Общински Исторически Музей – Гоце Делчев

Общинският исторически музей е отворен за посетители през 1979 г. Музеят е единственият център за проучване, съхранение и социализация на уникалното културно – историческо и архитектурно наследство на града и общината. Музеят е създаден със съдействието на дарители – родолюбци. Представените експозиции представят движимите автентични материални свидетелства за човешко присъствие и дейност, които имат научна и културна стойност, притежават обществена значимост и са свързани с митичния и романтичен Гоцеделчевски район.
Ежегодно в музея се представят изложби с археологически находки, свързани с културата на тракийците, славяните и прабългарите, открити в долината на древната река Нестос (дн. Места).

През 1947 г. е поставено началото на музейното дело от членовете на исторически кръжок “Никополис ад Нестум” към читалище “Просвета”. Музеят е регионален център за проучване, съхранение и опазване на културното наследство на града и общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча.
Експозицията е разположена в къща, строена през 1877 година от български майстори в стил “барок”. Характерни са дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори-резбари, потомци на Дебърската резбарска школа. Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма.
Общински Исторически Музей – Гоце Делчев е един от 100-те Национални туристически обекта от януари 2013 г. под №59б, както и член на Национално сдружение “Български музеи” от 2013 г.

Притежава Сертификати за работа по следните проекти:
Сертификат на НПО Бизнесинкубатор -Г.Д. по проект”Културна мозайка” и за развитие на културен туризъм
Сертификат на Фондация „Св.Неврокопска Митрополия” за развитие на религиозен туризъм,
Сертификат за работа по Евр. ПРОЕКТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА КИН на „Оценки и партньорство„ София,
Сертификат на Регионален център за опазване на нематериалното културно-историческо наследство на страните от югоизточна Европа ЮНЕСКО-2013г. и др.

Методическа помощ за изготвяне на
събирателска работа
аранжиране на изложби
подготвяне на реферати, курсови и дипломни работи
Услуги по линия на образованието:
лекции, лектории, кръжоци СИП за ученици, семинари, презентаци
журиране на конкурси, викторини и др.
Експертни оценки на движими паметници на културата
Сътрудничество с медиите при телевизионни и радио излъчвания
Образователни програми

В продължение на 15 години организиране на традиционни празници на Коледа, Великден, Св.Спиридон, Еньовден, Сирни заговезни, ден на християнската младеж и семейство заедно с Неврокопската Света Митрополия и др.
Една прекрасна инициатива – Нощ на музея 2011г – инициатива, осъществена съвместно с местното читалище, НПГ, ПМГ, ПГ по МСС, ОДЗ ”Дж.Родари” и фирма Пиринтекс ООД. Подготвихме ретро-ревю на автентични носии, както от фонда, така и възстановени по стари образци от ученици от паралелка по текстил и облекло в НПГ. Президентът на фирма Пиринтекс дари платовете. Местна майсторка на български шевици предостави за ревюто над 10 оригинални рокли, ризи, костюми и гоблени с българска македонска шевица.
Ученици от първо осн. училище възпроизведоха интересни народни мъдрости от Неврокопско, ученици от ПГ по МСС – направиха традиционни неврокопски сладкиши и представиха интересни хора от района, а деца от ОДЗ представиха забравени детски игри от миналото на гр.Неврокоп. Вечерта премина под мотото „Да си спомним за духа на стария град Неврокоп”. В рамките на Нощта на музея в двора на музея беше изнесена цялата проява, като открихме и фото-документална и предметна изложба от стари снимки, документи и др.
Музикална формация от местни известни композитори и певци изнесоха невероятен концерт от стари градски песни и световни евъргрийни. Вечерта завърши с танци.

Спаска Георгиева Паскова
директор на ОИМ-Гоце Делчев

Завършва Факултет славянски филологии специалност Българска филология във ВТУ “Св.Св.Кирил и Методий”. Образователна степен – магистър. Започва работа като уредник при откриването на музея – 12 октомври 1979г., ръководи цялостната изследователска, популяризаторска, събирателска, образователна и информационна дейност на музея с помощта на доброволни сътрудници – учители, местни краеведи, художници, ученици, общественици и др. Има публикувани над 26 научни статии и доклади, притежава 10 сертификата за заслуги в популяризирането на КИН, не само в Община Гоце Делчев, но и в съседните общини и Благоевград.

Има завършени допълнителни музейни квалификационни степени по проекти на Община Гоце Делчев в Англия, Италия, Македония и Северна Гърция.

Златка Симеонова Тюмбелекчиева
уредник на ОИМ-Гоце Делчев

Петър Василев Радев
археолог

Завършил СУ “Св.Климент Охридски” – 2012г., бакалавър – археология и магистър – педагогика.

В археологическата експозиция са представени тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, мраморни статуи и фрагменти от римския град Nikopolis ad Nestum ­ ІІ век (археологически резерват на 7 км от гр. Гоце Делчев).

Праистория
В раздел Праистория са представени фрагменти от керамични съдове и култови масички, бронзова брадвичка и урни от IV-то хил. пр. Хр до II –ро хил. пр. Хр. В гробове на знатни тракийски войни в селата Ковачевица, Слащен, Плетена, Горно Дряново, Сатовча и Црънча са открити тракийски шлемове, мечове, торкви и наколенници, характерни за тракийското предпазно и нападателно въоръжение от края на IV и III в. пр. Хр.

В експозицията са представени култови фигурки на мечка и кон, свързани с култа към домашното огнище, три броя тракийски мечове (тип ромфея), керамични съдове, снимки на шлемове от с Ковачевица и от с. Плетена – единственият открит в България шлем, изработен от желязо.

Тракийска култура
Рудодобивът и металообработването дават възможност днешната Гоцеделчевска област и Западните Родопи, под влияние на материалната култура от обсега на Източното Средиземноморие да се обособят през желязната епоха като производствен център на изделията на ювелирното изкуство и въоръжението, изработвани от местни майстори в големи количества, в ателиета, които се намират в самата Родопска област и Източните подножия на Пирин.

Древната река Местос- Места като важна пътна артерия успява да се превърне в своеобразен “вход” към Централните Балкани,, от където далеч на север проникват търговци от Егейския бряг и културно-религиозни идеи.

Неоспорими свидетелства за това са откриваните монетни находки, сред които най-забележителни са изящните сребърни тетрадрахми, сечени на островите Тасос и Тенедос, част от тях са показани в експозицията.

Представени са уникални оброчни плочки на Тракийския конник, бог Асклепий и статуи на божествата Хермес, Нике, Аполон, както и тракийска колесница, датиращи от времето на Римската империя ( II – III в.). Ранно християнската култура е представена чрез фрагменти от подови мозайки на базилики, олтарни прегради, части от олтарна маса (menza sakra) и архитектурни детайли с кръстове от IV – V в.

Римска и късноантични епохи
Появата и установяването на прабългарите в Македония се свързва с кан Кубер – племенен вожд, син на хан Кубрат. Прабългарският елемент на територията на района се заселва в началото на IX в.

Времето на най-големия разцвет на българската държава е оставило много следи в поречието на река Места.

През IX и X век и по-късно нашите земи често променят административната си принадлежност – от територия в пределите на българската държава до територия на Византия, но образуването на славянобългарската езикова и духовна област завинаги включва тези наши земи към България (837 – 927). С помощта на местното население българският хан Пресиан разбива византийските войски при Серес като освобождава района от византийско робство (838), а мъдрия цар Калоян обсажда по-късно стените на Солун. Легендата разказва, че на път за Солун – цар Калоян минава през нашите земи и именно от тук купува огърлица на дъщеря си.

В района са проучени няколко некропола от времето на първата българска държава IX – XI в. В експозицията са представени снимки на крепостните стени на известните Момина кула край Господинци и Кулата край Делчево.

Средновековие
Един от господарите на нашите земи след 1207 г. е деспот Алексий Слав, сестрин син на хан Калоян.

На 3 километра югозападно от града се откриват стражеви кули и бойници (Кулата,, Судинград) от средновековни крепости и селища. В източното подножие на крепостта Момина кула край Господинци се откриват културни останки характерни за времето на втората българска държава.

В експозицията са представени оръдия на труда, славянобългарска керамика и други.

История на българските земи XV – XIX в.
Под името Неврокоп селището се споменава в османските регистри от втората половина на XV век. По това време е построена и старата джамия в близост до старо християнската базилика Свети Никола намираща се и до днес на левия бряг на Добротинска река.

През XVI – XVIII век в резултат от асимилаторската политика на османските завоеватели, част от населението е принудено да приеме ислямската религия, но запазва традиционния си народностен бит и обичаи. От края на XVIII в.българският народностен елемент започва да нараства значително.

Икономическия подем през Възраждането се проявява чрез развитието на занаятите и търговията. От голямо значение за стопанския живот на града е провеждания голям Неврокопски панаир, който е съперничил на най-големите по онова време – Серския и Узунджовския. По същото време в града работят над 500 дюкяна, хана, 100 самарджийници, 30 фурни и други.

В експозицията са представени традиционните занаяти: грънчарство, самарджийство, звънчарство, медникарство, мутафчийство, терзийство, абаджийство, коюмджийство,стивастарство и други. Представени са изделията на бита,включително и богата колекция от днешния сувенир на града-неврокопските чанове, тюмбелеци и траки както и богатия инструментариум, използван в занаятчийските работилници. Голяма част от експозиция Етнография представя домашното тъкачество: черги, килими, козяци, халища, кепета,възглавници,престилки, кърпи, обреден реквизит, свързан с календарните празници и обичаи, уникални традиционни празнични костюми на жителите от 10 села в Пирин, Родопите и преселници от Егейска Македония.

В края на XVIII век към метоха на Рилския манастир в града е открито килийно училище (1811 г.), а поклонници от град Неврокоп са отбелязани в Третия поменик на Зографския манастир (1527- 1728 г.).От 1840 до 1867 г. в града са открити последователно светско училище, новобългарско училище, читалище “Зора” и девическо училище.

През 1871 г. е образувана Централна околийска община, женско учителско дружество “Ученолюбие” (1870) и Неврокопско, Серско, Драмско, Мелнишко учителско дружество “Просвещение” (1873 г.). През 1869 г. на голям събор в село Гайтаниново -населението на района се отказва официално от гръцката патриаршия.

В експозицията, свързана с църковните и просветните борби в града и региона са представени: уникални старобългарски старопечатни книги от XV до XVII в. печатани в Русия, реквизит свързан с църковните борби, старопечатни книги, учебници и пособия, между които и препис (1862) на Неделника на Софроний Врачански (издаден 1806), Ръководство издадено от местния родолюбец Петър Сарафов – 1900 г. и др. Представена е и уникална плащаница, изработена от най-яркия представител на Банската иконописна школа – Димитър Молеров (1838 г.).

По време на Априлското въстание в четата на Христо Ботев участват трима неврокопчани, а като опълченци в Руско-турската война се сражават 25 души от Неврокопско.

През 1896 г. града става център и седалище на Светата Неврокопска митрополия, когато за първи митрополит е избран Иларион Неврокопски от град Велико Търново.

През 1896 г. великият български революционер -Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО. Последното пребиваване на Апостола – Гоце Делчев в района се свързва с месец декември 1902 – началото на 1903 г.

През 1909 г. се създава професионално дружество на учителите в района.На 17.10. 1912 г. по време на Балканската война четите на воеводите Димитър Арнаудов, Александър Буйнов и Тодор Паница влизат в града. В Македоно-одринското опълчение взимат активно участие над 700 българи от района – в името на свободата на родния край.

На 18.10.1912 г. след поредица от сражения, тук се установяват и войските от Трета бригада на Родопския отряд на прославения генерал Стилиян Ковачев.

В експозицията История на българските земи XV – XX в. са представени спомени, печати, оригинални свидетелства на някои от над 1000-та опълченци от града и региона, опълченско знаме и снимки на герои, както и снимков материал, свързан с първия кмет на град Неврокоп П. К. Яворов (19.10.1912 – 26.10.1912 г.).

През 1913 г. е създадена Неврокопска околия, в която влизат всички 51 села. Околийски център става град Неврокоп. През този период в града се установяват и стотици бежанци, прокудени от родните им огнища в Сярско и Драмско.

Около 1914 г. в града е преместено Сярското педагогическо училище, което през 1920 г. заедно с прогимназията образува Неврокопска пълна смесена гимназия, чийто приемник днес е Природо-математическа гимназия “Яне Сандански”.

През 1951 г. град Неврокоп приема името на великия революционер и демократ Гоце Делчев. Величествени паметници на героя се издигат в центъра на града, изобразен като просветител, учител и мислител- открит през 1983 г. и в местността Попови ливади (15 километра западно от града) изобразен като хайдутин (открит 2003 г.).

През годините град Неврокоп се утвърждава като административен, духовен и исторически център, като крепост на българщината и българския дух на населението,което оставя огромен принос в общобългарската история.

Днес, град Гоце Делчев, в чийто предели витае духът на славно минало и неговите жители, следвайки завета на своя патрон Гоце Делчев: “Аз разбирам света, единствено като поле за културно съревнование между народите” – поемат с премерени крачки към общия европейски дом.

Град – с традиции и бъдеще!

А историческият музей днес съхранява духа на старите българи от миналото, духа на Неврокоп!

Югозападната фолклорно-етнографска област, известна като Пирински край, е една от петте фолклорно-етнографски области в България с най-богато разнообразие и специфика. Тук характеристиките на фолклорните и етнографски явления не могат да се оценяват еднозначно поради многопосочните проявления на богатото им вътрешно съдържание.
На сравнително неголяма географска площ са концентрирани фолклорни и етнографски феномени-песни, инструментални мелодии, танци и игри, народна проза, обреди и обичаи, носии, тъкани и др., които очертават изключителният творчески гений на населението от този край. В района ни се наблюдават специфични местни явления, етнически и религиозни взаимодействия, които обогатяват още повече общата картина на народното творчество. Специфичен дял за разнообразието му внасят компактните групи – преселници в Неврокопско/Гоцеделчевско/ от Егейска Македония – Сярско и Драмско, както и групите от население, живеещо в селата на Южен Пирин и Западните Родопи, които са били насилствено помохамеданчени – българи изповядващи мюсюлманската религия.
Фолклорната ни област спада към типично двугласните. Инструменталната традиция се проявява в наличието на всички видове народни музикални инструменти, като най-голямо разпространение тук намира инструменталната формация – зурни и тъпани, които са свързани функционално с хореографската традиция. Със съпровод на зурни се изпълняват например мъжките танци от с. Корница, с.Брезница и др.
Обредната система в нашата област е изключително богата и корените й могат да бъдат търсени в древността – празниците в православния християнски календар, който е ориентир в сложната връзка между езичество и християнство. Показател за това са обредите и свързаните с тях зимни и пролетни карнавални игри – бабугери/Мосомище/, Сирни заговезни/Гоце Делчев и селата/, отразяваци поверията за здраве, благополучие и плодородие на хората.

Хореографската традиция в района също е особено развита и разнообразна. В отделните села са обособени специфични групи от хора, танци и игри от съборски или обредно-ритуален тип. Голям интерес представляват танците, свързани с различни обреди, като коледни, сурвакарски, Великденско-Гергьовденски и др.
Голямо е разнообразието на обредно-ритуални и увеселителни игри от пролетния цикъл, като при тях особено място имат Свети Трифонските, Бабинденските, Лазарските, Гергьовденските и др. Голяма пъстрота се наблюдава в песенния фолклор с богатата обредна поезия на т. нар. Мървашки села /Илинден, Тешево, Лъки, Гайтаниново, Парил и др./. До тях самостоятелни гнезда са Беслен и Теплен, както и селищата Хаджидимово и Копривлен, като при последните две преобладава бежанското население от Сярско и Драмско – селата Калапот, Горно и Долно Броди, Зърнево и др. В Югозападните Родопи самостоятелни гнезда са Долен и Сатовча. Някои мотиви от Лъжница, Корница и Брезница преливат ту към Кремен и Обидим, ту отвъд р. Места към Рибново и Скребатно.
И до днес по-възрастните талантливи носители и изпълнители на песенен фолклор предават таланта си на по-младите. Пазител и популяризатор на изворния фолклор в региона е Неврокопският ансамбъл за народни песни и танци “Яне Сандански”
Женски носии
Представени в музея за над 20. При традиционните женски носии от селата Горно Броди, Волак, Каракьой – Сярска и Драмска околия един от основните елементи е шамията – жълта или червена, изпъстрена с цветя, купена обикновено от Солунския панаир. В различни цветове е и нагръдникът. Следва прескутник, изработен от вълна в различни орнаменти, обримчен с конци, подпрескутник, който се слага под престилката. Ризата е от памучно платно, тъкано на ръка, на долния край с поли в червен цвят и фигури, везани на гертеф. Чорапите, наричани калцуне, плетени на пет игли.
Звънчарство
През Възраждането гр. Неврокоп се утвърждава и като единствен център в българските земи за производство на прочутите по мелодичността си чанове и тюмбелеци /вид звънци/. Дюзията /дузината/ чанове са подредени по начин да образуват октава и половина. Чановете се връзват на ремъци/тасми/, широки от два до десет сантиметра в зависимост от големината им. Малките чанчета се носят от овци или шилета, а големите от овни или еркичи /козли/. Може би е интересен фактът, че най-тежкият чан тежи от три до четири килограма.
През втората половина на ХІХ век в звънчарските работилници на гр. Неврокоп се произвеждат годишно по 3000 оки звънци с различна големина, които се продават в работилниците, на седмичните пазари и на Неврокопския панаир. Основният инструментариум включва огнище и духало, тезгях с менгеме, глинени поти, калъпи за изработване на матриците, каси за отливане, пили, ножовки, маткап, ножици, чукчета, наковалня, чукове и др.
Чановете се отливат от сплав съставена от мед, цинк и калай в съотношение 6:1:1, за по–голяма мелодичност се поставя малко сребро /сребърни пари/. Те имат форма на пресечен конус с елипсовидна основа. Горната част /опашката/ е по-тясна и завършва с ухо /дръжка,връбка/, на което се окачва широк ремък с тока. От вътрешната страна на дъното на звънеца се закачва гласникът, малко бронзово звънче. Чановете се отливат в специални каси-поти, в поредица от 1 до 18, от най-малкия /150гр./ до най-големия /4.2 кг./. Нагласяват се по тоновете и полутоновете на музикалната гама, като всеки чан има свое название. Овцевъдите избират звънците по свой вкус и тонова нагласа. Външната повърхност на някои чанове се украсява с релефно стилизирани антропоморфни изображения още при отливането.
Вторият вид звънци са тъй наречените тюмбелеци, които се окачват на най-големите козли. Тюмбелеците играят ролята на тъпана в духовата музика. Окачването на тия три размера тюмбелеци става само в стада, при които има всички чанове от дюзията. Ако се окачат тюмбелеци в стадо, в което няма горните чанове, не се получава хубава, мелодична музика, а се чува само бумтенето на тюмбелеците.
В звънчарските работилници майсторите-леари от Неврокопско, Сярско и Демирхисарско, така наречените мървашки села в тези райони са леели камбани, изработвали ножове, мартини, гюлета, изделия като подкови, ключове, панти и обкови на врати и др.
Тъкачество
Художествените тъкани са неделима част от българската народна материална култура. Те се отличават с голямо разнообразие на мотиви, форми и багри. Изкусно изработените черги от майсторките тъкачки в гр. Неврокоп, с. Осина, Ваклиново и Рибново, килимите, халищата и козяците от Долен, Плетена и Сатовча, красивите престилки, възглавници и цедилки от Корница, Брезница и Делчево, греят с разнообразните по форма, цвят и орнаментика съчетания.
Традиционните български костюми от района на Гоце Делчев, украсени с разновидни форми и чудни багри, са израз на стремежа на българите, живеещи тук, към красота и хармония, към съвършенство.
Почти във всеки дом в селата Брезница, Лъжница, Абланица, Рибново, Скребатно, Долно Дряново, Сатовча, Долен, Кочан и др. има тъкачен стан, а всяко семейство тук подготвя за дъщерите си богат чеиз – тъкани черги, килими, престилки и кърпи, плетени чорапи и др. За уредбата на дома се тъкат халища, килими, ресначи, козяци и др. В експозицията на музея има няколко вида тъкачни станове, които се използуват за демонстрации на тъкачни техники и представяне на обичаи и ритуали, свързани с тъкачеството на жени българо-мохамеданки.
Грънчарство
За обслужването на ежедневния бит на района бързо се развивал и грънчарският занаят. Местната грънчарска школа се влияела силно от север и запад и в средата на 19 век вече е имала собствена физиономия, като осигурявала на населението необходимите грънчарски изделия и глинени тръби за изграждане на водопроводни и други съоръжения.
В средата на 18 век грънчарството се е развивало в тясна връзка със същото в Сярско, Разложко и Драмско. Днес в село Долен има грънчарска работилница, която не може да задоволи търсенето, поради преклонната възраст на грънчаря дядо Слави. В гр.Гоце Делчев работи грънчарската работилница на младия грънчар В. Мишев. Заедно с цялото си семейство той изработва с майсторство глинени изделия за дома.
Мутафчийство
В гр. Неврокоп и с. Хаджидимово в миналото се е развивал и мутафчийският занаят, свързан с производството на чулове, торби и дисаги от козина, както и прочутите до днес козиняви, халища, чулове и кепета.
В гр. Неврокоп е имало повече от 20 кожарски работилници, които тук наричали “табахани”. В тях ежегодно се преработвали повече от 50 000 кожи. Прочутите неврокопски сахтияни се отличавали със своята здравина и еластичност, поради което освен за нуждите на местната самарджийска “промишленост” /около 20 самарджийски работилници/, както и на кондурджийството, намирали пласмент и в чужбина.
Абаджийство
От голямо значение за икономиката на града през 19 век е и абаджийското производство на големи количества платнени изделия, добри заради здравината и цвета си. В целия район годишно се произвеждали повече от 32 000 топа аба.
В Неврокопския район работели над 510 стана за производство на “аладжа”. В селата Долен и Сатовча се произвеждали годишно до 5000 топа копринени и вълнени шамии, които също намирали отличен пазар. Доленските тъкачи се славели и с отличните кепета и дебели вълнени аби, които произвеждали.
Златарство
Особен интерес в миналото предизвиквало развитието на златарството. В град Неврокоп и някои от околните села работели изкусни майстори-златари, които произвеждали изящни златни и сребърни изделия – пафти, огърлици, гривни и др. металически накити.

• Изкуство
• История
• Етнография
• Археология

Общински Исторически Музей – Гоце Делчев – gotsedelchevmuseum.bg
Адрес: гр. Гоце Делчев, ул. Христо Ботев № 26
E-mail: museum@ gocenet.net