Община “Карнобат”

ЗА НАС

KarnobatОбщина Карнобат се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. Ришкият проход свързва общината със Северна България. В северната част от територията се намира част от Карнобатско-Айтоска Стара планина. Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения.
Историческите извори сочат, че от ХV век насам градът е бил винаги административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.

В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена: Кариноваса, Каринабад, Карново… Първото писмено сведение за Карнобат – от 1153 г., се съдържа в “Географията” на арабския пътешественик и учен Ал Идриси. През Възраждането става обединителен център на културно-просветното развитие на района. През 1838 г. е построена църквата “Свети Йоан Богослов”, през 1862 г. е създадено читалище “Развитие” (сега “Димитър Полянов”) – едно от първите в днешна Югоизточна България, а през 1864 г. се открива и светско училище.

Територията на днешния град е обитавана от най-дълбока древност. За това свидетелстват Карнобатската селищна могила и римската крепост Маркела (Крумово кале, Хисарлъка), край която през VIII век кан Кардам удържал бляскава победа над византийците. Оттогава селището е българско. Под турско владичество пада през 1371 г. В дубровнишки документ от 1595 г. е отбелязано като Караново, както всъщност са го наричали българите. През 1762 г. дубровничанинът Божкович за първи път го споменава със сегашното му име Карнобат. По това време градът е бил важен овцевъден център, известен с местната порода карнобатска овца. Произвеждали се големи количества месо, вълна, пастърма, луканка, свещи, сапун. Прочут бил двуседмичният панаир за добитък. След руско-турските войни от първата половина на XIX век много жители на града се изселват в Бесарабия. През 1862 г. е открито класно училище, известно като Карановско. През Освободителната руско-турска война (1877 – 1878) Карнобат силно пострадал, но впоследствие, благодарение на богатия селскостопански район, традициите в животновъдството и винопроизводството, както и жп линията София-Бургас, започва да се развива. От 1953 до 1962 г. се нарича Поляновград, след което отново му връщат днешното име. Родно място е на македоно-одринския революционер Слав Мерджанов.

МУЗЕИ

Музейното дело в Карнобат води своето начало от далечната 1921 година. Създадената тогава от директора на местната гимназия и дългогодишен краевед Атанас Игнатиев Караиванов музейна археологическа сбирка е втората в Югоизточна България след тази в Дебелт. Тя полага основите на Карнобатския исторически музей, преобразуван в държавен музей през 1953 година. Сега Исторически музей – Карнобат има пет отдела – Археология, Етнография, Художествен, Природа и История.

Отдел “Археология” на Историческия музей разполага с богат фонд паметници от праисторическата, античната и средновековната епоха, някои от които уникати. Археологически паметници от праисторическата епоха са най-старите следи на живот в Карнобатския край. От Карнобатско произхожда критски меден слитък от късната бронзова епоха, единият от няколкото познати изобщо досега екземпляри. Наличните материали във фонд “Археология” и резултатите от археологическите проучвания представят множество страни от богатия спектър на историята, бита, културата, погребалните обредни практики на местното тракийско население, както и влиянието на гръцката и римската култура.

Високохудожествените стойностни керамични съдове разкриват активни търговски взаимоотношения в древността. Със сериозно присъствие е представена и средновековната епоха. Ценна информация се съдържа в нумизматичния фонд. Благодатни са сведенията, извличани от монетното богатство на Карнобатския край
Предстои пускане на експозиция “Археология”.
Отдел „Художествен” притежава произведения – живопис и графика – на карнобатски творци, както и на художници, пребивавали или работили в различно време в града (Христо Берберов, Панайот Панайотов, Дончо Вълчев, Атанас Жеков, Жечко Попов, Петър Стефанов, Алекси Денев и др.).

Отдел „Етнография” съхранява предмети и образци, разкриващи многовековната народна материална и духовна култура в Карнобатския край – традиционни празнични и ежедневни костюми, елементи от облеклото, накити, тъкани, занаятчийски инструментариум и занаятчийски произведения, вещи от бита, обреден реквизит, илюстриращи разнообразието на етнокултурното наследство на региона.

Уредената временна експозиция, запознава посетителите с богатството и регионалната специфика на народната култура на Карнобатския край от периода на Възраждането до първите десетилетия на ХХ век – поминък и занаяти, празници и обичаи, и най-вече традиционно народно облекло.
Снимки, документи и текстове показват Карнобат през ХV – ХІХ век като град с административни функции, значим стопанско-търговски и пътно-съобщителен център, занаятчийско и търговско средище, наложило се с прочутия Карнобатски панаир – утвърден като един от общобългарските центрове, характеризиращи до голяма степен търговския възход и обмен в Югоизточна България, на който турски, гръцки и еврейски търговци носят разнообразни стоки, сред които много принадлежности за коне.

Проследени са традиционните поминъци, като специално е отбелязано силно развитото животновъдство и най-вече овцевъдството с отглеждането на известната “червена” карнобатска овца, и някои от традиционните занаяти – кожухарство, абаджийство, терзийство, еминджийство, сарачество, мутафчийство.

 

Експозицията представя пъстрия етнографски състав на населението в Карнобатско, дошло в района през вековете под натиска на превратната историческа съдба, чрез облеклото на основните локални етнографски групи в района – загорци, главанци, котленци, загарци, преселници от Чирпанско.

Най-старото българско население в района са загорците, то е носител на основните регионални особености на народната култура. Съхранило е най-трайно, цялостно и до най-късно облеклото в традиционния си вид. Характерни за женската загорска носия са високото забраждане (“качул”), червената вълнена тъкана престилка, цялата извезана със сърмена нишка (“телена ута”) и вълненото черно елече („пъстро късе”) с богата везбена украса – “малките” и “големите криулци” – спираловидни пъстроцветни орнаменти с пришити по средата им помпони от разноцветни копринени конци (“китки”).

 

 

Отдел “Природа” има богат фонд от образци на живата и неживата природа, като голяма част от експонатите са дарени от училищата в града, горското стопанство, ловно-рибарското дружество, граждани, събрани от ентусиазирания карнобатски гражданин Господин Вълчев. Експозицията е обновена през 1998 година и се разполага в четири зали. Представени са голяма част от най-характерните за Горнотракийския зоогеографски район животни, като преобладават представителите на орнитофауната – много от тях редки, застрашени и защитени видове.

 

Могат да се видят някои от световно застрашените видове птици – ливаден дърдавец, белоока потапница, малък корморан, червеногуша гъска и други. Сред най-ценните образци са препаратите на изчезналите като гнездящи видове в района дропла, къдроглав пеликан и сив жерав. Най-висшите животни, бозайниците, са представени от типични за района видове – вълк, лисица, чакал, таралеж, дива свиня, сърна и др. В експозицията могат да се видят останки от фосилни хоботни, намерени в пясъчната кариера край село Венец, а също и минерали (една част дарени от музея “Земята и хората”, друга част от различни геоложки групи). На територията на Община Карнобат има обявени два защитени природни обекта – защитена местност “Лаликото” – находище на ендемичния вид Урумово лале – в землището на село Венец и вековно дърво в село Мъдрино. Срещат се осем световно застрашени вида птици и 63 вида с европейска и национална значимост.

 

Отдел “История” притежава оригинали от Възраждането: книги – местен препис на житието на Софроний, уникалната Кондика от 1838 година (най-достоверният местен паметник, отразяващ възрожденските процеси в града), ценни, рядко съхранени образци от оръжието, снимки и документи.

Къща музей “Д. Полянов” е създадена през 1970 година. Открита е за посещения на 23 ноември 1973 година. Притежава фонд, съдържащ ръкописи, рисунки, документи, снимки, книги, списания, вестници, вещи на писателя, предмети от бита на семейството му, както и материали от и за карнобатски културно-просветни дейци.

В залата на музея се провеждат научни конференции, творчески срещи, презентации, тематични вечери, дискусии, викторини, конкурси, изложби и др.

 

За контакти:

Къща музей Димитър Полянов
Карнобат
ул. “Д. Полянов” № 4
тел. 0559/22206
e-mail: karnobat.muzey@mail.bg

Исторически музей
Карнобат ул. ” Г. Кирков” № 31
тел. 0559/71-43

 

 

 

КОНТАКТИ

Община “Карнобат” – karnobat.acstre.com

Адрес: гр. Карнобат, бул. “България” 12
Tел: 0559 2 91 25
E-mail: karnobat_at_mail.bg; municipality_karnobat_at_abv.bg


Вижте по-голяма карта

Текст и изображения: karnobat.acstre.com

За автора