ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА

Община Нова Загора е част от Сливенска област. Тя е разположена в югозападната част на областта. Площта й е 876,9 кв.км. На север обхваща южните склонове на Межденик, части от долината на р. Тунджа и от Средногорието, на югоизток – северните склонове на Светиилийските възвишения, а централната й част е заета от равното новозагорско поле.

Новозагорска община е разположена в Югоизточна България (в северната част на Горнотракийската низина) между големите областни центрове Стара Загора, Сливен и Ямбол. Тя е втората по големина община в Сливенска област и обхваща територия от 876,9 кв.км. От нея 725 517 дка са селско стопански фонд и 116 056 дка са горски фонд.

В структурата на поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 80,04% от цялата й територия. Горският фонд обхваща 11,66%. Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 0,89% от цялата й площ, а на фонд “Населени места” се падат 1,86%.

През територията на Общината преминават реките Тунджа, Блатица, и Овчарица. Тук се намира и язовир “ Жребчево”.

Община Нова Загора със своя природен потенциал, социално – икономически параметри и образователна структура се характеризира като сравнително добре развита по отношение на икономиката и инфраструктурата и се нарежда на второ място в областта след община Сливен.

По последни данни към 30.01.2008г. населението на община Нова Загора е 45 111 души. Гъстотата на населението е 51 д./кв. км, по-ниска от средната за страната и областта. Общината е съставена от 1 град и 32 села.

Обработваемите земеделски земи, горите и пасищата са потенциал имащ важно значение за икономическото развитие на общината. Те са основа за развитието на модерен агробизнес на територията й.

Община Нова Загора е богато селскостопанско средище и е важен железопътен и шосеен център, заема значителна роля за развитието на промишлеността и селското стопанство.

Водните ресурси на Новозагорска община не са големи. Върху тяхното количество влияят непостоянния режим на реките, ограничените валежи през летните месеци и голямата замърсеност на речните, езерните и язовирните води.Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големия приток на река Марица, с водосборен басейн около 7880 кв.км. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на р.Тунджа и притоците й.

С оглед на атрактивният културен продукт и природните си дадености, общината разполага с добър потенциал за развитието на различни форми на туризъм – културен, ловен, балнеоложки, селски.

От много години на територията на община Нова Загора се развива международен ловен туризъм. Най-много туристи идват от Италия и Гърция. Подходящи бази за ловен туризъм са: Хижа “Рай“, Язовир “Жребчево“ – почивна база “Белият дом“. Има създадени 8 броя ловни полета (в определени територии се пускат фермерно отгледани диви животни).

Традиция в Общината е и международният спортен риболов. Най-много посетители идват от Македония. Подходящи места за риболов са: яз. “Овчарица“, яз. “Жребчево“, р. Тунджа. Ловно-Рибарското Дружество работи с изкуствените водоеми в селата Еленово, Загорци, Кортен.

Община Нова Загора извършва услуги за граждани в направленията:

• Регионално развитие и селищно устройство
• Стопански дейности
• Гражданско състояние
• Други

Селищната могила се намира в северозападната част на съвременното село Караново. Тя е един от най-значителните исторически обекти на Балканите и в Европа. Могилата е висока 13 м, дължина 250 х 150м, с дебелина на културните напластявания 12,40 м. Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Общо могилата е била населявана в продължение на около 3000 г. Тук са провеждани археологически разкопки в периодите 1936-37, 1946-57 и от 1984г. до сега. От 1984 г. разкопките са с международно участие, съвместно със Залцбургския университет – Австрия.

Резултатите от проучванията на Карановската могила позволяват да се поставят и решат редица важни въпроси, свързани с хронологията и периодизацията на новокаменната, каменомедната и бронзовата епоха.

Карановската селищна могила служи за еталон при изследването на праисторическите култури в България и Югоизточна Европа.

Могилата е разположена на 10 км северозападно от град Нова Загора, на 5 км северно от пътя Стара Загора – Нова Загора.

Античен и средновековен обект

На 1 км северозападно от селищната могила се намира античното и средновековно поселение, разположено до склоновете на Средна гора. Известно е в науката от края на XIX в. От 1978 г. тук са провеждани археологически проучвания. Разкрити са раннохристиянски базилики, средновековна църква, жилищни помещения, крепостни стени, пещи за изпичане на керамика. Проучванията дават интересни данни за живота на местното население от I в. пр. Хр. до средате на XIII в.

Надгробна Дългата могила

На 1 км югоизточно от античния и средновековен обект се намира надгробната Дълга могила – част от голям могилен некропол. При спасителни проучвания през 1976г. в периферията на могилата са разкрити три зидани гробници. Погребаните са били тракийски лекари. Намерен е изключително богат надгробен инвентар – бронзови, стъклени и глинени съдове, бронзови лампи, бронзови мастилници, златен венец и др. Хирургическите инструменти, открити в трите гробници, много добре запазени и украсени, са най-добрите образци, намерени досега в България и едни от най-добрите на територията на някогашната Римска империя. В непосредствена близост с гробните съоръжения са разкрити останките от две колесници – четирикола и двукола заедно с конете. Дървените части на колесниците и конската амуниция са богато украсени с художествено изработени бронзови халки, обковки, апликаци, изобразяващи Херакъл и горгона Медуза. Гробниците датират от I-II в.

Крепост в местността Калето

На 500 м северозападно от античния и средновековен обект се намира крепост. Обитавана е през римската епоха, ранновизантийския период и средновековието. Открити са редица интересни находки, сред тях – оловен печат на Ирина Комнина – снаха на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118).

Археологическите обекти в землището на с. Караново разкриват живота на населението в нашите земи от края на VII хил. пр. Хр. до средата на XIII в., в продължение на близо 8 000 години.

Селищна могила Дядово

Селищната могила до с. Дядово е разположена непосредствено на югозапад от съвременното село Дядово, близо до извор. Могилата е една от най-големите в България и Европа. Висока е 18 метра. Тук са застъпени основните праисторически епохи – новокаменна, меднокаменна, бронзова епоха. Обитавана е и през ранната желязна епоха. През ранновизантийския период върху могилата е изградено малко укрепено селище с много добре запазена крепостна стена с кули, която го е защитавала. През българското средновековие – XI – XII в. върху могилата е съществувало селище с гробище. и малка църква, които са проучени изцяло.

През 1977 г. започват съвместни българо-холандски археологически проучвания в изпълнение на културна спогодба между България и Холандия. През 1984 г. се присъединяват специалисти от унимерситета Токай в Япония, които продължават да работят и сега.

Селищната могила до с. Дядово впечатлява със своите размери и резултати от археологическите проучвания и представлява интересен паметник на културата с туристическо значение.

Могилата е разположена на 10 км южно от град Нова Загора, по пътя Нова Загора – Раднево, който е част от международния път Свиленград – Русе (Турция-Румъния) .

Теке Св. Илия
Тюрбето (гробницата) на Кадемли баба султан е разположено на върха Адатепе (Свети Илия) от Светиилийските възвишения, югозападно от село Графитово. Тюрбето е принадлежало на изповядващия бекташизма Муса Чобан, известен и като Кадемли баба Султан. Споменава се от турския пътешественик Евлия Челеби. Върхът Свети Илия е обитаван в продължение на хилядолетия. Най-ранните следи от животтук са от ранната желязна епоха.

С оглед на атрактивният културен продукт и природните си дадености, общината разполага с добър потенциал за развитието на различни форми на туризъм – културен, ловен, балнеоложки, селски.
От много години на територията на община Нова Загора се развива международен ловен туризъм. Най-много туристи идват от Италия и Гърция. Подходящи бази за ловен туризъм са: Хижа “Рай“, Язовир “Жребчево“ – почивна база “Белият дом“. Има създадени 8 броя ловни полета (в определени територии се пускат фермерно отгледани диви животни).
Традиция в Общината е и международният спортен риболов. Най-много посетители идват от Македония. Подходящи места за риболов са: яз. “Овчарица“, яз. “Жребчево“, р. Тунджа. Ловно-Рибарското Дружество работи с изкуствените водоеми в селата Еленово, Загорци, Кортен.

На основа на термалните извори в района на с. Баня се развива балнеоложки туризъм.
Съществува потенциал за развитие и на селски туризъм.
Селата в общината имат културни традиции, които се нуждаят от популяризиране и могат да се превърнат във вълнуваща атракция както за местни, така и за чуждестранни
туристи.

- Туристическо дружество ”Алеко 1900” и Дружество за спорт и туризъм „НОВА 07” осъществяват разнообразни туристически инициативи – пешеходни и колоездачни походи в България и съседни страни, високопланински туризъм, екскурзии с цел опознаване красотите на Родината, масови състезания по зимни спортове и др.
– Функционира туристически информационен център.

Общо 921 са работещите фирми в индустрията на общината, като по-голяма част от тях са в частния сектор. В периода от 2000г. до 2004г. броят на предприятията, работещи в сферата на промишлеността се е увеличил 100%, което показва определен интерес на предприемачите към развитието на този икономически сектор.

На територията на община Нова Загора развиват дейност фирми като:
„ЗММ” ООД, която произвежда металорежещи машини и е световно известна с качеството си на продукцията си ;
„Перла” ООД е най-големият завод за производство на селскостопанска техника в Република България ;
Фирма за алкохолни напитки „Градус” за производство на различни видове алкохол напитки;
„Миролио” ООД е едно от най-големите предприятия в България за производство на текстилни изделия;
В общината работят много мандри, като една от най-големите е „Минчеви” ООД.
Град Нова Загора е почти напълно газифициран, което създава отлични условия за бизнес от гледна точка ниската цена на природния газ.
С най-голямо значение за развитието на отрасъла през последните години е крупният инвеститор, в лицето на концерна “Миролио България”. Предмет на дейност е производство и пласмент на текстилни изделия. Поделението му в Нова Загора е един от четирите клона на фирмата. Продукцията му захранва част от потребностите на други поделения, останалата част се изнася в чужбина. Във фирменият клон работят 175 души.
Най-големи производители на вина на територията на Община. Нова Загора са двете фирми – “Винпром” АД гр. Русе – изба с. Кортен и “Вини” гр. Сливен – изба гр. Нова Загора.
Избата в с. Кортен произвежда висококачествени вина, ракии и други алкохолни напитки. Продукцията е предназначена както за вътрешния, така и за външния пазар. Петдесет и два процента от собствеността е частна.
Продукцията на “Вини” гр. Сливен – изба Нова Загора, е предназначена основно за вътрешния пазар. Изнася продукция в Англия, Германия и Скандинавските страни. В избата постоянно работят 23 души, но през кампанията по прибиране на гроздето нарастват до 50 души.
Тенденция в общината през последните години е много млади фермери да инвестират в създаването на нови лозови насаждения, които ще осигурят суровина за винопроизводството в бъдеще.
Фирма “Палиррия-България” ЕООД гр. Нова Загора е основен производител на консервирани зеленчуци. Готовата продукция е предназначена главно за износ. Изнася се продукция за страните от ЕС, САЩ, Канада, Австрия. Капиталът на фирмата е собственост на гръцкото акционерно дружество “Палиррия-Сулиотис”. Работещите във фирмата са над 400 души.
Производство на млечни продукти от краве и овче мляко се извършва главно от “Млечен път” АД гр. Нова Загора, “Минчеви” ООД гр. Нова Загора и ЕТ “Диана МИ” с. Кортен. “Млечен път” произвежда продукция за външния и вътрешния пазар. Изнася продукти за Македония и Гърция. Фирмата има капацитет за преработка на 150 тона мляко в денонощие. В дружеството са работили 118 души, но в началото на 2004г. са освободени 48 души поради свиване на производството. “Минчеви” ООД работят предимно за вътрешния пазар.
Утвърдени фирми за производство на месо и месни продукти на територията на гр. Нова Загора са:
“Енчеви 97” ООД, ЕТ “Ива-Крис-Стайко Иванов”, Кооперация “Мегакол”, ВЖК “Родопа-НЗ”, ЕТ “МИМ-Слав Данев” и други
Зърнопреработването е представено главно от “Мелница Нова Загора” ЕАД гр. Нова Загора. По-големи фирми, които се занимават с производство на хляб, хлебни изделия и пресни сладкарски изделия са: “Хлебозавод” АД , “Анисия”, ЕТ “Т. Вълев-Ц”, “Жар-98”.

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Земеделската територия обхваща 51,5% от територията на общината, а горските площи са 39,9%.
По начин на трайно ползване земеделските земи се разделят на: ниви, лозя и трайни насаждения.
По последни данни 31.12.2003г. в Община Нова Загора земеделските земи, възстановени по ЗСПЗЗ имат следното разпределение:
І. Обща площ на земеделските земи – 640 336 дка.
ІІ. Обща обработваема земя – 553 841 дка, или 86,49% от общата земеделска земя.
1. Ниви – 528 511 дка, или 82,54% от общата земеделска земя;
2. Лозя – 32 337 дка, или 5,05%;
3. Трайни насаждения – 5 923 дка, или 0,92 %.
ІІІ. Ливади и пасища 73 565 дка, или 11,49%.
ІV. Обща площ на необработваемите земи – 12 930 дка или 2,02%; в това число: пустеещи земи – 3 009 дка и изоставени земи – 9 921 дка.
Площта, която заемат обработваемите земи в Община Нова Загора е 553 841 дка, която е 86,49% от общата площ на земеделските земи и 63,16% от общата територия на общината.
Общината има добри традиции в този отрасъл на икономиката. През 80-те години на миналия век тя е била от най-големите производители на селскостопанска продукция в Югоизточния район на България. В структурата на селскостопанската продукция растениевъдството е заемало 58%, срещу 42% на животновъдството. Добивите на пшеница, царевица, грозде и други са били над средните за страната.

Растениевъдството има важно значение за земеделието в региона. Зърнените култури заемат 66% от обработваемата земя, като най голям дял имат пшеницата и ечемикът. Продукцията им се оценява на около 17 млн. лв. годишно. Доходите получавани от слънчогледа са добри и земеделските производители отделят все по- големи площи за отглеждането му. Доходите от него възлизат на 7 млн. лв. годишно.
Условията за отглеждане на винени и десертни сортове лозя в община Нова Загора са добри и относителната рентабилност на производството е висока. Общите площи заети с лозя са около 2600 дка. От овощните видове с най – голямо значение са прасковите, черешите, ябълките и сливите.

Здравното обслужване на населението в община Нова Загора, което към м. 31.12.2008г. възлиза на 45042 души се осигурява от доболнична, болнична, специализирана, спешна и стоматологична помощ.

Доболничната помощ се осъществява от 1 групова лекарска практика със 7 общо практикуващи лекари и 14 индивидуални лекарски практики, като 4 от обслужват само гр. Нова Загора, 6 само селата и 4 града и селата и 1 към групова лекарска практика – Сливен само едно село. На територията на общината няма населени места без медицинско обслужване, независимо от факта, че определени села се посещават от личния лекар веднъж седмично.

Болничната помощ се осъществява от МБАЛ „Света Петка Българска”. Ежегодишно в бюджета на Общината се предвиждат средства за закупуване на медицинска апаратура.

Специализираната медицинска помощ се осъществява от:

Медицински център ”Света Петка” с 6 специализирани кабинета /урологичен, хирургичен, неврологичен, детски кабинет с трима лекари и кабинет Инфекционни болести/, рентгенологична лаборатория и 9 специалиста.
Медицински център І с 8 специализирани кабинета /неврологичен, психиатричен, АГ, УНГ, детски, ендокринологичен, хирургичен и кабинет за физиотерапия и рехабилитация/, 2 лаборатории /клинична и рентгенологична/ и 10 специалиста.

Стоматологична помощ – Осъществява се от 30 Амбулатории за първична стоматологична помощ с разкрити 19 кабинета само гр. Нова Загора, 10 само селата и 1 град и села.

Спешната медицинска помощ се осъществява от Центъра за спешна помощ – филиал на Сливен – с 6 лекари и 12 медицински фелдшера.

Към детските и учебни заведения на територията на гр. Нова Загора и населените места в общината са разкрити 42 медицински кабинета, в които работят 18 медицински специалиста. От бюджета на Общината се осигурява се издръжката на кабинетите с необходимите медикаменти и консумативи за нормалното им функциониране. Въведена е практика ежемесечно да бъдат провеждани срещи за по-добра организация и функциониране на кабинетите, както и периодични срещи с органите на РИОКОЗ. Съвместно с БЧК се провеждат опреснителни обучения по първа долекарска помощ.

Към Общинска администрация е назначен здравен медиатор, който подпомага достъпа на уязвими групи от ромското население до социални услуги и посредничи при формулиране на техните здравни потребности, при получаване на здравни услуги и при следването на лекарските препоръки и предписания.

За улеснение на ветераните от войните и военоинвалидите и военопострадалите за отпускане на лекарствени средства Община Нова Загора е сключила договор с аптеките заявили желание да изпълняват рецепти, съгласно действащата нормативна уредба. Общо практикуващите лекари са запознати със списъка с медикаментите, които ветераните могат да закупуват безплатно, а военоинвалидите и военопострадалите със 75% намаление.

ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА – nova-zagora.org
Адрес: гр. Нова Загора, ул. 24-ти май 1
Тел.: 0457 621 21; 0457 643 03
E-mail: obshtina@ nova-zagora.org