Исторически музей Видин

Историческият музей е един от най-старите научни и културни институти във Видин, важен общественозначим център за съхранение, научна обработка и популяризиране на културно-историческите ценности.

Началото на музейното дело във Видинския край датира от 1910 г., когато е създадено Археологическо дружество и е уредена първата музейна сбирка. След войните от средата на 20-те години на ХХ век археологическото дружество “Бонония” активизира събирателската си дейност и под ръководството на учителя Васил Атанасов урежда експозиция предимно от нумизматични материали и български шевици в сградата на старата турска поща.

Мястото на Видинския музей в националната музейна мрежа е утвърдено с успехите му в изграждането на музейните експозиции, структурирането на отделите и постиженията в научноизследователската област.

Музеят е с добре изградена и пълноценна структура, съответстваща на неговия общоисторически профил:

Археология (с раздели “Праистория”, “Античност” и “Средновековие”) – богатата експозиция на отдела е разположена в основно реставрираната сграда на Конака (1977 г.).

Нумизматика – фондът наброява над 30 хиляди монети.

Етнография – експозицията се намира
в музея “Кръстатата казарма” от 1969 г.

Българските земи XV-XIX в. – експозицията е разположена в Конака.

Нова история

Най-нова история

Връзки с обществеността

Библиотечният фонд на музея, наброяващ над 4600 тома, обслужва както музейните специалисти, така и много учреждения, граждани, студенти и ученици.

За музейните фондове, съхраняващи над 63 хиляди експоната, се грижат квалифицирани музейни специалисти – историци и филолози.

Замъкът е разположен в северната част на гр. Видин, на брега на река Дунав, и е известен с името “Бабини Видини кули” или “Баба Вида”.
Според легендата Вида била най-голямата дъщеря на български болярин с обширни владения. Поучена от неуспешните бракове на сестрите си – Кула и Гъмза, тя отхвърлила всички предложения за женитба, изградила непристъпен замък и прекарала в него целия си живот. В действителност легендата за миналото на замъка е тясно свързана с неспокойните векове на феодална България.
Това е едно от най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България, изградено върху останки от крепостни стени на античната Бонония. Българското строителство на замъка започва през втората половина на X век, а основният му градеж се отнася към епохата на Второто българско царство (края на XII-XIV в.).

Крепостта заема площ 9.5 дка заедно със заобикалящия я ров, който в миналото се пълнел с вода от река Дунав, а мостът бил подвижен. Състои се от вътрешен крепостен пояс във формата на неправилен четириъгълник с девет ъглови и междинни кули. Стените и кулите завършвали с бойници. По-късно е изграден външният крепостен пояс с входната кула.
Жилищната част на замъка заемала вътрешния пояс с изглед към централния двор. Разкрити са основи на църква тип параклис от XIII-XIV век. В крепостта е живял и последният български средновековен цар Иван Срацимир.

От края на XVII до началото на XIX в. тя е приспособена за огнестрелно оръжие. За нуждите на турската войска на мястото на разрушената жилищно-стопанска част са построени засводени каменни помещения, използвани като складове за боеприпаси и храни, караулни помещения и затвор.

В периода след Освобождението замъкът е предоставен на военните власти и достъпът до него е ограничен.

От 1956 до 1962 г. се провеждат първите археологически проучвания, при които се установяват културни пластове от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха. От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей, а през 1964 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.

В “Баба Вида” се намира летният театър на Видин (350 места), в който се провеждат традиционните Видински театрални дни.

Съхраненият през вековете замък предоставя чудесни възможности за културна дейност – заснемане на филми, представяне на театрални постановки, художествени изложби, концерти, рецитали и др.

Посещението на замъка е незабравимо преживяване за всеки български и чуждестранен гост на старопрестолния град Видин.

Сградата е оригинален архитектурен паметник на културата с местно значение. Построена е през XVIII в. и е била използвана за полицейско управление. Поради добрата видимост централната кулообразна част служела като наблюдателница на пожарната охрана.

След Освобождението е преустроена и в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. От 1956 г. е превърната в музей. Неговата експозиция проследява историята на Видинския край от най-дълбока древност до Освобождението.

В раздел “Праистория” са показани скалните рисунки от пещерата Магура, обитавана през ранната бронзова епоха (III хил. пр. Хр.) и през ранната желязна епоха (I хил. пр. Хр.). Късната бронзова епоха (1500-1200 г. пр. Хр.) е представена от богата колекция предмети, намерени до днешното с. Балей – оръдия на труда и накити, голямо многообразие от инкрустирани глинени съдове и предмети с култово предназначение.

Античният раздел е представен с богати и разнообразни колекции на предмети от големите римски градове Рациария (с. Арчар), Бонония (Видин) и римския кастел Кастра Мартис (гр. Кула). Тук се съхраняват значителен брой произведения на каменната пластика – богато украсени римски саркофази, надгробни и оброчни плочи, статуи, сред които се откроява прочутата мраморна статуя “Почиващия Херакъл” (II в., с. Арчар).

Изобилието от антични колекции на керамични съдове, глинени лампи, ювелирни произведения и предмети на бита се допълва и от богато представените в експозицията находки от римски републикански и императорски монети. Към археологическото богатство на римската епоха се прибавя и оригиналната подова мозайка, намерена в крайградска вила до Рациария (III в.).

Периодът на средновековието е представен от експонати, илюстриращи стопанския и военния живот на Бдин. Изложените музейни предмети – керамичен материал, произведения на металопластиката, монети, различни инструменти и пособия, също и представителната трапезна керамика (XIII-XIV в.) от типа сграфито, са открити предимно при археологически проучвания на замъка Баба Вида. Търговските връзки на Бдинското феодално царство са показани чрез представеното копие на Брашовската грамота и нумизматичните находки, сред които се отличават сребърните монети на цар Иван Срацимир (1352-1397 г.).

Документирани са средновековните културни средища – Алботинския манастир (с. Градец, XIII-XIV в.), църквата в с. Долна Каменица (дн. Сърбия), църквата в Раковишкия манастир (XII в.), както и Бдинската книжовна школа, представена чрез факсимилета на Бдинския сборник от 1360 г.

От XV до XIX в. градът с новото си име – Видин, се намира под турска власт. Той е център на санджак и вилает. През периода XV-XVII в. е най-голямото пристанище по Долни Дунав, а по-късно се превръща в една от значителните крепости по крайбрежието му. Във Видинско е избухнало първото антиосманско въстание (1408 г.), а за най-масовото българско въстание от 1850 г. е експонирана оригинална преписка. Показани са развитието на образованието и църковно-националните борби, довели през Възраждането до идеята за българската свобода и независимост. Видин е освободен за нов живот през 1878 г.

Сградата е паметник на културата с национално значение. Построена е през 1801 г. за нуждите на османските войски в града и е била свързана с намиращата се наблизо оръжейна работилница. След Освобождението служeла за съд и казарма на българската войска.

Кръстатата казарма представлява масивна двуетажна сграда с формата на равнораменен кръст и застроена площ 1260 кв. м. Интериорът внушава усещане за монументалност, стабилност и тържественост.

През 1965-1967 г. сградата е реставрирана и адаптирана за музей, а от 1969 г. в нея е уредена етнографска експозиция, представяща традиционната култура на населението от Видинска област от края на XIX до 20-те години на XX век. Показани са основните земеделски дейности: оран, сеитба, жътва, вършитба, сенокос. Голямо внимание е отделено на лозарството и винопроизводството. Особено място в експозицията заема риболовът по река Дунав.

От домашните занаяти е представено тъкачеството с уредите за обработка на вълната, конопа и памука, хоризонталния стан и характерните карирани и ивични тъкани.

Народните художествени занаяти са показани със съответния инструментариум и произведения – златарство, медникарство, грънчарство, дърворезба, терзийство, кожухарство, изработване на плъсти, ковачество и коларство.

Красиви женски (двупрестилчени и сукманени) и мъжки белодрешни обредни, празнични и всекидневни костюми и изящни шевици разкриват високата естетическа култура на местното население. Костюми и предмети от градския бит илюстрират връзките на Видин с Европа. Обяснителните текстове са на пет езика – български, руски, английски, немски и френски, което значително улеснява посетителите.

Исторически музей Видин – museum-vidin.domino.bg
Адрес: гр. Видин, ул. “Цар Симеон Велики” 13
Тел.: 094 601 710; 094 601 707
Е-mail: museumvd@ mail.bg