Община “Крумовград”

ЗА НАС

KrumovgradОбщина Крумовград е административна единица от област Кърджали, територията на която попада изцяло в района на Източните Родопи. Тя заема 26% от територията на област Кърджали и 0,75% от територията на страната.

На изток граничи с общините Ивайловград и Маджарово, на запад – с Кирково и Момчилград, на север – с Кърджали и Стамболово, а на юг – с Република Гърция.

Общата територия на общината е 843, 320 кв.км., от която 48,79% са горски територии, 47,83% – земеделски територии, 2,18% са територии на населени места и други урбанизирани територии, 1,2% са площите с водни площи, транспортна инфраструктура и други.

Общината се състои от 80 населени места, съставени от 403 махали.

Административен център е град Крумовград, който е отдалечен от столицата на 310 км и от областния център Кърджали на 48 км. Най-близкият граничен сухопътен пункт е Капитан Андреево, отстоящ на 130 км. Най-близкият воден граничен пункт е Бургас, отстоящ на 310 км от Крумовград. Най-близкият железопътен възел е Момчилград, отстоящ на 32 км. Проходът Маказа, където се изгражда гранично-пропускателен пункт, отстои на 40 км от гр.Крумовград и на 18 км от западната граница на общината.

До 1934 г. името на Крумовград е Кошу кавак, което произлиза от провежданите тук кушии – надбягвания с коне.

Градът е разположен върху праисторическо селище. През ХІІ – ХІХ в. той охранява пътя за Мосинопол (Гюмюрджина), трасиран още през античността.

По време на османското робство мястото, на което е разположен днешен Крумовград, е средище на околните села, заради построената дървена джамия, където в петъчен ден се събират вярващите. Във връзка с това се оформя пазар, а по-късно предприемчиви хора построяват складове за съхраняване на стоките, с които търгуват – кожи, пашкул, тютюн и други. Към складовете има и по една-две стаи за охрана, които впоследствие се превръщат в къщи.

Търговци на тютюн предимно от Ксанти, закупуват тютюна и го пренасят за обработване през Гюмюрджина в Ксанти.

По време на османското владичество в Кошу кавак живеят седем-осем турски семейства и едно българско.

Селището е избрано за устройване на каймакамство, което от своя страна е предпоставка за по-нататъшното му развитие. Обособяват се община, кадийство и данъчно управление.

След обединяването на Княжество България и Източна Румелия, Кошу кавак добива ролята на средище по пътя, който свързва селищата от Кърджалийския район с Одрин, който е главен град на валийството. Мястото се оценява като стратегически възел, затова е построена е казарма с джапхане (погреби). Каймакамството е просъществува до 1912 г.

Македоно-одринското опълчение освобождава Кошу кавак на 8 ноември 1912 г. В старите турски казарми е настанена опълченска дружина с командир полковник Думусчиев. В края на юни 1913 г., след обявяване на Междусъюзническата война, когато българската армия е на сръбската граница, башибозукът убива кмета на града и унищожава местния гарнизон.

През Балканската война Крумовградски район влиза отново в чертите на България, установява се българска администрация и Крумовград става околийски център към Гюмюрджински окръг. През 1920 г. Крумовград се включва в състава на новоучредения окръг Момчилград със седалище в гр.Кърджали. Момчилградски окръг е закрит през 1934 г. и Крумовградска околия е включена в новоучредената област Стара Загора.

През 1949 г. е проведена административна реформа, с която са закрити областите и се създават окръзи. Крумовградска околия е включена в Хасковски окръг. Околията съществува до 1959 г., когато малките общини от околията с центрове Крумовград, Гулийка, Поточница, Странджево, Токачка, Голяма Чинка, Аврен, Голямо Каменяне, Черничево, Тихомир, Звездел, Нановица и Попско, административно и териториално преминават към Кърджалийски окръг.

Със сегашния териториален и селищен обхват община Крумовград съществува от 1988 г., когато към създадената през 1979 г. селищна система Крумовград се присъединява селищна система Аврен.

Фактически Крумовград се създава след Балканската война, когато през 1913 г. Гиню Кантарджиев и Манол Гочев от с. Аврен се заселват в града и отварят малък дюкян. Градът расте със заселването на идващите от вътрешността на страната чиновници, занаятчии, на преселниците от Беломорска Тракия и майсторите от Славейново и Петково. От 10 – 12 човека преди 1900 г., през 1914 г. жителите стават 100, през 1926 г. – 553, през 1944 г. – 1400.

В града започват да се строят по-солидни къщи, някои от които са запазени и до днес. С бързи темпове се развива и занаятчийството. От Смолянско идват медникари – Манол и Кольо Кокудови, Тодор и Михаил Колеви и Никола Таков. Първите грънчари Георги и Иван Дивчеви са били от Разлог. Мутафчиите, които изработват дисаги, торби, чулове и други, са предимно жители на района. Абаджийски занаят развиват дошлите от Гюмюрджина и Смолянско. Цървулджия е Молла Мустафа от с. Овчари, а Мехмед Саров е кундурджия.

Първото българско училище е открито през 1914 г. В началото има седем ученика. През 1934 г. вече има седем учители и 42 ученика. До 1944 г. в Крумовград има една българска и една турска прогимназия.

Със Заповед № 5326 от 18 декември1914 г. се създава Ученолюбиво дружество “Христо Ботев” с първи председател Вангел Георгиев. Сградата на читалището е построена през 1934-1935 г., като след 1944 г. е надстроен вторият етаж.

През 1936 г. е прокарано електрическо осветление в града, което е възобновено през 1950 г. с прокарването на нова електрическа мрежа и далекопровод от Димитровград.

КУЛТУРА

На територията на община Крумовград има 28 археологически паметника на културата от местно значение и 3 археологически паметника на културата от национално значение:

  • некропол от долмени в с. Черничево
  • средновековна скална обител, т.н. “Дупка на поп Мартин” в с. Орешари
  • скална гробница в с. Рогач.

Архитектурно-строителни паметници на културата от местно значение са 12 обекта.

Разкрити са останки от тракийски светилища, надгробни могили, некрополи и средновековни крепости, които свидетелстват за интензивен живот през всички исторически епохи.

Архитектурно-строителни и художествени паметници са църквата “Св. Иван Рилски” в гр. Крумовград, построена през 1934 година, църквата “Св.Илия” в с. Аврен, построена през 1870 година и църквата “Св.Атанасий” в с. Черничево, построена през 1847-1848 година.

Групов паметник на културата с местно значение са къщи на ул. “Съединение” в историческата зона на гр. Крумовград, тютюневи складове и джамията “Сейтляр Джамиси”, строена през 1855 година.

За културно-историческото наследство на община Крумовград свидетелстват над 2 хиляди експоната, подредени в музейна сбирка с изложбена площ 250 кв.м. и обособени в отдели археология, нова история и етнография. Сбирката е открита през 1971 година и се помещава в сграда строена през 1901 година, която е обявена за паметник на културата.

В памет на загиналите в национално-освободителните борби в гр.Крумовград са издигнати паметници на Капитан Петко войвода и на убитите опълченци, в с. Черничево и с. Аврен – на загиналите през 1913 година и в местността “Лелек дере” до с. Голям Девисил – на загиналите в Отечествената война.

КОНТАКТИ

Община “Крумовград” – krumovgrad.bg

Адрес: гр. Крумовград, пл. България 5
Тел.: 03641 73 24
E-mail: minkrum_at_abv.bg


Вижте по-голяма карта

Текст и изображения: krumovgrad.bg

За автора