Театър „София“

Близо половин век Театър „София“ е най-големият общински театър на град София. Разполага със сграда с няколко театрални зали – голяма и камерна , с пространства, пригодни за експериментална театрална дейност – Мраморно фоайе и лятна театрална сцена. Театър „София“ е репертоарен театър с компактна актьорска трупа от изявени артисти от различни поколения, технически и административен състав. Трупата на Театър “София” и до днес съчетава уважението към традициите с творческия експеримент, с различното и интригуващо представяне на театрлното изкуство. Поддържа афиш от 10-12 заглавия, които се играят на четирите сцени.

Театър „София“ е театрално пространство, в което е на почит уважението към най-доброто в театралните традиции и същевременно се дава път на най- новото и модерно в съвременния театър.

НИЕ СМЕ ВЕЧНИ

от Кирил Буховски
режисьор Василена Радева
сценограф Даниела Николчова
композитор Емилиян Гацов- Елби
автор на специална песен, лайтмотив на спектакъла Константин Кучев

“Ние сме вечни” се отнася за младите хора и техните решения. Решенията дали да останат в България или да напуснат страната; дали да отидат на протеста или няма смисъл; дали да отделят време за родителите си или те не заслужават…
Група от 5 съученици, точно завършващи 12-ти клас, точно на прага на реалния живот. Плюс 1 героиня, по-голяма от тях.
Контраст между техните мечти и нейните “амбиции”.
Участват: Боян Арсов, Юлиян Рачков, Антон Григоров, Симона Халачева, Дария Симеонова, Лора Мутишева

ОЛД СЕЙБРУК и ПОСЛЕДНИЯТ СТРАСТЕН ЛЮБОВНИК

от Уди Алън – ОЛД СЕЙБРУК
от Нийл Саймън – ПОСЛЕДНИЯТ СТРАСТЕН ЛЮБОВНИК

превод на ОЛД СЕЙБРУК Матей Тодоров
превод на ПОСЛЕДНИЯТ СТРАСТЕН ЛЮБОВНИК Милена Сотирова
режисьор Николай Поляков
художник Юлияна Войкова – Найман
хореограф Ива Караманчева
видео Огнян Костовски

Две пиеси от най-успешните световни драматурзи днес – Уди Алън и Нийл Саймън са на сцената на Театър „София“. Две комедии, вдъхновени от вечните въпроси около любовта и брака. Смешни, проникновени пиеси за това как двойките изпадат в криза, къде бягаме от собствените си комплекси, възможно ли е да обичаме само един партньор… „Олд Сейбрук“ от Уди Алън и „Последният страстен любовник“ от Нийл Саймън ни забавляват с куриозните преживявания на влюбени ексцентрици, попаднали в комични и абсурдни ситуации. Сценичен живот им дават прекрасните актьори Николай Димитров, Лора Мутишева, Силвия Петкова, Пламен Манасиев, Мартин Гяуров, Симона Халачева, Николай Антонов и Юлиян Рачков, Милена Живкова, Йоанна Темелкова, Лилия Маравиля. Режисьор е Николай Поляков, сценограф Юлияна Войкова – Найман.
В постановката звучи гласът на актьора Ицхак Финци.
Участват: Николай Димитров, Лора Мутишева, Силвия Петкова, Пламен Манасиев, Мартин Гяуров, Симона Халачева, Николай Антонов, Юлиян Рачков, Милена Живкова, Йоанна Темелкова, Лилия Маравиля

КОМЕДИЯ ОТ ЛЪЖИ

от Душан Ковачевич
превод Мария – Йоанна Стоядинович
режисьор Недялко Делчев
сценография Рин Ямамура
музика Калоян Димитров
видео Димитър Сарджев

Балканска комедия, побрала фантазия и карнавал, абсурд и спонтанен смях. Герои – близки и разпознаваеми, въвлечени в театрална приказка за днешния ни живот – пъстър, противоречив, изпълнен със смях и песни… Театрален спектакъл, събрал прекрасни актьори в комедия за нас, тук и сега.

Участват: Ивайло Герасков, Пламен Манасиев, Юли Малинов, Николай Върбанов, Сава Пиперов, Симона Халачева

АНТИГОНА

от Жан Ануи
превод Христо Мицков
сценична редакция и постановка Иван Добчев
сценография Станислав Памукчиев
костюми Петя Боюкова
музика Христо Намлиев

“Светът на политиците /царе, крале, императори, фюрери, президенти, генералисимуси и прости министър-председатели/ от времената на Софокъл та до днес, винаги се е сблъсквал с “нездравословната” етична анормалност на персонажи като Антигона. Те, Антигоните винаги противопоставят собственият си морал на каузата на “държавните мъже”, отказват да се подчинят на “здравословните” правила и закони на силните на деня и в крайна сметка заплащат нарушението с живота си. От античността до днес ние, зрителите на тези трагедии, все стигаме до очистителния катарзис, посипваме главите си с пепел, взимаме си съответните поуки от историята и така… до следващата инатлива Антигона, която не иска да се вразуми и да приеме нашата желязна държавническа логика.
Тук е необходимо да направим една уговорка, поради възможността да сбъркаме жеста на Антигона със жестикулациите на многобройните й имитатори – изпаднали, загубили всякакви основания хора, аутсайдери, “нямащи нищо какво да губят, освен оковите си”, пролетарии от всички страни, прошлеци и неудачници. Антигона прави своя жест пряко кръвната връзка с вуйчо си царя, пряко годежа си с Хемон /син на царя/, пряко статута си на дъщерята на спасителя на държавата Едип. Антигона има какво да губи – и това прави жеста на неподчинение подчинен на нещо по-високо от егоцентричния напън да се самодокажеш и да манифестираш бунтарски характер.
Нашият спектакъл е за истинските, сакрални основания на протестиращия човек, човекът, който казва “НЕ” на разбиращото се от само себе си “ДА” и го отстоява с цената на живота си. Мисля, че го дължим на младите, склонни към протестиране, българи.”
Иван Добчев

Участват: Дария Симеонова, Каталин Старейшинска, Невена Калудова/ Милена Живкова, Силвия Петкова, Асен Мутафчиев, Ириней Константинов, Йорданка Любенова, Росен Белов, Николай Върбанов, Николай Димитров, Иван Крумов

СВАТБАТА НА ДРЕБНИЯ БУРЖОА

от Бертолт Брехт
превод Константин Илиев
режисьор Петринел Гочев
сценография Юлияна Войкова-Найман

Да поиграем на сватба! Да видим какво ще се случи, ако имаме тези фигури – Младоженецът, Булката, Приятелят, Сестрата, Майката, Бащата… нещо като шах, нещо като домино, нещо като карти таро.
Игра е тази история за сватба на обикновен млад човек.
Интересно е! Интересна е тази игра!
Територия, в която всичко е възможно, защото си някак защитен, защото кръвта e червена боя… и все пак, все пак!
Болката боли, наистина като отразената светлина на луната, страданието откъртва сълзи, а радостта взривява дишането!

Участват: Лора Мутишева, Симона Халачева, Невена Калудова, Силвия Петкова, Николай Върбанов, Николай Димитров, Росен Белов, Юли Малинов, Юлиян Рачков

ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА

от Бранислав Нушич
превод Катя Йорданова
режисьор Недялко Делчев
сценография Петър Митев
музика Калоян Димитров
видео Димитър Сарджев
оператор Веселин Христов

„Госпожа Министершата” е написана от Бранислав Нушич през 1931. В средата на Голямата Депресия. Среда, която Балканите по ред исторически, културни и геополитически причини като че ли никога няма да напуснат. Все е криза, все няма, все сме прецакни и зли. Поне не сме грозни. И почти не сме мръсни. Или така си мислим. И все мечтаем, ако даде Господ, ние да водим бащина дружина, да оправим държавата. И то за „нула време”.Това което други народи, при други обстоятелства са постигали за век, ние го вършим за „петилетка”. И я свършваме като кучето на нивата. Джаста-праста. През куп за грош.
Нашата героиня, Министершата, като в сън се събужда един ден с незакърпените си гащи и докато се чуди как да свърже двата края, иронията на случайността я изплюва в минитерските селения. И се започва все същата приказка за стълбата…”
Недялко Делчев

участват: Лилия Маравиля, Дария Симеонова/ Лора Мутишева, Асен Мутафчиев, Юлиян Рачков, Николай Върбанов, Симона Халачева, Росен Белов, Антон Григоров, Юли Малинов, Майя Остоич, Невена Калудова/ Силвия Петкова, Йорданка Любенова, Николай Димитров, Ириней Константинов

СКАЧАЙ !

от Здрава Каменова
композитор Мартин Каров
режисьор Калин Ангелов
сценография и мултимедия Никола Налбантов
музикален директор Георги Георгиев
хореограф Ана Митева

“Две истории, два свята в пътя си един към друг.
Главният герой на нашата история се оказва пред врата, зад която се намира един друг свят. Любопитно ми беше как 18 годишно момче ще приеме живот, който е далеч от неговия. Какво би си взел от това време в своето, какво би променил в онова. И така постепенно се родиха и другите герои – някои твърде реалистични, други – комични, трети – романтични, наивни, пресметливи, уморени, други неуморни и т.н.”
Здрава Каменова

Участват: Милена Живкова, Калин Пачеръзки, Николай Димитров, Юлиян Рачков, Антон Григоров, Сава Пиперов, Петя Силянова, Йоанна Темелкова, Силвия Петкова, Симона Халачева, Дария Симеонова, Юли Малинов, Мартин Гяуров, Николай Върбанов, Михаил Милчев

ТИРАМИСУ

от Йоанна Овшанко
превод Марияна Минковска
режисьор Николай Поляков
сценография Огняна Серафимова
асистент по костюмите Искра Петкова
видео Евгения Сърбева

Йоанна Овшанко е родена през 1974 г. За сега има само една пиеса – „Тирамису”, която е поставена за първи път в Лаборатория за драма/Студио Буфо във Варшава през 2005 г. с режисьор Алдона Фигура и се играе с голям успех и до днес. Пиесата е плод на лични преживявания на Овшанко като рекламен агент – работила е три години в мощна агенция и познава този нов модерен начин на живот. Разкрива по интересен начин виртуалната реалност, която се опитва да замени личния живот, вкусове и предпочитания на хората. Седем млади, успели, силни и красиви жени водят своята битка за успех в обществото като зрителите стават свидетели и на най-интимните им изживявания, съпреживяват сблъсъка на личността и наложените обществени правила за успех, реализация, норми за щастие.

Участват: Лилия Маравиля, Силвия Петкова, Мила Банчева, Дария Симеонова, Лора Мутишева, Луиза Григорова, Снежана Макавеева

ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

от Виктор Юго Спектакъл на Лилия Абаджиева
постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева
драматизация Димитър Стоянович
сценография и костюми Васил Абаджиев

“Спектакълът, който ще видите и ще съпреживеете E животът на духа, преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание.
Дали във времето, в което живеем разумът безвъзвратно е надмогнал чувствата…”
Лилия Абаджиева
„Парижката Света Богородица“ е дреха изтъкана от бляскави думи, която никога не се къса. Зимата ще те топли, лятото ще носи хлад на сърцето ти. Ще ти служи за завивка, под която ще сънуваш приказни истории за любов, коварство, страст и падение. Такава дреха не остарява. Понякога трябва само да бъде извадена от гардероба, за да бъде изтупана от праха на годините и проветрена от нафталина на дребнотемието.
Опитахме се не да преразказваме, а да преосмисляме. Да гледаме нагоре, без да забравяме върху какво сме стъпили.
Дано радостта от този процес се окаже заразна.”
Д. Стоянович

Участват: Пламен Манасиев, Калин Врачански, Юли Малинов, Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Антон Григоров, Николай Димитров, Симона Халачева, Йорданка Любенова, Майя Остоич, студенти от Театрален колеж „Любен Гройс“

РЕВИЗОР

от Н.В.Гогол
превод Христо Радевски
режисьор Бойко Богданов
сценография Петя Стойкова
музика Данко Йорданов

На сцената на Театър “София” ще оживее вечната комедия на Гогол “Ревизор” под режисурата на Бойко Богданов, за да ни въвлече във впечатляващия свят на неговите разнолики герои и да се посмеем над техните смешни и тъжни характери. Един класически текст, който ще заживее с ритъма на днешния ни ден, за да нарисува вечното, повторяемото, смешното и тъжното в живота. “Ревизор” на Гогол днес е удивително съвременен.

Участват: Сава Пиперов, Калин Врачански, Мария Сапунджиева, Невена Калудова, Михаил Милчев, Николай Антонов, Росен Белов, Юлиян Рачков, Пламен Сираков, Николай Върбанов, Николай Димитров, Йорданка Любенова, Милена Живкова, Лилия Маравиля, Мартин Гяуров.

ПОКАНА ЗА ВЕЧЕРЯ

от Оля Стоянова
режисьор Тея Сугарева
сценография Каролина Далкалъчева
композитор Александър Костов

Постановката “Покана за вечеря” от Оля Стоянова (пиесата получи наградата на Втория конкурс на Театър “София” за съвременна българска пиеса) се занимава с онова особено състояние на самотност, в което човекът е сам сред своите и свой сред чуждите (по Чехов). Това е именно парадоксалния свят на Покана за вечеря, свят, в който си самотен дори в семейството си. А тази самота ни тласка към една крайност на резигнация, а тя от своя страна ни деформира, обезсилва и прави зависими към лъжата.

Участват: Ивайло Герасков, Дария Симеонова, Мартин Гяуров, Пламен Манасиев, Антон Григоров

ПРЕДСТАВЛЕНИЯ ЗА ДЕЦА

ПИТЪР ПАН

от Пиърс Чатър- Робинсън
превод: Кънчо Кожухаров
превод на песните: Десислава Софранова
режисьор Бисерка Колевска
сценография Свила Величкова
хореограф Зорница Петрова
вокален педагог Росица Овчарова
сценичен бой Емил Видев

Театър „София“ за първи път в България представя мюзикъла „Питър Пан“ от известния британски композитор Пиърс Чатър Робинсън по известната творба на Джеймс Матю Бари.
Елате в чудния свят на Питър Пан – момчето от приказната страна Невърленд, което отказва да порасне. То кръстосва шпага с пиратите на злия капитан Хук, изживява лудата тръпка от летенето и магията на първата целувка.
Мюзикълът на Театър „София“ завладява с красиви костюми, романтични дуели на пиратски кораб, мелодични песни и великолепни актьорски изпълнения.

Участват: Антон Григоров, Йоанна Темелкова, Лора Мутишева, Мартин Гяуров, Николай Върбанов, Николай Димитров, Росен Белов, Симона Халачева,
Юли Малинов, Юлиян Рачков, студенти от Театрален колеж „Любен Гройс”

ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ

от Димитър Стефанов
по мотиви от „Пипи дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен
режисьор Димитър Стефанов
сценография Димитър Димитров
музика Владимир Джамбазов

Реалност или фантазия? А не може ли и двете? Ако попитаме Пипи дългото чорапче тя със сигурност би ни отговорила, че в Белгийско Конго всичко е възможно.
Една история за едно необикновено момиче, което с различния си поглед към света успява да спечели приятели и да преодолее всяко препятствие… с изключение на едно.
А ние възрастните трябва да преодолеем само едно препятствие, за да бъдем истински щастливи.
Приказка за това кои сме ние, какви сме били и какви бихме могли да станем.
Приказка за това какво искаме, какво сме искали и какво бихме могли да искаме.
Приказка за това как да обичаме, как сме обичали и как бихме могли да бъдем обичани.

Участват: Силвия Петкова, Майя Остоич, Николай Димитров, Юли Малинов

ЯН БИБИЯН

по Елин Пелин
режисьор Бисерка Колевска
сценография Свила Величкова
хореография Татяна Соколова
музика Василен Вълчанов
сценичен бой Емил Видев

Ян Бибиян – първият екшън в българската литература – неочаквани обрати, прескачане в друга реалност, необуздани танци на дяволи, омагьосани красавици, съвременна музика, летене…
Това е една приказка за палавото момче Ян Бибиян, което извършва много бели и за наказание попада при дяволите.
Срещайки се с наистина страшните и зли дяволи и лукавия маг Мирилайлай в подземния свят, Ян Бибиян преживява своя катарзис, пречиства се и излиза от приключението много по-добър.
Със своята свобода той връща щастието и на други омагьосани същества.

Участват: Борис Георгиев, Николай Върбанов, Николай Димитров, Симона Халачева, Юли Малинов, Юлиян Рачков

Номинации за “ИКАР”

2011 г.

за “Главна мъжка роля” – Пламен Манасиев за Глигор, “Суматоха” от Йордан Радичков, режисьор Боян Иванов
за “Поддържаща женска роля” – Гергана Кофарджиева за Щиглеца и Жената над 70 , “Преди/След” от Роланд Шимелпфениг, режисьор Иван Добчев
за “Поддържаща женска роля” – Цветана Манева за Клитемнестра, “Електра или свалянето на маските” от Маргьорит Юрсенар, режисьор Здравко Митков
за “Сценография” – Огняна Серафимова за “Господин Колперт” от Давид Гизелман, режисьор Крис Шарков

2010 г.

за “Поддържаща мъжка роля” – Михаил Милчев за Шефлер – шеф и Шефлер – хирург, „Грозният” от Мариус фон Майенбург, реж. Василена Радева
за “Поддържаща женска роля” – Невена Калудова за Фани – жена на Лете и Фани – богата стара дама, „Грозният” от Мариус фон Майенбург, реж. Василена Радева
за “Майсторско техническо осъществяване на спектакъл” – „Четири стаи” по идея на Алисън Андърс, Александър Рокуел, Роберт Родригез, Куентин Тарантино, реж. Неда Соколовска, Гергана Димитрова, Мартин Вангелов, Атанас О`Махони
за “Сценография” – Деница Аргиропулос, Никола Налбантов, Ева Вентова, Петко Танчев за сценографията на „Четири стаи” по идея на Алисън Андърс, Александър Рокуел, Роберт Родригез, Куентин Тарантино, реж. Неда Соколовска, Гергана Димитрова, Мартин Вангелов, Атанас О`Махони
за “Златен глас” – Любомир Младенов за дублаж в сериала „Моите мили съседи”
за драматургичен текст – “Неделя вечер” от Захари Карабашлиев

2009 г.

за “Поддържаща мъжка роля” – Ангел Генов за ролята на Панталоне в “Принцеса “Турандот” от Карло Гоци, режисьор Рубен Симонов

за “Майсторско техническо осъществяване” на спектакъла „РЕВИЗОР” от Н. В. Гогол, режисьор Бойко Богданов

2008 г.

за “Поддържаща женска роля” – Лилия Маравиля за ролята на Леони в “Ужасните родители” от Ж. Кокто, режисьор Възкресия Вихърова

за “Музика” – Петър Дундаков за музика към постановката “Ужасните родители” от Ж. Кокто, режисьор Възкресия Вихърова

Награди Икар

2011 г.

Цветана Манева – за ролята на Клитемнестра в спектакъла “Електра или свалянето на маските” от Маргьорит Юрсенар с режисьор Здравко Митков – поддържаща женска роля

2010 г.

МИХАИЛ МИЛЧЕВ – за ролята на Шефлер в спектакъла “Грозният” – поддържаща мъжка роля
ДЕНИЦА АРГИРОПУЛОС, НИКОЛА НАЛБАНТОВ, ЕВА ВЕНТОВА, ПЕТКО ТАНЧЕВ – за сценографията на спектакъла “ЧЕТИРИ СТАИ”
“ЧЕТИРИ СТАИ” – за майсторско техническо осъществяване

2009 г.

АНГЕЛ ГЕНОВ – за ролята на Панталоне в спектакъла “Принцеса Турандот” – поддържаща мъжка роля

Номинации “А’Аскеер”

2007 г.

ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ – за ролята на Дойката в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, реж. Здр.Митков – поддържаща женска роля

2004 г.

МАРТА КОНДОВА – за ролята на Александра в “Кучката” от Т.Димова, реж.Г.Михалков – изгряваща звезда

2002 г.

МАРИАН БАЧЕВ за ролите му в “Балтиморски валс” от П.Вогъл, реж.Б.Панкин – изгряваща звезда

КРАСИМИР ВЪЛКАНОВ –за “Нора” от Ибсен, реж.Кр.Спасов – костюмография

2001 г.

МАРИАН БАЧЕВ за ролята на Клов в “Краят на играта” от Бекет, реж.Гр.Островски – поддържаща мъжка роля

МАРИАН БАЧЕВ за ролята на Клов в “Краят на играта” от Бекет, реж.Гр.Островски – изгряваща звезда

2000 г.

ЛИЛИЯ ЛАЗАРОВА – заролята на г-ца Д,Олбак в “Развратникът” от Е.Е.Шмит, реж.Здр.Митков – поддържаща женска роля

АНА ВЪЛЧАНОВА – за ролята на Анжелик Дидро в “Развратникът” от Е.Е.Шмит, реж.Здр.Митков – поддържаща женска роля

НЕВЕНА КАЛУДОВА – за ролята на г-жа Антоанет Дидро в“Развратникът” от Е.Е.Шмит, реж.Здр.Митков – изгряваща звезда

НЕВЯНА КАВАЛДЖИЕВА – Развратникът” от Е.Е.Шмит, реж.Здр.Митков – сценография

НЕВЯНА КАВАЛДЖИЕВА – Развратникът” от Е.Е.Шмит, реж.Здр.Митков – костюмография

ЗДРАВКО МИТКОВ – за постановката “Развратникът”от Е.Е.Шмит – режисура

“РАЗВРАТНИКЪТ” – най-добро представление

1999 г.

БОЙКА ВЕЛКОВА – за ролята на Олга в “Три сестри” от Чехов, реж.Ст.Камбарев – водеща женска роля

ВАСИЛ ДИМИТРОВ – за ролята на Чебутикин в “Три сестри” от Чехов, реж. Ст.Камбарев – поддържаша мъжка роля

АСЕН АВРАМОВ – “Три сестри” от Чехов – театрална музика

“ТРИ СЕСТРИ” – НАЙ-ДОБРО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

1998 г.

НЕВЯНА КАВАЛДЖИЕВА – за “Адската машина” от Кокто, реж.Здр.Митков – сценография

НЕВЯНА КАВАЛДЖИЕВА – за “Адската машина” от Кокто, реж.Здр.Митков – костюмография

1997 г.

ВИКТОР БИСЕРОВ – за ролята на Момчето в “Дон Жуан в ада” по Молиер, Батай , Бодлер, реж. Ив.Станев – поддържаща мъжка роля

ЕЛЕНА ИВАНОВА – “Дон Жуан в ада” по Молиер, Батай , Бодлер, реж. Ив.Станев – сценография

ЕЛЕНА ИВАНОВА – “Дон Жуан в ада” по Молиер, Батай , Бодлер, реж. Ив.Станев – костюмография

1996 г.

ИВАН РАДОЕВ – за ролята на Йонадав в “Йонадав” от П.Шафър, реж.Здр.Митков – изгряваща звезда

НЕВЯНА КАВАЛДЖИЕВА – “Йонадав” от П.Шафър, реж.Здр.Митков – костюмография

1995 г.

ВАРЯ УЗУНОВА – за “Буржоата-благородник” от Молиер, реж. Ст.Стайчев – за костюмография

1994 г.

МИХАИЛ БИЛАЛОВ – за ролята на Сонг Лилинг в “М.Бътерфлай”от Дейвид Хенри Уонг, реж.Здр.Митков – изгряваща звезда

ВАРЯ УЗУНОВА – за “Отвъд хоризонта” от Ю.О,Нийл,реж. Ст.Стайчев – за сценография

1993 г.

КРАСИМИР КУЦУПАРОВ, ПЛАМЕН МАНАСИЕВ, МИХАИЛ МИЛЧЕВ, ЙОРДАН БИКОВ и МИХАИЛ БИЛАЛОВ – / изпълнители на шутовете/ в “Училище за шутове” М.де Гелдерод, реж.Е.Цикова –поддържаща мъжка роля

НИКОЛАЙ УРУМОВ – за ролята на Галгют в “Училище за шутоне” от М.де Гелдерод,реж.Е.Цикова – изгряваща звезда

КРАСИМИР ВЪЛКАНОВ – за “Училище за шутове” от М.де Гелдерод,реж. Е.Цикова – сценография

КРАСИМИР ВЪЛКАНОВ –

1992 г.

САВА ПИПЕРОВ за ролите на Антонио и Калибан в “Бурята” от Шекспир, реж.Ал.Морфов – поддържаща мъжка роля

РЕНИ ВРАНГОВА – за ролите на Миранда и Ариел в “Бурята” от Шекспир, постановка Ал.Морфов – изгряваща звезда

ПЕТЯ СТОЙКОВА –за “Бурята” от Шекспир,реж.Ал.Морфов – костюмография

“Училище за шутове” от М.де Гелдерод,реж. Е.Цикова – костюмография

ЕЛЕНА ЦИКОВА – за “Училище за шутове” от М.де Гелдерод – Режисура

“УЧИЛИЩЕ ЗА ШУТОВЕ” – най-добро представление

Награди А’Аскеер

2011 г.

ГЕРГАНА КОФАРДЖИЕВА – за ролите на Щиглеца и Жената над 70 в спектакъла “Преди/След” на Роланд Шимелпфениг, режисьор Иван Добчев -поддържаща женска роля

2010 г.

ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ – за съвременна българска драматургия за “Неделя вечер”

НЕВЕНА КАЛУДОВА – за ролята на старата и младата Фани в “Грозният” от Мариус Фон Майенбург, режисьор Василена Радева – поддържаща женска роля

2002 г.

КРАСИМИР ВЪЛКАНОВ – за “Нора” от Ибсен, режисьор Кр. Спасов –костюмография

2000 г.

АНА ВЪЛЧАНОВА – за ролята на Анжелик Дидро в “Развратникът” от Е. Е. Шмит, режисьор Здравко Митков –поддържаща женска роля

НЕВЯНА КАВАЛДЖИЕВА – за “Развратникът” от Е. Е. Шмит, режисьор Здравко Митков – сценография

ЗДРАВКО МИТКОВ – за “Развратникът” от Е. Е. Шмит – Режисура

1999 г.

ВАСИЛ ДИМИТРОВ – за ролята на Чебутикин в “Три сестри” от Чехов, режисьор Ст. Камбарев –поддържаща мъжка роля

“ТРИ СЕСТРИ” от Чехов, режисьор Ст. Камбарев – най-добро представление

1998 г.

НЕВЯНА КАВАЛДЖИЕВА – за “Адската машина” от Ж. Кокто, режисьор Здравко Митков – костюмография

1996 г.

ИВАН РАДОЕВ – за ролята на Йонадав в “Йонадав” от Питър Шафър, режисьор Здравко Митков – изгряваща звезда

1994 г.

МИХАИЛ БИЛАЛОВ – за ролята на Сонг Лилинг в “М. Бътерфлай” от Дейвид Хенри Уонг, режисьор Здравко Митков – изгряваща звезда

1993 г.

КРАСИМИР ВЪЛКАНОВ – за “Училище за шутове” от М. де Гелдерод, режисьор Елена Цикова – сценография
КРАСИМИР ВЪЛКАНОВ – за “Училище за шутове” от М. де Гелдерод, режисьор Елена Цикова – костюмография

1992 г.

РЕНИ ВРАНГОВА – за ролите на Миранда и Ариел в “Бурята” от Шекспир, режисьор Александър Морфов – изгряваща звезда

Други

2011 г.

Композиторът Павел Васев получи награда от фондация “Димитър Вълчев” за музиката на постановката “Бременските музиканти” на Венцислав Асенов

2010 г.

Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата

1970 г.

Ленински театрални дни във Видин

награди за режисьора Николина Томанова и актьорите Доси Досев, Коста Цонев, Невена Мандаджиева, Георги Младенов в постановката “ВИЕЛИЦА”от В. Раздолски

Награда на София

за постановката “ВЯРА” от Т. Генов

1969 г.

IV национален преглед на българската драма и театър

Специална колективна награда за постановката “ЛЕГЕНДА ЗА ГОЦЕ” от В. Марковски

Театър „София“ – sofiatheatre.eu