Добруджански земеделски институт

Posted On 30 May 2015

ЗА НАС

Аграрната наука в Добруджа има дълга и многолика история. Историческите предпоставки за нейното възникване се крият близо един век назад във времето, когато по силата на Букурещския мирен договор от 1913 и Ньойския мирен договор от 1919 година Южна Добруджа несправедливо влиза в границите на Румъния. Тя е върната на България едва на 7 септември 1940 година с подписването на Крайовския мирен договор.
С акт от 8 октомври 1940 г., въз основа на заповед на Министерството на земеделието и държавните имоти, останалите от румънците полски имоти се предават на агронома Трифон Чутуков, който, заедно с първите основоположници на бъдещата земеделска опитна станция, се настанява в тъй нареченото “долно стопанство”, останало от румънското опитно поле, разположено в района на днешното летище в гр. Добрич.
“Долното стопанство” разполага само с няколко стари постройки: железарска работилница, свинарник, кокошарник, малка и скромна сграда за живеене. Наблизо има кладенец за ръчно вадене на вода. Селището е без електрификация. По-късно в стопанството е построен обор за 20 глави едър добитък и двуетажна жилищна сграда с 4 апартамента.

През 1941 г. Опитното поле е вписано в държавния бюджет на България под името Земеделска опитна станция със семепроизводство. След 1944 г. тя е преименувана в Държавен земеделски изпитателен институт в гр. Добрич, който от 1947 г. до преместването му в Генерал Тошево, е известен под името Районен земеделски изследователски институт, гр. Толбухин. През периода 1941-1943 г. тук работи само един научен работник.
От 1945 до 1947 г. се сформират два отдела – “Отдел за подобряване на земеделските растения” и отдел “Агротехника”, а през 1948 г. се разкрива трети отдел – “Растителна защита”.
Опитно-изследователската работа е насочена в две направления: “Селекционно-подобрителна работа с растенията” и “Агротехника”. Започва извеждане на сравнителни сортови опити за установяване на най-подходящите за района наши и чужди сортове и местни популации и селекционно-подобрителна работа с пшеница, слънчоглед, ечемик и царевица. Залагат се агротехнически опити с цел установяване на най-подходяща агротехника за района на Добруджа. Започва семепроизводство на пшеница, сорт № 14.
Съгласно нареждане на Министерство на земеделието и държавните имоти от 7 март 1944 г., се оборудва семеконтролна лаборатория за извършване на анализи на проби от сортови семена за тяхната годност като посевен материал.

С постановление на Министерския съвет № 236 от 8 март 1951 г.: “За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа”, се създава Добруджанският селскостопански научно-изследователски институт.

Сформират се секции по Земеделие, Растениевъдство, Агролесомелиорации, Животновъдство, Механизация на селското стопанство. Водят се проучвания по земеделие, мелиорации, животновъдство, овощарство.

Институтът израства като комплексно научно звено и за кратък период разгръща широка научно-изследователска дейност. Решават се важни за района задачи по редуването на културите, обработката на почвата, борбата с неприятели, болести и плевели, торенето, създаването, изпитването и внедряването на нови сортове земеделски култури, подобряването на породния състав в животновъдството. Научните изследвания по животновъдство (птицевъдство, свиневъдство, говедовъдство и овцевъдство) продължават до 1972 г. Създадена е Североизточната българска тънкорунна порода овце, която е основна за района на Добруджа и през последните години придобива особено значение.

През 1962 г. Добруджанският институт прераства в национален институт, специализиран в селекцията и технологията на пшеница и слънчоглед. През 1963 г. приема името Институт по пшеницата и слънчогледа “Добруджа” с три основни секции: “Селекция на пшеница”, “Селекция на слънчоглед” и “Технологии на полските култури”.
От 1951 до 1962 г. се създават и внедряват три сорта пшеница, от които сорт 100-10 достига през 1964 г. площ от 1 млн. дка.
През 1963 г. се приема първата национална програма по селекция на пшеницата: “Създаване на високодобивни и висококачествени сортове зимна мека пшеница, устойчиви на полягане, студ и ръжди, подходящи за механизирано прибиране и отглеждане при висока култура на земеделието”. Започва активно събиране и задълбочено изучаване на разнообразен по стопански качества изходен селекционен материал.
Изграждат се лаборатории по фитопатология, ентомология, физиология и цитогенетика. Започва изследователска работа по новите селекционни методи: експериментален мутагенезис и отдалечена хибридизация.
През 1976-1977 г., в международно изпитване на сортове пшеница в Небраска – САЩ, сорт Юбилей се класира на първо място в целия свят, което издига международния авторитет на българската селекция на пшеница.

През 1976 г. се открива Лабораторният комплекс в гр. Добрич и до 1981 г. се оборудва с модерни вегетационни съоръжения. През този период се създават голям брой сортове пшеница, които по показатели се изравняват с най-добрите сортове в световната селекция. Получен е и първият междулинеен хибрид слънчоглед. През 1978 г. се създава секцията “Селекция на бобови култури”.
През периода 1980-1988 г. са признати и районирани 14 сорта пшеница.

След 1990 г. се създадават и признават 31 нови сорта. От 2003 до 2006 г. са утвърдени 11, а след 2006 г. – 14 сорта обикновена пшеница.

В резултат от селекцията на твърда пшеница са признати сортовете Сатурн 1, Нептун 2 и Северина.
В селекционната работа с тритикале, започнала през 1963 г., най-голям дял заемат хексаплоидните тритикале. През 1967 г. е създадено първото българско 42-хромозомно тритикале, с което България става седмата страна в света, създала тази култура. Създадени са пет сорта, от които четири – за зърно и един – за зелена маса.
Системна селекционна работа с ечемик започва през 1951 г. Създадени са сортовете Добруджа 1 и Добруджа 2. След 1990 г. се извършва селекция на пивоварен и фуражен ечемик. Сорт “Каскадьор 3″, признат през 2002 година, е добре познат сред производителите на бира.

Селекцията на слънчоглед започва през 1945 г. със създаването на първия сорт № 75, устойчив към новата за онова време раса на синя китка, признат и райониран през 1952 г..

През 1963 г. в България започва селекцията на хибриди слънчоглед. Първият хибрид на Института носи символичното име Старт, признат през 1979 г. Три години по-късно бащината линия на Старт е заменена и е получен хибрид Супер Старт.

Нова страница в историята на селекцията на слънчогледа се открива през декември 1988 г., когато наш, български хибрид слънчоглед, е регистриран в Националния каталог на Франция под името АЛБЕНА, а през 1989 година е регистриран и у нас. Хибридът се отглежда във Франция с голям успех от 1990 г., като до 1999 г. е основен хибрид за тази страна. Най-големи площи е заемал през периода 1994-1996 г., като през 1995 г. заема 42 % от посевната площ на слънчогледа във Франция. АЛБЕНА безусловно представлява върхово постижение в развитието на аграрната наука в Добруджа.

След 1990 год. се създават и регистрират тринадесет хибрида слънчоглед, които са високодобивни, високомаслени, устойчиви на новата раса мана и новата раса синя китка. Хибридите Диамант и Перла са резултат от селекция на изменен състав на маслото. Повишеното съдържание на олеинова киселина (над 80 %) в маслото на тези хибриди го доближава по тип до маслиновото масло.

В резултат на популационна селекция са регистрирани едросеменните сортове Стадион и Фаворит, сорт Виола от “олеиновия” тип, високопротеиновият сорт Обител и напълно устойчивият към новата раса на паразита синя китка сорт Вега.

Първият сортов опит с фасул в института е изведен през 1941-1942 г. В резултат на селекционно-подобрителната работа с тази култура са създадени и регистрирани 17 сорта, пригодни както за двуфазно, така и за директно прибиране. Признатият през 1984 г. сорт “Добруджански 7” и до днес е предпочитан за отглеждане от земеделските производители.

Сред най-новите сортове, създадени след 2000 г., са белосеменните Добруджански ран, Тракия, Мизия, Беслет, Еликсир и многоцветният Родопея.

През 1980 година е подновена селекционно-подобрителната работа с културите грах и фий и започва работа с леща, нахут, грах, фий, секирче и бурчак.

Изследванията в областта на агротехниката са насочени към разработване на диференцирани звена и елементи от технологията за отглеждане на полски култури в зависимост от специфичните изисквания и биологичната продуктивност на създадените сортове и хибриди. Изясняват се въпросите за редуването на културите, обработката на почвата, торенето, борбата с плевелите и неприятелите.

Изследванията по механизация, започнали през 1952 г., са тясно свързани с технологичната и експлоатационна оценка на отделни машини, с разработката и изпитването на комплексни линии от машини и агрегати, необходими за внедряване на новите технологии на отглеждане, с прибирането и следжътвената обработка на площите.

Най-младата структурна единица в института е лабораторията по биотехнология, основана през 1987 г. Главните направления в дейността й са създаване на изходен селекционен материал и интензификация на селекционния процес.

От началото на 2001 г., след провеждане на структурна реформа в земеделието на Република България, ИПС “Добруджа” приема името Добруджански земеделски институт.

Днес Добруджански земеделски институт заслужено заема лидерско място сред институтите в системата на Селскостопанска академия към Министерството на земеделието и храните. Постигнатите от него резултати в теорията и практиката се публикуват в престижни български и европейски научни издания. Учени и специалисти от института участват в редица международни форуми. Институтът се посещава от множество специалисти от институти и университети от цял свят.
Благодарение на широкообхватната си дейност Добруджански земеделски институт вече седем десетилетия се ползва с висок национален и международен престиж, а създадените в него многобройни научни продукти са ценени и търсени в цял свят.

ДЕЙНОСТИ

- създаване на нови усъвършенствани зърнено-житни и бобови култури, сортове и хибриди слънчоглед и разработване на съвременни технологии за отглеждането им;
– разработване на нови биотехнологични методи в селекцията на полски култури;
– събиране и изследване на генетични растителни ресурси;
– производство на предбазови и базови семена с гарантиран произход и качество
– отглеждане на елитни породи разплодни животни
За осъществяване на цялостната дейност на института работят общо 300 научни сътрудници, специалисти, лаборанти, агротехници и работници.

ПРОДУКТИ

Подробно вижте тук

ГАЛЕРИЯ