчарово, а също в местността „Градището” между селата Бисер и Черна могила. Трябва да се отбележи и организираното от него реставриране на почти порутената постройка на съществуващия в с. Богомил мюсюлмански молитвен дом „Текето”. След пенсионирането си през 1971 г. Златан Петров продължава да работи като уредник при музейната сбирка, като напуска този пост едва през 1993 г.

Нуждите на новото време и разрастващата се дейност на институцията налагат нуждата от привличане на подготвени специалисти. Такъв е започналият работа след 1980 г. Росен Стефанов. Завършил история и специализирал етнография в Полша първоначално той работи като уредник, а след 1993 г. и като директор на музейната сбирка. За съжаление преждевременната му кончина през 1999 г. слага край на една добра професионална кариера. Междувременно в харманлийската общественост назрява идеята за израстване на първоначалната сбирка и превръщането й в Исторически музей. За пръв път тази идея е изказана от тогавашния кмет на Община Харманли инж. Г. Генев. В своя докладна до Министерство на културата той обосновава необходимостта от такава стъпка. Едва през 2000г. обаче тази идея става факт. С Решение на Общинския съвет № 327/ 27.10.2000 г., Протокол № 15 музейната сбирка се преобразува в Исторически музей. Предприета е съгласувателна процедура с Министерство на културата, като съгласието на институцията е получено на 17.11.2000 г. Според него в музея се обособяват три отдела – археология, етнография и нова и най-нова история. Поста „директор” е заеман до 2002 г. от М. Райдовски, впоследствие продължил като уредник до 2009 г. След 2002 г. и след проведен конкурс на тази длъжност е назначен Н. Колев, който работи като такъв до 2009 г. От 2002 г. тук започва работа като уредник на отдел „Етнография” и Татяна Димитрова.

Сегашната сграда на Историческия музей в Харманли Построена след 1884 г. по проект на италианския архитект Пиетро Монтани, сградата е използвана дълги години като пощенска станция, след 9 септември, 1944 г. се използва като седалище на околийския началник и като управление на Народната милиция, а след построяване на новата пощенска сграда – като управление на АПК – гр. Харманли. След известен период, в който тя е необитаема и след предприет мащабен ремонт, след 1993 г. тя е предоставена за нуждите на музейното дело, а решението на общинския съвет за създаването на Историческия музей потвърждава този факт. Сградата е предложена за обявяване за архитектурен паметник на културата. Тя масивна, двуетажна, разполага с 350 кв.м. експозиционна площ, обособени са фондохранилища, административна част и помещение, пригодено за библиотека, разполагаща с над 1000 тома литература. Към настоящия момент в Исторически музей – гр. Харманли работят двама уредници – Татяна Димитрова, уредник на отдел „Етнография” и Добромир Атанасов, уредник на отдел „Нова и най-нова история” и фондовик на отдел „Археология”. Директор от 2009 г. е доц. д-р Тошо Спиридонов.

БИБЛИОТЕКА

Към настоящия момент в музея е обособена библиотека, която към момента разполага с над 1000 тома литература. Тя е специализирана и разпределена по отдели – археологическа, етнографска, историческа, краеведческа, периодични издания на различни музеи в страната, както и обща литература, невлизаща в посочените по-горе категории. Най-малък е броят на издания от областта на археологията, а най-добре са представени различни области на историческото познание – както българска, така и световна история. Част от литературата в библиотеката на Музея е на полски език (дарение от съпругата на Р. Стефанов), като това особено се отнася за историческата и етнографската литература.
В музея могат да се намерят и получат срещу дарение Туристическия атлас на Община Харманли, туристическа карта с обектите за културен туризъм на общината, детска сглобяема картонена крепост – модел на Кастра Рубра, както и първа книжка на научното издание на музея („Castra Rubra”), която включва статии на Б. Борисов, Б. Бориславов, Кр. Димитрова, Т. Спиридонов и хроника.

АРХЕОЛОГИЯ

Отдел „Археология” започва своето съществуване още с регистрирането на музейната сбирка през 1964 г. и откриването й за посетители през 1968 г. Може да се посочи, че стремежът за неговото развитие фокусира усилията на първия уредник Зл. Петров. Експонатите постъпват тук основно като дарения от страна на граждани, резултат от случайни находки или след организирани съвместно с ГОНС – гр. Харманли откупки на експонати по селищата в региона като този начин за набиране на експонати се използва най-вече за нумизматични или етнографски артефакти. До началото на 90-те години на ХХ век на територията на общината липсват планомерни археологически разкопки, осъществени от подготвен научен екип. Единствените такива теренни проучвания се отнасят за съществуващия в местността „Градището” между селата Бисер и Черна могила обект, отнасящ се към античността и средновековието, а също за обекта в местността „Теке баир” край с. Овчарово, датиран към ранножелязната епоха. От тези проучвания не е постъпил нито един експонат. В музея има единствено фрагменти от керамика от разкопки в местността „Извора на Белоногата” от 1960 г., осъществени във връзка с изграждането на лесопарка в тази част на града.

Основната част от постъпилите до началото 90-те години на ХХ век находки, включително монети, идват от дарения на граждани. Трудно могат да бъдат обособени и съхраняваните във фонда на музея и придобити през посочения период артефакти по обекти или по селища. Така късния неолит е представен с каменни и кремъчни сечива, а също с костени изделия. Към времето на енеолита се отнасят наличните глинени идоли – както фрагменти, така и цяла женска фигурка. В посочения период може да бъде датирана и глинената чашка от с. Лешниково, а също и отделни други керамични съдове. Доста по-добре представена е бронзова епоха и особено прехода от късна бронзова към ранната желязна епоха. Богата е колекцията от съдове, датирани към посочения период. Желязната епоха е застъпена основно чрез тракийската керамика. Тук трябва да се споменат и няколко оброчните плочки на тракийски конник както и голямата плоча на тракийски Херос, постъпила като дарение в музея от Д. Пенев от гр. Харманли. От района на с. Орешец е намерения жертвеник на Херакъл, като оригинала е в РИМ – Хасково, а в Исторически музей – Харманли е представено негово копие. Не трябва да се пропускат и монетните находки на гръцки колонии, намирани в региона. От времето на римското владичество по нашите земи в музея присъстват добре запазена, но вече намираща се в лошо състояние желязна ромфея – една от малкото, съхранени в България. От този период във фонда на отдела се съхраняват керамични съдове, глинени лампи, пръстени, монети на отделни императори, печати и др. Към този период е датиран и един експонат на музея, използван като негова емблема – бронзова украса от римска колесница, протоме на пантера с две глави на лебеди. Намерена е като случайна находка при извършване на строителни дейности в рамките на самия град и постъпила като дарение. Средновековието е представено основно със железни сечива, керамични съдове или фрагменти от тях, пръстени, сребърна обица, камбанки, бронзови кръстове и други. Тук отново трябва да споменем монетните находки – византийски монети, а също и парични знаци на български владетели. До 1993 г. фондът на отдела разполага с над 500 заведени експоната, от които монетите и оловните печати надхвърлят цифрата 300.

В музея биват предавани и експонати, конфискувани от иманяри след проведени съдебни дела. Резултат от три подобни постъпления от 2007 г., 2009 г. и 2011 г. са множество фрагменти от керамични съдове, антични и средновековни бронзови изделия – пръстени, токи, коланни апликации, монети,в това число и османски, култови масички и фигурки или части от фигурки на тракийски конник, железни сечива и др. През 2009 г. след сигнал за иманярско посегателство в местността „Юртищата”, югоизточно от гр. Харманли на около 3 км. и след предприето теренно обхождане в музея постъпиха голям брой фрагменти от керамични съдове, датирани към римската епоха.
В никакъв случай не трябва да се пропуска и дарителството от страна на частни лица, което не е секвало от съществуването на музея, макар в последните години то да е в ограничен мащаб. Благодарение на добросъвестното спазване на изискванията на Закона за културното наследство от страна на отделни граждани в музея постъпиха огромен брой фрагменти от керамични съдове, датирани към късна бронзова епоха, меднокаменна епоха, желязна епоха, римско владичество и средновековие. Наред с това бяха приети и немалък брой каменни и кремъчни сечива, железни оръдия на труда, звънци, тежести за тъкачен стан, върхове на стрели, токи и др.
Тук е мястото да споменем и сравнително добрата колекция от мраморни части от колони, сред който тази от храм на Аполон, намирал се край с. Преславец, колоната, маркираща границите на селищна територия, открита в близост до с. Българин, осеви камъни от крепостни порти или от землянки, тухли от пещ пред средновековно огнище от обект „Шиханов бряг” и др.
До 2009 г. експозицията на отдел „Археология” заемаше цялата половина от първия етаж на сградата на музея. На 23 април 2010 г. след продължителен ремонт бе открита обновената ексопизиция на музея. В нея чрез 5 витрини и 3 маси с помощта на съответни експонати, придружени от обяснителни текстове е представен поселищния живот в региона чрез хронологията на проучваните археологически обекти. Новата експозиция предоставя непосредствен досег на посетителя с представяните движими културни ценности, като ограничителни стъкла на витрините няма. Тук трябва да се отбележи и наличието на сериозен брой монети, след липсата на такива в предишната експозиция.
Към настоящия момент отдел „Археология” разполага с над 4500 инвентарни единици в основен фонд и почти 100 в спомагателен фонд. Отделът няма уредник.
Археологически проучвания
Като цяло археологическите обекти на територията на общината не са били обект на интензивно изучаване. Началото на системни проучвания, като оставим настрана теренните обхождания на Д. Аладжов, е сложено с експедициите на Института по тракология при БАН, проведени през 1976 г., както и проучванията от 1993 г. и 1995 г. под ръководството на К. Лещаков по трасето на новостроящата се магистрала „Марица”. Като продължение на такива експедиции са разкопките на селището при с. Овчарово и няколкото статии в научния печат.
От няколко обекта по протежението на магистралата, намиращи се в землището на с. Доситеево, в музея са постъпили множество фрагменти от керамика, както и цели съдове, датирани към късна бронзова и ранна желязна епоха. Отново към тази епоха е датирано и проучваното тракийско светилище, намиращо се също в землището на с. Доситеево, в местността „Семерчето”. Началото на неговото проучване е поставено от К. Лещаков като впоследствие там работи Б. Бориславов. От този обект в музея са представени глинена урна, прешлени за вретено, върхове на стрели, костени сечива и железен пръстен. За съжаление всички находки, включително и споменатите по-горе се съхраняват в НИМ и са предоставени на ИМ-Харманли в рамките на гостуваща изложба.
След 1999 г. и до 2007 г. с прекъсвания продължава проучването на обект в местността „Шиханов бряг”, намиращ се в непосредствена близост до гр. Харманли. Там работи екип от ИМ–Нова Загора, в който влизат Т. Кънчева, Кр. Велков и В. Игнатов. Проучванията разкриват едно рибарско селище, разположено край брод на р. Марица, но с дълъг период на съществуване – от късна бронзова епоха до Средновековието. В ИМ-Харманли от този обект са представени прешлени за вретено, кани, купи, кремъчни сечива, модел на колело и дръжка на съд с форма на фалос (късна бронзова и ранна желязна епоха); фрагменти от глинена есхара, бронзови маниста (салталеоне), ножчета (желязна епоха); голяма глинена амфора и две малки глинени панички (римска епоха); желязно оръжие,тип „гарванов крак”, ножчета, върхове на стрели и прешлени за вретено (средновековие).
През 2004 г. в околностите на гр. Харманли, но в друга местност, бяха проведени археологически разкопки под ръководството на Кр. Бъчваров. От тях в музея постъпиха над 3400 находки, като от тях кремъчните сечива са около 3000, а наред с тях има и каменни сечива, както и фрагменти от глинени идоли, произхождащи от селище, съществувало към късния неолит и ранния енеолит.
Особено ценни се оказаха находките от надгробна могила в землището на с. Изворово, проучвана от Б. Бориславов през 2007 г. Откритата тук златна огърлица има само един подобен аналог в света. Тя се съхранява в НИМ. През 2008 г. същият археолог при проучване на друга могила в същото землище отново попадна на интересни находки.
В ИМ–Харманли се съхраняват над 300 движими културни ценности, постъпили след разкопки на комплекс „Кастра Рубра”, включващ римска пътна станция, ранно византийска крепост и римски и късносредновековен некропол. Осъществени през 2007 г. и 2008 г. под ръководството на доц. Б. Борисов, те обогатиха фонда на отдел „Археология” с реставрирани 8 керамични съда, тежести за тъкачен стан, железни сечива – триръби върхове на стрели, ножчета, скоби, токи, гвоздеи, костени сечива, включително ажурно изработени токи, бронзови изделия – обеци, халки, токи, сребърни обеци, сребърни лунули, оловни пръстени, монети като от този обект са 8 от общо 10-те златни монети, притежавани от ИМ-Харманли.

ЕТНОГРАФИЯ

Етнографският отдел към ИМ – Харманли е създаден през 1964 г. Той събира, съхранява и показва етнографското богатство на Община Харманли. Фондът съдържа над 1100 инвентарни единици в основния фонд. Събирането на етнографски експонати е започнало още със създаването на музейната сбирка през 1964 година.
Във фонд Етнография са включени експонати, показващи богатата материална и духовна култура на населението в Община Харманли. Те са свързани са с характерните поминъци на хората, като земеделие, животновъдство, тютюнопроизводство, лов, риболов, пчеларство. Запазени са паламарки, сърпове, шиници, крини, вили, ножици за подстригване на животните, различни видове хлопки, хавани за рязане на тютюн, капани за животни, кошери и др.
Народните занаяти са задоволявали потребностите на хората от различни изделия. Много от тях са съхранени в този фонд. Това са предмети от медникарство- сахани, тави, тенджери, от грънчарство – чинии, вази, кани, делви, кюпове, от ковано желязо – кантари, връшници и др.

Тъкачеството е едно от основните занятия на българката. Работата се е разпределяла между майсторите терзии и жените стопанки. Затова и съхранените инструменти за създаване на тъканите не са малко. Това са хурки, ликатки, магани, дараци, чекръци, прешлени, вретена и много други. През годините са събрани големи колекции от престилки и кърпи. Запазени са мъжки и женски народни носии от ХІХ и ХХ век. Те показват пъстрата картина на облеклото, което не е случайно, като се има предвид територията и населението, които обхваща.
Естествено допълнение към облеклото на всяка жена заема накита. Те могат да бъдат разграничени по видове: за украса на глава (прочелници, трепки, висулки, подбрадници, обици), за врата – гердани, за ръцете – гривни, пръстени, за кръста – метални колани с пафти или пафти, прикрепени към тъкани колани. Много интересни са синчените колани и накити, които са запазени.

Важно място заемат предметите и дрехите от градския бит на харманлиеца от края на XIX и началото на XX век. Запазени са женски принадлежности- модни аксесоари, маша за навиване на коса, кутия за шапки, шишенца от парфюми, както и мъжки принадлежности – бръснач марка “Солинген”, статив за четене на вестник и др. Запазени са предмети от бита на модерния гражданин – виенска газена лампа, стенни часовници, чинии, вази, кани и др. Това са предмети, които показват навлизането на нововъведенията на модерна Европа. Съхраняват се няколко дамски костюма, които показват промяната на облеклото. Запазена е роба на хаджи Баньовата съпругата (местни чорбаджии), която предизвиква голям интерес. От съхранените снимки на места и хора, независимо от времето, което са снимани, черпим важна информация.
Отделът има изградена една селска стая, в която са подредени вещи от селска къща. Периодично в ИМ – Харманли се уреждат интересни временни етнографски тематични изложби, защото освен събирателска работа важно място заема популяризаторската дейност на музея.
Към настоящия момент уредник на отдел „Етнография” е Татяна Димитрова.

НОВА И НАЙ НОВА ИСТОРИЯ

Отделът съществува още от регистрирането на музейната сбирка през 1964 г. с името „Революционно движение и национално-освободителни борби”. С Решение на Общинския съвет – гр. Харманли от 2000 г. за създаването на Исторически музей – гр. Харманли, той е преименуван на „Нова и най-нова история”.
Отделът комплектува фонда си с експонати, свързани основно с миналото на града и околията, а след 1960 г. – със селищната система от Освобождението на османско иго до наши дни. Минимална част от експонатите са пряко свързани с националната история и демонстрират приноса на града или отделни негови граждани и институции за съдбата на държавата. Името на отдела, както и основната цел при събирането на експонатите – да бъдат представена дейността на БРСДП (т.с.) и БРП (к.), а също и на РМС на територията на община Харманли, предопределя чувствителния превес на движимите културни ценности, свързани с тази тема – снимки на отделни дейци на РМС, списъци на политзатворници от Харманлийския край, спомени на участници в политическите борби от периода на Третото българско царство и др. Ограничен е броят на експонатите, засягащи и други страни на обществения живот в града от посочения период. От периода след 9 септември 1944 г. и до началото на демократичните промени миналото на града е представено предимно чрез снимки и документи и по-малко – с предметни артефакти. Слабо засегнат е периода след 10 ноември, но разчитайки на даренията на частни лица, отделът продължава да попълва своя фонд. Всички експонати, съхранявани в отдел „Нова и най-нова история” са резултат от дарения от отделни граждани.

Като материал най-малък дял имат предметните експонати. Сред тях заслужава да се отбележи колекцията от хладно и огнестрелно оръжие. Исторически музей – гр. Харманли разполага с над 10 пушки от различни системи – „Крънка”, „Пибоди – Мартини”, „Щайер”, ловни пушки. Част от тях са били на въоръжението в местните войскови или жандармерийски части. Съхраняват се и около 10 пистолета и револвери – „Наган”, „Браунинг”, „Колт”, пистолет, произведен през Възраждането и др. Що се отнася до хладното оръжие трябва да се спомене наличието на руски кавалерийски саби от Руско-турската война, били впоследствие на въоръжение в новосъздаващата се българска армия, руски тесаци, османски ятагани, щикове, ножове и др.
Музеят притежава и колекция от ордени, медали и значки. Част от тях са свързани с участието на харманлийци във войните, кръстове за храброст от Първата или Втората световна война, мемориални знаци, знаци свързани с определени събития и др. Немалка част от ордените са свързани с епохата на социализма – значки или ордени за постижения в социалистическото строителство, ордени, значки и купи, свързани със спортната и културна дейност.

Определен превес във фонда на отдела имат експонатите върху хартиен носител – снимките и документите – архитектурната среда в града до и след 9 септември, 1944 г., на цели улици, а също панорамни снимки на града, особено от годините до 9 септември. Интересни са и снимките на отделни жители на града, свързани с неговата съдба. Тук трябва да бъдат споменати и снимките, свързани с производствената дейност на различни предприятия – заводи, фабрики, земеделски бригади и др.
Не е малък и броят на съхраняваните броеве от различни периодични издания – екземпляри от теченията на местната преса от различни години както от периода преди 9 септември; екземпляри от централни ежедневници до 1944 г. и след това, регионална преса, партиен печат и др. Не е малък и броят на съхраняваните афиши и плакати,свързани с различни културни мероприятия, провеждани в града през годините, и предизборни материали и др.

ПРИРОДА

Създаването на Отдел Природа в Историческия музей – Харманли предстои. В областта няма такъв отдел и затова откриването му е повече от наложително. Още повече, че общината обхваща два обособени района – на Сакар планина и на Източните Родопи, всеки със своите природни и биологически особености.
Наред с обещаните от музея Земята и хората минерали и други експонати, тук биха могли да намерят място и препарирани птици и животни – представители на биологичния свят, изготвени от професионалисти и любители, ловци, както и хербарии, събрани и подготвени от ученици и любители на природата.
Така отделът ще може да се използва освен за разглеждане и за провеждане на открити уроци по биология, ботаника и природознание – не „на сухо”, а с демонстрация на живо на отделни образци. В тези уроци ще се разказва за характерните черти на природата на общината и областта, на природните забележителности, изкопаеми и др.п. Ще могат да се видят и намерените в района бивни от праисторически животни – мамути и др.п. Подготвят се и се търсят и видеофилмчета, посветени на природата, животните, растенията не само от района.

ДРУГИ