Община “Перник”

ЗА НАС

PERNIKПЕРНИШКАТА ОБЩИНА е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и нейния приток река Конска. От север и от изток орографската граница на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле (890 м н.в.). От запад се ограничава от съседната Брезнишка котловина посредством невисок праг – рида Усоица (780-810 м н.в.) и Голо бърдо, разсечен от Струмския пролом под местността Кракра. Благоприятният климат и обширните полупланински пасища са създали условия за населяването й още в древни времена. Резултатите от археологическите находки през последните години показват, че селищната територия на Перник е била обитавана още в праисторическо време от траките.
Гранични общини са София, Брезник, Ковачевци, Радомир.

Община Перник има площ около 477.21 кв. км, или близо 20% от Пернишка област. Около 245 кв. км са земеделските земи, което е 51.5% от общата територия на общината. Около 25% са горските площи. Висок е относителният дял на териториите, от които се добиват полезни изкопаеми – 11.7%, а 9.6% заемат населените места ПЕРНИК е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.

Наследник е на средновековния град Кракра. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей.

Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.

Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини – Перник. За пръв път това име се споменава през IХ век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на ХI в. селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града.

През турското робство Перник изгубва значението си на важна крепост, защото се намира дълбоко във вътрешността на империята. По време на Освобождението е малко животновъдно село, съставено от няколко пръснати махали.

Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-ХI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население ги копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички „чернийо камък“. Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.

С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник, на 1 км източно от едноименното село. От 1929 г. Перник е град, а от 1958 г. – и окръжен център. Тогава достига апогея на въгледобива си. Няколко десетилетия той е енергийното сърце на България.

ОБРАЗОВАНИЕ

Община Перник, в своите дейности по отношение на  развитието на образованието и предучилищното възпитание, винаги се е ръководила от  разбирането, че главна ценност в образователната система е детето, респективно – ученикът с неговите потребности за израстване, развитие и обучение. Дейността на община Перник в областта на образованието се реализира в съответствие с държавната политика в образованието и при отчитане на потребностите и спецификата на общинската образователна система. В тази дейност намират отражение и се реализират и  приоритетите  пред образованието, които произтичат от членството ни в Европейския съюз.

В стратегията за развитието на Европа, наречена „Европа 2020” на образованието и обучението се определя  основополагаща роля за постигането на нейните целите  за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, по – конкретно : младите хора да получават умения и компетентности от които се нуждаят както европейските , така и частност българските икономика и общество.

Независимо от трудностите  в условията на финансова криза, община Перник полага грижи и усилия  и  работи за:

  • изграждането на модерна материално – техническа база;
  • достъп на всяко дете и ученик до качествени информационно – комуникативни технологии;
  • нови детски и спортни площадки;
  • равен достъп до качествено образование;
  • обвързване на специалности и професии с пазара на труда и развитието на икономиката.

В настоящия момент в община Перник функционират :  23 общообразователни училища, 6 професионални гимназии, едно спортно училище, самостоятелно общежитие, Обединен детски комплекс и 14 детски градини. Броят на учениците за учебната 2010 – 2011 г. в общинските училища е 6 865 ,  разпределени в 334 паралелки, а в професионалните гимназии е  2 209.

 Това разпределение на училищната система в община Перник към настоящият момент отговаря на потребностите и изискванията на децата и учениците за образование.

Професионалните гимназии на територията на община Перник  с професиите които предлагат осигуряват потребностите на младите хора за образование и реализация и са свързани   преди всичко с  развитието на икономиката на общината. Това са архитектура и строителство; вътрешен дизайн и интериор; компютърен дизайн; екология; мениджмънт и финанси; туризъм и хотелиерство.

Стремежът на общинското ръководство за развитие и усъвършенстване на образователната система доведе до  създаване през 2010г. на Европейски политехнически университет .

Създаването на благоприятна и устойчива среда за отглеждане, възпитание и обучение на децата и учениците са основен приоритет в работата на общината.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Здравеопазването в гр. Перник датира от 1894 г., когато е открита малка амбулатория с аптека, завеждана от медицински фелдшер, с което се слага началото на общественото медицинско обслужване в града. През 1898 г. се назначава и първият лекар –  д-р Сократ А. Вълкович.

През 1923 г. е построена първата болница на миньорите с 50 легла, а през 1956 г. – Окръжната болница със 150 легла. През 1973 г. се осъществява интегрирането на Окръжната и Обединената работническа болница.

ИКОНОМИКА

Пернишка икономика е много силно засегната от икономическата криза и причините за това са много комплексни: преход от централизирана към децентрализирана система на управление; забавяне на структурната реформа и най-вече на приватизацията; загуба на традиционни пазари и в същото време малък вътрешен пазар за мощности, които бяха разчетени да задоволяват пазара на СИВ.

В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля има черната металургия(„Стомана индъстри“), производство на електро- и топло- енергия („Топлофикация -Перник“АД; “Електроразпределение”ЕАД -район Перник), машиностроителна и металообработваща промишленост (“Прамет” /Феромагнит/ ; “Струма” АД “Инкомс – Токоизправители “ АД ; “ Солидус” ООД ; ЗГГМ – АД “Минералмаш” АД ), въгледобив и др.
Нараства делът на леката промишленост ( предимно шивашка дейност) , търговията и услугите.

Значителна част от производствените фондове преминаха в частна собственост, в т.ч. и чуждестранни фирми /предимно от Гърция / : в металургията – “ Виохалко“ ; в шивашката промишленост – „Блупоинт“ООД , „Демо“ООД, „Арахни“ООД ; в дървообработване – „Рапид груп“ ; призводство на шаколадови изделия – „Мелбон“ООД и др.

В Община Перник съществува добре развита банкова система, с клоновете на почти всички големи банки в страната – Обединена Българска Банка, Булбанк, Пощенска Банка, Международна банка за търговия и развитие, Търговска банка „Биохим“, Банка ДСК, Банка“Хеброс“ и др.

Приоритетите в развитието на Община Перник са:

  • по-нататъшно развитие на инфраструктурата
  • развитие на малки и средни предприятия
  • развитие на селското стопанство
  • развитие на туризма

Селско стопанство

Пернишката община обхваща територия от около 465700 дка. Стопанисваната земеделска земя /обработваема плюс мери и пасища/ е в размер на 237221 дка, от която 155367 дка е обработваемата или 65,5 % от стопанисваната земеделска земя, в т.ч. 108907 дка са нивите или 45,9%. Естествените ливади са 45666 дка или 19,3%, а мерите и пасищата са 81854 дка или 34,5%. От стопанисваната земя най-голям % са земите от VI, VII, VIII и IX категория. Основен почвен тип са кафявите горски почви.

В последните 15 години има съществено изменение в използваемостта на поземления фонд и то в негативна посока. Намаляла е посевната площ от 90605 дка през 1990г. на почти 30880 през 2005г. Значително са намалели площите с фуражни култури, като люцерната и др. многогодишни треви са на изчезване.

На територията на общината в кметствата Църква, Калкас и Кралев дол има 2500 дка земи, които са негодни за селскостопанско производство, поради техногенно замърсяване с тежки метали /цинк и олово/.

Посевната площ на основните за общината селскоктопански култури е значително намаляла и е както следва: пшеница –от 18340 дка през 2000г. на 15680 дка ; есенен и пролетен ечемик –от 2550 дка през 2000г. на 1280 дка; овес – от 700 дка 2000г. на 500 дка и фуражни култури – от 2280 дка 2000г. на 820 дка, като фуражните култури включват и площите със силажна царевица.

Над 98% от селскостопанските животни са съсредоточени в частния сектор. Само в две от земеделските кооперации /ЗК с. Витановци и ЗК с. Вискяр/ се отглеждат общо 183 бр. говеда в т.ч. 89 бр. крави.

На територията на общината са регистрирани и функционират 12 бр. земеделски кооперации, 1 потребителна кооперация, 2 частни ферми и няколко сдружения. Основните селскостопански култури, които се отглеждат в различните земеделски структури са: пшеница, ечемик, овес, царевица, картофи, фасул и зеленчуци, като последните три изключително в частния сектор.

Изхождайки от почвено-климатичните условия, типа на почвите, наличната производствена база, изградените структури, потреблението, пазара, инвестициите от вътрешни и външни фондове селскостопанското производство в община Перник следва да се развива в четири направления: фуражопроизводство, включващо зърнопроизводство; животновъдство /говедовъдство и овцевъдство/; ленопроизводство и картофопроизводство.

ГАЛЕРИЯ

A.PANTEV_700IMG_4689_700IMG_4688_700IMG_4683_700IMG_4672_700IMG_4670_700IMG_4669_700IMG_4668_700IMG_4666_700I.PETROV_700
КОНТАКТИ

Община “Перник” – pernik.bg

Адрес: гр. Перник, пл. ”Св. Иван Рилски” №1
Тел.: 076 68 42 14
Mоб. тел.: 0885 21 21 59
E-mail: press@ pernik.bg

Текст и изображения: pernik.bg

За автора