Община Попово

Община Попово е разположена в североизточната част на Република България. В съответствие с административно- териториалното деление на страната, тя попада в Търговищка област. Общата територия на общината е 833,398 кв. м, като граничи с общините Търговище, Антоново, Стражица, Бяла, Две могили, Опака, Цар Калоян, Разград и Лозница.

В административно–териториалните граници на общината са включени 35 населени места, от тях 34 села и само административният център Попово е град. Селищната мрежа е формирана от 4 села с население над 1000 души, 7 села с население от 501-1000 обитатели, 17 села с население от 101-500 души и 6 села с население под 100 души. Най-големите села са: Кардам – 1590 жители, Светлен – 1226 жители, Зараево – 1030 жители, Садина – 1020 жители, Ломци – 977 жители и Славяново – 900 жители.

Според старо предание днешно Попово е основано от свещеник, който се установил със семейството си край рекичката, на поляна, оградена отвсякъде с вековни гори. С много труд, изкоренявайки гората, той създавал нива след нива. Една есен ранен сняг заварил в района малка турска войскова част, на която се наложило да презимува в имотите на попа. Когато през пролетта тя се добрала до Цариград, учуден султанът поискал да види свещеника. Той пристигнал заедно със своите синове с волска кола, натоварена със земеделски сечива. На въпроса как е могъл да изхрани не само семейството си, а и войниците през изминалата дълга зима, попът отговорил с жест, показвайки натоварената кола и своите синове. Султанът го изпратил обратно с дарове и заръка свободно да живее, там където се е установил и да попува. Прочул се свещеникът, все по-често започнали да го търсят сънародниците му за християнски обреди, а някои от тях издигнали къщи близо до неговия дом. Така се появило Попкьой (Поповото село).

В действителност за пръв път името на селището се споменава в османски данъчен регистър от 1524 г. като село Евренос, Кулфал Факъх или още Поп Алагьоз (пъстроокият поп). В документ от 1573 г. като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време. По-късно е известно и под името Попкьой (Попово село), като се използва и името Кара Лом (Черен Лом).

По време на освободителната за България руско-турска война от 1877-1878 г. за пръв път руски войски влизат в Попово на 16-ти юли 1877 г., а окончателното освобождение на Попово, заедно с околните села се извършва на 15-ти януари 1878 г. от Източния отряд на руската армия.

След Освобождението селището изпреварва икономически останалите околни населени места благодарение на предприемчивия дух на новите заселници — балканджии, дошли основно от Габровско, Великотърновско, Еленско, Дряновско, Тревненско и Горнооряховско, които заменят изселващото се турско население. Поради географските си дадености и наличието на предприемчиви и напредничави за времето си жители, през 1880 г. село Попово е обявено за околийски център на Поповска околия с 48 прилежащи села, а на 10 юни 1883 г. и за „градец”.

Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на ж.п. линията София-Варна, минаваща в непосредствена близост до град Попово, благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската ж.п. гара през 1899 г. Малкото градче се превръща в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района.

След 9 септември 1944 г. и след национализацията на частната промишленост и окрупняването й постепенно се създават множество заводи, работещи интензивно до 90-те г. на XX век. Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави. За нуждите на работещите в създадената огромна промишлена зона за големината на Попово през 1971 г. започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад” или “Русаля”), застроен изцяло с многоетажни блокове, където да живеят новите работници. През същата година към град Попово са присъединени две от най-близките села – Невски и Сеячи и са превърнати в негови квартали, с което се оформя днешния териториален облик на селището.

След разпадането на Съюза за икономическа взаимопомощ на социалистическите държави (СИВ) и техния военен блок, Югоембаргото, наложено от САЩ и Западна Европа, колапса в търговията с бившия СССР, бързата и не дотам успешна приватизация на държавните предприятия и в Попово бяха закрити голяма част от заводите. Това доведе до появата на трайно висока безработица и до постепенно намаляване на населението на града и на селата поради миграцията към големите промишлени центрове, а също и към западноевропейските държави. В момента поповчани се препитават основно в шивашките предприятия, земеделието и преработката на земеделски продукти, в сферата на услугите, от държавните и общински служби и фирми, както и в няколкото работещи в различна степен индустриални предприятия.

През последните няколко години се правят опити за развитие и на туризма, използвайки благоприятното разположение на града спрямо другите по-големи населени места, природните дадености на района и културното му богатство.

По различни многобройни проекти, спечелени от администрацията на Общината и от неправителствени организации се извършва ремонт на централната част на града и на кварталите му, водопровода, канализацията, улиците, общинските сгради (училища, читалища, читалища) и благоустройството му като цяло, с цел Попово да се превърне в едно по-привлекателно място за живот и бизнес.

Демографските процеси в община Попово са с все още слабо изразени неблагоприятни тенденции. Средната гъстота на населението е 41,6 човека / кв. м, като за сравнение средната гъстота за страната е 70,3 за Североизточен район – 64,4 и за област Търговище – 54,0 човека /кв. м. По данни на ГРАО в края на 2012 г. населението на града се е състояло от 18 994 човека (по постоянен адрес), а в края на месец февруари 2013 г. населението на общината е наброявало 33 213 човека (по постоянен адрес).

По брой на населението общината заема 43-то място сред общините в България. Почти 50 % от населението живее в общинския център, а останалите 50 % – неравномерно разпределени в 34-те села на общината. Средният размер на селата в общината е около 510 души средно в едно село.

Структурата по пол на населението се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 106 жени.

В етническия състав на населението 71,3 % заема българската етническа група, на второ място е турската етническа група – 21,8 %, а трета по численост е ромската етническа група – 5,0 % от населението, а 1,8 % са групите на “друга етническа група”, “не се самоопределя” и “непоказано”. Община Попово като цяло има дял на малцинствата 27,0 %, който е по-висок от средния за страната (16,1 %), но по-нисък от средния за област Търговище.
В община Попово всички етнически групи съжителстват в атмосфера на толерантност и взаимно зачитане, не се наблюдават конфликти на етническа основа. Доколкото има проблеми, те са икономически – безработица и бедност в най-голяма степен сред ромското малцинство.

Образователната структура на населението на общината показва по-нисък дял на лицата с висше и полувисше образование и по-висок дял на лицата със средно образование. Образователното равнище на селското население е по-ниско от това на градското.

Туристически обекти
Православен църковен храм „Свети Архангел Михаил” в Попово ( т. нар. старата църква). Изграден е след големи перипетии от поповчани-християни през 1863 г. със съдействието на Мидхат паша и Русенския валия и осветен през 1880 г. Храмът е възстановен в сегашния си вид през 1975 г. През комунистическия режим е бил превърнат в музей на Руско-турската война и иконна галерия на Музея. През 2000 г. за пореден път е възстановен, за пръв път иконосписан и превърнат отново в действащ църковен храм. Един почти възрожденски комплекс, състоящ се от спретната бяла църква с красиви стенописи, камбанария, каменна ограда и тих приятен двор с лозници, чешма, цветя и паметни плочи и гробове на свещеници, ктитори и загинали руски войници през лятото на 1877 г.

Интересно място за любителите на културния туризъм са разкопаваните вече 2 десетилетия руини на късноримската крепост и град „Ковачевско кале”. Тя се намира на около 7 км западно от центъра на Попово, в непосредствена близост до съвременния път Попово – Бяла. Крепостта е разположена в равна малка долина, образувана при вливането в река Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен приток – Чепез дере. Самията град заедно с мощната крепостна стена е построен между 308 и 324 г. сл. Хр. по време на съуправлението на императорите Лициний I и Константин I Велики, а зидовете на крепостната стена са с дебелина 3,20 м. Вътрешната територия на града обхваща малко над 40 дка. Укрепителната система е снабдена със 17 издадени пред стената кули, разположени почти симетрично по цялата дължина. В момента (2012 г.) по проект на Община Попово се изгражда цялостната инфраструктура на обекта: паркинги, ВиК, електрификация, посетителски център, частична реставрация и консервация на разкритията и множество туристически атрации. На историята града и археологическите проучвания има посветена рекламна книжка на издателство “Славена”.

Друго интересно място за посещение са останките от тракийска куполна зидана гробница от края на IV век преди Христа, намираща се в землището на село Гагово, в близост до пътя за град Опака. Тя отстои на около 700 м в северна посока от покрайнините на село Гагово. Малко преди изградените обозначителни знаци на община Опака на шосето Гагово-Опака (шосе 202), черен път водещ към река Черни Лом (североизточно от шосето) и възвишенията над нея след около 1 км извежда до нея. Изградена е по нареждане и за целите на висш гетски тракийски аристократ в края на IV век преди Христа. Намира се в землището на село Гагово, в близост до пътя за град Опака. До нея се стига по черен път. Гробницата, разкопана през 2009-2010 г., представлява монументален архитектурен комплекс, състоящ се от две кръгли камери, обща правоъгълна предгробна камера, дромос (коридор) и едно допълнително правоъгълно помещение. Двете кръгли камери имат обща връзка, осъществявана чрез вход, затварян с двукрила каменна врата. Отделно всяка от камерите има свой допълнителен излаз към общото предгробно помещение. Гробница с подобно двукамерно планово-архитектурно решение не е известна до сега от територията на България. Над останките има изграден навес, който да ги предпазва от вредните атмосферни влияния. Мястото засега не е социализирано за посещение и няма засега изграден туристически маршрут до него, но достъпа е напълно свободен.

Като често посещаван туристически обект през последните години в община Попово се наложи и цялостния районен наследствен туристически продукт на капанците от с. Садина. В селото бе изграден по програма ФАР Капански архитектурно-етнографски комплекс. В него туристите се запознават отблизо с капанската култура, опитват от местните ястия и участват в типичните за този район занаяти. Тук туристите имат възможност да избират между три маршрута, включващи посещения на археологически, исторически и културни обекти. Самият обект предлага възможности за нощуване и цялостно наемане от група посетители. Телефони за резервация, информация и наемане на комплекса: 06036 2222 – кметство село Садина.

На 20 км южно от Попово, по поречието на красивата и живописна долина край Буюк дере (Голямата река), е изградена екопътека с дължина 13,5 км. Екопътеката е разположена е между селата Иванча и Долец. Това е едно от най-прекрасните места за ценителите на красотата и почитателите на природата, разположено на естествената граница между Балкана и Дунавската равнина. Девственото място предлага духовна наслада от добре изразената композиция между вода, скали и растителност. Тук през пролетта, лятото и есента се събират стотици туристи от не само от област Търговище, а и от горнооряховския и великотърновския регион. Те се отдават на вълшебните и романтични приключения с колоездене, разходки, събиране на билки, наблюдения на редки растения, риболов, в приготвянето и дегустирането на местни екопродукти, участие в традиционни чествания в местността “Тюлбето”, пране на валявица (при с. Иванча), нощувки на открито в палатка. Всичко необходимо за приятни преживявания в рамките на един ден в Поповска община.

Едно много подходящо място за отмора, съчетана със спортен риболов с билети е язовир „Каваците”, намиращ се околностите на гр. Попово по посока на град Търговище. На него могат да риболовстват всички членове на „Сдружение на ловците и риболовците” – Попово (тел. 0608 4-27-32), заплатили своя членски внос за съответната година и разполагащи с държавен билет за риболов. Всяка година язовир „Каваците” се зарибява от СЛР с около 10000 броя благороден шаран. В язовира има още каракуда, костур, бял амур, бяла риба (сулка), червеноперка, толстолоп, раци, миди, и др. Сред гората на язовирния бряг е изграден приятен и удобен за почивка хотелски комплекс от бунгала. От другата страна на язовира има също хотелска база “Ловен дом” – квартал Сеячи, в близост до ловно-стрелбищен комплекс.

В източната част на Попово се намира обширен парк, известен под името Градската градина. Създадена преди един век, тя е гордост за поповчани, които и днес се радват на тишината и спокойствието, царящи в нея. Многократно разширявана, залесена с редки растителни видове, Градската градина е прераснала в лесопарк, който достига до язовир Каваците. Сенчести алеи с пейки, беседки, детски кътове, шадраван, скулптури, чешми, православен християнски параклис от 1908 г., открити слънчеви пространства и пътечки създават уют, красота и духовна наслада. В парка функционират още две спортни игрища, игрище за плажен волейбол, закрита волейболна зала и открит плувен басейн с кафе-ресторант към него.

Възвишението „Калакоч” е най-високата част на Поповските височини (488 м). Разположено е между селата Ковачевец, Паламарца, Голямо Градище и Цар Асен. Там се намира третата по височина точка в Дунавската равнина. Днес по-голямата част от него влиза в землището на село Паламарца. От същото село има черен път, който води почти до билото на възвишението. Достъп за пешеходци до възвишението има и от посока Попово и село Ковачевец. При ясно време от него има отлична видимост към села, реки и язовири много извън територията на община Попово. В най-високата му част се намира могила, която по време на големите царски военни маневри от 1937 г. е служила за наблюдателен пункт на ген.-щаба на българската армия и лично на цар Борис III. За същата могила се разказва в тъжната древна легенда за смъртта на принцеса Антола и възлюбения й овчар Велиазар.

Историческият хълм Керчана до село Априлово: На 1 км северно от село Априлово и на около 10 км южно от центъра на Попово се издига гористото възвишение, носещо името Керчана или още “Керичан баир”. То се намира на т. нар. “Ломски югоизточни възвишения”, между рекичките Дермен дере и Къзъларско дере. Най-високата му част отстои на 385 м надморско ниво и дава отлична видимост на десетки километри и към долината на река Черни Лом. Южният скалист край на този връх е разцепен от един къс дол на две части. В най-високата северозападна част на се намират почти обезличените руини на късноантичната крепост „Манастира” (кале „Манастир”). В подножието на хълма се намира долината на река Черни Лом. Местността е най-известна с последното сражение на четата на Таньо Войвода, дадено на преследващата я турска потеря на 27-ми май 1876 г. Лобното място на самия войвода се намира в подножието на хълма. По стара традиция всяка година на 2-ри юни на височината Керчана, пред паметника на войводата, тържествено се почита подвига на четниците и на загиналите за освобождението на България по време на Априлското въстание. През Руско-турската война (лятото на 1877 г.) на хълма е имало окопи и са се водили сражения – и до днес там могат да се открият оловни куршуми, изстреляни от различен калибър оръжия. До най-високата част на хълма днес води сенчест асфалтов път, подходящ за автобуси, леки коли и велосипеди. По неговото трасе има изградени чешми, места за отдих и пикник. В близкото минало на хълма е имало двуетажна туристическа хижа, която отдавна е изоставена. Недалеч от паметника на Таньо войвода, на една слънчева поляна, е препогребан опълченецът от 3-та дружина Атанас Пеев – участник в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора.

На територията на община Попово се намира и лековито аязмо с параклис в село Звезда. Около 1885-1886 г. жителите на селото си построили малък църковен храм-параклис на името на светиите Петър и Павел над едно аязмо, за което се легендите от най-стари времена твърдели, че водата му е лековита и помага на слепите хора да прогледнат. На същото място, но години по-късно местните жители започват да правят курбан за здраве в деня на светите равноапостоли Константин и Елена – Костадиновден (21 май). Лековитият извор се намира в северозападната част на селото – в неговите покрайнини. Параклисът, построен отново през 1986 г. върху основите на по-стария, вече е реконструиран и посветен на св. св. Константин и Елена. Той е изграден като покривало над извора, помагащ и до днес на хората при проблеми със здравето и зрението. За съдействие за неговото посещение се търси кметството на селото. Телефон за контакти с кметството на селото: 06030 430.

За нуждите на седмичния обществен отдих в общината са отредени 3560 дка, в които са включени лесопаркове, водни и риболовни бази, туристически и ловни хижи, даващи чудесни възможности за развитието на алтернативен туризъм. Водещо място тук имат висококласните бази за ловен туризъм в селата Еленово, Голямо градище и местността „Маринка лъка” край град Попово, собственост на Горско стопанство “Черни Лом” и станали притегателен център за ценители от цяла Европа.

Води и въздух
През територията на общината протичат реките Черни Лом и Мали Лом както и техните притоци, които са определени като водоприемници II-ра категория, но не отговарят на екологичното законодателство.

През есента на 2009 г. град Попово се сдоби със собствена пречиствателна станция за отпадни води, изградена по спечелен проект от общинската администрация проект, с подкрепата на МОСВ и на Европейските фондове. Тя поема битово-фекалните води и тези от промишлеността след предварителната им обработка. Някои предприятия в града („Стоманени профили”АД, „Метеор”АД, „Роса” АД) имат изградени пречиствателни съоръжения, но те се намират в лошо състояние.

Близка цел на общината е включването към пречиствателната станция и близкостоящите до нея села, като по този начин ще се допринесе за общото подобряване на състоянието на реките Поповска и Черни Лом. В момента завършва изграждането и на главния колектор на канализационната мрежа, който ще отвежда отпадните води до станцията.

Пречиствателната станция ще подобри екологичното състояние на повърхностните води, не само на Община Попово, но и на общините по поречието на река Русенски Лом.

По отношение на въздуха на територията на общината няма предприятия, които да влошават съществено неговото качество. По–значително е замърсяването от автомобилния транспорт, което се дължи най–вече на използването на автомобили втора употреба.

По–високи стойности на някои замърсители се наблюдават през зимния период, което е свързано с характера на използваното гориво за отопление.

Твърди отпадъци
Всички селища в община Попово са включени в система на централизирано сметосъбиране и сметоизвозване от средата на 2006 г. Отпадъците на общината до 2009 г. се извозваха на общинското депо за битови отпадъци, което се намираше на разстояние 14 км от града, в землището на с. Славяново. Дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване се извършват от фирмите, съгласно договори за изпълнение на обществена поръчка, съответно: за града – “Титан Чистота” ЕООД, за селата – “Шеле България” ЕООД.

Депото при село Славяново бе закрито и рекултивирано през 2009 г. съгласно приетата Национална програма за управление дейностите по отпадъците, тъй като не съответстваше на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

Генерираните отпадъци на община Попово вече се извозват в регионалното депо за твърди битови отпадъци за област Търговище, изградено на територията на община Търговище, с. Дралфа.

През периода 2006-2007 г. бяха ликвидирани 58 броя неорганизирани сметища в 34 села и 2 квартала на Общината, които до скоро създаваха проблеми с опазването на околната среда. Дейностите по закриването им са финансирани от Национален Доверителен Екофонд и от бюджета на Общината и възлизат на 416824 лв.

След проведени преговори и консултации с експерти бе сключен договор с фирма “Екобулпак” АД за сътрудничество в областта на разделното събиране на отпадъци от опаковки на територията на Община Попово, което ще доведе до възможност за рециклиране и повторно използване на част от получените отпадъци.

За целта населението трябва да се информира своевременно за предимствата на тази система, а също и за настъпили промени в организацията. Има изготвен и одобрен проект от МОСВ за компостиране на органични отпадъци от домакинствата, който ще бъде финансиран от ПУДООС.

Почви
Община Попово се отнася към общините с добри екологични условия. На територията й няма изградени крупни промишлени обекти, които силно да влошават санитарната обстановка и хигиенни качества на атмосферния въздух, водите и почвата.

Основно промишлената дейност е съсредоточена в гр. Попово в производствената зона, разположена в източната част на града.

В производствената зона функционират производствата на машиностроенето, хранително-вкусовата, шивашката, текстилната, химическата промишленост, складови дейности и др.

Зоната е разположена на подветрената страна на посоката на преобладаващите ветрове.

При функционирането си, отделните производства изхвърлят в атмосферата и водите отпадъци, които оказват минимално негативно влияние върху качествата на елементите на обкръжаващата среда и на почвата.

Община Попово се отнася към общините с добри екологични условия. На територията й няма изградени крупни промишлени обекти, които силно да влошават санитарната обстановка и хигиенни качества на атмосферния въздух, водите и почвата. Основно промишлената дейност е съсредоточена в гр. Попово в производствената зона, разположена в източната част на града. В производствената зона функционират производствата на машиностроенето, хранително-вкусовата, шивашката, текстилната, химическата промишленост, складови дейности и др. Зоната е разположена на подветрената страна на посоката на преобладаващите ветрове.

Община Попово е перспективен район, предлагащ възможност за производство на екологично чиста селскостопанска продукция. В резултат на това са възможностите за развитие на преработващата промишленост – консервна, хранително-вкусова, месопреработвателна.

Сериозна възможност за развитие на керамичната промишленост дават суровинно-минералните ресурси. Разработването на минералния извор край с. Водица и други по-малки извори са в основата на развитието на нов за общината отрасъл.

Все още неизползвани до край са възможностите за ловен, селски и културно-исторически туризъм, за възстановяване на традициите в овощарството и лозаро-винарството.

Специално трябва да се отбележи съществуването в община Попово на добре изградени и ефективни напоителна и телекомуникационни системи, пътна и електроснабдителна мрежи.

Промишлената зона на града, обектите от социалната и обслужващата сфера, на жилищните сгради са газифицирани.

Трудовите ресурси в община Попово са около 16 500 души със сериозен потенциал, обусловен от качествената им характеристика.

Над 2 500 са хората с висше и полувисше образование и над 10 000 са със средно и средно-специално образование.

Селското стопанство е много важна съставна част от икономиката на община Попово.

Община Попово разполага с добри естествени ресурси за развитие на селското стопанство – наличие на плодородна земеделска земя, което създава възможности за използване на продукция, произведена в общината като суровина за хранително-вкусовата промишленост.

Естествените ресурси са предпоставка за развитие на зърнопроизводство и лозарство.

В общината съществува сравнително добре развито търсене на селскостопанска продукция. Налице са възможности за нарастване на търсенето, като предпоставка за това е относително добре развитата хранително-вкусова промишленост и наличието на производствени мощности в този сектор.

Селскостопанският фонд в община Попово по данни на Областна дирекция “Земеделие и гори” е в размер на 435801 дка, т.е. 29.2% от селскостопанския фонд на Област Търговище – 1492900 дка. Той е разпределен както следва:

- Обработваема земя – 319202 дка
– Мери, пасища, ливади – 70991 дка
– Пустеещи земи – 39743 дка
– Трайни насаждения – 5865 дка

73.2% от селскостопанският фонд е обработваема земя, 16.3% – мери, пасища и ливади. Земята се обработва от земеделски кооперации, търговски дружества, еднолични търговци и физически лица.

В община Попово има най-много изградени поливни площи от територията на област Търговище – около 70% от поливните площи на областта се намират на територията на община Попово.

Приоритетно място в растениевъдството в община Попово заемат зърнените, техническите и фуражните култури, следвани от трайните насаждения и зеленчуците.

Природните условия дават благоприятна възможност за развитие на растениевъдството. За това говори фактът, че 97% от обработваемата площ са ниви, засети със зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури.

Основните зърнени култури застъпени в общината са пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица. Най-голям е относителния дял на пшеницата. Зърното се съхранява в лицензиран публичен склад за зърно с капацитет 42 хил. тона – с най-голям капацитет в област Търговище.

Трайните насаждения са обособени в по-големи масиви. Най-голям дял в трайните насаждения се падат на лозовите насаждения, ягодите, вишните, ябълките, сливите и малините.

Около 40% от зеленчуците в област Търговище се произвеждат на територията на община Попово

Тютюнопроизводството е слабо застъпено, като сновно се отглежда сортът Бърлей.

В сектора животновъдство най-висок е относителния дял на говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството. На територията на общината в с. Дриново функционира една от най-модерните в страната кланична база, а близостта до големите месопреработвателни комбинати в Разград и Търговище е допълнителен стимул за развитието на този сектор. Общината разполага със сериозен сграден фонд за нуждите на млекопреработвателната промишленост.

Основните насоки на животновъдството в общината са: разширяване на националния генофонд, запазване и възстановяване репродуктивността на животните, като се съхраняват ценните генетични качества. Тенденцията е увеличаване на броя на говедата и овцете. Забелязва се и повишен интерес към биволовъдството, но като цяло то е слабо застъпено в общината.

Голямо е увеличението на пернатите животни – кокошки и бройлери. Перспективата при отглеждането на пернати животни е свързана най-вече с разкриване на ферми за бройлери, както и увеличаването им в личните стопанства. Наблюдава се повишен интерес към отглеждането на нетрадиционни за страната птици. В село Паламарца вече има създадена ферма за отглеждане на щрауси.

Козевъдството е отрасъл, който се радва на интерес през последните години от страна на производителите. Това се обуславя от по-голямата млечност на животните, по-голямата плодовитост при женските, непретенциозността на хранене, по добра приспособимост и устойчивост на вида към природно – климатичните условия, а така също и търсенето на екологични храни на пазара.

Секторът свиневъдство е представено главно в частния сектор и фирма «Братя Томови», гр. Попово. Основно отглежданите породи са “Ландрас”, “Голяма бяла” и “Дунавска бяла”. На територията на общината функционират две основни кланични предприятия – “Тандем-В” и “Братя Томови”.

Друг сектор с експортна насоченост на произведената продукция е сектор птицевъдство.Поради тази причина основните насоки на производителите са към увеличаване на продуктите получени от сектора – яйца и месо.

Традиционно застъпен сектор в общината е пчеларството. Интересът към него се засилва поради няколко причини: експортната ориентираност на продукцията и валутните постъпления от нея, с което се повишават доходите на производителите; бързата възвращаемост на вложените средства.

Секторът животновъдство като цяло е успешно застъпен на територията на общината особено в селата, където той е основен поминък на населението. Наличието на пасищни площи (16.3% от селскостопанския фонд) е добър фуражен резерв и място за производство на екологично чиста продукция.

На територията на обшина Попово работят шест целодневни детски градини, една от които има собствен филиал в квартал Сеячи. Всичките те се намират в град Попово. Децата от селата на община Попово се обслужват в други 15 “селски” групи, разпределени към поповските детски градини.

Преструктурирането на селските детски градини в групи се базира на Решение № 495 / 22.07.2010 г. на ОбС-Попово, влязло в сила на 01.09.2010 г.

През 2009-2010 г. общо 212 детски учители и помощен персонал се грижат за възпитанието на 900 деца:

Основни училища
Системата на образованието на територията на общината обхваща 10 основни училища и 3 гимназии, две от които са професионални. На Над 200 педагози обучават около 3000 ученика от І до ХІІ клас.
Финансирането на училищата се извършва от общината и от отделни министерства чрез системата на делегираните бюджети.

Гимназии
Системата на образованието на територията на общината обхваща – 10 основни училища и 3 гимназии, две от които са професионални. Над 200 педагози обучават около 3000 ученика от І до ХІІ клас.

Финансирането на училищата се извършва от общината и от отделни министерства чрез системата на делегираните бюджети.

В ПОПОВО ФУНКЦИОНИРАТ ТРИ ГИМНАЗИИ, ДВЕ ОТ КОИТО СА ПРОФЕСИОНАЛНИ:

Община Попово – popovo.bg
Адрес: гр. Попово, ул. “Александър Стамболийски” № 1
Тел.: 0608 40 021
Факс: 0608 40 024
E-MAIL: obstina@ popovo.bg