Исторически музей — Белоградчик

ЗА НАС

ScreenHunter_18751 May. 20 16.01Исторически музей — Белоградчик е създаден през 1959 г. с решение № 31 на Община Белоградчик. Музе­ят е общоисторически, а основните му функции са издирване, събиране, изследване и експониране на движимите паметници на културата на Белоградчишкия край.
Още при създаването си Исторически музей Белоградчик получава статут на Общински музей. Отделите му покриват хронологически периода от праисторията до края на 19 в. В структурата на музея се включват и паметниците на културата с национално значение „Белоградчишка крепост” и пещера „Магура”.

В съответствие с профила , характера на фондовете и специиката на дейността структурата на Изторически музей Белоградчик включва отделите „Археология”, „Българска история 15-17 в” и „Природа”.
Исторически музей Белоградчик разполага с две експозиции. Експозицията на отдел „Българска история 15-17 в” ни запознава с бита, културата, социално икономическото развитие и национално освободителните борби на Белоградчик и района през 18-19 в. Тя се помещава в Пановата къща – ярък представител на Предбалканската архитектура, строена през 1810г.

Във фонда на отдел „Археология” се пазят ценни находки, свързани с далечното минало на Белоградчишкия край. Грижливо събирани и съхранявани през годините, те се допълват непрекъснато с материали от двата про­учвани от Исторически музей Белоградчик археологически обекта: късноантичната пътна станция в м. Анище, до с. Граничак и късноантичното височинно укрепление в м. Заеч, до с. Крачимир.

Фондовете на Исторически музей Белоградчик включват 9804 експоната, от които 7922 са в основния фонд и 1882 в научно-спомагателния фонд.
Всяка година Исторически музей Белоградчик организира 4-5 временни изложби. През годините неговата дейност му е спечелила в обществото статута на главен хранител на българското културно-историческо и природно наследство в Белоградчишкия край.

МУЗЕЙНИ ОБЕКТИ
  • Исторически музей
    Историческият музей на Белоградчик се помещава в паметника на културата „Пановата къща” – ярък представител на предбалканската възрожденска архитектура. Строена е през 1810г. Тя е двуетажна, с обрамчени с дъски стени, с два чардака, с изграден от камък първи и еркерно издаден втори етаж.
    Това архитектурно бижу на Белоградчик е скътало в себе си битът и народната култура, стремежът към красота и жажда на българина за свобода през епохата на българското Възраждане. Експозицията ни запознава със социално–икономическото развитие на Белоградчик и района през 18-19век. Изложените експонати /дървеното рало, шиниците, диканите, валяците за вършитба/, както и двете графики на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц ни дават представа за начина, по който е била обработвана земята и прибирано зърното. Отделено е внимание на животновъдсттвото като основен поминък за района, както и на отглеждането на лозя, памук и други култури. Акцентира се и на подема в развитието на занаятите: железарство, абаджийство, кондурджийство, грънчарство, терзийство, мутафчийство. Старите ковачи изработвали не само най-обикновени оръдия на труда / косери, сърпове, брадви/, но и такива с ефектна декорации – кончета, свещници, кантари. От грънчарските изделия със своята интересна форма и художествена украса впечатляват различните стомни, ръкатки, плоски, павурчета, паници, гърнета и други. Майсторите медникари ни предлагат разнообразни по форма и функции съдове – менчета, котли, ибрици, тепсии, сахани и др. Някои от тях се отличават с прецизната си изработка и специфична украса.
    Най-сакралното място в Пановата къща – огнището – с неговите железни и глинени атрибути /саджак, верига, подница, ожег, попче/ ни въздейства с притегателната сила на огъня и свещеността на българската трапеза. В Белоградчик през 18-19 век са работели изкусни майстори златари. Те изработвали, както сребърни и позлатени култови предмети /кръстове, украси на икони, обкови на евангелия/, така и различни битови предмети и
    накити. Тъсенето на полихромия, умението им да комбинират разнородни материали, използването на различни техники /коване, леене, филигран…/ говори за техните вкусове и естетически виждания. Красотата и сиянието
    на експонираните в зала „Златарство” женски накити от втората половина на 18 век /елементи за невестински венец, обеци, гривни-кубелии, пафти, прочелници/ ни даряват с много блясък, очарование и звън. Прикачените на стената фрагменти от дърворезбования таван на джамията „Хаджи Хюсеин” ни пренасят в годината 1751 и ни припомнят за трагичната любов на нейния строител майстор Стойне. Вниманието привлича и иконната сбирка на музея. Иконите „Богородица Одигитрия”, „Св. Георги”, Триптих „Богородица с Младенеца” са плод на творческия гений на майстори от Трявна и Дебърско. В Пановата къща все още отекват и ударите на бърдото, което реди онази приказка от шарки, багри и дъхавост наречена българска черга и български национален костюм. Експозицията предлага и богат веществен и документален материал, отразяващ борбите на нашия народ срещу османското господство през първата половина на 19 век. Шест белоградчишки села се вдигат през 1806-та година. Мирише на барут и през 1821, 1833г., по време на Манчовата буна 1836г. и Пуйовата размирица 1849г. Тревога всяват и четите на хайдут Велко, на Стоян Войвода, на Вълчан Войвода и хайдутина Балчо. Пановата къща пази и спомена за епопеята, наречена „1850-то лето”. Безценни реликви /тояга на въстанник, сабята на Петко Ковача/ от това славно и героично, напоено с дъх на свобода време, масив от документи и графики изясняват характера, значението и отзвука в тогавашния европейски свят на Въстанието от 1850г. в Северозападна България с център Белоградчик. Редуват се и важни моменти от събитията в Белоградчик по време на Руско-турската освободителна война – обсадата на Белоградчик от началото на януари 1878г., артилерийският обстрел на Белоградчишката крепост на 13 и 14 януари, преговорите между воюващите страни и тържественото посрещане на руските и румънските войски на 25 февруари 1878г. Експозиционният разказ завършва с фотоси и документи, отразяващи боевете при Белоградчик по време на Сръбско-Българската война 1885г. Лапидариумът в двора на Пановата къща ни връща в епохата на Древния Рим и неговия духовен свят.
  • Белоградчишка крепост
    Белоградчишката крепост е внушителен архитектурно-строителен и исторически паметник на културата. Разположена е на 610м. над. вис. и върху площ от 10 200 кв.м. Стройният и силует се вписва великолепно в пространството, оградено от червеникаво обагрените скални масиви, извисили се над Белоградчик.
    От най-високата част на Крепостта се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара планина от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини и Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. Белоградчишката крепост заема стратегическо място между
    Старопланинските проходи – “Свети Никола” и “Кадъбоаз”. Възниква през І-ІІІ век след Христа като малка крепост-укритие. Строителят умело е използвал непристъпността на елипсовидната скална тераса “Първа плоча” и организирал съоръжение, изпълняващо отбранителни, наблюдателни, охранителни и съобщителни функции. При археологически проучвания са
    открити основи на зидове, фрагменти керамика, железни върхове на копия и стрели, монети от римските императори – Веспасиан, Траян, Септимий Север, Гордиан ІІІ, Деций Траян. Личат още легла на греди с четвъртито сечение на леки постройки и улеи, отвеждащи атмосферните води във водохранилище от 85 куб.м. Животът на Крепостта продължава и през късната античност. Страте- гическото и значение е оценено и от видинския владетел Иван Срацимир /1356-1396/. По негово време тя е доукрепена и разширена. Изградени са две преградни стени /от югоизток и от северозапад/ и помощни съоръже-
    ния. Висящите дървени мостове и каменните стълбища предоставяли по- големи възможности за бързо маневриране. За първи път името на крепостта е споменато от унгарски аналист, описващ похода на Людовиг І Анжуй- ски. Хрониката сочи, че три месеца след завладяването на Бдин /Видин/ на втори юни 1365 година, били превзети и останалите крепости в района,
    включително крепостта Фехервар /Белоградчик/. Настаненият в нея гарни- зон е прогонен през 1369 година от въстаналите българи.
    В 1396 година Белоградчишката крепост е превзета от османците и е частично разрушена. През 1454-1455 год. в нея е настанена охрана от 8 души, а сто години по-късно гарнизонът вече се състои от 27 войника и един диздар /началник /. До началото на 19 век новите господари извършват само незначителни поправки и подобрения върху укреплението.

Цялостно преустройство и разширение започва през 1805 година от френски инже- нери и е завършено през 1837 година от италиански фортификатори. Но воиздигнатите крепостни стени достигат височина 12 метра, 2.5 метра ши- рина в основата и са от добре обработени бели каменни блокове, споени с хоросан. Бойни пътеки осигуряват бързина и мобилност на защитниците.
Оформени са три крепостни двора с три портала, здраво укрепени с масив- ни, обковани с железни ленти врати. Отбранителната способност на Кре постта е подсилена от три оръдейни амбразури и три оръдейни площадки.
В непосредствена близост до тях са разположени подземия за съхраняване на храни и боеприпаси. Охраната на Крепостта е настанена в три караулни помещения, съоръжени с огнища и каменни миндерлъци. Крепостната улица, постлана с калдаръм и пресичаща изцяло първия двор има и стопанско значение. В близост до нея имало леки постройки за живеене, занаятчий-
ски работилници, навеси за оръдията. Свободното пространство на втория двор е заето от хамбар “подобен на индийска колиба”, мелница за брашно и сол, конюшна. Нуждите за вода се задоволявали от кладенец, разположен в южната част на средния двор и две щерни изсечени в скалата, които съби рали атмосферни води. Значение за защитата на крепостта има и външния отбранителен пояс, включващ ограда от здраво вкопани в земята колове и кошове пълни с камъни и пръст. За подсилване западния сектор на фортификационното съоръжение през 1862г. е издигнато т. нар. „Сюлейманово укрепление”.

Историята на Белоградчишката крепост е свързана с подвига на из- вестния хайдут Велко, овладял я за кратко в 1809г., с героизма и жаждата за свобода на въстаналите българи от 1850 година, с действията на четата на Панайот Хитов през 1876г. По време на Руско-Турската война /1877-1878г./ е обсадена от руски и румънски войски. На 25 февруари 1878г. по силата на сключено примирие е предадена на съюзническите сили. Съдбата и определя важна роля и по време на Сръбско-Българската война – 1885г., когато под стените и са разби- ти сръбски сили, проникнали през Старопланинските проходи. Белоградчишката крепост следва онаследени и придобити строителни традиции. Тя впечатляна не само със своята монументалност, но и с чув- ството за пропорция и естетическите виждания на строителя. Крепостните стени плавно следват очертанията на терена. Тяхната монотонност е разчу- пена от корнизи, входове, оръдейни амбразури, осмоъгълни оръдейни пло- щадки. Порталите са със силно издадени пиластри, завършващи с пирами- дални кулички и украсени с каменна пластика. Релефната украса включва декоративни ниши, соларни знаци, палмети, мраморни плочи с текстове от Корана, стилизирани образи на животни и растения. Бял и червен камък е използван в арките над входовете. Двете лъвски глави-апотропеи, подсилват мощта на главния портал.
Реставрирана и ефектно осветена през нощта Белоградчишката крепост заслужава да бъде видяна.

  • Пещера “Магура”
    Пещера “Магура” се намира в Северозападна България и отстои на 25 км. от град Белоградчик. Тя е образувана във варовиковата Рабишка могила (461 м н.в.), представляваща малка моноклинала, остатък от мезозойската мантия на Белоградчишката гънка. Основата на моноклиналата е изградена от триаски червен пъстър пясъчник, над който лежат юрски и кредни карбонатни скали.
    “Магура” е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите досега галерии – около 2500 м. Съставена е от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения.
    Отделните зали имат впечатляващи размери – дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м. Самата пещера е образувана в долнокредни бели ургонски варовици, дебели средно 100 м. Сталактити, сталагмити и сталактони разкриват пред посетителя чудна подземна приказка.
    Средната годишна температура на пещерата е около 12оС. Влажността на въздуха се движи в диапазона от 55 % до 80%. Бързото капене на водни капки е безспорно свързано с малки водни басейни, намиращи се в галерийки по свода. Наличието на въздушни течения в пещерата се обяснява с редовната смяна на затопления пещерен въздух с по-студения навън и обратно.
    От типичните пещерни животни – троглобионтите (организми, които са слепи или полуслепи, със закърнели крила и с обезцветено тяло), в пещера “Магура” са установени два вида – мокрица и снежнобяла диплура.
    Постоянен и интересен обитател на пещерата е коленболата – насекомо, подскачащо като бълха с големина до 2 мм. Срещат се още различни видове стоножки, земни червеи, малки бръмбарчета, паяци.
    В България се срещат 29 от общо 30 вида прилепи установени за Европа.
    В пещера “Магура” се срещат четири вида прилепи – голям подковонос, малък подковонос, голям нощник и пещерен дългокрил.
    Местоположението и благоприятните условия за живот са факторите, довели до населяването и от човека. Първите следи от неговото присъствие се отнасят към късния палеолит /8 000 год. пр. Хр./. През този период пещерата е използвана предимно за временен заслон. От тогава са пещерните рисунки в галерията “Срутището”. В последвалите епохи – неолит и енеолит Магурата се превръща в постоянно местообиталище на праисторическия човек, който изразява духовното си състояние в създаване на сцени с танцуващи хора, ловци и животни.
    Разкритото в “Подмола” селище доказва поселищен живот и през Бронзовата епоха /3200-2100 год. Пр. хр./. В него са локализирани жилище, пещи и огнища. Открити са оръдия на труда от камък и кост, оръжия и накити.
    Керамичният материал е представен от паници, гърнета,тънкостенни чашки с високи дръжки, кани, прешлени за вретено, изработени на ръка. Съдовете са добре загладени с тъмна, черна или тъмнокафява повърхност. Украсени са с геометрични орнаменти, с дълбоки врязани и S-овидни линии, ямички, нанесени с нокът или тънко острие. Намерен е и глинен аскос – един изключително рядко срещан за този период съд.
    Напуснал Пещерата, през римската епоха, късната античност и средновековието, човекът заселва предвходното пространство, близките склонове и изгражда защитни съоръжения по протежение на Могилния връх.
    Галерията с рисунките отстои на 375 м от естествения вход на пещерата. Общият брой на изображенията надхвърля 750. Рисувани са с фосилизиращо се прилепно гуано и са изпълнени в най-широки хронологични граници (отепипалеолита до ранножелязната епоха – 8000-600 г. пр. Хр.). Сюжета на изображенията включва ловни, митологични, ритуални и итифалически сцени (изобразена е гъбата огнена манатарка, съдържаща вещество с наркотично въздействие), подредени във фризови композиции. В “Светилището” е представен единствения цялостно запазен в пещерното изкуство от Европа годишен слънчев календар от късния енеолит.
  • Художествена галерия
    Художествената галерия в Белоградчик е открита на 21.06.1989 година. Сградата, в която се помещава, е била банка, но през 1980 година се взема ре­шение за реконструирането и превръщането й в Художествена галерия.
    Разполага с три зали, като едната е за постоянна експозиция, а в другите две периодически се сменят експозиците с гостуващи изложби на художни­ци, майстори на народните и художествени занаяти.
    Художественият фонд включва над 180 картини – живопис и графика. Тук могат да се видят оригинали на Владимир Димитров – Майстора, Сто­ян Венев, Иван Христов, Анета Драгушан, Георги Петров и Багит Бапишев. По-голямата част от фонда е набиран чрез провеждащите се до 1989 година международни пленери по живопис, участници в които са били Александър Шумилкин, Бранислав Динич, Волфганг Тосмел и др. Художници, наложили се като имена не само в собствените си страни, но и в чужбина.
    В залите на галерията се провеждат срещи с художници, изкуствоведи и други представители на изкуството и по този начин се разширява кръгът от хора, които имат подчертан интерес към художествения живот на галерията.
  • Природонаучен музей
    Експозицията на отдел Природа е открита на 01.10.1975 г. и се помещава в една кокетна сграда, разположена в парковата територия на Белоградчик.
    Музеят е постоянен обект на интерес и внимание, както от страна на туристите, посещаващи град Белоградчик, така и на учащите се в региона.
    Чести посетители са студенти, дипломанти и научни работници, които намират тук фотодокументи, обобщени данни от теренни проучвания, както и богата специализирана литература.
    Експозицията на музея е единствена по рода си в Северозападна България. Замисълът още при нейното създаване е наред с директното запознаване с представителите на флората и фауната на района да се акцентира и върху екологичните аспекти в природата. Към настоящия момент експозицията съдържа 520 експоната, а фондът разполага с още около 2500 (общо около 3000). От тях 39 са препарати на европейски и световно защитени видове животни, включени в Бернската конвенция, а 128 от експонатите (представители на фауната и флората) са със статут на застрашени от изчезване съгласно Закона за биологичното разнообразие.
    Всичко това прави сбирката изключително ценна. В отдела на малка площ могат да бъдат видяни едни от най-атрактивните представители на живата и нежива природа, характерни за територията на Северозападна България от минали геологични времена до наши дни. Сред тях се намират образци от скали, препарирани видове животни (насекоми, земноводни, влечуги, птици и бозайници), яйца от птици, хербаризирани образци от растения. В експозиционните зали експонатите са подредени на екологичен принцип (според биотопа който те обитават), което позволява да се добие по-ясна представа за взаимоотношенията в природата.
    Специалистите от отдела са разработили увлекателни беседи, съобразени с възрастта и интересите на посетителите и представящи занимателни и любопитни страни от съществуването на живия свят. В експозицията са разположени и фототабла, които експонират прекрасни гледки от уникалната природна забележителност “Белоградчишки скали”.
    Музеят съхранява в своя основен и научно-спомагателен фонд над 3000 природни образци и други материали, включващи: минерали, скали и полезни изкопаеми; палеонтологически материали (кости от праисторически животни като пещерна мечка и пещерна хиена); зоологически материали (препарирани животни, кожи, черепи); хербаризирани растителни видове; оригинални фотографски материали и фотографии, създавани от служителите на музея. През годините е събрана богата библиотека, съдържаща научнопопулярна и специализирана литература с над 600 заглавия.
    Научно-изследователската дейност на отдел “Природа” акцентира върху редките и застрашени от изчезване видове от флората и фауната на Северозападна България, както и върху уникални местни ендемични видове.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и от 3– 5 км ширина. Според разположението си могат да се разделят на няколко основни части. Червената скална верига започва със самостоятелна група „Сто овце”
край с. Белотинци. В подножието на Венеца червените пясъчници са набраздени от дълбоки долове и каньони, обрасли с дъб и габър. Западно от с. Фалковец извисява снага Пчелен камък, а в близост до него е Орлов камък. Северно от с. Боровица се издигат скалите от Боровишката скална група – Длъгняш и Боров камък. Отвесните червени стени на Боров камък завършват с недостъпно било, някога покрито с вековни борове. В подножието му се вие стар път, който преминава между колосите на Долни крупец, застиналия от векове Динозавър край Лепенишки печ и трудно достъпните тераси на Маркашница. В близост до града са разположени скалите: Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Лъвът и многобройните каменни фигури около крепостта, обявени за Природна забележителност.
На запад от крепостта, край Скорошин дол, в местността Магаза се издигат Близнаците, Сбеговете и Еркюприите.
На запад червената каменна верига стига непосредствено до връх Ведерник. Интересни са скалните групи край селата Граничак и Дъбравка– легендарния Борич и дълбоката пропаст в основата му. Релефообразуващите процеси на този скален феномен започват преди 230 млн. г. през перма. По-късно през триаса този район е представлявал дъно на плитко море. Новите условия предопределили интензивно изветряне.
От разрушаваната околна суша се транспортирали големи количества чакъл, пясък и глина. Наслоените материали с течение на времето били здраво споени от силициева спойка и при тогавашния горещ и сух климат се образувало голямо количество хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра на скалите.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ

* Късноантична пътна станция “Анище”
На 12 км. от Белоградчик до с. Граничак се намира късноантичната селищна структура „Анище”. Изследванията тук започват през 2001г., предизвикани от усилената иманярска дейност в района.
Първоначално вниманието е насочено към изясняване характера и функциите на очерталото се апсидално помещение, разположено в югозападната част на терена. Открит е хипокауст на 1,65м. дълбочина от горния хумусен пласт. В хода на проучванията са разчистени масивните зидове на друго поме щение, конструктивно свързано с апсидата. През т. нар. “централно помещение” е разкрит отоплителен канал, водещ към апсидата и установен характерана подовата настилка. Открити са и три нови странични помещения, “захванати” за западния зид на основната сграда, свързани с входове по между си.
През 2003-2004 г. проучванията са съсредоточени в северозападния сектор на територията на селищната структура. Открити са и източният външен зид на дворното пространство както и сателитни помещения в североизточна посока, свързани чрез входове, както помежду си така и с централната сграда. След разчистване на насипа е отворен главният вход на сградата.
През 2005 г. усилията са насочени към северната част на терена, където са заложени редица сондажи в неговата западна част. В резултат на проведените проучвания са ситуирани нови структури, а разкриването на банските помещения в западната част на обекта е сериозен щрих от архи тектурата на комплекса. За разлика от други подобни обекти Анище предлага интересен архе-
ологически материал, очертаващ интензитета и продължителността на живота му. Наред с големия брой бронзови и медни монети от IV-Vвек се сре щат и образци от I-IIв. сл. Хр. Обилни са фрагментите от строителна и битова керамика, които помагат за документирането и датирането на обекта.
Открити са и оръжия и оръдия на труда от бронз и желязо, бронзови апли кации, печати и накити. Повсеместни са следите от опожаряваия, свързани с хунските и готските нашествия, сложили край на живота на късноантичната селищна структура в местността Анище.
Резултатите от продължаващите вече пет години проучвания все още не са достатъчни за решаване на античния ребус “Анище”. Това е достатъч но основание за продължаване на изследванията и постепенното включване на този интересен античен обект в туристическите маршрути.

Исторически музей Белоградчик провежда регулярни (редовни) археологически разкопки през месец юни.

* Пещера “Козарника”
Пещерата Козарника в землището на с. Гара Орешец, община Димово е добре известна на българската общественост с археологическите ансамбли (кремъчни и костни артефакти) и фаунистични останки от ранната праистория. В тази пещера са открити едни от най-ранните свидетелства за човешко обитаване не само в България, но и в Европа на възраст 1 400 000 – 1 600 000г.

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus? Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

ГАЛЕРИЯ

ScreenHunter_18737 May. 20 15.55ScreenHunter_18746 May. 20 15.56ScreenHunter_18745 May. 20 15.56ScreenHunter_18744 May. 20 15.56ScreenHunter_18743 May. 20 15.55ScreenHunter_18742 May. 20 15.55ScreenHunter_18741 May. 20 15.55ScreenHunter_18740 May. 20 15.55ScreenHunter_18739 May. 20 15.55ScreenHunter_18738 May. 20 15.55
КОНТАКТИ

Исторически музей — Белоградчик – muzeibelogradchik.com
Адрес: гр. Белоградчик , ул. “Капитан Кръстьо” 1
Тел.: 0936 534 69
Е-mail: muzeibelogradchik@ abv.bg

Текст и изображения: muzeibelogradchik.com

За автора