Музей „Старинен Несебър”

Несебър е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години. Старият град е разположен на малък полуостров с дължина само 850 м и ширина 350 м, свързан със сушата чрез тесен провлак. Несебърският полуостров – античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър, е заселен още в края на бронзовата епоха. Древните траки са го нарекли Мелсамбрия, което на техен език означава „град на Мелсас” – от името на легендарния основател на селището и тракийската дума за град „бриа”. Месамбрия е имала две удобни пристанища – северно и южно, в които и досега продължават да се откриват останки от оборудването на древните кораби.

В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти – дорийци по произход. Градът бързо се разраства и се превръща в типичен гръцки полис със съответната структура, функции и управление. Той постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове, гимназион, театър. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече свои монети още в първата половина на V век пр. Хр. – сребърни драхми и оболи, а по-късно и монети от бранз. Най-голям разцвет достига през III-II в. пр. Хр., когато сече и своя златна емисия. Градът поддържа оживени търговски връзки с градовете от Черно, Егейско и Средиземно море. Материален израз на богатия му икономически, културен и духовен живот, са многобройните находки от този период, представени в Археологическия музей.

През 72 г. пр. Хр. градът е завладян без съпротива от римските войски. След временна окупация в началото на I век той е включен трайно в пределите на Римската империя. Месемврия, както вече започва да се нарича градът, е запазила непокътнати крепостните си стени и големите обществени постройки. Тя продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център по черноморското крайбрежие на Римска Тракия. След преместване на столицата на римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на Св. София, така както е и в Константинопол.

За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум го завладява след 14-дневна обсада и тук се заселват славяни и българи. За по-дълго време Несебър, както го наричат славяните, е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики. През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите “Св. Стефан” (XI в.) и “Св. Йоан Кръстител” (XI в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХIII-ХIV в.

В продължение на 62 години от 1201 до 1263 г. Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на Българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих.

По това време са построени църквите “Св. Параскева (XIII в), “Св.Тодор” (XIV в), “Св.Архангели Михаил и Гавраил” (XIV в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове. След близо 40-годишно византийско владичество Несебър е присъединен отново към Българската държава през 1304 год. от цар Тодор Светослав.

Особен разцвет градът преживява при управлението на цар Иван Александър. Строят се нови църкви – “Христос Пантократор” (XIII – ХIV в.), “Св. Йоан Неосветени” (XIV в.), в околностите на града активна духовна дейност развиват редица манастири – “Св. Богородица”, “Христос Акрополит”, “Св. Петър, “Св. Андрей”, “Св. Илия”, “Св. Власий”, “Св. Никола Емонски” – центрове на исихазма в България. Тук се възпитават и бъдещи български патриарси. Царската фамилия и самият цар Иван Александър дават редица привилегии на несебърските манастири и ги даряват богато.

По легендарни данни през своето съществуване Несебър е имал около 40 църкви. В момента има данни за 23 от тях. И сега заради многото и добре запазени църкви, особено от периода XIII – XIV век, градът е наричан от наши и чужди изследователи „българската Равена”. Почти през цялата си история Несебър е бил резиденция на митрополит. Така две от несебърските църкви – “Св. София” и “Св. Стефан” – са повече известни като Старата и Новата митрополия.

През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедей Савойски, след което е предаден във владение на византийския император. Пада окончателно под османско господство заедно със столицата Константинопол през 1453 г.

През вековете на османското владичество стопанският и духовен живот не прекъсва. В града се строят и стенописват църкви, зографисват се икони.

Несебърското пристанище продължава да бъде основен импортен и експортен център на черноморското крайбрежие. До XVIII – XIX век действат и някои от несебърските манастири и техните скриптории.

От епохата на българското Възраждане в Несебър са останали доста къщи -типични представители на Черноморския тип къща, част от многото работили в града вятърни мелници, баня и чешми. От края на миналия век Несебър е малък град с основен поминък риболов и селско стопанство – предимно лозарство и ленопроизводство. От 1959 г., след построяването на Курортния комплекс „Слънчев бряг”, в града и околностите активно се развива международния туризъм.

Заради уникалните си природни дадености и много добре запазените паметници от различни епохи на VII-та сесия на Комитета за Световно Наследство в гр. Флоренция през 1983 г. Старият град Несебър е включен в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.

По силата на Правилника за дейността си, Музей „Старинен Несебър” е общински научен и културно-просветен институт, който участва в реализирането на държавната политика по опазване на паметниците на културата в Националния археологически и архитектурно-градоустройствен резерват „Старинен Несебър” и на територията на Община Несебър.

Музеят е юридическо лице със самостоятелен бюджет, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, прилагащ системата на делегиран бюджет.

Основната му функция е събиране, документиране, опазване, научно изследване и популяризиране на паметниците на културата.

Археологическият музей в Несебър е създаден през 1956 год. и първата му експозиция е уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител”. В новата си сграда, строена специално за музей по проект на арх. Христо Коев, той се премества през 1994 год. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете”, в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали.

Достойно място във фоайето заема Дипломата, удостоверяваща вписването на Стария Несебър в Списъка на паметниците на световното културно наследство. Това става на 9 декември 1983 год. на VII сесия на Комитета за световно наследство, проведена в гр. Флоренция, Италия.

Църквата “Св. Стефан” или т.н. “Нова Митрополия” е изградена в периода ХІ-ХІІІ век. В ХVІ век тя е удължена на запад, а в ХVІІІ век е добавен притворът. По план църквата представлява трикорабна базилика. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Църквата е построена от каменни блокове и тухли. При строителството й са преутребени множество архитектурни елементи – корнизи, капители, релефи от разрушени по-рано християнски сгради.

Първоначално църквата е носила името на Богородица. Затова и тематично стенописите са свързани с живота на Божията майка.

Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса – 1599 година.

Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции. Сцените от чудесата на Христос са дадени в цяла поредица според евангелските легенди. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети – в западната. В началото на ХVІІІ век на източната стена на притвора е нарисувана сцената “Страшния съд” в традиционна за времето си иконография. В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостаас от края на ХVІ в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век.
Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата “Св. Стефан” се явява един от най-значителните паметници на българското културно наследство.

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ СПАС” е еднокорабна и едноабсидна църква с дължина 11,70 м и ширина 5,70 м. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.80 м. Дървеният стреховиден покрив е без обшивка отвътре. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята. Строена е през 1609 г. със средствата на един богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян. Това става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход.
Отвътре църквата е изцяло стенописана от незнаен майстор и това е станало в началото на ХVII век. Стенописите пресъздават епизоди от живота на Христос и Богородица. В абсидата е изписана сцената: “Богородица – ширшая небес с Младенеца”.В пода на църквата дълги години се е съхранявала надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, която сега може да се види в Археологическия музей.
В пода на църквата дълги години се е съхранявала надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, която сега може да се види в Археологическия музей.

ЦЪРКВАТА “ХРИСТОС ПАНТОКРАТОР” (Вседържател) е построена през ХІІІ-ХІV век и е една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, типичен представител на живописния стил в църковната архитектура.

Църквата е правоъгълна по план, с размери 16 Х 6,90 м, с два входа – на запад и на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. Паметникът има подчертано издължени пропорции. В средата на наоса са се издигали четири стройни колони (сега разрушени), носещи купол. Над притвора се издига квадратна кула-звънарница. Изкачването става откъм юг по тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора.

По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики, изпълнен с тухли – символ на соларния култ. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога.

Сега в църквата е уредена фотоизложба „НЕСЕБЪР И ЗАЛИВЪТ В СТАРИ КАРТИ (от ІV до ХІХ век)”. Показани са осемнадесет карти, датиращи от ІV до ХІХ век, които илюстрират трайния интерес към Югоизточна Европа и в частност към черноморското крайбрежие и Несебър. Картите са от различни направления на картографията – пътни, морски, континентални, исторически, търговски, и др.

ЦЪРКВАТА “СВЕТА ПАРАСКЕВА” (ХІІІ-ХІV век) е еднокорабна, с притвор и размери 15 Х 6 метра. На изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси. По дължината на северната и южната фасада минава редица от слепи арки, чиито тимпани са богато орнаментирани. Мотивите – рибена кост, слънце, зигзаг, шахмат и др. – са изпълнени от камък и тухли. Над тях в пояси се развива декоративна украса от четирилистни и кръгли глазирани панички, вградени в самата стена. Съвременният покрив е двускатен – наследство от по-късни векове. Църквата се е развивала във височина като типична кръстокуполна постройка – кръст, изразен в покрива и над него – в центъра – барабан с купол. Над притвора се е издигала кула-звънарница, за която свидетелствува каменната стълба, вградена в зида, разделящ наоса от притвора.

Сега, след реставрацията по проект «Вяра в Несебър», църквата работи като музеен обект. В нея е уредена изложбата „СПАСЕНИ СТЕНОПИСИ ОТ НЕСЕБЪРСКИ ЦЪРКВИ“. Показани са за първи път стенописи от съборената през 1958 г. несебърска църква „Св. Георги Големи“. Тя се е намирала в югоизточната част на стария Несебър и е била построена през 1704 г. Църквата е била еднокорабна с притвор. Преди събарянето й стенописите, които са от началото на ХVIII век, са били свалени и повечето са били пренесени в Националния археологически музей – София. Малка част са останали в Несебър и именно те са експонирани сега заедно с някои от свалените стенописи от църквата „Св. Климент“.

ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ” е построена през Х век. Градена е от ломен камък и хоросан и е с размери 14 Х 10 метра. Около прозорците и над вратата се забелязват наченки от украсни елементи, работени от тухли. Църквата е типичен представител на прехода от скъсената базилика към кръстокуполната църква. Над центъра – на вписан кръг, се извисява цилиндричен барабан, завършващ с полусферичен купол. На изток завършва с три полукръгли апсиди. Църквата е без притвор. Западната, северната и южната фасада са насочени с по една висока сляпа арка. Църквата е измазана и стенописана. От изображенията са запазени ктиторски портрет (ХІV в.), разположен на южната стена, както и сцена с образа на Св. Марина (ХVІІ в.), разположена върху югозападната колона.

През 2013 г., във връзка с изпълнявания проект за реставрация на църквата, бяха проведени спасителни археологически проучвания. В резултат на тях бе установено, че кръстокуполната църква е построена върху основите на късноантична трикорабна базилика. В първоначалният си план базиликата е имала една апсида, полукръгла отвън и отвътре. Впоследствие към южния и вероятно към северния кораб са долепени две малки полукръгли апсиди. Според плана си и материалите от проучванията базиликата може да се датира в VI век.

Експозицията „Старият Несебър” е подредена в къща Москояни, строена през 1840 г. от богат гръцки търговец. Тя е двуетажна, с каменно приземие и втори жилищен етаж, изграден основно от дърво. Централно място на втория етаж заема салонът, който има богато украсен дървен таван със звездообразна розета в средата. На север са разположени спалня, килер и кухня, а на юг още две стаи, обитавани основно през лятото.

В салона със стари снимки и планове е представена богатата архитектура на възрожденския Несебър с емблематичните къщи от този период. Има информация и за вятърните мелници в града. Могат да се видят гравюри и описания на пътешественици, посетили Несебър през ХVII – XIX век. Експонирани са елегантни женски тоалети от началото на ХХ в. Посетителят може да се запознае и с предмети, използвани в градския бит.

В южната стая експозицията е посветена на традиционните занаяти и поминък на населението на Несебър – риболов, лозарство и винарство. За първи път се показва колективна находка от медни съдове и съдове за вино от ХVIII век, открита в околностите на града. В експозицията са включени типичните риболовни принадлежности.

В голямата северна стая са подредени експонати, представящи бита и обредите на коренното население на Несебър. Пресъздаден е интериор от типична гръцка къща с камина, миндер и ръчно тъкани покривки и красиви пердета. Изложена е икона от 1669 г. – част от домашен иконостас, какъвто са имали повечето гръцки къщи. Показано е облекло на младоженка от началото на ХХ в. и сватбен албум. След брака съпругът осигурявал прехраната на семейството, а омъжената жена била домакиня, която се грижела за дома и отглеждането на децата.

Експозицията в малката северна стая е посветена на преселниците в Несебър, на тяхната история, бит и традиции. Подреден е типичен интериор от къща на македонски и тракийски преселници – с тъкани покривки, черги и възглавници, ниска кръгла маса (софра) и трикраки столчета. Тук може да се види и традиционното облекло на преселниците от Вардарска Македония – женска носия от Ениджевардарско, части от мъжки и женски костюми и колекция от ковани пафти.

Музей „Старинен Несебър” – ancient-nessebar.com
Адрес: гр. Несебър, ул. “Месамбрия” 2А
Тел./Факс: 0554 460 18; 0554 460 12; 0554 422 60; 0554 460 19
Е-mail: clio_nes@ abv.bg