Община “Вълчи дол”

Posted On 10 Mar 2014

ЗА НАС

Община Вълчи дол заема площ 472,5 кв.км, разположена е в област с административен център Варна, в Североизточна България. На север граничи с общините Тервел и Добрич, на изток с Община Аксаково и Община Суворово, на юг с Община Ветрино, а на запад с община Нови пазар.

Транспортна достъпност. Община Вълчи дол заема хинтерланда на Област Варна, разположена е в страни от го-леми транспортни коридори и отстои на 25 км северозападно от първокласен път Варна – София. Изградената на територията на гр. Вълчи дол комуникационно-транспортна сис-тема позволява прекъснат и непрекъснат тра-нзит. Непрекъснатият транзит се осъществя-ва изцяло по околовръстния път. В останали-те населени места от общината няма изгра-дени обходни пътища и републиканската път-на мрежа преминават през тях. Това е пред-поставка за увеличаване на пътно-транспорт-ните произшествия при бъдещо нарастване на транзитният поток. Освен това те са с нис-ка пропускателна способност, а при зимни условия много често са непроходими, което допринася да изолираността на общината. През общината минава железопътната линия Варна-Добрич-Кардам, с две гари (в гр. Вълчи дол и с. Оборище) и една спирка (в с. Ген. Ки-селово), която дава възможността за железо-пътна връзка с всички краища на България.

Географското разположе на Община Вълчи дол е изключително благоприятно за достъпа до регионалните пазари на стоки и суровини на големите индустриални икономически центрове и гарантира ползването на морските пристанища в Североизточна България, Фериботен комп-лекс Белослав и Международно летище Варна. Пристанище Варна – изток – оперативна връзка в логистичната верига канал – река – море за транзитния трафик към/от Централна Европа и дунавското пристанище Русе. Главния отсек на тази връзка се явява железопътната отсечка Русе-Варна. Корабните места в пристанището са 14, а максималната дълбочина 11,3 м. Пристанището разполага с 49 800 м2 открити скла-дови площи и 41 500 м2 складове. Пристанище Варна – запад – за обществен транспорт с национално значение. Обработва наливни, насипни, РО – РО товари и контейнери. Международно летище Варна – Летище Варна е най-близкото международно летище, намира-що се на около 60 км от Вълчи дол. Летището е разположено на 7,5 км. западно от центъра на гр.Варна. Дължината на пистата е 2500 м, а нейната ширина е 55 м. Подходяща е за използва-не и от най-тежките типове самолети. През 2006 г. Летище Варна обслужва четири редовни международни линии, над 70 чартърни и една редовна вътрешна линия Варна – София.

ИКОНОМИКА

Според нормативната уредба в България изостанал селски район е територия, в която по-голямата част от трудоспособното население е заето в селското и горското стопанство, характеризира се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и социалната инфраструктура, ниска квалификация на населението в трудоспособна възраст, ограничени възможности за трудова заетост, високо равнище на безработица, ниски доходи на населението и обезлюдяване. Община Вълчи дол напълно отговаря на приетата критериална база, определя се като изостанал селски район и съществува нужда от стимулация на развитието й с инструментите на регионалните политики.

Икономиката на общината се характеризира с преобладаващ дял на селското стопанство спрямо промишленото производство. Структуроопределящите отрасли на местната икономика са селско стопанство, хранително–вкусова промишленост, керамична промишленост, производство на строителни материали, алтернативен туризъм. Местните ресурси не се използват пълноценно и не са достатъчно обвързани с производството. Има добра обезпеченост от местни суровини в областта на керамичното производство, производството на строителни материали и най-вече в хранително-преработвателната промишленост на зърнени култури, зеленчуци и плодове. Големи резерви има в оранжерийното производство на цветя, плодове и зеленчуци. Поради стихийните процеси на пазарната икономика, все още частните малки и средни фирми не могат успешно да се налагат на пазара, но въпреки това се наблюдава трайна тенденция за преустройство и растеж на общинската икономика. Необходими са координирани действия и усилия от всички структури за развитие на малките и средни предприятия, стимулиране на местното предприемачество, укрепване на частния сектор с повишаване на информираността, уменията и квалификацията на работещите в сектора. Съществуват отчетливи индикации, че е възможно общината да претърпи динамично развитие като резултат от целенасочени и ефективни усилия за създаването на благоприятен инвестиционен климат и развитие на икономическия потенциал. Най-важната задача на органите на местно самоуправление е да поемат отговорност за икономическото развитие на общината, което води както до повишаване на жизнения стандарт на населението, така и до увеличаване на данъчните приходи.

От всички стопански субекти, функциониращи на територията на община Вълчи дол, 77% от тях са в състава на частния сектор на местната икономика, а 23% в държавния сектор. Формираният от тях БВП (брутен вътрешен продукт) възлиза на 1485лв. на жител от общината, показател, по който общината изостава, както от средния страната (3754лв.), така и от областта (4285лв.).

Забелязва се трайна тенденция за увеличаване на нетния размер на приходите от продажби в общината. В икономически аспект, търговските субекти, базирани в гр. Вълчи дол имат най-голям принос в общия обем произведена продукция и нетни приходи от продажби в общината, което създава известен дисбаланс в развитието на региона и изисква провеждането на целенасочени мерки за преодоляването му.

Всички търговски субекти, с изключение на клона на „БулгарГаз” ЕАД – София, развиващи дейност на територията на общината са МСП (малки и средни предприятия). Броят им, както и отраслите, в които работят, са отразени в горната таблица.

Броят на стопанските субекти, развиващи дейност в отрасъл „Селско стопанство” не отразява в пълна степен действителната ситуация, защото редица частни стопани не са регистрирани по ТЗ (Търговски закон) или като земеделски производители. Най-голям е броят на фирмите, заети в търговията и ресторантьорството – 59%, което е характерно за общини с голяма безработица и силна обеднялост, имайки предвид факта, че тези дейности предполагат по-бърза възвращаемост на вложените средства.

Община Вълчи дол не разполага с добре оформен индустриален комплекс, основно поради факта, че икономиката на община Вълчи дол е с аграрно-промишлена структура.

Характерно за промишлеността в общината е:

Много по-малък относителен дял спрямо селското стопанство;
Еднообразна подотраслова структура и специализация – застъпени са предимно дейности, свързани с хранително-вкусовата и леката промишленост;
Възможност за преработка на добиваните в общината суровини;
Недостатъчно добре подготвени кадри.
Всичко това, заедно със сравнително недобре изградената инженерна инфраструк-тура, определя общинският промишлен комплекс като недостатъчно добре развит и не заемащ полагащото му се място.

На територията на общината функционира поделение на “Булгаргаз” ЕАД – София, което се числи в списъка на сектор “Електроенергия, газ и вода”. Средносписъчният състав на фирмата се състои от 215 души, от които ¼ работят в общината.

По-важните местни промишлени субекти на територията на общината са представители на преработващата промишленост – производство на хранителни продукти, напитки, тютюневи изделия и др. Това са следните фирми:

Предприятиe за преработка на мляко в с. Генерал Киселово;
Мелници – два броя;Предприятие за пакетиране на подправки “Гергана-56″;
Предприятие за производство на тестени и сладкарски изделия;
Предприятие за пакетиране на подправки в малограмажни опаковки “Веди” АД;
Предприятие за монтажни елементи;
Хранително-вкусовата промишленост е отрасълът с най-голямо голямо значение за индустриалния сектор от икономиката на община Вълчи дол. Важна предпоставка за неговото развитие са благоприятните условия за селското стопанство на територията на общината. В последните години кризата в аграрния сектор и прекъснатите връзки “производител-преработвател” са пречка за растежа на отрасъла. Други проблеми на предприятията са: свитото вътрешно потребление; голямата, често нелоялна конкуренция между многобройните местни производители; сивата икономика. Членството ни в ЕС все по-остро поставя въпроса за спазване на изискванията на ЕС – хигиенни норми, гаранция за качеството на произведените храни, а така също спазване на изискванията за опазване на околната среда и безопасни условия на труд.

АДМИНИСТРАЦИЯ