Рибовъдна ферма “Раполи”

Рибарника в язорив Гичата е с площ 566005 дка. В него се отглеждат риба за консумация, както и риба и рибни продукти. В рибовъдна ферма Раполи, годишно се произвеждат зарибителни материали: Шаран, Толстолоб, Амур, Сом, Щука, както и личинки за риболов.
Рибовъдна ферма Раполи предлага риба за консумация – Шаран, Толстолоб, Бяла риба и Амур.

Рибовъдна ферма Раполи е част от аквакултурата на България. Аквакултурите включват дейностите, свързани с развъждането и отглеждането на риба и рибни продукти, както и получената по съответните технологии продукция от тях.

В България Рибовъдна ферма Раполи има добри традиции и перспективи за развитие в производството на риба. Това се основава на факта, че в рибарника има подходящи условия за развитие на аквакултури.

Шаран
Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 35 кг на тегло. Той е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.

Толстолоб
Белият Толстолоб, независимо от това, че притежава по бавен темп на нарастване от пъстрия толстолоб е абсолютно необходим за поликултурата в рибовъдните стопанства, тъй като не влиза в пряка конкуренция с шарана. Хранейки се с неизползваната от другите видове храна: фитопланктона, той спомага за увеличаване на добивите, а ползването му в борба с „цъфтежа“ на водораслите ограничава опасността от замори.

Бяла риба
Активна през нощта. Живее в дълбоките води, по песъчливи и каменистите дъна. Очите са големи и отразяват повече светлина на неосветени места, като отличното зрение е приспособление за нощния лов. Храни се с малки риби, ракообразни, ларви и нимфи на различни насекоми и др. В първите години от своя живот се движи на стада и напада стада от бабушки, костури и др. Когато наедрее се отделя от стадото и ловува сама, като може да нападне себеподобни с маса до половин килограм. Прочиства водоемите от болни, наранени и неразвити риби. Избягва бедни на кислород води.

Амур
Най-ценното стопанско качество на белия амур е това, че може да се използва за биологична борба с обрастването на язовири, езера, блата, напоителни и отводнителни канали. В рибовъдните стопанства, отглеждан в поликултура, консумира и фураж, макар и да не го оползотворява добре.

Сом
Сомът (Silurus glanis), още Уелски или Европейски сом е сладководна риба, чието тяло е без люспи. На дължина е възможно да достигне до 3 метра,и тегло 180 килограма.Няма зъби ако се хване за горната челюст той ще се укроти.Горната страна на тялото на сома е тъмна, страните и коремът са на петна. На горната си челюст има по две,а на долната четири по – къси мустачки.Тези мустачки са осезателните му органи.Той е исполинът на сладководните води.
Всеизвестно е че зрението на сома е много слабо развито дори може да се каже, че той е почти сляп. Сетивните му качества са добре развити. Сомът е активен лятно време при повишаване на температурата на водата. Зимата той ляга на дъното, като изпада в летаргия. Пробужда се от зимен сън към средата на Април и започва да ловува чак до Ноември, като активността му е голяма най-вече в дълбоки води заради по-топлата вода. В средата на лятото може да се наблюдва нападение и по повърхността на водоемите. Приближаването на бури също повишава активността му поради раздразнение.

Щука
Щуката (Esox lucius) е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст.
Ареалът на щуката е доста широк.Среща се до 1 500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води.Среща се в стоящи, сладки води.Отсътства само в малките високопланински реки и потоци.Интересна подробност в разпространението на щуката е тази,че тя се среща в абсолютно изолирани водоеми, отдалечени от реките. Това се дължи на факта,че хайверът на щуката е доста лепкав и се пренася от водоплаващите птици.При по големи популации на щука във водоема тя е способна бързо да унищожава зарибителния материал.Но като цяло ползата от щуката е по голяма, тъй като тя унищожава най вече болните и малоценни риби и регулира равновесието на екосистемата на водоема.