Чифлик “Каменец”

Posted On 30 Jul 2014

ЗА НАС

Каменец е село в Северна България. То се намира в община Пордим, Област Плевен. Каменец има спирка, разположена на главната железопътна линия София – Горна оряховица – Варна.

Предците ни са отседнали на голям камък и селото е наречено Каменец в негова чест. След време територията му е била изместена, но името се е запазило и до днес.

В близост до селото има тракийска могила многократно разкопавана от иманяри. В миналото на територията на село Каменец е бил построен музей, който в момента се разпада.

В близост до селото има няколко язовира посещавани от много видове птици. Природата е красива,типична за дунавската хълмиста равнина

Комплексът раполага с:

1 двойна стая – 30 лева
3 тройни стаи – 37 лева
2 броя едноспални апартамента (за 4 човека) – 64 лева
1 брой двуспален апаратамент (за 6 човека) – 82 лева

Цените са на помещение за ден !

В цената са включени нощувка + закуска !

Всички цени са с включено ДДС !

КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ

Крушунският водопад е водопад в Северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 34 km от град Ловеч. Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара. В близост има и още няколко пещери – Урушка Маара, Горник, Деветашка пещера.

До водопада може да се стигне изключително лесно. От площада на село Крушуна се завива надясно и не след дълго се стига до място, удобно за паркиране. По добре оформена пътека се стига до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота.

Покрай водопада е изградена екопътека, която дава възможност да се види цялата система от водопади.Така наречената система от водопади е съставена от много красиви и много на брой водопади. Било то големи или малки, с красотата си те запленяват всеки който ги види.

През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазените скални ниши и килии.

ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА

Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.

Достъпът до пещерата е по пътека дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч — Левски за с. Деветаки в източна посока. При влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Съществува и алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възарстни хора, тъй като не е стръмен), водещ до паркинг на около 50 метра от пещарата – пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч-Левски, табела липсва).

Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. [1].

На около 40 м навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв.м. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.

Една от залите в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки на Регионален исторически музей, Ловеч са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови”.

Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през м. юни и м. юли тя изцяло се затваря за посетители. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна констенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.

ЛЕТНИЦА

Летница се намира в Северна България, област Ловешка, известна е с Летнишкото съкровище. Тя е център на община и обхваща селата: Крушуна, Горско Сливово, Кърпачево.

Районът на днешния град Летница е обитаван още от траките. Вероятно от IV в. пр.Хр. датира откритото тук през 1963 год. сребърно тракийско съкровище.

Етимологията на името на град Летница произхожда от названието на вид пшеница „летница”, а не от “летовище”[1]. Ако се съди по славянското селищно име и по наличието на селото в запазените османски регистри от XV вещ, селището е основано през среднобългарската епоха[2].

През XIX век Летница е център на нахия – административна единица, по-малка от околия, която обединява няколко села. Тя е управлявана от мюдюр.

През Възраждането в Летница има хора, които симпатизират на революционните идеи. Селото е споменато неведнъж в кореспонденцията на Георги Раковски (1821-1867).

Голяма част от жителите са православни християни. Най-старото запазено здание в града е църквата „Св. Теодор Тирон”, която, според бележки в едно „Евангелие поучителное” от Тодор Хрулев (Нови Сад, 1856), е започната на 22 април 1836 г. и е осветена на 18 май 1845 г. от Търновския митрополит Неофит Византиец (1840-1846, 1848-1857). Църквата в Летница е единствената в района. В нейната архива са запазени няколко необнародвани документи, които предлагат интересни данни за социално-икономическите отношения, културата, диалекта и антропонимията на жителите на Летница през XIX в. Първият български свещеник е отец Иван Лицов от с. Пресяка, Ловешко.

ГАЛЕРИЯ