Община “Девня”

Posted On 06 Jan 2013

ЗА НАС

Територията на Община Девня е 100.980 кв.км. Землището и е разположено на територията на Северо-Източна България и граничи със землищата на Аксаковска, Белославска, Авренска, Провадийска, Ветринска и Суворовска общини.

Населени места: град Девня, с.Кипра, с.Падина. На 12.01.2003 г. се проведе местен референдум за присъединяването на с. Неофит Рилски от община Ветрино към община Девня. 394 са гласувалите “за”, против – 21.

Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е “Вълшебният Извор” свързан с древни легенди. Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

РЕЛЕФ

Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Западната и източната част от територията на общината се характеризират с различен равнинен релеф. В югоизточната част е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. Надморската височина варира от 0 до 200 метра. Най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината.

КЛИМАТ И КЛИМАТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Преобладават северозападни ветрове, но също и източни. Отбелязват се случаи на безветрие и образуване на радиационни мъгли, за което играе роля и атмосферното замърсяване.

В сравнение с гр.Варна и гр.Провадия мъгливите дни са два пъти повече. Сравнително по-честите засушавания особено през лятото и есента със слаби ветрове създават условия за приземна инверсия и увеличаване на концентрацията на замърсяването на атмосферата. Сравнително малкото валежи като сезонното им разпределение е със зимно-есенен максимум.

РЕСУРСИ
Повърхности и естествени водоизточници (водоеми)

Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославксото езеро, р.Девненска и р. Провадийска. Река Девня се влива в р.Провадийска, което от своя страна се зауства в Белославското езеро.

Подземни естествени водоизточници

В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство.

Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00м. и от 10,00 до 15,00м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий.

Почви

Преобладаващите почви са карбонатните и типично черноземите. На отделни места в северозападна част на територията са разпространени излужените черноземи, които се характеризират с високо естествено плодородие. Значителна площ в северозападната част заемат и слабо продуктивните плитки почви, които са неподходящи за селскостопански култури. В централните части на територията са разпространени делувиално-ливадните почви със сравнително добро съдържание на хумус. В крайните североизточни и източни райони са разпространени сивите горски почви. Торфено-блатните почви са разпространени на част от територията на Промишлена зона-юг.

Минерални суровини

Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф.

мергел – това са мергелите нахортривския хоризонт имащ твърде голямо разпространение. Разкриват се по терена на склоновете на височините “Белите могили”, “Лозенско дере” и “Синур Алча”. Има разработени кариери за циментовата промишленост.
варовик – те изграждат височините “Голям кайряк” и “Малък кайряк”. Установена е годността за добиване на вар в шахтови пещи, за ползването им за горе посочените цели.
торф – образуван е в ниската блатна част на района.
СТРАТЕГИЧЕСКО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Стратегическо местоположение

От решаващо значение за териториално-устройственото, икономическо, социално и екологично развитие на Община Девня е нейната принадлежност към определения като район за растеж включващ общините Варна, Девня и Белослав. Функционалната организация на последната е в максимална степен обусловена от уникалните природо-географски и антропогенни дадености в района: оста изток – запад по Варненското и Белославското езера, по която са локализирани зоните за приложение на труд /отраслово специализирани/ и основните мрежи и съоръжения на четирите вида транспорт, формиращи мощен транспортен коридор в дълбочина на района. В рамките на тази териториална организация Община Девня и съседните й Белослав и Аврен са приели най-големите транспортни възли: Фериботния комплекс, Пристанище Вадна-Запад, Приемно-отправната ж.п.гара Синдел. Географското разположение на Община Девня благоприятства развитието на транспортно-комуникационна система, обслужваща не само националните, но и международните инфраструктурни направления.

Обща икономическа характеристика

Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, захар и др.

Основните фактори обуславящи състоянието на общинската икономика:

макроикономическа ситуация
стратегическото положение на общините Варна, Девня и Белослав определени като район за растеж и развитието на региона като национален транспортно-логистичен център обвързващ Европейските коридори 7 и 8 с “ТРАСЕКА” – Евроазиатски коридор 8
развитието на социално-икономическите връзки с граничещите общини – Провадия, Суворово, Белослав
изградените производствени мощности и техническата инфраструктура
На територията на община Девня се намират няколко от най-големите химически заводи на страната – “Солвей Соди” АД, “Агрополихим” АД, “Полимери” АД. Строителната промишленост е представена в две направления – производство на строителни материали -“Девня Цимент” АД и извършване на строителна дейност – “Заводски строежи” АД.
За промишлени цели “Девен”АД произвежда топлоенергия за нуждите на Девненските предприятия.
Хранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от “Девненски захарен завод”ЕООД.
Географското положение на община Девня благоприятства развитието на транспортната система обслужваща не само националните , но и международните инфраструктурни направления. Особено значение за транспортната дейност на общината има водния транспорт представен чрез изграденото пристанище “Варна – Запад”, което е в унисон със световно развитите пристанища. В голямата си част то осигурява транспорта на суровини и готова продукция на предприятията намиращи се на територията на община Девня. Железопътният транспорт е неразделна част от дейността на Железопътно управление – Варна на чието подчинение са Железопътни гари Девня и Повеляново. Мрежата на автомобилния транспорт включва Републикански и местни пътища. От републиканските пътища с най-голямо значение е автомагистрала “Хемус”.
В общината функционира и общинска фирма “БКС – Девня ЕООД”, чийто предмет на дейност е строителство, ремонт и благоустройство като основна част от дейността и са сметосъбиране и сметоизвозване, стопанисване и поддържане на сметищата за битови отпадъци.

Секторът на МСП в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни стоки и ресторантьорството.
Селскостопанският сектор на територията на общината е представена от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработваеми са 52 хил.дка земеделска земя, в които се произвеждат култури като пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в Коопeрация “Кипра”.

АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ

КУЛТУРА

Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол (Marcianopolis). Идеята за неговото изграждане се роди в хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 г. и продължили с прекъсвания пет сезона¹. При тези проучвания беше разкрита голяма късноримска сграда с мозайки (villa urbana).

Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки². Тя е построена в края на III – началото на IV век (времето на Константин I Велики) на мястото на по-ранна сграда (сгради) разрушена при готските нашествия през 250–251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала до началото на VII век.

Сградата заема площта на цял квартал (insula) с дължина 37,15 м (север–юг) и ширина 37,75 м (изток–запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор (atrium) (11,11 х 5,87 м), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата (с диаметър 0,76 м), заобиколен от три страни с покрита галерия с варовикова колонада (перистил) (92,63 кв. м), са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1402 кв. м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България.

Три от тези мозайки са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.

Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки камъчета – кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

В залите на музея е представен и разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели.

МОЗАЙКА „ГОРГОНА МЕДУЗА“

Мозайката, покриваща пода на дневната стая – трапезария (triclinium) (8,00 x 8,00 м), представя щита на богиня Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза. Тя защитавала стопаните от злото и вкаменявала недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед (апотропейон).

Според гръцката митология Горгона (грц. „ужасната“) – епитет на Медуза (Μέδουσα), била най-страшната и единствената смъртна от трите дъщери на морските божества Форкин (затова „Форкиниди“) и Кето, внучки на земята Гея и морето Понт. Най-напред била първа хубавица с красиви коси, които Минерва превърнала в змии, когато Медуза била насилена в нейния храм от Нептун. Нейното лице вкаменявало всеки, който я погледнел.

Според друга версия на мита обитавала заедно със сестрите си Стено и Евриала крайния Запад. Горгоните се отличавали с ужасния си вид – женски същества с криле, покрити със стоманени люспи, със змии вместо коси, с вълчи зъби, с поглед и допир превръщащ всичко живо в камък.

Героят Персей (златороден син на Зевс и Даная – дъщеря на аргоския цар Акризий), обезглавил спящата Горгона Медуза, като пристъпял към нея гърбом и гледал отражението й в медния си щит (подарен му от Атина Палада) и успял да отсече главата й с кривият си меч (подарен му от Хефест). Персей успял да избяга от преследващите го Горгони с крилатите сандали (подарени му от Хермес или Меркурий). Персей подарил отрязаната глава на Горгона Медуза („горгонейон“) на богинята Атина Палада, която я прикрепила към своя щит (или егида), с цел да плаши враговете.

МОЗАЙКА „САТИР (ЗЕВС) И АНТИОПА“

Подът на спалнята на сградата (cubiculum) (4,40 х 5,60 м) е покрит с мозайка, илюстрираща една от многобройните любовни авантюри на върховния страрогръцки бог Зевс. Една от малкото и най-хубавата антична мозайка с този сюжет и единствената с (гръцки) надпис – ΣΑΤΥΡΟΣ / ΑΝΤΙΟΠΗ.

Според Омир нимфата Антиопа била красивата дъщеря на беотийския речен бог Азоп, а според друга версия на мита – дъщеря на тиванския цар Никтей. Антиопа била прелъстена от Зевс, преобразен на млад сатир (Σάτυρος) (митични същества от свитата на Дионис, олицетворяващи необузданата животинска похотливост), и тя родила от него близнаците Зет и Амфион, които веднага след раждането подхвърлила. Избягала от страх пред гнева на баща си в Сикион (Пелопонес – Южна Гърция) и станала жена на тамошния цар Епопей. Това предизвикало война между двамата царе, в която Никтей загинал. Лик, неговият брат и наследник на царската власт, победил и убил Епопей, разрушил Сикион, а Антиопа отвел и дал за робиня на съпругата си Дирка. Когато синовете на Антиопа пораснали (отгледани от един овчар), те отмъстили за своята майка, като привързали Дирка за рогата на свиреп бик, който я разкъсал.

МОЗАЙКА „ОТВЛИЧАНЕТО НА ГАНИМЕД“

Приемната зала (oecos) (13,40 х 5,60 м), е най-голямото помещение от сградата, покрито с мозайка. Едно от централните пана (емблеми) представя старогръцката легенда за отвличането на Ганимед. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.

В гръцката митология Ганимед е най-красивият между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Заради красотата му Зевс пратил своята птица орела (или сам се превърнал на орел) да го похити и го взел на Олимп за виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни коне (или златна лоза, изработена от бога Хефест).

МОЗАЙКА „СЕЗОНИ“

Мозайката „Сезони“ е покривала пода на женската стая (гинекей) (8,60 х 7,80 м). При едно от преустройствата на сградата по-голямата част от мозайката била унищожена.

В правоъгълна рамка от геометрични орнаменти е вписана кръгла емблема вероятно с фигурален характер, заобиколена от сложно преплитащи се геометрични орнаменти. В незапълнените пространства са изобразени петел, който кълве грозд, птици и чифт римски сандали.
В ъглите на орнаменталната рамка са били изобразени алегориите на четирите годишни сезона с техните характерни атрибути. Запазен е бюстът на есента, представен като млада жена със златотъкана дреха.

ПАНОНСКИ ВОЛУТИ“

Мозайката „Панонски волути“ е открита при спасителни разкопки през 1949 г. в източната част на Марцианопол в постройка с неизвестно предназначение (може би старохристиянска базилика). Украсата на мозайката се състои от повтарящи се геометрични мотиви (заимствана вероятно от декорацията на саркофази) в четири цвята³.