Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство Трявна

С езика на числата община Трявна се представя така: територия – 270 кв.км.; селища – два града /Трявна – 11 000 жители и Плачковци – 2200 жители/, и 104 селца, в много от които животът вече е изтлял; релеф – полупланински и планински; надморска височина – от 380 до 1490 м. над морското равнище; климат – умерен и мек, изключително благоприятен за профилактика и лечение на белодробни болести; води – малка планинска река, която извира от
Балкана и се влива в р.Янтра преди Велико Търново.
С езика на впечатленията – Трявна и нейните околности са оазис на природно и човешко достолепие.
В случай, че сте тръгнали към града с автомобил, добре е да знаете, че Трявна отстои на 19 км. от областния
град Габрово, на 45 км. от Велико Търново и на 20 км. от Прохода на републиката Хаинбоаз
/отклонението е в с. Вонеща вода/.
Ако сте предпочели железопътния транспорт, на влаковете за Трявна можете да се качите от гара
Горна Оряховица /Северна България/ или Стара Загора /Южна България/.
Трявна отстои на 250 км. от София, на 230 км. от Варна, на 150 км. от Пловдив и Русе и на
300 км. от Видин.
Неповторимият облик на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, благодарение на поколенията майстори-строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили оригиналната тревненска къща. Възрожденските архитектурни ансамбли ,,Петко Р. Славейков” и ,,Асеневци” в Качавунската махала са съхранили своята автентичност и романтика. Двукатните къщи с издадени към улицата еркери и широки стрехи привличат почитателите на възрожденската архитектура. Сред шедьоврите на тревненското архитектурно наследство са къщите, градени от Димитър Сергюв. Калинчевата къща /1830/, Добревата /1834/, Райковата /1846/, Киревата /1851/ са сред архитектурните творения на прочутия тревненски строител. Уникален с градоустройственото си решение е площад ,,Капитан дядо Никола”. Почти всички сгради, затварящи площадното пространство, имат забележителна архитектурна стойност. Талантът на възрожденския архитект е безспорен. Най-представителната сграда на площада е Тревненското школо.
Хармонично свързан с околната архитектурна среда и с облика на стара Трявна е сводестият каменен мост, построен от Димитър Сергюв през 1844-45 г. Заедно с Часовниковата кула допринасят за неповторимата атмосфера на града. ,,…1814: направи се тревненския сахат…” – е записал летописецът на Трявна поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, наподобяващ красивите царски диадеми. Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Вечер, след последния камбанен звън в 22 часа, над притихналия град се разнася нежната мелодия на песента ,,Неразделни” по текст на Пенчо Славейков.
Освен възрожденско изкуство, музеят в Трявна съхранява и много образци на съвременното изкуство. Те се намират в Трявна благодарение на щедри дарителски жестове на художници и колекционери.
Един от първите дарители е живописецът Иван Христов. На неговата четка принадлежат много платна, пресъздаващи атмосферата на българските възрожденски градове.
Самостоятелна колекция притежава музеят и на един от първите български художници – Иван поп Димитров. Картините са маслени платна от края на ХIХ и началото на ХХ век.
Колекционерът Тотю Гъбенски дарява над 500 картини от около 80 български художници, творили от началото до края на ХХ век.
Големи самостоятелни сбирки притежава музеят и от наши съвременници.
Най-голямата колекция творби на Димитър Казаков-Нерон принадлежи на Трявна. Негови платна притежават частни и обществени колекции в целия свят. Постоянна експозиция с най-добрите негови работи е показана в Старото школо. В нея успешно се преплитат и дървените пластики на неговия брат Никола Казаков. Двамата създават такава атмосфера, в която времето е относителна величина, а пластовете са неизброими.
Професор Иван Газдов дари уникална колекция ,,Графикатури”. Професор Николай Майсторов се представя също с няколко цикъла графики, сред които ,,Унамуно-Сервантес” и ,,Библията”, Иван Колев – с малка пластика, Цанко Панов с графики, Цветан Колев – с живописни платна, в които откриваме фолклор, митология, философия…
По време на Възраждането, в град Трявна се заражда и усъвършенства Тревненската художествена школа, която се обособява в три направления – иконопис, дърворезба и строителство.
Овчарската резба е най-обикновената резба, работи се само с джобно ножче. Тя е плитка, с геометрични фигури, с удивително чувство за мярка.
По-висш етап бележи гражданската резба, която съставлява украсата на тревненския дом отвътре – резба върху мебели, долапи, врати, колони, тавани.
Разцвета си обаче тревненската резба бележи в църковната резба – иконостаси, олтарни врати, владишки тронове, амвони. Тук са застъпени и дълбоката релефна, и красивата ажурна резба.
Тревненската школа е самобитна, чуждите влияния в нея са малко и то са така творчески претворени, че не се забелязват. Творби на тревненски майстори могат да се открият в стотици градове и села на България.
Тревненската иконописна школа е най-стара от възрожденските ни школи. Възниква близо 100 години преди другите – в края на XVII век. Тя е явление, което впечатлява със своята мащабност.
Над 200 тревненски иконописци разпространяват това изкуство в над 500 селища в цяла България. Съхранявайки традициите на средновековната търновска школа, те я развиват в един нов ренесансов дух, в който са обединени вярата, красотата и хармонията. Преобладаваща част от художествената продукция на тревненските зографи е иконна, но малкото стенописци, които са работили са също на много високо професионално равнище.
Имената на зографи като Витан и Симеон Цонюви, Йоаникий папа Витанов, Кръстю и Цаню Захариеви, Захария Цанюв, Поп Димитър Кънчов, Петър Минюв и много други са допринесли за обособяването на Трявна като най-голям художествен център през Възраждането.
Музейна къща”Ангел Кънчев”
Паметник на културата с национално значение.
Построена около 1805 г.тя е част от запазения възрожденски ансамбъл до моста на занаятите. До 10 годишната си възраст в нея е живял Ангел Кънчев
Документалната експозиция в приземния етаж проследява живота и дейността на младия революционер като пръв помощник на Васил Левски. Горният етаж е уреден в битов стил.Чрез лични вещи, оръжие, снимков и документален материал е представено участието на тревненци в борбите за национално освобождение.
Даскаловата къща
Даскаловата къща е една от най-красивите ранно възрожденски къщи, запазени до днес.
Строена е от 1804 до 1808г. за двама от синовете на чорбаджи Христо Даскалов. Най-забележителното в нея са резбованите тавани в двете соби. Те са работени след облог между стария майстор и неговия калфа в продължение на шест месеца. Стаите се озаряват от лъчите на спокойното майско и горещото юлско слънце.
Това благородно състезание се смята за първия български художествен конкурс.
А кой е спечелил облога ще разберете, когато посетите това чудесно място.
В пристройката към къщата се помещава музея за резбарско изкуство.
Музей за азиатско и африканско изкуство
Най-новият, и същевременно най-екзотичен музей в Трявна е Музеят за азиатско и африканско изкуство. Той подслонява богатото дарение на българския скулптор и колекционер Златко Паунов, събрано при пътуванията на художника в районите на Индия, Тибет, Непал, Китай и някои африкански страни. Предметите са предимно с култово предназначение.
тел: 0897 963 405
Музей на иконата
Единствен по рода си музей в България, посветен на изкуството на най-старата възрожденска иконописна школа – Тревненската. Експозицията е открита през 1984г. Съдържа 160 оригинални икони и занаятчийски инструменти на тревненски зографи. Иконната колекция е организирана и подредена тематично – показани са едни от най-добрите образци на основните тревненски зографски фамилии, и хронологически – проследени са етапите в развитието на иконописта: от привнасянето на този художествен занаят в Трявна в края на 17 в. , до оформянето на ” класическия ” тип тревненска икона през първата половина на 19 в. и постепенния упадък на школата в края на 19 – нач. на 20 в. Неповторимата обстановка на музея се дължи на дълбокото внушение, което излъчват иконите на тревненските зографи, носейки в себе си традицията на средновековната иконография, и иновации, плод на самобитната интерпретация на майсторите, съчетали успешно цветове, догматика и човечност в образите на персонажите.
Райкова къща
“1846 зафащами на фивруария на 12 дне” – е записал над една от колоните на чардака на Райковата къща майсторът на градежа Димитър Сергюв. Къщата строи на два ката със седем стаи –да е удобна за многолюдната челяд на стопанина Никола Райков, а дюкяна на чарбаджията изнася към улицата – който мине ,да си купи потребното”. Този дом дава на България много бележити личности – хора на науката, хора богати духовно.Тук минават детските години на патриарха на българската химическа наука Пенчо Райков. От тази знатна и голяма фамилия е и съпругата на Петко Славейков – Ирина. Съхранила уюта на възрожденския дом с опънатите под прозорците миндери, домашното огнище и грейналите по полиците сахани, днес къщата-музей е гостолюбива за българските обичаи и традиции.
От месец април до месец октомври музеят предлага на своите гости:
Оцветяване и апликация на традиционна женска и мъжка носия
Оцветяване и апликация на роклята на Вангели Дабкова от втората половина на 19 в.
Демонстрация и тъкане на малко станче
Цени: оцветяване – 1 лв.; апликация – 2 лв.
Необходима е тридневна предварителна заявка!
Славейковата къща
Учителстването довежда през 1849 година Петко Славейков в Трявна. „1853. 25 януари: венчахме учителя Петко и Ирина” – е записал летописецът на Трявна Поп Йовчо. Като зестра от своя тъст Петко получава малката къщичка, която става роден дом на 9-те им деца, от които 7 остават живи: Иван, Донка, Рачо, Райко, Христо, Пенчо и Пена.
Тук семейството остава до 1876година. Споменът за него пазят малката масичка, на която децата се учат да четат и пишат, кошовете, в които Петко носел книги при всяко свое завръщане…
Залюлени от песните на Ирина, завладени от книгите на даскал Петко, децата поемат своите пътища към военното поприще, просветна, литературна и културна дейност, изграждане на младата българска държава.
Документалната експозиция в къщата – музей представя житейския и творчески път на най- ярките личности в семейството – баща и син Петко и Пенчо Славейкови.
Старото школо
Най-представителната сграда на площада е Старото школо. Строено през периода 1836-39 година, то е сред първите светски училища в България. Осем години, с известни прекъсвания, в него е учителствал големият български поет, писател, публицист, обществен и политически деец Петко Славейков.
В реставрираната сграда на Школото са уредени няколко изложби: картини и пластики – дарение от Димитър и Никола Казакови, времеизмерителни уреди и техника от Средновековието до началото на ХХ век от колекцията на Георги Везиров, картини на един от първите български художници Иван поп Димитров, документи, представящи българското просветно и учебно дело през Възраждането.
Възстановена е класна стая от времето, когато училището приема първите си ученици през 1839 г. Посетителите имат възможност да пишат на пясъчника, да влязат в наредените на стената полукръгове, да четат взаимоучителните таблици, да се закичат с т.н. ,,кавалерии” – знаците за награда, както и с тези за наказание.
Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство Трявна – tryavna-museum.com
Адрес: гр. Трявна, пл. „Капитан дядо Никола” 7
Тел.: 0677 622 78; 0677 625 17; 0677 624 26
Е-mail: tryavna_museum@ mail.bg
Текст и изображения: tryavna-museum.com