Рилски манастир

ЗА НАС

ScreenHunter_4393 Sep. 26 13.25Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

Една от експозициите в музея на манастира.

Манастирът притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Там се съхраняват ценни български писмени паметници – около 250 ръкописни книги от 11 – 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция – историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Музеят притежава едно уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя съзадаел. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. – тогава автора губи и зрението си.

Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно – затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, показвани в манастира, в различни български селища или в чужбина.

История

Рилски манастир. Художник И. Пенков. Стъклопис в Софийския университет.

Рилският манастир е създаден през 30-години на Хв. на мястото на старата постница в планина Рила. През времето на своето съществуване манастирът е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван. Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналото столетие. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител.

Счита се, че създателят на Рилската обител е първия български монах-отшелник Йоан Рилски (876-946г.), избрал пътя на пустинножителството като способ за духовно усъвършенстване и начин на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Роден през 70-те години на IXв., свидетел на упадъка на Първото българско царство по времето на цар Петър, той става една от най-значимите фигури на Средновековието, оказва влияние върху целия източноправославен свят и е почитан като светец под името Йоан Рилски. През Византийското робство основаното от него монашеско братство превръща манастира в опора на българското народностно съзнание, а след създаването на Второто българско царство мощите му са пренесени в тогавашната столица Велико Търново като най-важна светиня за българския народ.

През XIVв. Строителната дейност на протосеваст Хрельо Драговол, чието феодално владение се е простирало в земите около р.Струма, превръща в манастира в солидно укрепен, внушителен архитектурен ансамбъл, който в същото време удивлява със своята вътрешна архитектура и декорация, меките форми на фасадите и колонадите, които ярко контрастират с външния вид на манастира. Хрельо Драговол е изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква, от които днес е останала само кулата, която носи името “Хрельова кула”. На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества.

Осъзнавайки ясно ролята на Рилската обител в борбата за народностно сплотяване, много български владетели я дарявали с привилегии, имоти и средства, скрепявайки ги с дарствени грамоти. През ХIV век манастира е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в.

Завладяването на българското царство от османците в края на XIVв., това злощастно събитие за българския народ, което забавя развитието му с векове, променя съдбата и на манастира. Въпреки охранните грамоти, които получава от някои от турските султани, той е подлаган многократно на нападения и грабежи и само усилията на българското население от всички части на българските земи успяват да го запазят и възстановят след всяко насилническо действие. Пет века той остава средище на верски и културен живот, като усилията на манастирското братство са насочени към съхраняване на народното съзнание чрез християнската вяра. В него се формира книжовна школа, която обучава духовници и книжовници и поддържа връзки с просветно-религиозни средища в останалите източно-православни страни. Руската православна църква прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Манастирът получава подкрепа и от руските царе и молдовските воеводи.

През 1778г. манастирът “Св. Иван Рилски” става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833г., като възстановяването му отново е ръководено от Алекси.

Епохата на Българското възраждане променя и разширява дейността на Рилския манастир. По това време той вече е не само пазител на историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи на формиращата се нация. Комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София). Многобройни книжовници и просветители, възпитани в него, ратуват за изграждане на национално самоосъзнаване и посредством широката мрежа от метоси и параклиси, обхванали цялата страна, разпространява тези идеи с апостолска самоотверженост. От началото на ХІХв. Започва строителното обновяване на манастира и за половин век той се превръща в паметник на най-доброто, което художествения опит на Възраждането може да сътвори. Ето защо Рилския манастир е зримо, материално въплъщение на естетическия идеал на Възраждането. В него работят най-опитните творци на епохата, които, водени от желанието да създадат величав паметник на своя народ и своето време, се стремят да постигнат съвършенство, подчинявайки на тази цел всички лични амбиции и дори, когато е нужно, собствената творческа индивидуалност. Затова е много трудно да се определят творбите, принадлежащи на точно определена група майстори или на отделен зограф. Това уеднаквяване, извършено с почти религиозно смирение, е позволило художественото творчество, осъществявано в манастира, да надмогне рамките на локалните школи – родови или селищни, и да придобие чертите на общонационално изкуство. Единната спонтанна насоченост на хиляди усилия, мисли и воля, които са вложени в манастирския ансамбъл, са го превърнали в материален израз на най-съкровеното, което всеки българин от тази епоха е носел в сърцето си – желанието за красота, свобода и самоутвърждаване.

Поколения строители са вложили своя труд в сградите на манастира. Те са работили неуморно, за да ги изградят и укрепят със стенописи, дърворезба и каменна пластика, влагайки най-доброто, на което са били способни, и са успели да сътворят съвършен паметник на художественото умение на българския народ. Изграден и поддържан с дарените от населението по българските земи средства и труд, веществен израз на отправените чистосърдечно и с дълбоко упование хиляди човешки молитви и съкровени надежди, манастира излъчва и внушава душевно спокойствие и ведра жизнерадост.

Ярко потвърждение за международното признание на историческата, културната и художествената стойност на Рилския манастир като документ за историческото развитие на човечеството е признаването му за световна културна ценност и вписването му през 1983г. в„Листата на световното културно наследство”, която наброява не повече от 200 обекта от всички краища на планетата. Манастирът, в който се съхраняват някои от най-старите и най-ценни творби на българския дух, е музей на българската история, култура и изкуство. От 1961 г. Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. Достъпът до неговите ценности е свободен за всички изследвачи на историческата истина.

През април 1991г. с постановление на Министерския съвет на Република България бе възстановен монашеския статут на манастира и неговата автономия в рамките на Българската православна църква.

Когато днес се възхищаваме от Рилския манастир като архитектурен паметник и съкровищница на културни и художествени ценности, трябва винаги да споменаваме с признателност онези, чиято работа и усилия са допринесли за проучването и опазването на неговото културно наследство. Между тях са имената на големия български учен и пламенен патриот Иван Дуйчев, на Кръстю Миятев, на Христо Христов и Георги Стойков. А на вдъхновеното перо на възрожденския просветител и духовен водач Неофит Рилски дължим първото описание на манастира и най-ценните сведения за изграждането му през ХІХв.

Нашата епоха има свой принос в манастирската дълговековна история главно с грижите, полаги за разкриването и консервацията на събраните в него архитектурни и живописни паметници, привеждане в известност на ръкописите и ценните книги в неговата библиотека и на документите и предметите в музейните фондове. На десетки специалисти дължим утвърждаването на Рилския манастир като познавателен, културен и туристически център, който има задачата да възпитава съвременниците и бъдещите поколения в дълбоко хуманен дух, да продължи делото на манастира, основан от българския светец, св. Йоан Рилски.

Из „Рилският манастир”, проф. д-р арх. н. Маргарита Коева

АРХИТЕКТУРА

Към значението на Рилския манастир като оживено и прочуто в целия християнски Изток средище на разностранна духовна дейност се добавят и художествените стойности на неговия сложен архитектурен ансамбъл – материална среда, в която тези дейности се осъществяват през зрялото и късното Средновековие и особено в епохата на Българското възраждане.

Още от Средновековието към Рилският манастир има изградени пътища на поклонници от целия свят. Като всепризнато „свято място” за православния християнски свят Рилският манастир става поклоннически център от първостепенна важност. В него се кръстосват няколко от главните поклоннически пътища на Балканите: един от Влажко през Видин, София, Дупница и Рилския манастир към Света гора; втори от Казанлък, Карлово и Пазарджик през  Самоков и манастира към Беломорието; трети от западните български земи, довеждащ поклонници в Рилския манастир от Средна Европа, Далмация и Сърбия.

Богатството от духовни и верски прояви и оживената дейност „в полза роду” на манастирското братство в течение на няколко столетия, осигуряването на подслон и обслужване на многобройните му обитатели и приходящи богомолци налагат извършването на значителна строителна дейност както от времето на установяване на манастира на сегашното му място, така и в първите два-три века на османското владичество. Тази дейност се засилва особено през XVIII-XIXв., когато поклонниците на рилския светец станали така многобройни, че около манастира изникнали цял ред обслужващи ги сгради. Тогава били подновени и страноприемниците на метосите и скитовете, разположени по течението на Рилска река на места, свързани с култа към покровителя на манастира. Така се създала поредица от малки архитектурни ансамбли, чието предназначение било не само да подслоняват, но и да подготвят психологически богомолците за срещата им с най-голямата българска светиния.


АРХИТЕКТУРНИ ПАМЕТНИЦИ ИЗВЪН МАНАСТИРСКИЯ КОМПЛЕКС

Ярка материална следа в наши дни от създаденото през онези векове са множество единични и групи архитектурни паметници, пръснати из имотите на манастира в неговото близко или по далечно обкръжение и образуващи сложен многоплатов комплекс, споен с основното манастирско ядро и гравитиращ към него не само териториално, но и функционално.

Метохът “Орлица” – стена от средновековната сграда, вградена в общия ансамбъл.

Метохът „Орлица”. Най-отдалечен и същевременно най-компактен сред архитектурните ансамбли около Рилския манастир е метохът „Орлица”. Създаден вероятно още през 15в. на 22км. югозападно от манастирското ядро на пътя към него откъм Дупница и град Рила, в днешния си вид, като съчетание от култови, жилищни и стопански сгради от 15 и 18-19в., метохът разкрива характерните особености на обособен стопански комплект, обслужващ голямото манастирско общежитие. „Орлица” е мястото, където през 1469г. е пренощувала тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново обратно в манастира.

Изграден върху полегат склон с наклон на юг, ансамбълът на метоха „Орлица” е представлявал затворен от всички страни с каменни оградни зидове, комплекс с трапецовидна форма. Особено внушителен е укрепеният му вид откъм пътя, с високо издигнатите южни зидове на разположените надлъж покрай него жилищни постройки и с главния вход в ансамбъла, оформен в подлез под охраняващата го стражница.

“Стражницата” – сграда, предназначена за въоръжена стража, охраняваща заемите на манастира.

Силно впечатляващ е контрастът между така оформения външен изглед и интимните живописни тридворни пространства във вътрешността му. Първият, най-голям двор със сравнително правилни, почти квадратни очертания е рамкиран от запад с едноетажна жилищна сграда, която със оформлението си показва, че вероятно е била приемна на поклонниците. Северната част на двора е затвора е затворена от внушителния двуетажен сложно разчленен обем на главната стопанска сграда, в чиято западна част е включен каменния строеж от 15в., със живописно оформена от каменни и тухлени редове зидария. Източната рамка на двора се образува от късата страна на издължена едноетажна жилищна сграда с килии за монасите на метоха. Там се намира и църквата „Св. св. Петър и Павел”, построена през 15в. и разширена към запад през 19в.

Страничните изходи и западния двор свързват метоха с обработваемите площи и ливади и осигуряват извършването на стопанските му дейности без пресичане и натоварване на представителната му южна част. Интерес представлява и магерницата на метоха, разположена в етажа на средновековната част от главната стопанска сграда и снабдена с характерното голямо, отделено от стената огнище от средновековен тип.

Живописният ансамбъл от сгради с различно предназначение и обеми е плавно споен с наклонения терен чрез преливащите едно в друго неправилни дворни пространства, а външният му монументален изглед с високите му каменни зидове и с надеждна защитаваща го срещу нападения входна порта му придават вид на укрепена предна стража на пътя към манастира. Със същата цел и като сигнален пост по-близо до манастира е и специално изградената кула-стражница, кацнала високо над пътя.

Църквата “Успение Богородично” в метоха “Пчелина”. Южно лице.

Метохът „Пчелина”. Значително по-близо до манастира, на около 4км също югозападно от него се намира и друг рилски метох, средище на голям чифлик, носещ името „Пчелина”. Представителната му част се състои от неголяма жилищна сграда, разположена на югоизток от построената в близост в края на 18в. също неголяма църква „Успение Богородично”, издигната по всяка вероятност със средствата, а може би и с труда на монаси пчелари в чифлика.

По своята форма, начин на градеж, размери и основни елементи църквата на метоха „Пчелина” е твърде сходна с тази от „Орлица”. Отличават я правоъгълната външна форма на олтарната апсида, стреховидната форма на покритието в наоса, подсилено с дървено греди – обтегачи и откритата от три страни нартика. В църквата се пазят най-ранните звена възрожденски икони в манастира, изработени в 1784г. докато стенописната й украса е значително по-късна (1834г.).

Пещерата-жилище на отшелника Св. Йоан Рилски от Xв., разположена в непосредствена близост до Старата постница.
Старата постница.

Постницата „Св. Иван Рилски”.  Най-отдалечена от основното манастирско ядро в североизточна посока е постницата „Св. Иван Рилски”, известна още като „Старата постница”. Сред строежите преди началото на 19в. тя е забележителна с оригиналното съчетание на природни и създадени от човека ценности като пещерата-жилище на отшелника от 10в. и изградената около 1746г. църква „Успение на Св. Иван Рилски”. Като природно-архитектурна забележителност този малък ансамбъл е единствен на Балканския полуостров.

Източно от манастира, на пътеката, която води за старата постница, е разположен значително по-големият ансамбъл на постницата „Св. Лука”. Най-стария запазен в нея обем е на малката масивно изградена църква „Св. Евангелист Лука”.

Непосредствено северно от тази църква, на по-високо издигната тераса е построена през 1805г. от майсторите Михаил и Радоица от с.Рила, върху основи на по-стара култова сграда – „Покров Богородичен”. Стенописите й от 1811г. са дело на майстори от банската художествена школа с участието на най-известния от тях Тома Вишанов Молера.

Ансамбълът на постницата се оформя в днешния си вид през 1864г., когато Неофит Рилски пристроява западно към по-старата църква голяма стая за килийно училище (в която той е преподавател) със самостоятелен вход и надвесен южно над ската подиум, както и непосредствено до нея с вътрешна връзка малко жилищна сграда за усамотяване във връзка с неговата книжовна дейност.

Църквата “Успение на Св. Иван Рилски” при Старата постница.
Околността около манастира е превърната в оживен търговски център.

И най-накрая, в непосредствена близост до манастирското ядро, източно и южно от него и гравитиращо към източната му порта се оформя цяло приманастирско, селище, обслужващо манастирското монашеско братство и многобройните постоянно прииждащи поклонници.  То се оформя пълноценно към 18-19в., макар че някои единични обеми в него датират от по-ранно време.

Главните постройки в това селищно образование са масивните обслужващи стопански сгради. От тези обслужващи сгради най-значителна и впечатляваща е каменната солидна и с художествен вкус изградена манастирска фурна, с декоративна стенопис по вгънатия си масивен корниз и изящна надстройка от типа на средиземнорските камбанарии над тясното западно лице, обърнато към самоковската манастирска пората, построена през 1866г. от майстор Марко от с.Вран, тя е последния значителен манастирски строеж преди Освобождението.

Специален интерес между строежите в непосредствена близост около манастира представлява разположения южно и ниско под него до Рилска река ансамбъл около старата костница при манастирското гробище. Заграден от всички страни със зидове и прикътан в крайречната зеленина, той включва просторен вътрешен двор, по западната и източната страна на който се разполагат две двуетажни сгради с помещения за жилища на гробарите, за складово-стопански нужди и за ритуални служби – помени. Източно от тях се намира църквата-костница „Въведение Богородично”, построена през 18в.

Църквата с костницата под нея са не само сполучливо съчетание на архитектура, живопис и дървопластика, но и нагледно доказателство за запазване в манастира чак до 19в. на средновековния обред на съхраняване на костите на починалите монаси.

 

МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКС

МАНАСТИРСКИЯТ КОМПЛЕКС

Безспорно най-голяма културно-историческа и архитектурно-художествена стойност от целия многопластов комплекс на Рилския манастир има основното манастирско ядро. То е сърцевината на огромния резерват  с неговата охранявана антропогенна и природна среда.

Рилският манастир, сгушен в пазвата на Рила и заобиколен от растителност.

Предполага се, че манастирът, основан като монашеско манастирско убежище около средата на 10в., първоначално се е намирал на около 6км. североизточно от сегашното му място, в близост до пещерата, служила за обител на отшелника. Сведенията за съществуването на манастира до началото на 14в., се основават върху малко писмени извори, главно жития на Св. Йоан Рилски; в тях за самия манастир се споменава съвсем бегло. Косвено сведение за положението и известността на манастира през 13в. Има и в дадената му от цар Иван Шишман в края на 14в. дарствена грамота. Но за архитектурното и художественото оформление на манастира през тези три-четири века от съществуването му не могат да се направят дори и предположения.

Разкопаните в края на 70-те години на нашия век средновековни останки от зидове под църквата „Покров Богородичен” при постницата „Св. Лука”, фрагментите от намерените там средновековни стенописи и наименованието на местността южно от постницата – Белите килии, са указание, че в търсенето на по-удобно място за постоянно нарастващото манастирско общежитие монасите са се придвижвали постепенно между 10 и края на 13в. на юг от Старата постница с пещерата-килия на Иван Рилски към мястото на сега съществуващия манастир, разположен между реките Рилска и Друшлявица, в една естествено укрепена от бурните им води местност. Най-вероятно на това място преди установяването на манастира вече е имало известно строителство с крепостен характер, което е представлявало значителен солидно изграден комплекс: с жилищни помещения, феодална жилищно-отбранителна кула, а може би и крепостна църква в средата на укрепения ансамбъл.

Средновековната Хрельова църква (14-19в.) Тези строежи се свързват с дейността на струмския протосеваст Хрельо Драговол в периода на общ разцвет на стопанския и културния живот в българската феодална държава и в съзвучие в неговите стремежи да създаде в Рилската област средище на независимо феодално владение. Въз връзка с това е и изградената в 1342-1343г. от него църква, разширявана през 70-те – 90-те години на 18в. и просъществувала до 1834г. като главен манастирски храм, оставайки незасегната от пожара в манастира през 1833г.

Въпреки липсата на скици и подробно архитектурно описание на манастирската съборна църква, разказът на Неофит Рилски за нейния вид преди разрушаването й ни дават доста интересни сведения, които ни навеждат на мисълта, че тя е била типичен образец за характерното за 14в. българско крепостно и манастирско църковно строителство.

Църквата е имала много интересна  и уникална архитектура. Имала сложно разчленено вътрешно и външно пространство, като източната й част представлявала триконхално централнокуполно ядро с приблизителни размери на подкуполния квадрат около 6.00м. Със същата ширина на запад от него се развивало и второ пространство с куполно покритие, северно и южно на което по-късно били построени и два параклиса.  Този сборен архитектурен образ на средновековната църква е изобразен доста условно в споменатите щампи.

Ние нямаме никакво подробно описание на архитектурата на църквата, но все пак за нейното богатство и с високи художествени качества оформяне може да се съди по макар и малкото запазени елементи от декоративната й украса: входна врата с изящна ажурена дърворезба и дърворезбения трон – един от изобщо малкото запазени до наши дни паметници на дървопластиката от Втората българска държава.

Също така с голяма вероятност може да се предполага, че иконостасът в южния параклис на сегашната църква произлиза от старата и е възможно да е бил нейния главен иконостас. Характера на композицията и изпълнението на дърворезбата му, следите от размествания, изрязвания и донагаждания в краищата му с цел да се пригоди към новоотреденото му място и размерите му са доста сериозен аргумент в подкрепа на такова предположение.

Гордо извисяващата се над манастирския комплекс Хрельова кула и днес е главната доминантна в двора на манастира.

Хрельовата кула. Обаче изцяло запазената отбранителна кула, известна още като Хрельовата, дава пълна представа за характера на крепостното строителство през зрелия български феодализъм. Градена според надписа на входа й през 1334-1335г. от протесеваст Хрельо и посветена на св. Йоан Рилски и Богородица Осеновица, тя представлява архитектурно-строителна творба с висока стойност, свидетелство за техническото и художествено умение на средновековните майстори.

Високото почти 23м свободно стоящо стройно тяло на кулата, изградено върху почти квадратна основа от 7,75/8,25м, подразделено вътрешно на пет етажа, с приземие под нивото на двора, е и днес главната доминанта в двора на манастирския ансамбъл, заобиколен отвсякъде с високи жилищни крила. Кулата впечатлява с пластичното членение на мощното си, изградено от камък тяло, чиито дванадесет контафорса по три от всяка страна са свързани на равнището на последния етаж с иззидани от тънки тухли двупоясни арки. Със скосени арки са прихванати пиластрите и в ъглите, а над тях стъпва разширеният последен увеличаващ етаж, завършващ със зъбери. Неговите равни плоскости са прорязани с аркирани прозоречни отвори, а на източната му стена еркерно изнесена тристенна част маркира абсидата на параклиса „Преображение Господне”, разположен в този най-горен етаж.

Достъпът във вътрешността на кулата е само от равнището на първия етаж, към който води и единствения вход – сега с неподвижна външна дървена стълба, вградена в прилепена късно от юг пристройка, а първоначално с подвижна, прибирана при опасност връзка с терен. Достъпът пък до всички равнища на вертикално разчленения обем става по стръмни широки каменни стъпала, вградени в дебелите зидове. По този начин всеки от четирите етажа, следващи над елипсовидно засводеното и достъпно само през отвор от първия етаж приземие (използвано за изба или затвор), съдържа по едно изчистено единно пространство. Те са били предназначени очевидно и за временно обитаване при отбрана от нападения, тъй като притежават и известни битови удобства: дъсчени подове, оскъдно дневно осветление при тесните бойници в стените (мазгали), място за мивка (на втория етаж), еркерно изнесени отходни места (на третия и четвъртия етаж).

Тъй като не могат да премахнат тектоничната суровост на Хрельовата кула, която при това е много близка до църквата „Рождество Богородично”, възрожденските строители долепват до нея ново тяло – звънарница, с височина, почти равна на покрива на църковната сграда. Новоприбавеният обем отчасти покрива западната страна на средновековната кула, като във височина съотношението между съществуващото и новоприбавеното тяло е 8/5. Самата звънарница има два равни по височина етажи, чиято форма повтаря двете ниши на кулата, но арките в долния етаж са затворени, а в горния – оставени свободни и подчертани чрез извисяване на завършващите ги полуокръжности.

Най-голям интерес в архитектурно-художествено отношение представлява оформянето на последния пети етаж на кулата с параклиса. Включен в заобикаляща го от три страни покрита с поредица висящи слепи куполчета между напречни арки галерия, той се състои от голямо почти квадратно преддверие с грижливо изграден сляп купол с двойно елипсовидно надвишаване и от същински, разположен източно от него, който е развид като малък триконхален обем, покрит също с централен сляп купол.

Параклисът „Преображение Господне” е сред най-старите манастирски параклиси. Стенописите му датират от 14в. и са изключително ценен паметник на българското средновековно изкуство. Какви са били другите елементи от вътрешната уредба на този средновековен крепостен параклис обаче няма да узнаем, тъй като той е бил унищожен от пожар. Също така не може да се каже със сигурност какво е било неговото предназначение през вковете преди Възраждането, но участието ну във възрожденски верски ритуали е било ограничено. По това време той бил достъпен само за монасите и не са направени никакви усилия да бъде украсен отново.

Художественото въздействие от архитектурния образ на Хрельовата кула е бил очевидно твърде силен не само върху нейните съвременници, но и върху творците на възрожденския манастирски ансамбъл, създаден пет века по-късно от нея. За това може да се съди от факта, че те, верни на традицията, са пресъздали в пластиката и колорита на градените от тях сгради творческите внушения, заложени в обемното и декоративно решение на Хрельовата кула, но с конструктивните и декоративните похвати на своето време, с нови материали и форми. По този начин средновековната Хрельова кула се включва органично като неделима част от типичния за 19в. целокупен образ на манастира.

 

План на приземния етаж на Рилския манастир.

Построен като крепост, разчитаща на самозащита, манастирът има само два входа, достатъчни добре обезопасени с дебели и обковани с желязо врати, които при нужда правят вътрешния двор напълно недостъпен. Тази тяхна функция обаче е старателно прикрита с помощта на архитектурен и живописен декор, като на преден план е изтъкнато народностното предназначение на манастира, чиито порти са широко отворени за всички вярващи, призовават ги в огнището на истинската българска вяра, обещават им избавление и щастие. Пред всеки от входовете има построен колонен портик, чието богато изписване се откроява много ефектно върху суровата и студена плоскост върху каменните манастирски стени.

С помощта на богата цветова гама неизвестните майстори-декоратори са постигнали своята цел – да поразят всеки посетител още при първия му досег с вътрешния свят на манастирската обител. И въпреки че декорацията не се отличава с особено изящество, тя оказва точно онова въздействие, което е необходимо. Тя не дава време на зрителя да вникне в нейните недостатъци, а го залива с цинобър, охра, зелено и черно, заобикаля го с пищни орнаменти, с бароково огъващи се линии, ластари, медальони и акантови листа, натрупани върху толкова малко пространство, че не могат да бъдат изцяло обърнати от погледа.

Дупнишката порта. Главна е Дупнишката порта, до която в миналото е стигал пътят, идващ от поречието на река Струма. Затова и нейното изписване е по-грижливо, орнаментите са по-изящни, а фигурните сцени наситени с по-пряко насочен идеен пълнеж. Стенописвани са както засводяванията на портика, така е проходът под манастирската сграда. В центъра на свода му е изписана осмолъча звезда, която овенчава разгъващата се около нея пъстра шатра. Около звездата са разположени четири елипсовидни цветни венеца, в средата на всеки от които е кацнала птица и четири акантови листа, в завитъците на които птици кълват гроздове. Преплитането на орнамента с натюрморт, смесването на изображения на микроскопични кедрови дървета с много по-големи от тях цветове и листа придават на изображението онзи сюрреалистичен повей, който е така характерен за възрожденската степна декорация. Върху източната и западната стена прохода не липсват и фигурни сцени. Изборът на техния сюжет е показателен – Самсон, който разкъсва веригите си, събаряйки храма, а срещу него Самсон, който разкъсва пастта на лъва.

Стенописът на арката на Самоковската порта, изобразяващ Св. Иван Рилски с ангелите.

Самоковската порта е близка по пространствено решение на Дупнишката – с шатровидно засводяване на входа, изписани арки и стени, но тук изрисувания балдахин е решен по-грубо и геометрично, колоритът включва и тонове от студената гама, семантичната натовареност е по-малка. Върху стените са изобразени архитектурни елементи и пейзажи и единствено една фигура на лъв, разкъсващ веригите си, вмъкната малко неумело между орнаментите, съответства на патоса на изображенията върху главната Дупнишка порта. Това е обясними, тъй като Самоковската порта всъщност извежда към стопанската територия на манастира, която е значително по-голяма по площ от самия него, но е второстепенна по предназначение.

След като мине под разноцветния балдахин на Дупнишката порта всеки естествено насочва поглед към главната манастирска църква, която заема централно място в двора и е символен и композиционен център на целя ансамбъл. Опасващата я арка е обагрена в черно и бяло по начин имитиращ античния „опус микстум”. Над нея следват: черен корниз, стена, поделена на червени и бели ивици от рисувани тухлени редове; овенчаващ корниз, обагрен в охра; църковните куполи, чиито отвори са обрамчени също с ивици от охра.

Истинският взрив от багри обаче избухва под аркадите, където е изписано всяко късче стенна плът, оставяйки само колоните в естествения цвят на камъка. Гамата е преобладаващо топла, но тук в откъснатото от пряк допир с околната природа пространство живописците си позволяват да вмъкнат и наситено синьо и зелено, така че едва ли някои от цветовете, съществуващи в тяхната палитра, може да се счита пренебрегнат. Ефектът е необикновено силен. Това е демонстрация на радостно, искрящо от жизненост изкуство, достатъчно примитивно, за да отговори на невзискателните вкусове на хората от своето време, но и достатъчно точно отмерено като богатство и разточителност, за да насочи мислите към благоденствието – целта и източникът на радост във всяко робско съществуване.

Жилищните крила на манастира, които обграждат дворното пространство на манастира и създават една завършена композиция на целия манастирски ансамбъл.

Оттук погледът се разгъва ветрилообразно и възприема постепенно аркадите на жилищните манастирски крила, чиито лъкатушни линии обграждат дворното пространство, чардаците им, украсените с резба и надвиснали като гнезда над двора кьошкове, покривните плоскости, покрити с червени керемиди и подразделени на правоъгълници от светлите редове на хоросанената спойка, и многобройните комини, които ги увенчават като бели кулички.

Височината на етажите, която е твърде голяма спрямо вътрешното пространство, не позволява да се обгърне  всичко с поглед едновременно. А това създава още един много ценен ефект – на непредвиденото, на изненадата, която предлага пъстрата, обграждаща двора сборна фасада. Така трудно се забелязват несъответствията между използваните архитектурно-композиционни похвати в отделните крила, градени от различни майстори.

С помощта на дълги редици разнообразно оформени арки се премахва оптически тежестта на многоетажните крила. А за да ги съизмерят още по-успешно с човешкия мащаб, създателите на манастирския ансамбъл прибавят колоритното решение на декорацията. Те изписват върху дъгите на арките декоративни редове от ветрилообразно поставени тухли, чиито цинобър се откроява ярко върху белотата на основната мазилка. Чрез това решение, което повтаря декоративната украса на средновековната Хрельова кула по чисто възрожденски маниер, превръщайки тухлената декорация в живописна се обединява ансамбъла, в него се привнася онази нотка на историчност, на почит към традицията, която възрожденските българи преследват във всичките си дела.

Жилищните помещения. Зад така пищно оформената рамка на манастирския двор се разполагат повече от 300 помещения, достъпни от просторните чардаци или от приземния колонаден входник. Част от тях са не по-малко интересни от фасадните решения с богата си дърворезбена декорация, многоцветно изписване и обзавеждане. Тези помещения са организирани и групирани така, че да задоволяват жизнените и духовни нужди на голямото монашеско общежитие и на постоянните многолюдни групи поклонници от близки и далечни места, от страната и вън от нея.

Уникалната архитектурна постройка на манастирските жилищни крила, съдържащи над 300 помещения.

Най-подходящото място на различните нива и в различните крила, така че да се осигури най-доброто им функциониране, е намерено за: близо сто и десет монашески килии, всяка от тях състояща се от малко преддверие, кухня с огнище и стая за спане и работа; над тридесет гостни стаи, повечето богато обзаведени и декорирани с дърворезбени тавани, таблени долапи, някои и със стенописи, с постлани с пъстри губери миндери и подове; голяма трапезария, игуменарница от няколко помещения, болница, клисарница с библиотека, съдохранилница и просфорна; четири големи етажни параклиса; многобройни складови и домакински помещения (воденица, кухня за гости, малка и голяма фурна, сиренарница, склад за вина, за разсола – киселото зеле, и др.); помещения за вратарите към портите и дори арест за провинилите се.

Така например складовите и домакинските помещения  са на подземно и приземно ниво, като дори специална вада, отбита от буйната река Друшлявица, довежда за мливарите вода вътре в сградата. Източното и северното крило в основната си част съдържат на трите си етажа приемни и представителни помещения, предназначени за посетителите на манастира, за които поради краткия им престой благоприятното изложение не е от голямо значение. Обратно, килиите и всички останали помещения за монашеското братство заемат изцяло благоприятно по изложение помещения в западното, южното и паянтовата двуетажна част от източното крило, което единствено оцеляло при пожара през 1833г. и най-вероятно било построено да приюти монасите по време на възстановителните работи.

Апостолски събор. Детайл от стенописа в параклиса Архангел Михаил в Рилския манастир. 1835.

Най-привлекателни сред стотиците помещения са гостните стаи. За единадесет от тях е известно, че са обзаведени със средства на жителите от замогналите се икономически през Възраждането български селища и в тях са отсядали поклонници от тези селища. Затова те се наричат съответно Копривщенска, Кюстендилска, Габровска, Чирпанска, Тетевенска, Златишка, Панагюрска, Пазарджишка, Софийска и Пиротска гостни стаи. Те са просторни и украсени с декоративни стенописи на светска тематика, с дърворезбени и стенописвани тавани, с изящни черги и килими.

Четирите етажни куполни параклиса, включени в реда на жилищните помещения, са разположени два по два един над друг съответно над проходите на Самоковската порта в източното крило „Св. Йоан Богослов” и „Св. Сава и Симеон Сръбски” и над Дупнишката порта – в западното: „Св. Йоан Предтеча” и „Събор на светите Архангели”. С извисените си през два етажа пространства, покривите с живопис стени и куполи над предолтарните им части и с богатите си позлатени дърворезбени иконостаси и ценни икони те привличат многобройни ценители на художествените умения.

Макет на конструктивната система на магерницата на Рилския манастир.
Големите казани, използвани в миналото от монасите в магерница. Снимка от музея на Рилския манастир.

Но безспорно най-впечатляваща от всички помещения в жилищните крила е грамадната манастирска кухня (магерницата), разположена в приземието на северната им част. Дело на първостроителя на Риломанастирския комплекс – Алекси Рилец, манастирската магерница е уникална по своето архитектурно и техническо решение и по художественото си вътрешнопространствено въздействие. Над квадратната й основа със значителни размери (7,80х7,80м) се издига 22-метров висок комин, обхващащ цялото помещение. Носен долу от четири изпъкващи пред стените широки арки, нагоре той постепенно се стеснява в сложна пирамидална форма, получена чрез стъпили един над друг десет реда арки върху осмоъгълни основи. При изграждането му всеки следващ осмоъгълник е извит спрямо долния така, че върховете на по-малкия стъпват в средата на стените на по-големия. По този начин се получава силно раздвижена повърхнина, оформена от арки, пандантиви и конхи, която, поради оптическото засилване на перспективата в следствие на стесняването във височината, изглежда много по-висока от действителната.  Отворът на комина, с който тази сложна композиция се изявява над покрива, е оформен като кръгла куличка, стъпила върху пандантиви над квадратната основа и покрита с купол подобен на църковните. Вътре в магерницата са разположени големите казани, в които в миналото монасите са готвили за изхранването на цялото множество от монаси и поклонници. Днес магерницата е отворена за посетители и всеки може да влезе вътре и разгледа тази уникална по архитектура манастирска кухня.

Главната съборна църква, построена на мястото на старата средновековна Хрельова църква през 1834-37г. Църквата заема централно място в манастирския двор.
Петте кубета на църквата “Рождество Богородично”.

Главната съборна църква „Рождество Богородично”. В създадената от жилищните крила рамка на манастирския двор, макар и вътрешно богато раздвижена, но в основните си очертания линеарна и в такъв смисъл сдържана и неутрална, като в скъпоценен обков се възправя сложно съчетаната група от обемите на Хрельовата кула и строената от 1834 до 1837г. възрожденска съборна църква „Рождество Богородично”, заела мястото на средновековната Хрельова църква.

Появата на значително по-голям, отколкото на старата църква обем всред дотогава хармонично съжителстващи средновековни и възрожденски строежи поставила пред строителите трудната задача да се намери мярката в съотношението между няколко достатъчно едри всеки за себе си елемента: крилата, обграждащи двора, високата и монолитна кула и вече твърде големия обем на църквата. Затова нейният строител първомайстор  Павел Иванович разчупва обема й, изграждайки го от няколко последователно извисяващи се тела, а декораторите я изписват с багри с различна интензивност, които стават толкова по-светли, колкото по-високо е изписаното тяло.

Главната църква на Рилския манастир е трикорабна, без преддверие, с два странични параклиса, в които опират северното и южното рамо на опасващата от три страни западна част на църквата открита аркирана галерия. Зад тях, от север и юг се отварят две широки полукръгли певници. Източната олтарна част на църквата е богато развита, с допълнително предолтарно пространство и три полукръгли апсиди – страничните малки, отвън тристенни, а средната тройно по-широка и отвън петостенна. Малките олтари в параклисите, посветени на св. Николай Мирликийски (северния) и успение на св. Йоан Рилски (южния), не се изявяват външно; но тяхното наличие причилява църквата към т.нар. „многопрестолни храмове”, срещащи се и в други български манастири и в много енорийски храмове.

Стройните колони с високо издигнати чрез надзиждания арки между тях и към стените, многобройните прозорци по стените на куполните барабани, от които струи светлина, силно изразената пластика на покритието създава впечатление за просторност на архитектурното пространство и за разнообразие на възприятията. За богатството на вътрешнопространсвеното изграждане допринасят както стенописите, покриващи всички прави и криволинейни плоскости, така и богатите малки дърворезбени иконостаси на параклисите и особено на големия на наоса.

Иконостасът в параклиса “Св. Йоан Рилски”.

Двата иконостаса, поставени в двата параклиса и посветени на св. Никола, а другия на св. Йоан Рилски Чудотворец, остават сравнително изолирани и невписващи се сред цялата композиционна рамка на църквата. Това е резултат от работата на майстори, които не са участвали в екипа, създал основната дърворезбена украса на интериора, като тези два иконостаса се различават съществено от нея. Южният иконостас (посветен на св. Никола) най-вероятно датира от 18в. При внимателно вглеждане в отделните му части веднага се разпознават несъвпадения, размествания и донагласявания на самия иконостас към сегашното му разположение, което навежда на мисълта, че той произхожда най-вероятно от старата средновековна Хрельова църква, съществувала на същото място на новопостроената.

В потвърждение на предположението, че южният параклис съхранява стария иконостас на църквата, е и неговото ритуално значение. Той се счита за една от светините на главната манастирска църква и е посещаван от многобройни богомолци. Три от иконите на иконостаса са датирани и подписани от Захарий Монах. Това, както и особеностите на фигурните изображения правят вероятно предположението иконостасът да е дело на майстора монах Андон от Атон от края на 18в. Този иконостас е и доста по-скромен. Той попълва изцяло източната страна на параклиса и очевидно е създаден специално за това мястото. Архитектоничната му схема е обичайна за 19в.,а резбата покрива отделните елементи на тази вътрешна фасада, без да участва активно в тяхната архитектурна форма. Иконите са от времето, когато се изгражда църквата, и са поставени на обичайните си места. В последното поле, поставено в наше време, е поместена и една съвременна икона.

Двете главни икони в иконостаса в параклиса, посветен на успение на св. Йоан Рилски. Вижда се уникалната изработка на иконостаса – дърворезбата и живопистта.
Големият кръст, разположен на върха на иконостаса, увенчаващ това невероятно произведение на изкуството.

Резбата на иконостаса в параклиса „Св. Йоан Рилски Чудотворец” е изключително детайлна и богата. Архитектурната композиция се състои от пояс на долните табли, пояс на големите икони, подразделен на три части – подиконни табли; полета, разделени едно от друго с резбовани колонки, в които се вместват иконите, и надиконни табли с леко очертани полукръгли люнети. Този етаж на композицията завършва с богат триделен корниз, над който стъпва лозницата – хоризонтален пояс от преплетени лозови клонки и гроздове, между които са ликовете на прозорците, поставени в медальони. Над лозницата минава поясът, средата на който са изображенията на Христос Пантократор, Богородица и св. Йоан Кръстител. Иконостасът завършва с втори плътно резбован хоризонтален фриз, над който лягат: прозирна резбована венчилка; много голям, фланкиран от обичайните елементи кръст: рипиди, силно стилизирани копия, изображения на вази с цветя и фигури на птици.

Всички части на тази напълно завършена схема, станала класическа за българските земи през 18-19в., са покрити с богата дърворезба. В почти квадратните долни табли резбата е плътна, с барокови медальони и обкантвания от растителни орнаменти. Върху високите пиедестали на колоните са изрязани клони, плодове и маски на митични животни. Растителните орнаменти изплитат високите бази на колоните и техните тела, а над малките коринтски капели стъпват фигури на ангели с разперени крила. Орнаменалното богатство „избухва” с пълна сила в таблите, поставени под и над големите икони. Там резбата е толкова гъста, че отделните форми се губят в орнаменталната плетеница.

Демонстрирайки съвършено пространствено чувство и съобразявайки се с реалното възприемане на пространството при наличието на преграждащата догоре олтарна част внушителна дърворезбена иконостасна стена, майстор Павел е моделирал по най-подходящия начин сложната пространствена система от трите, вкопчени едно в друго и застъпващи се, петкуполни ядра. Чрез елиминиране при входа от запад на първото засводено рамо на средния кораб и подпиращите го от двете страни квадратни пространства, покрити със слепи куполчета, той балансира визуалната липса при оформянето на наоса на последното засводено рамо в източна посока, включено в олтара и изцяло скрито за иконостасната преграда.

С това логиката на цялото пространствено оформяне на наоса на църквата е проведена безупречно и създава един завършен по композиционното си решение архитектурен интериор; в неговото раздвижено пространство се настаняват произведенията на стенописта, иконописта и дървопластиката. Допълвайки и обогатявайки неимуверно неговото художествено въздействие.

 

Майстори. Рилският манастир е един уникален архитектурен паметник изграден от българският народ през вековете и завещан ни днес като символ на българския талант, творчество и сплотеност. Защото изграждането на манастира е продължило векове наред, изграждани са били отделни сгради и елементи от целия архитектурен ансамбъл, участвали са различни майстори от архитектурни школи от целия Балкански полуостров, но загадка остава как са успели да синхронизират работата си и да създадат този композиционно един архитектурен комплекс. Кой е ръководел тяхната дейност, кой е бил проектантът на Рилската манастирска обител? Това е загадка, но се предполага, че най-вероятно това е Неофит Рилски, който направил много за манастира както в книжовната дейност, така и в архитектурната.

Трима са най-известните първомайстори – строители на Рилския манастир – Павел Иванович, Алекси Рилец и Миленко с техните многобройни, известно поименно или неназовани помощници – майстори, калфи, чираци от почти всички архитектурно-строителни центрове в страната, построили този величествен архитектурен ансамбъл, поразяващ и днес със своята строга монументалност и същевременно в интимната си човешка топлота. Но не само архитектурните, а и голяма част от живописните и декоративно-приложните творби в Рилския манастир са подписани от техните автори, чрез което историята на българското възрожденско изкуство се разкриват много имена на негови създатели. С това се прави решителна крачка към индивидуалната личностна изява в модерното изкуство на Новото време.

БИБЛИОТЕКА

Значението на един духовен, културен и верски център се измерва преди всичко с неговата библиотека. Страстите и бурите на времето отминават, залязва славата и на най-могъщите и мъжествени ордени, но книгите, сътворени от интелекта на предшествениците ни, остават. Остават и библиотеките на ония монашески братства, отдали предпочитанието си на най-силното и вечно оръжие за спасяване на човешките души – перото. Както пише среднобългарският книжовник монах Висарион – „всичко живо умира и се превръща в трева. Само писаното слово остава за вечността…”. От тази максима и разбирането на книгата за най-надежден мост към безсмъртието са се ръководили и българските средновековни книжовници издигнали книгата в култ. Още с началото на книжовния живот по българските земи те полагат усилия за създаването на богати библиотеки и в този смисъл не е случаен фактът, че единствената запазена до днес похвала за цар Симеон (893-927) анонимният книжовник набляга именно на богата му библиотека – „многоценен поради събирането на всички божествени книги, с които изпълни своите палати, той си създаде вечен спомен”.С богати ръкописни колекции са се отличавали и преславските центрове и манастири, Охрид, търновските манастири от XIII-XIVв. Извънредно ценна е била библиотеката на българския цар – меценат на книжнината и изкуството, Иван Александър (1331-1371). Поради превратната и сложна историческа съдба на България обаче, орисана да бъде арена на войни, чужди нашествия, грабежи и опустошения, днес от тези библиотеки е останало твърде малко и при това е разпиляно по цял свят. Единствената запазена в пределите на страната органична средновековна манастирска библиотека е библиотеката на Рилския манастир. Тя е най-яркото доказателство за водещата роля на манастира в българския културен живот в продължение на векове до епохата на Възраждането. Значението й е не само национално и общобалканско, но може да се измерва и в Европейски мащаби.

Съставът на една средновековна манастирска библиотека е конгломерат от различни по своя характер книги. Ядрото й е съставено от т. нар. „чети-литература”, поставена на усъвършенстването на монасите и извисяването на духа на миряните, сред които братството проповядва. В нея обаче има и голямо количество богослужебни книги, свързани с ежедневната практика на манастира. Според някои изследователи богослужебните книги не бива да се считат за органична част от библиотеката, но тъй като в тях обикновено се съдържа важна информация за живота и устроението на селището, за неговите функции и дори за бита на монасите, те също трябва да се разглеждат като основна част от библиотечния фонд. По отношение на състава в своя средновековен период българските органични сбирки образуват едно ядро от около 200 паметника, които включват философско-богословска литература, основни монасшеско-аскетични съчинения, патерични и приложни сборници, исторически съчинения, основни библейски книги, специфично разработени богослужебни книги (според характера на манастира и патрона му), както и някои мистични съчинения. Апокрифната книжнина почти отсъства. В по-ново време (след ХVIIв.) в състава на българските манастирски библиотеки се включват и учебници, лекарственици, писновници, речници и друга книжнина с утилитарен характер.

Наред със състава на определена сбирка, за да бъде тя в истинския смисъл библиотека, са необходими и други основни белези – съставът на сбирката да отговаря на характера на манастира и по-голямата част от ръкописите да са предназначени за самия манастир. Освен това в големите манастирски библиотеки ръкописите имат специални подвързии, изготвени от манастирската книговезница. Други характерни белези са бележките на монасите от същия манастир по книгите, подписи на игумена и други лица от различни периоди от съществуването на манастира, което свидетелства за дългото присъствие на ръкописа в манастирската библиотека и за неговите читатели. Рилската библиотека напълно отговаря на тези изисквания. Попаднал сред съкровищата й, човек може да открие сведения не само за книжовниците и копистите, работили през различни епохи в средището, но и за монасите и игумените на манастира, за неговите посетители и дарители, за развоя на култа към патрона на манастира –Иван Рилски, за работата на художници, орнаменатори, книговезци и други. Библиотеката е истинска история не само за Рилския манастир, но и въобще на духовния живот на българина през вековете.

Пътищата за създаване и обогатяване на една манастирска библиотека са основно три – създаване на ръкописи в самото средище; поръчване от страна на братството изработване на ръкописи на професионални книжовници за библиотеката; прилагане на ръкописи отвън – като дар на библиотеката или срещу заплащане. Рилската библиотека е формирана и по трите начина и на това дължи днешния си извънредно богат състав.

Основите на рилската библиотека са били поставени безспорно много скоро след създаването на манастира и събирането на първите му общежители. За съжаление от този първи период от нейната история почти нищо не е запазено и трябва само да се предполага, че книжнината, създавана в манастира тогава, била в духа на книжнината на Първата българска държава. Косвени данни за писателска дейност и за полагане на основите на рилската библиотека се съдържат в първите творби, посветени на рилския светец. Очевидно е, че след смъртта му (18.VIII.946г.) възникват житие и служба, свързани с деня на успението като един от основните манастирски празници. Тези творби, възникнали в кръга на последователите и учениците на Йоан Рилски, говорят за начетеност, за много добро познаване на книгите от Стария и Новия завет, както и редица други съчинения с агиографски и химнографски характер. В тях има доста точни цитати, паралели  с евангелски личности и аналогии с различни библейски събития, които навяват на мисълта за съществуването на библиотеката още приживе на светеца. Йоан Рилски, ако отделим по-късните легендарни и митологични подробности около живота му и желанието да се създадат различни свети места, свързани с пребиваването му в Рила, е безспорно личност, отдала живота си за българското духовно израстване. И той, и неговите последователи и ученици, чувстват остра нужда от български по произход култови личности за новопокръстения в християнската вяра народ. Така се ражда и идеята, че наред с прославените пустинножители, отшелници, основатели на големи манастири, като Исаак Сирин, Антоний Велики, Иларион Велики и др.е било необходимо и българин да даде пример за отречение от мирската суета и да се посвети на служба в името на вечния живот. Със съзнанието за това, че остава пример за поколения монаси, служители на вярата, Йоан Рилски отстоява за служба в името на Бога, която се превръща и в служба в името на народността. И както всеки живот, изтъкан с мъжка доблест, неговият живот е изтъкан и от трудности и страдания, както се казва в едно от житията на Симеон Метафраст. Ето защо, когато идва ред на учениците му да го възхвалят и да оставят спомена за него в книгите, те се обръщат за образци именно към пространните житиета на големите отшелници и наблягат преди всичко на духовността му. Най-старото житие на рилския отшелник започва така: „Беше човек духовен, благоверен и христолюбив. Боеше се от Бога и му служеше със страхопочитание. В очите му, когато се молеше, винаги имаше сълзи, защото помнеше пророческите думи, излезли от устата на Давид: Изминавам всяка нощ ложето си и овлажнявам със сълзи постелята си! (Пс.6, ст.7).” В същото житие много интересно е предадена смъртта на Йоан Рилски – „И дойде Йоан Богослов, и каза на светия отец Иван: Изпратен съм, от Бога, за да ти донеса радост. Радвай се мои любимецо и слижителю господен, готов е твоя венец! И в същия миг долетя една бяла пчела и влезе в устата му. И от този час духът на Св. Иван започна да лети по въздуха като орел и по планините като гълъб златоперест”.

Съчиненията, посветени на светия отец Йоан, по всяка вероятност, са поставили основата на рилската манастирска сбирка. Тяхното съдържание обаче вече говори за образованост, за познаване на основните съчинения на византийската литература, и косвено за библиотеката.

От XI до XIVв. Библиотеката на Рилския манастир се попълва активно с ръкописни книги. Днес от XIв. В библиотеката се пазят глаголически листове, фрагмент от Паренесиса на Ефрем Сирин, от втората половина на века. Тъй като това е типично монашески ръкопис, необходим за всички православни манастири, произходът му се свързва с рилското средище и дава основание да се предполага и за съществуването на глаголически период на писмеността в Рилския манастир. От XII-XIIIв. в манастирската библиотека са съхранени само две пергаментни изборни евангелия. Значително количество са паметниците от XIVв. Някои от тях са изписани в самото средище, а повечето са събирани от рилските монаси ценни автографи на Търновската книжовна школа на патриарх Евтимий. Библиотеката нагледно документира оживените културни и духовни връзки между манастира и столицата на Втората българска държава.

Попълването на една манастирска библиотека е зависело от два основни фактора – грижите на игумена на манастира и наличието на деен и просветен книжовник в средището, който да организира книжовния живот. Тези две обстоятелства най-благоприятно се съчетават в Рилския манастир през XVв. След тежък удар от страна на османските нашественици върху столицата Търново и околните манастири, книжовният живот се измества на запад. Създава се нов културен модел, съответстващ на променилите се обществено-политически и културни условия. В основата на този нов модел заляга идеята, че при отсъствието на официални държавни институции един книжовен център трябва както да поеме ролята на водещ в културния живот, да поддържа традициите и да осъществява литературен и естетически диктат върху книжнината, да контролира категории като „литературен вкус на епохата”, така и да осъществява връзките с други български и чужди културни средища. Като такъв център през втората половина на XVв. Се издига Рилският манастир. Чрез него и неговата библиотека, създадена основно именно през този период, средновековната българска интелигенция дава своя отговор на чуждото насилие. На нашествениците и тяхната вяра тя противопоставя едно единствено оръжие – книгата, и в тази на пръв поглед слабост е нейната сила, защото историята показва, че книгата надживява насилието. Така, при отсъствието на българска държава, на администрация, Рилският манастир спомага за създаването на т. нар. „Държава на духа”.

След възстановяване на Рилския манастир около 1450г., по време на игуменството на третия от тримата крупнишки братя – възстановители на обителта – йеромонах Теофан, рилското братство установява тесни контакти с водещия южнославянски книжовник за тази епоха – Владислав Граматик. Произхождащ от Младо Нагоричене (Кумановско) и работил основно в Жеглиговския манастир „Св. Богородица” (Скопска Черна гора), Владислав Граматик свързва трайно своята книжовна дейност с Търновската книжовна школа, чийто продължител се чувства до края на жизнения си път. Той събира търновски ръкописи, преписва творбите на патриарх Евтимий Търновски и неговите ученици, сам пише в духа на търновските литературни норми. През 80-те години на XVв. той се установява в Рилския манастир, където създава своя школа. Именно по това време рилската библиотека се обогатява с шестдесет от най-ценните си експонати.

През XVI и XVIIв. Рилската манастирска библиотека продължава да обогатява фонда си. Активно се преписват ръкописи не само за манастирска употреба, но и за изпращане по други български средища и на Света гора. Книги, съдържащи творби на Йоан Рилски, се разнасят и по влахо-молдовските скрипториуми, в Сърбия и Русия, като по този начин разпространяват култа към рилския отшелник. През този период библиотеката е не само хранилище на ценни писмени паметници, а и библиотека със свои читатели. Така например, за да напише служба и житие на софийския мъченик Никола Нови, видният писател от XVIв. Матей Граматик прибягнал до услугите на богатата рилска библиотека, от където взел образци за своите творби. Монасите са раздавали и книги за ползване извън манастира, като читателите се задължавали да върнат ръкописите в определен срок. По полетата на много рилски паметници днес се откриват бележки за това, че са били отнасяни в различни села и градове.

Осемнадесетото столетие е епоха на голям разцвет за рилската библиотека. По това време в нея работи видния български книжовник, съставител на сборници и автор на проповеди, преводач и радетел за просветата на новобългарски език Йосиф Брадати. Застъпник на течението за писане на „прост”, „народен” език и за създаването на творби, близки до интересите на обикновения слушател, Йосиф Брадати заедно с учениците си обогатява библиотеката с доста книги, отразяващи нова струя в българската литературна история, огледало за вкуса на преходната епоха от традиция към нова литература. Поради спецификата на българското културно развитие ръкописни книги продължават да се създават и през първата половина на XIXв., така че рилската библиотека, наред с печатните книги, които получава, продължава да се попълва и с ръкописни паметници, създавани в цялата страна. Представени са всички школи и течения, всички по-изявени писатели и книжовници на епохата.

В резултата на неколковековните усилия на рилското монашеско братство, предавали си като завет любовта и грижата към книгата, днес рилската манастирска библиотека е пълна илюстрация на книжовния живот по българските земи от X до XIXв., на книжовните връзки, които българските духовни средища са поддържали с чуждестранните културни центрове, на постиженията на българската и южнославянска литература. Тя обхваща следните основни раздели:

  1. Ръкописна сбирка на Рилския манастир от славянски и гръцки паметници с хронологичен обхват от XI до средата на XIXв.
  2. Печат книги в библиотеката на Рилския манастир.
  3. Документи, свързани с историята на Рилския манастир през вековете.

Ръкописна сбирка на Рилския манастир от славянски и гръцки паметници с хронологичен обхват от XI до средата на XIXв.

Безспорно, днес най-голямото достояние на рилската манастирска библиотека е нейната сбирка от славянски ръкописи . 180 на брой, те съчетават в себе си най-ценното от византийската и славянската книжнина и са истинска антология на християнската православна мисъл. Библейските книги, които поставят основите на всяка манастирска сбирка, са 14 и сред тях специално внимание заслужават с богатата си украса четириевангелията. Две от тях – Крупнишкото от началото на XVIв. и Сучавското от 1529г., създадени в молдавски центрове и след това дарени на манастира от благочестиви поклонници, илюстрират грижата и любовта към книгата. Снабдени са с тежки позлатени сребърни обкови, дело на български майстори-златари, оставили си по този начин вечен спомен. Крупнишкото евангелие е дар на Рилския манастир от свещеници от гр. Русе, които са поръчали и обковата му. В центъра на тази обкова стои Христовото разпятие (върху предната й част) и Христовото възкресение (върху задната й част), а наред с това са изобразени четиримата евангелисти, апостолите, както и славянските светци Йоан Рилски и неговите последователи Прохор Пшински и Йоаким Осоговски, Сава Сръбски, Симеон Сръбски и др. Тази обкова е дело на софийския златар Матей, а обковата на Сучавското евангелие (злато и емайл) е изработена от майстор Иван Янов. И останалите шест евангелия са богато украсени, следвайки българската традиция евангелията да бъдат най-грижливо изписаните с уставно писмо книги и най-богато украсените.

Книжовниците, изписвали книги за Рилския манастир, са положили особено старание и при подготовката на псалтирите за библиотеката. Те са тълковни и в тях освен 151 псалми намират място тълкованията на Исихий Ирусалимски, обясненията на Евсевий Кесарийски за пророческия и християнския смисъл на всеки псалом и някои други статии. Така например в тълковен псалтир от края на XVв. е включено тълкованието на Символа на вярата, което е било особено разпространено сред славянските книжовници от XII и XIVв., както и тълкование на молитвата „Отче наш”.Тази молитва е била обект на специален интерес от страна на рилските книжовници и трябва да се признае, че като една от най-древните и сакрални молитви на юдео-християнството, тя е мост между православието и католицизма и дори към исляма, тъй като в българската книжнина са запазени и нейни преписи на арабски и турски език.

Специален дял в рилската библиотека са богослужебните книги, сред които на първо място са минеите. В Рилския манастир се изгражда локална химнографска школа, която съставя служби на славянски светци и която от XV до XVIIIв. е основен двигател на развитието на старата българска поезия. Образци на тези творби са включени именно в минеите, изписвани в средището, и са запазени и до днес в манастирското хранилище.

В рилската библиотека е съхранен и най-стария, известен за сега препис от службата на един нов български светец- мъченик, убит през XVIв. От турците в София, защото отстоявал християнската си вяра – Георги Нови Софийски. Службата и житието на този младеж, защитил с живота си българското име, са дело на софийския книжовник поп Пейо и са поместени в миней за февруари.

Служебник, 1602г.

Останалите богослужебни книги, освен минеите, са триоди (постен и цветен), октоиси, служебници, требници и др.Сред тях с богата си украса в неовизантийски стил  се откроява служебник от 1567г., дело на видния сръбски калиграф и оранментор поп Йоан Кратовски. Ценна информация за бита и обичаите на монасите в обителта дават требниците (8 на брой в библиотеката). Това са сборници от правила и церемониални задължения, съобразени с всякакви  – и ежедневни, и изключителни – случаи в живота на манастира. Така например в требника на рилския книжовник от последната четвърт на XVв. монах Давид са включени чинове за поставяне на нов игумен, на нов четец и певец, за избиране на свещоносец, чин за измиване на мощите на Йоан Рилски, за погребване на инок, за приемане на нов инок, за обновление на манастирския храм, както и за молитви, предпазващи от чуждо нашествие, за замесване на хляб, за предпазване на ниви и лозя от осквернение, срещу кисело вино и много други.

Голям е броя на тематичните богослужебни сборници, съставени изцяло от служби и жития на Йоан Рилски. Подобни сборници започват да се създават през XVв. и традицията особено се засилва през XVIIIв., когато вече творбите на рилския светец са подложени на новобългарска редакция и в известен смисъл – на осъвременяване. Последната служба в чест на отшелника, създадена и запазена в манастира, е от втората четвърт на XIXв. и е дело на възрожденския български книжовник Христаки Павлович, възпитаник на рилското манастирско училище.От позициите на нов, преходен исторически момент той се стреми да възвеличи Йоан Рилски като еманация на българската духовност.

Църковно-правната литература в рилската библиотека е представена от три ценни ръкописа – един Ерусалимски типик, писан през XVIв. в Дебър; препис от XVв. на Синтагмата на Матей Властар, направен в Рилския манастир; номоканон от XVIIв., изготвен пак в манастира. В множеството от текстовете на тези паметници, които засягат и граждански клаузи, личат някои интересни явления от народния живот, строго забранявани от църквата. Така например в Синтагмата има запречения за астролозите и техните предсказания („ония, които гледат по звездите, чертаят еретично звездния кръг и предсказват раждане, зачеване, сватба или смърт”), срещу знахарите и лечителите с билки, срещу гледачките и баячките, наричани „вещици”, срещу мечководците и ония, които свирят и играят хора и други подобни, от които се разбира, че тези явления са били доста разпространени по това време по българските земи. Интересно е да се отбележи, че в споменатата Синтагма е включен и един латинско-български речник на някои по-важни юридически термини и това е първият подобен речник в българската книжовна история.

В раздела на типично монашеска литература най-голям е броят на лествиците в различни преводи и редакции. Символичната стълба от 30 стъпала на недостатъците, от които човек трябва да се освободи, и на добродетелите, които трябва да придобие, за да достигне до стъпалото на любовта и всеопрощението, явно доста е привличала българските книжовници от XIV и XVв., тъй като до днес са запазени десетки преписи на тази творба на Йоан Синайски. Интересът към нея вероятно се дължи на универсалността на съдържанието му, защитаващо извечните човешки добродетели – щедростта, милосърдието към ближния, чувството за дълг към поетия жизнен път, покаянието като второ кръщение, борбата срещу клеветата, унинието, сребролюбието, безчувствената душа, прекалената горделивост, за да се стигне до увенчаващото триединство на вярата, надеждата, любовта. Вероятно именно с това тя е била ценна и аз рилските монаси от различни поколения, тъй като рилските лествици носят явни следи от дълга употреба – листовете са пожълтели и прокъсани, окапани с восък от свещите на ония, които в тях са търсили лек за разочарованието си от света и броня срещу мирските тревоги. Не случайно рилските лествици са съпроводени и с други поучителни и утешаващи душата слова от автори като Авва Доротей, Нил Синайски, Максим Изповедник (с неговата творба, озаглавена „За любовта”) и др.

Не малък е и делът на пролозите, в които се открива и много български литературен материал. Сред техните жития има проложни жития на Йоан Рилски (обикновено по три – за всеки от празничните дни на светеца), на Петка Търновска, Иларион Мъгленски, както и на българските светци-воини – Михаил Воин и Николай Мних. В тези книги редовно се включва и разказът за избитите от хан Крум и приемниците му византийци (в периода преди българите да приемат Христовото кръщение).

Определен интерес рилските книжовници и монаси са проявявали към патетичните творби (разкази из живота на монасите). Днес в библиотеката на манастира се съхраняват осем патетични сборника от XIV-XVIв., в които са събрани всички най-известни патетични разкази от Сводния патерик, Азбучно, Ерусалимския патерик, Синайския и Рилския патерик. Сред разказите са пръснати и кратки поучения от известни отшелници и пустинници, като Макарий Египетски, Исаак Сирин, Атанасий Велики, Иларион Велики и др. Изградена изцяло като мъжка литература, в центъра на чието изображение стои мъжът и неговата духовна сила, силата на отречението, средновековната литература създава тайнствен ореол около образа на жената и нейната роля в живота на монаха. Ето защо патетичната книжнина привлича българския читател с онези свои творби, които на преден план излиза отношението към жената и прелестите, които тя крие – например разказите за отшелника и блудницата, която искала да го прелъсти; за жената, която убила съпруга си от любов към един монах; за девойката, пленена от персите; за жената на един търговец; за монахинята, която избола очите си заради влюбения в нея юноша; за вдовицата, която записвала греховете си, и много други, които в рилските сборници са отбелязани със специална маркировка в полетата или с надпис „зри”, които да привличат вниманието на читателите. В житието и известните „Диалози” на Григорий Богослов (Рилски патерик) вниманието привлича епизодът с роденото в Италия отроче, което изведнъж проговорило на български език.

Сборникът “Адриати”, 15в. Йоан Граматик.

Основната част от рилската манастирска библиотека са сборниците със смесено съдържание, събрали най-доброто от византийската и българската литература. Предпочитания и най-застъпен автор тук е Йоан Златоуст. Изпълнените му с мъдрост и едновременно с простота и достъпност за всекиго творби, тълкованията му на редица старозаветни и новозаветни текстове, вдъхновените му слова за голям празник векове наред, чак до края на XVIIIв., привлича българските книжовници. Почти вскичките му известни творби, а и редица, които се приписват на негово име, са съхранени в професионални български преводи в рилската сбирка, преписвани и разпространявани са преводите на известни сръбски книжовници от XVв. Така например известния Златоустов сборник с беседи „Маргарит” е запазен тук в превода на търновския книжовник Дионисий Дивни; сборникът „Адрианти” (беседи, възникнали във връзка с унищожаването на езическите идоли по времето на император Теодосий Велики (379-395), е представен в препис на Владислав Граматик от 1473г. по превода на сръбския светогорски преводач Антоний; „Шестодневът” (сборник от беседи върху библейската книга „Битие”) е съхранена в манастира в препис на известния рилски копист монах Мардарий от 1480г., по превод на сръбския книжовник Яков, направен през 1426г. на Света гора, и др. Житието на Йоан Златоуст е представено в български превод от края на XIVв. и е запазено в сборника на Владислав Граматик от 80-те години на XVв., писан вече в Рилския манастир.

Други широко застъпени автори са Григорий Богослов  (преписват се словата му с коментарите на Никита Ираклийски), Василий Велики, Григорий Нисски, Исаак Сирин, Йоан Дамаскин, Григорий Синаит. В библиотеката се пазят и преписи и на някои по-рядко срещани автори в българската книжнина, като Григорий Омиритски, Антипатър Востронски, Исакий Ерусалимски, Амфилохий Иконийски и др., чиито трудове са понякога в единствени преписи на българската книжнина именно рилската библиотека.

Прави впечатление отсъствието на апокрифни творби в сбирката. Като се изключат два преписа на Протоевангелието на Яков, посветено на Рождество Богородично, както и на една апокрифна молитва срещу ухапване от змия, преписвана на ап. Павел, други неканонични творби не се откриват в рилските кодекси. Очевидно като духовен стожер на българската вяра и култура, манастирът строго е бдял за чистотата на книжнината си. В него даже са изготвена два списъка със забранени книги – от XIV и XVIIв.

Централно място в библиотеката заемат два обемисти панегирика – Рилският панегирик на Владислав Граматик от 1479г. и панегирикът на Мардарий Рилски от 1483г. Те са привличали вниманието на всички изследователи на сбирките от XIXв. до наши дни с богатия си литературен материал. В панегирика на монах Мардарий са включени 86, а в този на Владислав Граматик -111 творби на всички видни византийски и  славянски автори, подредени в календарен ред. Сред тях има и някои, чийто гръцки оригинал не е запазен и те са познати днес само по настоящите им преписи. Такъв е случаят например с житието на Теодосий Търновски от Цариградския патриарх Калист. Панегирикът на Владислав Граматик е и първата антология на старата българска литература. В него е съхранен един от най-старите преписи от житието на славянския просветител и създател на славянската азбука – Св. Константин-Кирил, и похвално слово за двамата братя Кирил и Методий от Климент Охридски, други слова от него, всички творби на патриарх Евтимий , творби на Григорий Цамблак, Йоасаф Бдиснки и други представители на Търновската книжовна школа от XIVв. В този сборник е запазен и един от малкото истински автограф в българската книжнина – автографът на Рилската повест на Владислав Граматик, която разказва за пренасянето на мощите на Йоан Рилски от Търново в Рила и която предлага интересна трактовка за причините за османското нашествие на Балканите. Авторът търси причината за трагичните исторически събития в липсата на единство и разбирателство по християнски между отделните християнски владетели. В същия сборник е запазен и единственият известен препис от едно Житие с кратка похвала на Йоан Рилски от Димитър Кантакузин.

Факсимиле от Рилския дамаскин. II половина на 17 в. Национален музей “Рилски манастир”.

По състава на рилската библиотека може да се съди и за засиления интерес на българските книжовници към тълкованията на старозаветни и новозаветни книги. В обителта са подготвени преписи от тълкованията на доста по-известни книги, като се започне от тълкованията върху книгата „Йов” – една от основните, разкриваща философската основа на Стария Завет, на едновременно унищожаващата и въздигаща човека сила на Яхве, и се стигне до поетичните тълкования – разсъждения на Теофилакт Български (Охридски), върху евангелието на Св. Йоан – „евангелието на любовта”. Вниманието привлича и тълкованието на библейската „Песен на песните”, на псалмите на цар Давид, както и множеството Златоустови тълкования върху евангелията на Матей и Лука и други текстове.

Седемнадесето столетие е епоха на просветния разцвет на българската ръкописна орнаментика. По това време са особено популярни в българската книжнина сборниците на гръцкия писател от XVв. Дамаскин Студит „Съкровище”, известни под името „Дамаскини”. Те са обикнати от читателите и слушателите, тъй като съчетават простонародния, разбираем език с богатата украса и интересно съдържание, разкриващо смисъла на основните църковни празници и техния символичен смисъл с примери от живота на всеки човек. Един от най-известните подобни сборници е Рилския дамаскин от последната четвърт на XVIIв. Той е илюстриран с миниатюри, украсен е с множество заставки и инициали в господстващия за епохата  български патетичен стил. Дело е на известни книжовници и илюстратори от Карлово поп Недялко и сина му даскал Филип.

От XVIII и от XIXв. са запазени също и някои сборници със смесено съдържание, съставени от слова на Дамаскин Студит, оригинални проповеди на Йосиф Брадати – за това, как подобава на благочестивите християни (особено на бъбривите жени) да се държат в църква, за онези, които се потурчват, за силата на книгата и др., както и от слова, свързани с Второто пришествие и Страшния съд. Тук може да се спомене и един сборник от началото на XIXв., дело на последния ревностен български копист – даскал Тодор от Пирдоп. Този сборник започва с образа на Св. Марина, която пробожда дявола, и съдържа молитви и заклинания срещу нечисти сили и духове.

Не малък дял от книжнината на XVII-XIXв. представляват музикалните ръкописи, обикновено двуезични (гръцко-славянски). През тази епоха в Рилския манастир се създава църковно-певческа школа за подготовка на възпитаници от цялата страна и именно тя обогатява манастирската библиотека с около 60 нотно-певчески сборника с хурмузиева нотация. В тези сборници намират място и множество оригинални творби на рилските монаси Йоасаф, Филотей, Климент, а от по-късно време – и творбите на Неофит Рилски.

Не малка е сбирката от ръкописи, свързани с последната славянска книжовна консервативна школа – тази на Паисий Величковски, основана в молдавския манастир „Нямц”. Сравнително малко обаче са гръцките ръкописи и всички са последните векове от разцвет на манастира. Това са главно музикални ръкописи, някои писания по църковна история, гръцки граматики и един трактат по каноническо право. Запазен е и един извънредно ценен обемист гръцко-български речник, дело на Неофит Рилски.

ПЕЧАТНИТЕ КНИГИ

Най-ранните печатни книги от библиотеката на Рилския манастир са от началото на XVIв. Първенството в това отношение държи едно четириевангелие от 1512г., издадено в Търговище. По полетата на тази книга има множество интересни преписки, поради което тя е била давана и в други манастирски библиотеки – така например през 1597г. тя е била Куриловския манастир край София.

Своевременно в средището проникват ценни издания на черногорците Божидар и Винченцо Вукович, чиито печатница е основана през 1519г. във Венеция и има огромно значения за развитието на славянското книгопечатане (по-късно тази печатница става собственост на българина Яков Крайков). Първата книга на Венецианската печатница е Служебник, завършен на 7.VII.1529г., напечатан от йеромонах Пахомий по нареждане на Божидар Вукович. Ценен екземпляр от това първо издание се съхранява и в Рилския манастир. Тук се намира един екземпляр от Молитвеника на Божидар Вукович от 1538-1540г., както и от Псалтира с последования от 1546г., напечатан с иждивението на Винченцо Вукович.

Интересно е да се отбележи и наличието в библиотеката на манастира и на още една рядка старопечатна книга – това е Октоих от 1539г., отпечатан в сръбския манастир „Грачаница” и придружен от гравюра, изобразяваща Грачанската митрополитска църква.

Книгата „Вертоград душевный”,Вилнюс, 1620г.
Московско старопечатно четириевангелие от 18в.

Твърде голяма е сбирката от руски старопечатни книги в Рилския манастир. Руската печатна книга прониква тук още от XVIв., когато започва и регулярното пътуване на рилски монаси в Русия за събиране на помощи. По-късно – през XVII-XVIIIв., започва регулярното закупуване на ценни издания от различни руски печатници и днес в библиотеката са събрани около 500 екземпляра с хронологичен обхват XVI-XIXв. За да се илюстрира интересът на рилските монаси към тези книги, е достатъчно да се спомене, че те са три екземпляра от уникалната Острожка библия, отпечатана преди 1581г. от московския първопечатник Иван Феодоров. От XVIв. (1594г.) е и една друга биографска рядкост – „Книга о посничестве” на Василий Велики, снабдена с фронтисписна гравюра, изобразяваща Василий Велики с разгъната ръкописна книга върху колената.

В края на XVI и началото на XVIIв. В Рилската обител попадат и някои от твърде редките Вилнюски издания. Такава е например книгата „Вертоград душевный”, която включва творби на Тикарий Светогорец и Максим Грек. Книгата е съпроводена и от две обръщения към читателите от редактора Лонтий Карпович, разказващи за трудностите, които Вилненското православно братство е срещало при отпечатването на свои книги поради противодействието на католиците.

Не малко са и изданията на Киевско- Печорската лавра от XVIIв. В това отношение библиотеката на Рилския манастир е уникална, тъй като в нея се съхраняват единствени за България екземпляри от много книги. Такава например е книгата „Беседи на деяния апостолски” от Йоан Златоуст (1624г.). Тя е съпроводена с предисловие от архимандрит Захарий Копистенски, в което той се обръща към южните славяни (споменава се изрично българските и сръбските), – че и те трябва да приемат тази книга като дар, „като скъп бисер и украшение за славянската реч и щит за вярата им”. Друг единствен за България екземпляр е книгата „Лимонар, сиреч Цветник” (Киев, 1628г.), издадена от белорусина Спиридон Собол. Тук се пази и един екземпляр от т. нар. „Велик требник” (1646г.), съставен от Киевско-Печорския митрополит Петър Могила.

Безспорно, едно от най-ценните киевски печатни издания е „Житие и служба на преподобния наш отец Йоан Рилски”, отпечатано през 1671г. от архимандрит Антоний Радзивиловски. Изданието е очевидно плод на влиянието на Рилския манастир, разпространил широко култа към рилския светец. Трябва да се има в предвид, че по същото време по руските земи възникват и някои манастири и храмове, посветени на Йоан Рилски. Средствата за отпечатване на книгата са били предоставено от переславския полковник Райчо Димитрашко. В нея е включена службата на Йоан Рилски за 19.X. и редактиран текст от житието на светеца от патриарх Евтимий, заедно с добавката на Владислав Граматик за възвръщането на мощите от Търново в Рилския манастир.

От по-късните издания на голяма популярност се радват както московските печатни пролози, в които има доста български литературен материал, така и книгата на Димитрий Ростовски и тълкованията на Теофилакт Охридски (1703г.). Интерес за историята на Рилския манастир представлява един екземпляр от Октоих от 1715г., тъй като по неговите форзацни листове йеромонах Йеротей е записвал летописни бележки за исторически събития, свързани със средището, за периода от 1744 до 1772г. Това са данни за: чумна епидемия, отнела живота на някои от монасите и на игумена Василий; дълговете на манастира към евреи-лихвари; кавги и вражди между братята; нападения върху манастира от кърджалии, които откраднали ценни вещи от църковната утвар и др. Честа практика на рилските монаси, а и на миряни-посетители на манастира, е била да се оставят записи с исторически съдържание по полетата и на ръкописи и печатни книги. Сред тези бележки и множество мнения на читатели за ползата от една или друга книга, за това, какво са разбрали от книгата и какво ги е научила, което дава възможност за социокултурно проучване на библиотеката и читателските вкусове през различните епохи.

Много четени са били и тези книги, които имат по-светска насоченост, каквито например са „Коронация на Екатерина II”(1763г.) или четиритомника „Добротолюбие”, съставен през 1793г. от Паисий Величковски, и др.

Сборник от беседи на Йоан Златоуст.

Ценен дял от печатната сбирка са около 300 гръцки книги. Част от тях, постъпили в по-ново време, са обединени в три сбирки на някои най-известните възрожденски деятели на манастира – отците Игантий Рилски, Йосиф Рилски и Неофит Рилски. Гръцките книги са профилирани в някои основни области на книгоиздаването – религиозна книжнина, право и реторика, учебна книжнина, историческа книжнина. Основната им роля в Рилския манастир е била както да служат на преводачите, които съставят книги на простонароден език за своите слушатели, така и да обучават учениците на манастирското училище. Най-ранните от тях датира от XVIIв. И тук като пример може да се посочи един интересен дамаскин (издание от сборника „Съкровище”) от Солун от 1612г. По полетата на тази книга, както и на форзацните й листове има ценни бележки за пребиваването й в различни краища на България – Търново, Плевен, Самоков. Интересно с гравюрите си е едно евангелие от 1656г.м което не се съхранява днес в друга българска библиотека. Своевременно в сбирката са постъпили и изданията на Агапий Критски, който се радва на голяма популярност сред българските книжовници. Тук са например книгата, известна под името „Нов рай”, издадена през 1680г., и сборника от творби на Симеон Метафраст, запазен, макар и с едно по-късно издание.

По някои от запазените гръцки книги може непосредствено да се съди за работата на българските преводачи от манастира. Един от тях, както вече бе отбелязано е Йосиф Брадати, а като ревностен преводач се изявява  и неговия ученик – йеромонах Никифор Рилски. Практиката на тези преводачи е била да правят свои преводи непосредствено по гръцките книги, подготвяйки една чернова, която после била преписвана от други, по-млади ученици и кописти. В един сборник „Маргарит”, издаден от Андреас Юлианус през 1681г., дори е запазена бележка от ръката на Йосиф Брадати, в която той обяснява, че е подготвил именно по този екземпляр свой сборник от беседи на Йоан Златоуст през 1742г.

Гръцко печатно издание на Новия завет от 1710г.

Най-голямо количество гръцки книги в рилската библиотека са от XVIIIв., което е илюстрация за сравнително късното насочване на рилските книжовници към гръцката старопечатна книга, за разлика например от такива като Бачковския манастир, Арбанашкия манастир и някои други търговски манастири, в които регулярното набавяне на гръцки книги започва от средата на XVIв. Затова пък Рилският манастир събира едни от най-популярните гръцки книги на XVIII столетие; издание на Новия завет, богато украсено със гравюри (1710г.); сборник с рецепти за противоотрова срещу отровите от различни ухапвания (1724г.); сборник от избрани сентенции на светите отци и философи (1728г.); Трактат на патриарх Хрисант за превъзходството на Йерусалим и за светия животворен гроб Господен (1728г.); т. нат. сборник „Камъкът на скандала” (1743г.); Стара история на египтяните, асирийците, вавилоняните, мидийците, македонците и гърците (1750г.); Лавсаик (1764г.) и много други, които нагледно показват смяна на вкусовете през това преходно столетие. Тази смяна води и до промени в образованието на манастирските възпитаници, които по-късно разнасят знанията си по всички краища на България.

В сбирката от печатни книги на Рилския манастир естествено намират място и първите български печатни книги, като специални внимание е отделено на основопогащата българско книгопечатане книга. Това е т.нар. „Неделник” (сборник от поучителни слова за неделните и празничните дни през годината), отпечатан през 1806г. от видния български възрожденец Софроний Врачански. От него в рилската библиотека са запазени няколко екземпляра с интересни бележки по полетата и форзацните листове от ползвателите на книгата. Почетно място в колекцията заемат и двете книги на Неофит Рилски – всъщност първите български печатни книги, свързани непосредствено с историята на манастира и с развоя на култа към Йоан Рилски. Това са „Служби и житие на Иван Рилски”, издадена през 1836г. в Белград с помощта и одобрението на сръбския княз Милош Обренович и иждивението на рилския монах и игумен Йоасаф, както и „Описание на свещения български рилски манастир”, отпечатана също в Белград през 1879г.; разкриваща съкровищата на обителта и привличаща вниманието на чуждите изследователи към библиотеката й. В сборника със служби и житие на Йоан Рилски Неофит Рилски помества трогателно предисловие, написано във възрожденски дух, в което се опитва да даде синтез на вековния култ към рилския светец и изтъкне значението му за духовното развитие на българите: „Светия преподобен и богоносен наш отец Йоан, рилския чудотворец, много отдавна е известен и блестящ със своите чудеса и нетленното си тяло по целия християнски свят! Ето защо, вие всички синове на светата източна христова църква, приемете с любов и усърдие тази новопоявена книжка, която с печата си като някоя денница засиява днес в светите христови църкви, които славят преблагия Бог и неговия угодник преподобния отец Йоан!”.

Така рилската манастирска библиотека всъщност се оформя и като една затворена система – нейните основи се полагат от съчиненията, посветени на Йоан Рилски, а и последните по време печатни книги, които допълват фонда й, пак са посветени на Йоан Рилски и неговото духовно величие.

Върни се горе 

ДОКУМЕНТИ

 

ДОКУМЕНТИ, СВЪРЗАНИ С ИСТОРИЯТА РИЛСКИЯ МАНАСТИР ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

За съжаление, поради превратната историческа съдба на Рилската света обител, голяма част от документалното й наследство, особено свързаното със събитията до края на XIVв., днес е разпиляна и погубена. Сега най-древният и ценен документ на сбирката е една пергаментна грамота от 1378г., дадена на манастира от последния български владетел, цар Иван Шишман (1371-1393г.). Тя представлява свитък с дължина 170см и ширина 28.5см., а в долния й край е прикрепен златен печат с диаметър 42мм с изображение на царя в цял ръст. Този печат може би не е автентичен, но самият документ несъмнено е излязъл от канцеларията на българския цар. Грамотата потвърждава владенията и правата на Рилския манастир и указва имотите му в землищата на околните села, като самия манастир се обявява за „царски”, т.е. за покровителстван от владетеля. От текста на документа се подразбира, че подобни грамоти манастирът е получавал и от други български царе, а в края се казва следното: „Който се опита да наруши и отмени това златопечатно слово на моето царство и отнеме нещо от вписаните тук неща и започне да безпокои людете на пустиножителя отец Иван Рилски, тогава господ Бог да го изпита чрез праведния си съд, той да бъде съпричастен с господния предател Юда, да наследи проказата на Гиезия и светия отец да му бъде противник тук и в бъдния век! Амин!”.

В библиотеката се пазят и преписи от някои важни за братството документи от XVв., свързани с новата обществено-политическа обстановка в България, когато за рилските монаси е било жизнено важно да си осигурят от някъде подкрепа и закрила. Такъв характер има и известният договор, сключен между Рилския манастир и руския светогорски манастир „Св. Пантелеймон”, който се пази в архива на обителта в копие, дело на граматик Лаврентий, на който личат подписите на игумена йеромонах Давид, на неговия брат – йеромонах Теофан и на петнадесет монаси от „Св. Пантелеймон” и техния игумен йеромонах Аверкий.

С идеята за помощ за съдействие са свързани  и молбите на рилското братство, отправяни към руските царе, от които съответно са получили грамоти с разрешение да обикалят руските манастири, от където да взимат дарове. Запазени са копия от някои от молбите на рилските иноци, както и от т.нар. „отпускни” грамоти, получени от владетелите – например грамотата на цар Феодор Иванович от 8.III.1584г., издадена на игумена на Рилския манастир Калист, придружен от още четирима монаха. Архивът пази и копия от молителното писмо на рилското братство до цар Михаил Романов, подготвено на 7.XII.1627г. и подписано от проигумена йеромонах Арсений. Там изрично се казва следното: „Бъди милостив към святия Рилски манастир, както бяха и твоите деди и прадеди. Молим прилежно твоя царска милост – обърни милостиво твоя пресветъл царски лик и простри ръка за помощ към св. Иван Рилски?”.

По-богато е документирана рилската библиотека откъм материали, свързани с турската администрация. Голямата част от тези документи потвърждават права и привилегии на манастира и показват отношението на султанската власт към него. Най-ранният от тях е една заповед от 1402г., издадена в гр. Пловдив за охрана на правата на Рилския манастир. Интересен е и един ферман от 20.VIII.1498г., издаден в Цариград от султан Баязид II (1481-1512г.), от който става ясно, че по това време много турски спахии имали обичай да се отбиват в светата християнска обител, където да ядат, пият и буйстват. Следствие на тези явления във фермана се нарежда следното: „В случай, че пред съда се докаже, че някои спахии и други лица на сила и безплатно са взимали храна питие, че ядат и пият по един нахален начин в манастира като при това бият и мъчат монасите му, заповядвам ви да вземете строги мерки против нахалниците, да прекратите техните действия и да ги изгоните…”. В библиотеката се пази още един ферман на султан Баязид II (от 17.VIII.1508г.), със който той дарява планината Рила на великия си везир Кара Мустафа, като обаче се уточнява и следното: „Раята, която живее в тези земи и имоти, ще бъде свободна наравно с мюсюлманите Те ще бъдат привилегировани и ще се освобождават от изплащане на всякакви тежки данъци”.

Поменик на починалите рилски монаси от 1816г.

В библиотеката има още много документи на султанската канцелария, подписани от султаните Селим I, Сюлейман I, Селим II, Мурад III, Ибрахим I, Мехмед IV и др. Последният ферман е от султан Абдул Меджит, издаден на 23.IV.1848г., който се отнася до руски търговци, които искат да посетят манастира.

Освен заповеди и царски фермани, в манастирската библиотека са запазени още множество документи, като съдебни актове, разписки, съобщения, квитанции, разпореждания, писма и др. – над 100 документа с разнообразно съдържание.

Извънредно цени документи на рилската библиотека са манастирските поменици, които датират от XVIII-XIXв.в тях са запазени имената на всички благочестиви християни, които са посещавали обителта, като срещу всяко име е записано и дарението за манастира. В помениците са били отбелязвани имената на множество духовници от светогорските, руските и сръбските манастири, както и от различни български обители. В най-обширния поменик са записани над 6000 имена на малки и големи дарители, които били споменавани в манастирските молитви. Запазен е и един поменик на умрели монаси и миряни от 1816г., който се съхранява в църквата „Въведение Богородично”, намираща се до манастирското гробище.

“Заветът на св. Иван Рилски” към неговите ученици, създаден през XIXв.

В библиотеката на манастира е запазен и препис от „Заветът на Иван Рилски”, оставен според преданието на неговите ученици малко преди смъртта му. За съжаление запазения оригинален препис е твърде късен – от началото на XIXв., поради което отдавна са възникнали съмнения относно неговата автентичност. Въпреки това заветът не губи своята стойност на важен документ, тъй като в него има, ако не предсмъртните думи на рилския светец, то вижданията на братството за ролята на манастира и поведението на монасите в преходна епоха, когато обителта започва да губи първенството си. В завета личи желанието за: духовна и нравствена извисеност; единство и сплотеност в името на вярата, в името на най-простите християнски истини за любовта към ближния; равенство без привилегии; ненавист към сребролюбието и клеветата. В този смисъл това е завет към всички следващи поколения монаси на Рилския манастир, които трябва да пазят и умножават славата му: „Както ни събра тук благодатта на Светия дух заедно, така и вие се потрудете да живеете за в бъдеще единодушно и единомишлено, заедно дишащи и заедно любувайки се на вечното мироздание, което Бог подготви за възлюбилите го! Тежко на онзи, който е сам, защото ако падне няма кой да го повдигне!… много имах още да ви говоря, чеда мои, възлюбени в името господне, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Този, който е източник на всяка мъдрост и разум, който е истинския утешител на светия и животворящ Дух, той да ви вразуми, той да ви направи мъдри, да ви просвети, да ви учи и наставлява за всяко благо дело. Амин!”.

МУЗЕЙ
Музей на манастира
печат

Една от експозициите в музея на манастира.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей “Рилски манастир”, през 1976 г. – за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира.

В началото на нашия век изтъкнати български учени правят първите опити за систематично научно приучване на архивните и художествените паметници в Рилския манастир. От тези години датира и научния интерес към църковните паметници, произведенията на приложните изкуства и тяхното съхранение в обителта. През 1911г. един руски духовник – архимандрит Доситей Ковачев, след дългогодишен труд в рилската библиотека, публикува описание и списък на част от най-значимите художествени и културни ценности, съхранявани там. А това са всички запазени сребърни и дървени мощехранилници, църковни отвари и одежди, литургийни тъкани, старинни накити (пафти, гривни, пръстени, зарфове) и монети, грамотата на цар Иван Шишман, договорът с руския манастир „Св. Пантелеймон” на Света гора (Атон) и др. С голяма прецизност и вещина Доситей Ковачев описва всяка мощехранилница, нейната украса, надписи съдържание, вид на използваните материали, тегло. Това е и първия подобен каталог на част от музейните ценности, който носи научна стойност. Рислката библиотека всъщност е изпълнявала ролята на ризница на този вековен религиозен и културен център и е съхранявала първата „музейна” сбирка на манастира.

Капак на мощехранилница, 1813г.

Националният музей „Рилски манастир” е създаден през 1961г. от същата година той е обявен за общонародна собственост и е предаден във владение на държавата от Българската православна църква. Основната задача на музея е да съхранява, консервира, реставрира и популяризира всички културно-исторически паметници, намиращи се на територията на комплекса.

През 1991г. се възстановява монашеския статут на манастира, както собствеността му върху недвижимите имоти, като се запазва в цялостния й вид музейната експозиция.

Манастирското братство спазва изричното условие в държавния документ за съхранение на музейната експозиция, но в настоящия момент единственият човек, грижещ се за нея, не е в състояние да обслужва всички експозиционни зали и много от тях са закрити за посещение. Някои от тематичните музейни експозиции, като например „Монашеска килия” или „Килията на Паисий в Хилендарския манастир”, от години не функционират. Творбите от картинната сбирка на манастира не са експонати от времето на подреждане на част от иконната сбирка в помещението на старата манастирска трапезария в южното крило.

Поставянето на музейни сбирки в техния пълен вид в това издание има за цел да се съхрани информация за тяхното състояние, да служи за база при подновяването на някои от тях или за създаването на нова концепция в бъдеще за експониране на движимите и недвижимите богатства на манастира.

Художествените ценности се съхраняват в осем хранилища, при съответен климатичен режим и съобразно музейната им класификация: метал, тъкани, икони резба, картини, ръкописи, старопечатни книги, монети и други.

Богатите притежания на Рилския манастир са позволили да се оформят четиринайсет тематични музейни експозиции, включени органично в самия комплекс на манастира и в църквите извън него. Те отразяват не само важни моменти от историята на манастира, но формират пълноценно и представата ни за различни аспекти на българската култура.

На мястото на двуетажната паянтова част от южния край на източното крило, останала непроменена след пожара от 1833г., е изградена нова жилищна сграда. През 1965г. в подземния и първия й етаж е разположена най-голямата от музейните експозиции – тази на Историческия музей. С повече от 600 експоната и чрез оригинални писмени документи и художествени произведения, систематизирани в отделни експозиционни блокове на хронологичен и тематичен принцип, този музей разкрива 10-вековната история на манастира. Наред с оригиналните експонати за по-пълното възприемане на експозицията на определени места са поставени и спомагателни карти, схеми, чертежи, репродукции и въвеждащи текстове.

Първият експозиционен блок обхваща периода от създаването на манастира през 10в. и историята му до края на 14в. Макар и малко на брой, достигналите до нас книжовни и художествени паметници разкриват достатъчно ярко формирането на манастира като средновековен център на българската култура. В няколко витрини са изложени ръкописи, илюстриращи историята на манастира през 10в. и първите векове от неговото съществуване. Това са глаголически листове от 9-10в. „Заветът” на Йоан Рилски е препис от 18в.; Народното житие от 12в., в препис от 15в. – най-старият писмен паметник за живота на Йоан Рилски; Канонът за св. Йоан Рилски – ръкопис от 1789г.

За популярността на рилския светец свидетелстват много стенописни изображения от средновековните български църкви. За да се илюстрира темата тук са експонирани копия от стенописи в църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Търново, Драгалевския манастир и Земенския манастир.

Надгробната плоча на Хрельо Драговол в музея на Рилския манастир.

Особено значителна и интересна е историята на манастира през 14в., свързана с издигането му като едро феодално владение и книжовен център и с личността на протосеваст Хрельо – дарител и обновител на манастира. в експозицията са включени: планът на отбранителната кула, издигната през 1335г.; надгробната плоча на Хрельо Драговол и мемориален надпис, разкриващ трагичния му край; дърворезбените двери и тронът на построената от него църква – едни от редките произведения на средновековната дърворезба; най-старите икони, съхранени в манастира – на св. Иван Рилски (14в.) и св. Арсений (15в.) и хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман от 1378г. Това са едни от малкото оцелели автентични документи и художествени паметници, разкриващи средновековната българска история. Голяма карта представя подредените земи на манастира от последния български владетел.

Експозицията дава непосредствена и обобщаваща представа за блестящата епоха на Българското средновековие. Естетическото въздействие на тези документи и художествени паметници, събужда интерес към българската история, изпълнена с трагични събития, история на непрекъснато разрушаване и обновление. Шрифтът на каменната надгробна плоча, пластичната ажурна резба върху дверите и трона, фините ликове на светците върху двете икони, пергаментът на хрисовула, неговата украса и  големият восъчн печат са знаците, чрез които миналото започва да „говори” и да увлича в дълбините на времето.

Своеобразен преход към епохата на османското владичество е най-старият запазен турски официален документ от 1402г., съдържащ сведение за манастира след унищожаването на българската държава.

Развитието на Рилския манастир през 15-18в. е представено в няколко тематични блока, включващи автентични документи, книжнина и художествени ценности. Изложените в първата витрина султански фермани и една огромна восъчна свещ, подарена от турския султан Мохамед II (1451-1481), свидетелства, че манастира се е ползвал с привилегии, но въпреки това към средата на 15в. е разорен. За възстановяването му през втората половина на века и за пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново се съдържат сведения в „Панегирика” на рилския книжовник Владислав Граматик, чийто оригинал е също изложен. За съживяването на манастира и като център на художествена култура свидетелства и стилистиката на експонираната икона „Св. Георги на трон” (15в.). Доказателство за помощта, която са си оказали в трудни времена двата сродни манастира – Рилския и руският „Св. Пантелеймон” на Света гора, е оригинала на договора между тях от 1466г. В него, ние съвременниците, съзираме следи и от така привлекателната легенда за съществуването на съкровищницата в Рилския манастир от годините на най-големия му разцвет.

Експонатна витрина от музея на манастира.

Многовековните връзки, които манастирът е поддържал с Русия, подкрепата, която той е получавал не само в парични помощи, но и в ценни богослужебни книги, одежди и утвари са представени в отделна витрина. Тук е фотокопието от дарствената грамота на руския цар Иван Грозни от 1558г. От това време е и иконата на Богородица Владимирска. Още две богато обковани икони от 19в. (Богородица Казанска от 1816г. и Успение на св. Йоан Рилски), руски богослужебни книги, донесени от монашеските пратеничества маркират непрекъснатите контакти с Русия и движението на духовници и книжовни ценности между двата православни народа.

Четири композиционни блока обединяват темата за нарастващата роля на манастира като културно и духовно средище през епохата на османското владичество (15-19в.), като народен будител и притегателен център, в който се проявяват народностното светоусещане и дух. Дарените от различни краища на българските земи скъпи художествени предмети изразяват нарасналото самочувствие и материални възможности на българина от 18-19в. Изложените църковни утвари (одежди, плащаници, потири, хоругвени и напрестолни кръстове, мощехранилници) представят и областите на изява на българския майстор приложник. Зрителната представа за 18в. се допълва и от картата на всички български манастири, изиграли роля за запазване и развитие на българската култура. Век, белязан с небивал духовен подем и разцвет на книжнината – трасиран с появата на дамаскинарството и с името на Йосиф Брадати, работил в първата половина на 18в. в Рилския манастир. До изложение във витрина богато илюстрирани дамаскини е и преписът на Паисиевата „История славянобългарска”, направен от рилския книжовен и просветен деец Неофит Рилски.

Втората голяма зала обхваща тематично „Рилският манастир през 19в.”. Разгръщането на небивало строителство и оформянето на Рилския комплекс с участието и помощта на целия български народ е представено табла показващи: архитектурата на манастирските крила и техните строителни етапи и майстори, строежа на новата църква; стенописните ансамбли чрез галерията от ктиторски портрети в централната църква и параклисите; дърворезбата на главния иконостас, резбованите тавани и архитектурни елементи по манастирските чардаци. Копията от портретите на Димитър Зограф, Захарий Зограф и Станислав Доспевски показват създателите на големите стенописни ансамбли от Самоковската живописна школа, въплътили уменията и знанията на възрожденския зограф.

Пергамент от музейната сбирка на манастира.

В средата на 20в. е осъществено и последното пратеничество на манастира в Русия, което се завръща с богати дарове, изложени в четири витрини: руски печатни книги, златотъкани плащаници, одежди, обковани евангелия и много утвари – потири, кръстове, звездици и пр.

В края на 18в. са създадени и първите рилски щампи, през 30-те години на 19в. истинската щампарска дейност в манастира е свързана с името на проигумена хаджи Исай, а през 60-те години – с името на монах Калистрат. Дейността на първото „графично ателие” в България е представена с две преси, едната от които е закупена през 1865г. във Виена за 8000 гроша, а процесът на създаването на щампите е илюстриран с два литографски камъка и много медни плочи и отпечатаните от тях гравюри.

В експозицията е отделено значително място на живота и дейността на най-значителната личност, свързана с манастира от 19в. – Неофит Рилски – книжовник и просветен деец, изтъкнат възрожденски реформатор. Във витрини са изложени: писма от и до него; фотокопия на листа от дневника му, воден от 1836 до 1874г.; автобиографията му от 1864г.; учебникът по граматика, отпечатан в Крагуевац през 1835г.; учебникът по землеописание, написан през 1838г.; собственоръчно изработеният от него глобус през 1836г.; много ценни книги от личната му библиотека. В няколко табла е отразена дейността на създаденото от него училище през 1843г. в специално построена сграда в постницата „Св. Лука”.

Средновековно бойно облекло, използвано от защитниците на манастира.

Периодът на османското владичество се характеризира с многобройни разбойнически нападения и грабителства. В края на 18в. е създадена въоръжена охрана на т.нар. „манастирски пандури”. Във витрина са подредени едни от най-интересните експонати на оръжейната сбирка от огнестрелни (общо 96 пушки и пистолети) и хладнокръвни оръжия (6 саби и 22 ятагана), формирана в продължение на векове. особен интерес представлява т.нар. „крепостна пушка” с необичайни размери (206 см), която според разкази на местното население се наричала „сигнална” и мощният и гръм е предупреждавал за опасност от нападение или е известявал, че е настъпил часът за затваряне на манастирските порти. Втората по големина пуска в музея се предполага, че е била лично оръжие на дядо Ильо войвода.

В трите зали на горния (приземния) етаж са представени в няколко тематични блока високохудожествени произведения на църковната утвар: напрестолни кръстове, кандила и кадилници, мощехранилници и архиерейски жезли, миниатюрни икони и енколпиони от 17-19в. В най-ценните експонати е отразен ярко професионализмът и творческата фантазия на българския майстор приложник. Тази сбирка съдържа многобройни и изразителни творби, разкриващи сложния, многопластов и изключително интересен от културологично  гледище характер на българския преход от Средновековието към новото време. Между тях са и многопластовите произведения на миниатюрната дърворезба, сред които се откроява кръстът, изработен от монах Рафаил, сред произведенията на металната пластика изпъква сребърната мощехранилница с единствения по рода си житиен цикъл на св. Йоан Рилски.

Особено ценна е сбирката от 4461 сребърни монети на тримата български владетели от Втората българска държава. Най-ранни са асприте на цар Иван Александър (1331-1371) и сина му Михаил Асен. От Иван Срацимир е запазената сребърна аспра, на която владетелят е представен седнал на трон. Най-многобройни са сребърните аспри на последния български владетел цар Иван Шишман (1371-1393).

Националният музей „Рилски манастир” привличаше ежегодно почти милион посетители от България и от всички краища на планетата. Заради качествата му на ценен и привлекателен обект на познавателния и културния туризъм през 1980г. Международната журналистическа организация (ФИЖЕТ), отразяваща туризма, го удостоява с най-високата си награда „Златната ябълка”, експонирана в отделна витрина и завършваща експозицията на Историческия музей. Тази експозиция представя цялостно и максимално синтезирано хилядолетната история на Рилския манастир и неговата роял в развитието на българската култура и изкуство.

Втората голяма експозиция е на Етнографския музей, разположен в гостните помещения на северното крило на третия етаж. Повече от 370 експоната показват щедрите дарения на манастира от хилядите поклонници, от занаятчийски сдружения, от майстори, пренесли в дар най-ценното свое произведение. Експозицията е подготвена и формирана едновременно с тази на Историческия музей до 1965г. основната й задача е не само да представи една минимална част от фондовете си, съдържащи израза на признателност на българския народ, но и районите, чието изкуство и бит те представят, народните обичаи, майсторите – създатели на красота, която носи и естетическа наслада, и чисто утилитарни функции. Да направи достояние на днешното поколение художествения вкус и мяра на възрожденските българи, които имат свои проекции и в нашето съвремие.

Специалните одежди на владиката на манастира по време на тръжествени служби.
Короната на владиката.

Принципът на организиране на сбирката е видов и тематичен. В отделни блокове са представени тъкани, накити, битови съдове, ковано желязо, които очертават художествените граници на най-развитите занаяти през епохата на Българското възраждане – тъкачество, везбарство, медникарство, златарство, железарство.

В първата зала е представена една от най-интересните сбирки от килими както и главните производствени центрове – Котел, Чипровци, Самоков и др. Изложени са датирани килими, които допълват данните за историческото развитие на българската декоративна тъкан. Във витрини се преливат ярките цветове и стилния орнамент на козяци, престилки, плетени чорапи, везани облекла, народни носии.

Вторият тематичен блок е посветен изключително на историческото формиране на тази сбирка от произведения на народното изкуство. Едни от най-интересните бакърени съдове, килими, кърпи везани възглавници и накити, повечето от които носят дарителки надписи, са експонирани под огромна карта на всички градове, села и райони на България, подпомагали с парични средства, труд и дарения Рилската света обител.

Третият тематичен блок представя в отделна зала българското златарство. Десетки са изложените пафти, гривни, гердани, наушници, колиета, колани – неотменна част от празничния костюм на българката. Там се съхраняват и изящни сребърни утвари, изработени специално за манастира и посветени на неговия патрон. Напрестолните кръстове, потири мощехранилници демонстрират не по-малко творческо въображение и усет за формата.

Архитектурен пейзаж от Копривщенската стая.

Последната четвърта зала е поставена на едни от най-развитите занаяти – медникарството и железарството, съпътстващи бита на българите от тази епоха. Бакърени синии, ибници, гюмове, железни светилници, мангали и приспособения за огнище въздействат с изчислената си и здрава форма, без излишно украшателство и преди всичко с висока функционална съдържателност.отделни експозиционни звена са манастирските стаи (архондарици), предназначени за гости и разположени в трите етажа на северното и част от източното крило. В първата половина на 19в. се създава традицията селищата, най-активно поддържащи връзки с Рилския манастир и подкрепящи го с помощи, да оформят със свои средства гостни стаи, където да отсядат поклонниците. Така са създадените Копривщенската, Тетевенската, Чирпанската, Пиротската, Кюстендилската, Габровската, Самоковската, Пазарджишката, Панагюрската и др. Между тях особено ярко изпъкват с дърворезбената и стенописната си украса Копривщенската, Чирпанската и Тетевенската стая, реставрирани през 1963-1966г. Във всяка от тях е уредена експозиция, представяща традиционната наредба на българския дом от тези градове. Съчетанието между дърворезбените тавани, дървени долапи, декоративната стъклописна украс, килимите, възглавниците, чергите и битовите съдове, както и техните специфични форми, орнаментика и багри са външния израз на създадените с вековете принципи и норми на домашен уют в българската къща.

Чирпанската стая се нарича още Вазова стая. През 1891г. в нея е отсядал класикът на българската литература – писателят Иван Вазов.

Кухненски съдове от магерницата – експонати от музея.

Третата по големина музейна експозиция представяРиломанастирското стопанство през 19в. През 1977г. до манастирската магерници (кухня) са открити за посещение с повече от 120 експоната фурната, млекарницата, воденицата, пандурницата и други помещения от манастирското стопанство.

В магерницата се приготвя храна не само за манастирското братство, но и за хилядите поклонници, идващи в манастира за най-големите празници на годината. Огромните казани и огнището, над което са поставени бакърените съдове и лъжици, надминаващи човешки бой, впечатляват с размерите си. Те говорят сами по себе си за всекидневния приток от вярващи, които са приютявани и хранени от манастирското братство. До магерницата е разположена фурната за печене на хляб и просфора за големите манастирски празници. Край огромната зидана пещ с полусферична форма са подредени огромни нощви, сита и лопати за вадене на хляба. В експозицията са намерили място и големи хлябове (погачи), богато украсени и носени от поклонниците за освещаване и свързани с различни народни обичаи.

В няколко тематични блока е представено манастирското стопанство: карта на Риломанастирските земи, гори и владения, мандрите и козарниците; отделните стопански дейности – земеделие, лозарство, овощарство, пчеларство, овцевъдство.

Манастирската воденица се е движела от водите на р. Друшлявица и заедно с помощните й помещения е разположена в края на крилото, до пандурницата, охраняваща Самоковската порта.

Във витрини са изложени празнични икони, а над тях – големи (царски) икони от църквите и параклисите около манастира. сред тях изпъкват четирите царски икони (св. Йоан Рилски, св. Георги, св. Йоан Кръстител и Христос Пантократор) от църквата „Успение Богородично” при метоха „Пчелина” от 1789г. Ктиторът на тези икони архимандрит Игнатий е изобразен и като дарител в църквата при постницата „Св. Лука” (1799г.). Сред поредицата икони от втората половина на 18в. са „Петдесетница”, „Архангелски събор”, „Св. Четиридесет мъченици” и „Успение Богородично”.

Ризницата от Хрельовата кула.

Най-старият паметник, запазен в оригиналния си вид от14в. – Хрельовата кула, е отворен за посещения след цялостна консервация и реставрация, проведена през 1965-1970г. В три от шестте етажа на кулата са експонирани малко на брой материали, които оформят представата на зрителя за характера на Българското средновековие, за мястото и ролята в средновековния бит на отбранителната кула. В кулата са изложени и автентични средновековни доспехи – ризница и шлем. В горната част на кулата е разположен уникалния параклис „Преображение Господне” (14в.), който се отличава с невероятните си стенописни рисунки.

В партера на южното крило, до входа на музея в уредена експозиция, представяща монашеска килия, обзаведена като типично жилище на монах от края на 18 и началото на  19в. В преддверието (кухнята) обикновено е живеел послушника, а самата килия е била подредена с малко на брой, най-необходими вещи и мебели – дървено легло, миндер, столчета, долапи, вградена печка и малък дърворезбен иконостас с кандило и икони.

По повод на 250-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски през 1972г. в сутерена на южното крило е подредена музейна експозиция, възпроизвеждаща неговата килия в Хилендарски манастир. Малка фотодокументална изложба запознава с епохата, в която е живял хилендарския монах, с неговия живот и дело. Предполага се, че Паисий Хилендарски е започнал своя монашески живот в Рилския манастир.

Друга ярка фигура, оставила трайни дири в паметта на поколенията и значително книжовно наследство, е Неофит Рилски. В най-горния етаж на западното крило е възстановена неговата килия. В няколко стаи е разгърната документална изложба, показана е оригиналната обстановка, в която е живял и творил, и част от неговото огромно книжовно и документално наследство.

Музейните сбирки на Рилския манастир допълват впечатленията от откритите за посещения църкви в близост до манастира – при метоха „Орлица”, при костницата, при постницата „Св. Лука” и в пещерата, в която е живял Йоан Рилски. Те внушават преклонение пред неизтощимата творческа способност на народа ни, успял да оцелее и да твори при иноверска асимилация и господство. Те разкриват още веднъж „кръстопътността” на нашата култура и нейната жизнеспособност.

НОЩУВКА
Стаи за нощувка на поклонници
Обзавеждане на една от стаите.

Рилският манастир разполага и със стаи за нощувка на поклонници, като по този начин позволява на своите посетители да отседнат в монашеската обител и за миг се докоснат до Бога.

Все пак не забравяйте, че това е манастир, а не хотел. Това е свято място и Вие трябва да се отнасяте с необходимото уважение и почит. Това е място за нощуване на поклонници и посетители на Светата обител. Едно от неща, на които най-много държим да се спазва вътрешният ред, да не се пуши, да не се вдига шум. Манастирът предлага това удобство, за да може всеки, които вярва, да остане насаме със себе си, да изповяда своите грехове пред Бога и да бъде смирен.

Стаите за нощувка на манастира са разделени на вътрешна (вътре в манастира) и външна част (извън манастира). Външната част се намира на около 100м. от манастира. Както вече споменах условията в манастира не са луксозни, но са достатъчни, за да Ви дадат необходимото удобство.

ГАЛЕРИЯ

ScreenHunter_4389 Sep. 26 13.24ScreenHunter_4379 Sep. 26 13.22ScreenHunter_4380 Sep. 26 13.22ScreenHunter_4381 Sep. 26 13.22ScreenHunter_4382 Sep. 26 13.22ScreenHunter_4383 Sep. 26 13.22ScreenHunter_4384 Sep. 26 13.22ScreenHunter_4385 Sep. 26 13.23ScreenHunter_4386 Sep. 26 13.23ScreenHunter_4387 Sep. 26 13.23ScreenHunter_4388 Sep. 26 13.23ScreenHunter_4390 Sep. 26 13.24ScreenHunter_4391 Sep. 26 13.24ScreenHunter_4378 Sep. 26 13.22ScreenHunter_4377 Sep. 26 13.21ScreenHunter_4365 Sep. 26 13.19ScreenHunter_4366 Sep. 26 13.20ScreenHunter_4367 Sep. 26 13.20ScreenHunter_4368 Sep. 26 13.20ScreenHunter_4369 Sep. 26 13.20ScreenHunter_4370 Sep. 26 13.20ScreenHunter_4371 Sep. 26 13.20ScreenHunter_4372 Sep. 26 13.20ScreenHunter_4373 Sep. 26 13.21ScreenHunter_4374 Sep. 26 13.21ScreenHunter_4375 Sep. 26 13.21ScreenHunter_4376 Sep. 26 13.21
КОНТАКТИ

Рилски манастир – rilamonastery.pmg-blg.com
Адрес: Природен парк “Рилски манастир”
Тел.: 07054 22 08
Факс: 07054 33 83
Моб. тел.: 0896 872 010
E-mail: rila_monastery@ abv.bg

Текст и изображения: rilamonastery.pmg-blg.com

За автора