Туристическо дружество “Айгидик” – Благоевград

Началото на организираното туристическо движение в Благоевград е поставено още в далечната 1925г. Тогава в Горноджумайската книжарница „Природа” неколцина будни младежи- Здравко Десподов, д-р Иван Костадинов, Дончо и Сотир Чолакови, Стоян Левков, Ненчо Осликов, Крум Марков и други техни съмишленици, учредяват туристическо дружество „Айгидик”. Докоснали се до магията на Рила планина и красотата на нейната природа, те започват да популяризират идеята за организиран туризъм в града и околностите. Младежкият хъс и ентусиазъм се оказват твърде „заразителени” и три години по-късно в града е основано и дружество на по-възрастните туристи с името „Царев връх.”, чиято цел е не само развитието на туризма, но и популяризиране на красивата местна природа и нейното опазване. Именно по инициатива на дружеството и горското стопанство през 1933г. вековната гора в местността „Парангалица” е обявена за резерват. Така уникалните смърчови гори стават част от територията на един от първите резервати в България и са съхранени за бъдещето.

Разрастването на организираното туристическо движение и многобройните походи в планината по естествен начин провокират и идеята за изграждане на хижа, която да приютява туристите, достигнали до тази част на Рила. През 1933 г. идеята започва да добива своята материализация, и в южното подножие на Мечи връх /тогава Айгидик/ се побива първия камък в основите на днешната хижа Македония.

През 1937г. благодарение на набраните средства и  доброволния труд на много ентусиазирани туристи, хижата е завършена и официално открита. Оттогава до днес хижа Македония е един от символите на туристическото движение в Благоевградско и Югозападна Рила.

През 1957г. след реорганизациите на туристическите и физкултурните дружества в България и обособяването на БТС като самостоятелна организация, дейността на туристическо дружество „Айгидик” бързо се разраства. Клубът по пешеходен туризъм става все по-многочислен и с все повече дейности и мероприятия. Създава се клуб по туристическо ориентиране, чийто членове за кратко време стават едни от най-добрите в страната и печелят многократно призови места в републикански съсътезания. През 1961г. е създаден и клуб по алпинизъм, който също постига значителни успехи- Лидия Солачка е четирикратен републикански шампион и носител на купата на НРБ, а алпинисти от Благоевград покоряват недостъпни върхове не само в България, но и в Алпите, най-високите части от Карпатите- Високи Татри, първенеца на Кавказ- Елбрус и др.

Растящият интерес на благоевградчани към планинския туризъм през всички сезони налагат извършването на постоянни ремонти за поддържане на сградата и подобряване на битовите условия в хижа Македония. През 70-те години на миналия век е изградена турбина за захранване на хижата с електричество, старите дървени нарове са заменени с модерните за това време пружинени легла, закупени са радиоапарат и телевизор. Годишно в този период през хижата са преминавали над 5000 туристи, както от Благоевград и региона, така и от всички краища на България.

Смяната на политическата система в България през 1989г. и сложните икономически реформи в годините на прехода, промяната на структурата на функциониране и финансиране на туристическите дружества оказват негативно влияние върху развитието на организирания туризъм в Благоевград. Липсата на достатъчно средства за организиране и участия в туристически дейности и за поддържане и обновяване на материалната база на дружеството води до значителен отлив на членове и до пълното прекратяване дейността на някои от клубове му. В последните 15 години почти изцяло е прекратена и грижата по стопанисването на хижа Македония. Неприветливата и остаряла обстановка в нея съвсем закономерно довежда и до отлив на туристи.

През зимата на 2006г. в една мразовита нощ на хижа Македония се събрали съвсем случайно неколцина туристи. След дълъг ден върху ските, те за пореден път потърсили подслон на Македония. Като местни планинари, често посещаващи хижата през зимата, те били свикнали с обичайния и занемарен вид. Оказало се обаче, че хижата дотолкова е изоставена, че там нямало дори и дърва за огрев. Тя пустеела тъмна и студена. В тази мразовита нощ те решили, че в место по стар български обичай, само да негодуват от ситуацията и да роптаят, ще е много по-полезно да се заемат сами със спасяването на хижа Македония .Липсата на дърва, мръсотията, миризмата на гниеща дървесина, липсата на елементарни хигиенни условия са само върха на “айсберга”. Най-сериозната заплаха били подпочвените води, подкопаващи основите на хижата, които пролетта добивали размерите на малка река. Огромни пукнатини в основите на зидарията подсказвали за наближаващия фатален край на тази ункална сграда.

Проучвайки мненията и нагласите на болшинството от членовете на местното туристическо дружество, през април 2009г. групата провокира смяна на председателя на “Айгидик” и избор на нов управителен съвет.

Веднага след избора му новото ръководство започва активна организационна дейност и още в началото на юни, 2009г. започва основен ремонт на символа на туризма в Югозападна Рила- хижа Македония.

ИНФО

• ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
• ЮГОЗАПАДНА РИЛА
• ЕЗЕРА
• 100-те ОБЕКТА

• БОДРОСТ
• ЧАКАЛИЦА
• МАКЕДОНИЯ

ХИЖИ

ДВУДНЕВНИ ЛЕТНИ  ПРЕХОДИ ДО ГОЛЯМ МЕЧИ ВРЪХ

Преходите се провеждат всяка събота и неделя.

ПЪРВИ ДЕН

Преход от курорт Бодрост до хижа Македония по един от следните маршрути:

- Карталска поляна, Черната скала, хижа Македония- 3-4 часа;

- Кабинков лифт Бодрост- Картала, панорамен преход през върховете Равник /2410м/, Езерник /2485м/, Герман /2484м/, Малък Мечи връх, хижа Македония- 4-5 часа / при време, което позволява ползването на лифта/.

ВТОРИ ДЕН

Изкачване на Голям Мечи връх, панорамна разходка по планинското било в посока Рибни езера.

ЦЕНИ

Транспорт до курорт Бодрост и обратно- 8лв

Храна- 12 лв

Нощувка- 11 лв

Лифт- 10 лв

Планински водач- 5 лв.

Възможно е и самостоятелно приготвяне на храна в х. Македония – кухненска такса от 2 лв на човек за целия престой.

УИКЕНД НА ХИЖА БОДРОСТ

Всяка събота и неделя с панорамна разходка в един от двата дни по избор.

Изкачване с лифт Бодрост- Картала до високите части на планината и пешеходен преход по билото на Парангалишкия дял от Южното главно било на Югозападна Рила.

ЦЕНИ

Транспорт до курорт Бодрост и обратно- 8лв

Храна- 12 лв

Нощувка- 11 лв

Лифт- 10 лв

Планински водач- 5 лв.

Възможно е и самостоятелно приготвяне на храна в х.Бодрост- кухненска такса от 2 лв на човек за целия престой.

XXX

ТД „Айгидик”- Благоевград е Сдружение с обществено полезна дейност регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и е редовен член на БТС, който е лицензиран туроператор /Рег. № 5336 от 28.01.2005г/

Дружеството не е комерсиална организация и предлаганите от него услуги не целят големи търговски печалби, а изпълнение на основните му цели- да съхранява и развива туристическите традиции и да подпомага социалната политика на държавата в областта на социалния туризъм и отдих и възпитанието на младите хора.

• УИКЕНД
• TA “АЛПИНА”
• УЧЕНИЧЕСКИ ЛАГЕРИ
• ПЪТЕШЕСТВИЯ

ПОДАРЕТЕ ЕМОЦИЯ, КОЯТО ЩЕ СЕ ПОМНИ ЦЯЛ ЖИВОТ!

Изненадайте по оригинален и атрактивен начин близки и любими хора, като им подарите истинско ЕКСТРЕМНО ПРЕЖИВЯВАНЕ чрез сертификата за подарък

ПАРАПЛАНЕР

Панорамен полет с парапланер в Гърция. Полетите са с продължителност около 30 мин.и са пилотирани от едни от най-опитните парапланеристи в света /състезатели от националния отбор на България по парапланеризъм/Цената на сертификата е 120 лв и включва транспорт от Благоевград до писта в Гърция, тандемен полет с парапланер и връщане в Благоевград.

Сертификатът е със срок на валидност от една година от датата на издаването му.

РАФТИНГ

Еднодневно екстремно спускане по течението на река Струма в района на Кресненското дефиле за цена от 45лв. Подсигурена e екипировка,подробен инструктаж преди старта,опитен водач и застраховка.Всичко това “потопено”в много адреналин и незабравими емоции в пенливите бързей.

• ски
• КАЯК
• ПАРАПЛАНЕРИЗЪМ
• ПЛАНИНАРСТВО

• Пара-делта
• Колоездене
• Зимен туризъм
• Пешеходен туризъм
• Клуб на пенсионера
• Водни спортове
• Планинска спасителна служба

Туристическо дружество Айгидик- Благоевград е Сдружение с обществено полезна дейност, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел – ФД 10/1991 Благоевградски окръжен съд.

Основна цел на сдружението е да съхранява, обогатява и развива традициите на българското туристическо движение и да подпомага социалната политика на държавата и обществото в областта на отдиха, социалния туризъм и спорта.

Дружеството се управлява от Общо събрание, Управителен съвет и Инспекторат.

Върховен орган на управление е Общото събрание, което се състои от всички редовни членове на дружеството.

Член на ТД” Айгидик” може да стане всеки  български гражданин без значение на възраст и местожителсвто, който обича туризма и желае да се ползва от дейността на дружеството.

Дружеството и клубовете към него са отворени за нови членове по всяко време. Необходимо е единствено всеки желаещ да подаде заявление за членство до Управителния съвет и да плати годишния членски внос, определен от Общото събрание.

На всеки нов член се издава членска карта с марка от БТС за платен членски внос за съответната година.

Всички редовни членове на  дружеството се ползват с преференции и отстъпки в цените в туристически хижи, спални, домове, музеи и туристически  забележителности.

Освен, че са изключително красиви, българските планини са естествено обитание на изключително разнообразие от растителни и животински видове. За съжеление поради ред причини човешкото присъствие в планината е предизвикало значителни промени в естествените екосистеми и е причина за безвъзвратното намаляване и дори изчезване на много от тях. Истинският турист трябва да има необходимата екологична култура и навици и да опазва богатството на българската природа.
В планините няма кошчета и организирано сметоизвозване. Затова всеки турист е нужно да съхрани собствените си отпъдъци с неестествен произход и да ги изхвърли в най-близкото населено място. Желателно е намерените по пътя отпадъци, паднали случайно или оставени от недобросъвестни туристи също да се събират и изхвърлят.
Трябва да се внимава с паленето на огън – той да се обезопасява, а накрая добре да се изгася.
Много голяма е вероятността, при късане на цветя или билки от неспециалисти, да се увреди някой защитен вид или ендимит. Същото се отнася и за лова и риболова.
С цел опазване и съхраняване на богатството и красотата на планините, голяма част от техните площи са обявени за защитени територии. Специални закони и планове за управлението им регламентират позволените и забранените действия в тях. Повечето от туристическите маршрути преминават точно през такива територии. Непознаването на закона не освобождава туриста от наказателна и административна отговорност при нарушаване на неговите правила.

Извадки от Закона за защитените територии
Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на глава трета от закона.
Категориите защитени територии са:
1. резерват;
2. национален парк;
3. природна забележителност;
4. поддържан резерват;
5. природен парк;
6. защитена местност.
В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на:
1. тяхната охрана;
2. посещения с научна цел;
3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;
4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;
5. потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.
Маркираните пътеки се определят със заповед на министъра на околната среда и водите.
В националните паркове се забраняват:
1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;
2. производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи;
3. извеждане на голи сечи;
4. използване на изкуствени торове и други химически средства;
5. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;
6. паша на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата;
7. събиране на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на определени места;
8. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
9. нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии;
10. дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове;
11. спортен риболов и риборазвъждане на определени места;
12. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;
13. бивакуване и палене на огън извън определените места;
14. намеса в биологичното разнообразие;
15. събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;
16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.
В природните паркове се забраняват:
1. извеждане на голи сечи във високостеблени гори, с изключение на тополовите, а в издънкови гори – с площ по-голяма от 3 хектара;
2. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;
3. паша на кози освен на определени за това места;
4. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
5. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;
6. бивакуване и палене на огън извън определените места;
7. добив на полезни изкопаеми по открит способ;
8. добив и първична преработка (обогатяване) на метални полезни изкопаеми чрез прилагане на химически и химико-бактериологични методи и цианиди;
9. дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти;
10. събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;
11. добив на ресурси от морето чрез драгиране и тралиране;
12. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и с плана за управление.
В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.
Административни нарушения и наказания
Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което:
1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен със Закона за защитените територии , в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти за управление на съответната защитена територия.
2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в закона за защитените територии.

• ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
• ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

• СЪВЕТИ ЗА НАЧИНАЕЩИ ТУРИСТИ
• СЪВЕТИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ В ПЛАНИНАТА
• ПРИ ПОЖАР

Нашият “туристически магазин”  има за цел да помогне на членовете на ТД “Айгидик” при избора и закупуването  на най-необходимата туристическа екипировка и оборудване. Голямо разнообразие със сигурност няма да има, но затова пък, нещата, които ще предлагаме, са на утвърдени марки, с високо качество и на цени значително по-ниски от цените в магазинната мрежа.

Предварителна заявка за предлаганите артикули може да се направи на телефоните на ТД “ Айгидик”  или на електронната  поща.

Туристически обувки АКU

Туристическо дружество “Айгидик” – Благоевград – ajgidik.com
Адрес: гр. Благоевград, ул. “Тодор Александров” 23
Тел. 073 884 157
Моб. тел.: 0882 966 416; 0887 890 988; 0898 564 977
E-mail: ajgidik@ abv.bg