Национален парк-музей Шипка-Бузлуджа

Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа” е уникален историко-архитектурен резерват, който по неповторим начин съчетава красивата старопланинска природа и историческите паметници, свързани с важни събития от българската история.

Създаден през 1964 година, той обединява Националния парк-музей “Шипка” (създаден през 1956 г.), включващ връх Шипка с Паметника на Свободата и паметниците, свързани със защитата на Шипченския проход по време на Руско-турската война 1877/1878 год., Национален парк “Бузлуджа” и Парка на победата край с. Шейново. На 17 ноември 1978 год. музеят е обявен за исторически и архитектурен резерват.

Днес на Шипка е спокойно. Някогашното бойно поле е превърнато в музей на открито – Национален парк-музей “Шипка”.

Той е създаден през октомври 1956 г. и обхваща района на историческите места, свързани с отбраната на Шипченския проход по време на Руско-турската война от 1877/78 г. Представлява комплекс от паметници, възстановки на позиции, батареи и землянки.

Първите паметници са руски и са построени през 1878-1881 год.

Българските паметници на бойното шипченско поле са на 3-та и 5-та опълченски дружини (1910 г.) и Паметникът на свободата на вр. Свети Никола (днес вр. Шипка), открит през 1934 год.

Всяка година на 3 март и през месец август на връх Шипка се събират хиляди българи, за да почетат паметта на загиналите герои и да отбележат победата, която роди свободата на България.

Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка.

Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

В приземния етаж, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загинали при отбраната на Шипка герои. Пред саркофага са застинали на вечна стража каменните фигури на руски воин и български опълченец.

Експозицията, разположена по останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на руси и българи по време на петмесечната отбрана на прохода.

Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие.

Там се намира копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение.

От последната площадка се открива панорамен изглед към околността с възстановените батареи, траншеи, обозначени позиции, паметници и братски могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на шипченските герои.

Шипченска Епопея
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г.

В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.

В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16. стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като“Зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно.”

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, “в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград”, по думите на ген. Радецки.

След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Национален парк-музей Шипка-Бузлуджа – shipkamuseum.org
Адрес: гр. Казанлък
Тел.: 0431 629 18; 0431 647 02
Факс: 0431 624 95
Е-mail: shipkamuseum@ mail.bg