Община “Хайредин”

Posted On 03 Sep 2014

ЗА НАС

Хайредин се намира на 28 км югоизточно от Оряхово и е разположено по дължина в равната лъка на левия бряг на р.Огоста. Землището му е голямо и заема площ от 58 740 дка. Граничи на изток със Софрониево и Ботево, на юг- с Манастирище, на югозапад – с Михайлово, на запад – с Бъзовец и на север – с Крива бара. Най – старото селище в района на Хайредин е било в местността Рога – югозападно от днешното село. Тук се изравят късове от опожарена глинена мазилка на жилища, керамични и каменни оръдия на труда и керамика, която е характерна за медно-каменната епоха – петото хилядолетие пр.Хр. Останки от друго праисторическо селище са били намерени в местността Попов камък, северно от Хайредин. Тази местност е плоска скалиста тераса, която се издига над някогашния ляв бряг на р.Огоста.

Богати останки от тракийско селище са се намирали на територията на днешното село. Това селище е било обитавано през желязната и късноримската епохи. Останки от друго тракийско селище е имало и в местността Старите лозя. Тук са били открити каменно гърло и корито от неизвестен досега стар кладенец, а също така и много глинени съдове. Но най – бележит паметник от късноримската епоха е антична работилница за хромели (кръгли мелнични камъни). Първоначално на десния скалист бряг на р.Огоста е имало отвесно изправена скала. След продължително къртене на камъка на тази скала за направа на хромели, е издълбана пещера. Тя има дълбочина 19 м и ширина 17 м. Височината на отвора отпред е 4,5м. Вътре в изкуствено издълбана пещера са се наброявали повече от 150 гнезда, от които са изваждани кръгли хромели за ръчна мелница. Гнездата имат форма на правилен цилиндър с диаметър до 0,5 м и дълбочина от 0,2 до 0,6 м. Става ясно, че древните каменоделци са чертали с пергел заравнената повърхност на камъка след това с метално длето са изсичали в дълбочина различни по височина каменни цилиндри. Подир изваждането им от гнездата те са били нарязвани на кръгли мелнични хромели с дебелина около 0,12 м. Полученият хромел е бил оглеждан и пробиван на място, след което готовите ръчни мелници са разнасяни из околните трако-римски селища по пътя на търговията.

В землището на село Хайредин се издигат повече от десет тракийски надгробни могили. Някои от тях имат имена: Бауренска могила, Илиева, Мерджанкова, Мечкарска, Сребрена, Станкова, Старата, Субашинска, Таралежковата могила и още няколко без имена, на които насипът е вече смъкнат от продължителното разораване с машини. Тези могили не са само от тракийското селище. Известно е, че само тракийската аристокрация е била погребвана в земни могили. Хайрединските могили или части от тях, изглежда са били насипани върху погребенията на един голям земевладелски аристократичен род на траките трибали, които са имали свое имение в този район. Досега нито една от посочените могили не е разкопана от специалист, за да се добият повече научни сведения.

Днешното село Хайредин е основано в края на VІІ в. като военен гарнизон на Аспарухов окоп и вал. Този окоп и успоредният на него землен вал е едно грандиозно за времето си земно укрепително съоръжение. Неговото предназначение е било да спира грабителските набези на аварската конница от запад, където е била Аварската държава. Аспаруховият окоп и вал започват от високия бряг на р.Дунав – западно от Козлодуй. Окопът и валът вървят успоредно право на юг и пресичат безводната равнина Златия. Завършват при Хайредин, където се разклоняват и се губят в лъките на р.Огоста. Окопът е с дължина 21 км. Направен е бил напречен разрез на окопа и вала с дължина 20 м и ширина 5 м, който обхваща цялото землено укрепление в сегашния му вид. Установява се, че в своя първоначален вид окопът е имал дълбочина 3 м, ширина в горната част 5 м и ширина в основата долу 2,5 м. Стените му са били косо шкарпирани, а подът е бил равен. Валът е бил образуван след като откъм изток е била натрупана всичката изкопана земя. Укрепяван е от към западната страна с чимове и колове с плет, което е било доказано от разкопките. От направените наблюдения по време на археологически сондаж показват, че валът е имал първоначална височина около 2 м. така окопът и успоредният на него землен вал са представлявали едно доста трудно за преодоляване препятствие за конницата на аварите. Това препятствие е достигало средна височина 5 м и ширина също 5 м.
В края на VІІ в. е било основано селище като военен гарнизон на важно стратегическо място, където се разклонява и завършва Аспаруховият окоп. През време на Втората българска държава това селище е продължавало да съществува. Доказвали се го погребенията в местността Латински гробища, които са средновековни. В края на ХІV в. турските завоеватели са заварили селото с днешното име Ередин. Изглежда, че жителите на Ередин са оказвали съпротива на поробителите и селото е било временно обезлюдено. Това не е единствения случай в този район в края на ХІV в. Обезлюдени са били също селата Бързина, Девене, Еница, Рогозен, Сираково и др.

В една народна песен от този край се възпяват подвизите на Ередин Войвода. Селищното име Ередин е изцяло от лично име на човек, който се е казвал Ередин. Личното име Ередин или Ереден с женска форма Ередина и умалителното Ерединка е кръстоска от Ердан и от Ердана, а пък те са видоизменения на Йордан и Йордана. Името Хайредин, което е турско по произход и означава „добро от вярата”, е измислица и е дадено на селото Ередин късно след Освобождението от турско робство. Дали са го полуграмотните даскали на селото. Те смятали, че тук е живял някой си голям турчин Хайредин паша. Но те не са знаели, че от Тимок до Искър на са живели турци и няма нито едно селище или град с турско име, освен Хайредин. В този район има запазени латински, гръцки и прабългарски имена на селища, но не и турски.
В края на ХVІІІ в. село Хайредин било ограбвано и опожарено от кърджалийски банди. Жителите му временно се разбягвали, но в началото на ХІХ в. много от родовете се завърнали и възобновили селото отначало с 13 къщи. Селото бързо нараснало числено от завърнали се стари родове и от пришелци. През 1847 г. в Хайредин е открито първото училище. В 1872 г. в Старата църква „Св.Петка” свещенодействат двама свещеници Иван Николов и Тома Атанасов. В същата година в хайрединското училище учителят Мл.П.Божинов е обучавал 80 деца в три отделения. В пролетта на 1865 г. източно от Хайредин турската власт заселва около 300 семейства черкези колонисти. Но тези неканени гости се изселили в Андола през есента на 1877г., страхувайки се панически от руските освободителни войски. Жителите на Хайредин са запазили до ново време неприятни спомени за грабливите черкезки и татарски неканени гости.

Стари родове в Хайредин са: Божанкинци, Боковци, Бръмбарете /Матковци/, Бушовци, Ванчовци, Вачовци, Воденичарете, Вълковци, Гавазете /Гълъбарете/, Ганинци, Говедарците, Горанчовци, Гръстарете, Гущерете, Джирдовците, Джурджовци, Дишовци, Драгановци, Жабовци, Зерковци, Илиевци, Илчовци, Киковци, Коларците, Колибарете, Коновци, Лаловци, Лиарете, Лицовци, Маджарете, Мановци, Манчовци, Мечкарете, Микинци, Миковци, Миловци, Мончовци, Мъжкарете, Нешовци, Нинчевци, Облаковци, Пандурците, Петлювци, Пищаците, Пуевци, /от тях са Тончовци/ Рибарете, Савовци, Свинските /те са едно с Туменкьовци/, Субашийте, Таралежете, Телците, Топалете, Ценовци, Чергарете, Яковци и Янкинци.

Към средата на ХІХ в. в Хайредин се установили много пришелци. Така от с.Буковец, Видинско дошли Вранчовци, от с.Стубел идват Поповци и Дръндарете /Ваковци, Младенчовци и Пунчови/, от с.Липен – Башакьовци, от с.Лесура – Лесураченете, а от Вълчедръм идват Мерджанковци и Ушатите. След Освобождението от турско робство тук се заселили: Диловци от с.Игнатица, Припърженете от с.Припължене, Бауренците от с.Бурене, Пещенците от с.Горно Пещене и Пришълците от с.Челопек.

В землището на с.Хайредин има местности, някои от които имат доста старинен произход: Грълище, Дъбето, Крешка, Рупите, Тока, Чанковец и др. Те са признак, че в селото открай време живее българско население.

ИКОНОМИКА

Земеделското производство в Общината се базира на 171 145 дка, от които 142 352 дка ниви, 6 477 дка трайни насаждения, 565 дка естествени ливади и 16 640 мери и пасища.

Делът на обработваемата земеделска земя е 79.2%. При съвременните условия на развитие, земеделието води до деградация на част от почвите, намаляване на почвеното плодородие, образуването на засолени терени, замърсяването на почвите с нитрати, развитие на ветровата ерозия и други неблагоприятни явления.

Традиционно за Общината е зърнопроизводството. Около 40% от обработваемата земя се засява с пшеница, ечемик и овес, а останалата се засажда с царевица, слънчоглед и тютюн.

Интензивните отрасли на земеделието зеленчукопроизводство, лозарство и овощарство не дават почти никаква стокова продукция, а задоволяват само собствените потребности на производителите.
Животновъдството е концентрирано главно в личните стопанства на населението, като на територията на Общината се отглеждат 1 800 бр. говеда, 4 200 бр. овце, 2 500 бр. кози, 3 000 бр. свине и 20 000 бр. птици. Наличието на пасища и мери, а също така отглеждането на фуражни култури, обуславят развитието главно на говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство и козевъдство.

По отношение на наличието на полезни изкопаеми, територията на Общината е бедна на такива. Край село Манастирище има разработено находище на мушелкалк. По поречието на река Огоста се добиват инертни материали – пясък, чакъл. Ограничените минерални ресурси представляват съществена пречка за развитието на основни структурно-определящи отрасли на територията на Общината.

Транспортната мрежа на Общината е представена от шосейна – ІІІ и ІV клас пътища. Плътността на пътната мрежа е 49, 9 км/ 100 кв.м. Друг вид транспорт няма.

Общинската икономическа инфраструктура има ясно изразена аграрно-промишлена характеристика. Доминира земеделското производство над промишленото. Значителен дял заема транспортната дейност. Едно от по-големите предприятия на територията на общината е ЕООД “Монолит” – гр.Монтана, което разработва находището на мушелкалк в с.Манастирище и е специализирано в добив и обработка на кариерни материали.
Не по-малък дял от икономиката на Общината заема хранително-вкусовата промишленост. В селата от Общината са изградени 4 малки фурни, специализирани в производството на хляб, закуски и сладкарски изделия.
Цялата производствена инфраструктура е частна собственост. На територията на Общината има около 70 частни фирми с основен предмет на дейност – търговия на дребно.

КУЛТУРА

Рогозенското съкровище

Съкровището е открито в центъра на селото в един празен парцел, използван дълги години като зеленчукова градина. Находката е случайна. През 1985 година при направа на водопровод в своята градина трактористът Иван Димитров открива в една яма купчина красиви сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина. В тази купчина се оказало, че се намират 42 канички, 22 фиали и една чаша, които били предадени на сътрудниците на музея в град Враца.Проучването на мястото убедило археолозите, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма, в която са открити още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук се оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда, от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали. Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години – от V в. пр.Хр. до 40-те години на IV в. пр.Хр. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари изработили съдовете. Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траки, както и от гръцката митология, доказателство за силната връзка и културен обмен между древните гърци и тракийските племена. Съкровището от Рогозен е най-голямото намерено до сега тракийско съкровище.

ГАЛЕРИЯ