ОБЩИНА ПРОВАДИЯ

Posted On 14 Oct 2014

ЗА НАС

Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр

Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина). Към края на единадесети век българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

В периода на Първата българска държава крепостта не се използва, но на петнадесетина километра северозападно процъфтява манастирски комплекс, който е свързан с владетелския двор.

По време на Втората българска държава градът е военна крепост, административен, духовен и стопански център.

През 1388 година след продължителна обсада Овеч е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар.

Към средата на шеснадесети век крепостта запада. Градът трайно се установява на днешното си място в котловината, по бреговете на река Провадийска.

Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. Голяма част от мюсюлманското население се преселва в Турция. На негово място прииждат българи от близките села, както и от Източна Турция.

За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 година става околийски град.

Община Провадия е разположена в Североизточна България по дължината на дефиле, обградено със скали от изток и запад. Заема периферно място във Варненска област. Граничи с пет селищни системи – Ветрино, Девня, Аврен, Долни чифлик и Дългопол, а западната й граница – с периферни селищни системи от Шуменска област.

Територията на община Провадия се характеризира с умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 11.9 о С.

Теренът в по-голямата си част е равнинен и хълмисто-платовиден, с надморска височина до 220 м, което в съчетание с водните ресурси (река Провадийска и притоците й), плодородните черноземни, карбонатни и сиви горски почви и подходящия климат благоприятства отглеждането на зърненожитни и етеричномаслени култури, овощни градини и трайни насаждения.

Някога склоновете на Провадийското плато очевидно са били покрити с вековни гори. Днес се срещат относително млади естествени насаждения от цер, габър и липа – следствие на планомерни акции за изкуствено залесяване.

Община Провадия включва 25 населени места – 1 град от ІІІ функционален тип и 24 села (едно от V, 5 от ІV, 14 от VІІ и 4 от VІІІ функционален тип).

КУЛТУРА

Провадия е един от най-старите градове в Североизточна България. Той има многовековна и интересна история. Преди 7000 години южно от него праисторическите хора добиват и търгуват с една от най-важните суровина за човечеството – солта. През ІІІ век на платото Калето, което е в непосредствена близост до града, е изградена величествена крепост. Тя се използва (с прекъсвания) до края на ХVІІ век. Гърците я наричат Проват, българите Овеч, а турците – Таш хисар (Каменна крепост). В града живеят траки, римляни, византийци, българи, турци, евреи, арменци. Той е свързан с цар Петър ІІ, брат му – цар Калоян, движението начело с цар Ивайло, османското нашествие, въстанието на Константин и Фружин, походът на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело през 1444 г. Провадия е стопански, административен и военен център на региона, седалище на митрополия. През ХVІ–ХVІІ век тук се оформя голяма дубровнишка колония. Градът се разраства. По време на Руско–турската война (1828–1829) той е напълно разрушен и десетилетия наред се възстановява.
След Освобождението за кратко Провадия е седалище на окръжие и в продължение на осем десетилетия – околийски град. Той се развива като промишлен и търговски център, създават се трайни културни традиции. През 1923 г. тук има силно брожение срещу Деветоюнския преврат.
Днес Провадия е известна с производството на разсол за химическите заводи в Девня и с Националния конкурс за млади музикални изпълнители „Светослав Обретенов”. В града живеят малко повече от 14 000 души. Общината включва и 24 села. Природните дадености, близостта на Черно море и град Варна, летище, пристанища, наличието на жп линия и магистрала „Хемус” са фактори, които благоприятстват за развитието на града и околните селища.

Исторически музей и художествена галерия
През 1959 г. в къщата на опълченеца Стефан Богданов в Провадия е създадена музейна сбирка и е подредена експозиция. Години наред тя е сред най-богатите в страната. На 1.І.2005 г. сбирката получава статут на музей. Във фонда му са събрани около 15 000 предмета от културно-историческото наследство на Провадия и селищата от бившата околия. Съхраняват се археологически находки от Праисторията, Античността, Средновековието, материали от Османския период, Новата и Най-нова история на района. Акценти в експозицията на музея са най-ранният солодобивен център “Провадия-Солницата”, късноантичната и средновековна крепост Овеч, административен, военен и духовен център на Североизточна България по време на Втората българска държава, Старобългарският манастир (ІХ–ХІ век) край село Равна с уникална колекция от 138 съда (най-голямата в страната) и надписи (най-многобройни в славянската книжовна култура от Ранното средновековие). В музея могат да се видят предмети от градския и селския бит, носии от Сърта и Тракия, оръжейна експозиция, представяща хладни и огнестрелни оръжия в периода от средата на XVIII в. до Руско–турската освободителна война и др.
Исторически музей – Провадия е изходно място за посещение на крепостта Овеч, етнографския комплекс Ламбова къща, експозиция, посветена на композитора Светослав Обретенов и неговото семейство, Художествената галерия в града, музейните сбирки в селата Манастир, Добрина, Градинарово, Черноок, Равна, Петров дол, Черковна, Снежина, Бозвелийско и др.

През 1967 г. група интелектуалци създават в Провадия Художествена галерия. Началото полагат писателят Вичо Иванов, дарил 30 платна живопис и графика и семейството художници Никола и Нева Тузсузови, които даряват завършените цикли платна „Тунизийци” и „История”.
В хранилището на галерията за четири десетилетия са събрани и се съхраняват над 320 творби – живопис графика, скулптора. Сред изявените автори са: Ненко Балкански, Илия Петров, Стоян Венев, Васил Стоилов, Светлин Русев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев и др. Художествената галерия постепенно се оформя като културен център на град Провадия.

Работно време:
от 09:00 до 18:00 ч.
Почивен ден: неделя

ТУРИЗЪМ

Защитени местности и природни забележителности

На територията на община Провадия има три защитени местности и една природна забележителност.

Защитена местност „Славейкова гора“
Обявена е през 1986 г., а със Заповед № РД-810 / 23.08.2002 г. е прекатегоризирана, с площ 73,5 ха. Намира се в землището на с. Славейково. Представлява смесена широколистна гора със скални венци по ръба на Провадийското плато, постоянна гнездова територия на няколко вида дневни грабливи птици, защитени по смисъла на Закона за биоразнообразието: малък креслив орел, осояд, обикновен мишелов, голям ястреб, малък ястреб. В територията могат да се наблюдават и други защитени видове като сив кълвач, голям пъстър кълвач, обикновена чинка, голям синигер, жълтоглаво кралче, черен дрозд и др.
До местността се достига по горски път, западно от с. Славейково. Подходяща е за орнитологичен туризъм.

Защитена местност „Снежанска кория“
Обявена е през 1943 г., а със Заповед № РД-814 / 23.08.2002 г. е прекатегоризирана. Площта й е 81 ха. Намира се в землището на с. Снежина. Представлява вековна дъбова гора на възраст 120-210 г.

Защитена местност „Голямата канара“
Обявена е със Заповед №-213 / 05.04.1979 г., с площ 33 ха. Намира се в землището на с. Петров дол. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на Р България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. В местността има останки от скални манастири. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм.

Природна забележителност „Пробитият камък“
Обявена е със Заповед № РД-646 / 05.09.2006 г., с площ 79,98 ха. Намира се в землището на с. Равна. Представлява територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания, представляващи местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици: орел змияр, малък лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал, козодой, както и други защитени животински (пъстър пор, горски сънливец, голям и малък подковонос, голям нощник, ръждив вечерник, кафяво прилепче) и растителни (голоосилесто коило, борзеанов игловръх, картъловиден карамфил) видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност и развитие на устойчив туризъм.
В границите на природната забележителност е забранено:
• Увреждане на скалните образувания и изземване на скални фрагменти;
• Разкриване на кариери и провеждане на минногеоложки дейности;
• Замърсяване с отпадъци;
• Скално катерене, алпинизъм и други екстремни спортове;
• Всякакво строителство, освен изграждане на екопътеки за нуждите на туризма.

ГАЛЕРИЯ