Музей Пловдив – Регионален археологически музей Пловдив

Регионален археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година.
Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.
Музеят притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство и бит, свързани с историята на Пловдивска област и град Пловдив – наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров – Филипопол.
ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ
От 13 Октомври 2010 г. постоянната експозиция при Регионален археологически музей – Пловдив е отворена за посетители.

През периода на каменномедната (енеолитна) и бронзовата епохи (V – I хил. пр. Хр.) на територията на днешния град Пловдив са съществували няколко селища, разположени в близост до седемте скални хълма и р. Марица, които осигурявали необходимите условия за живот. През втората половина на I хил. пр. Хр. на Трихълмието – днешните Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе – възниква и се развива значително по обхват тракийско селище, което през IV в. пр. Хр. прераства в град със солидни крепостни стени, улична настилка и канализация. Прерастването на тракийското селище в град следва закономерностите на селищното развитие в Тракия и е съпроводено с появата и оформянето на укрепен царски център (тюрзис), разположен на Небеттепе.
Многовековното съществуване и развитие на града в древността е съпроводено с промяна на неговото име през отделните исторически епохи. От средата на IV в. пр. Хр. датира името Понерополис, споменато от древногръцкия историк Теопомп, във връзка с походите на Филип II Македонски (359 – 336). Същото име на града се използува и в писмените сведения на Плиний и Плутарх.
Филипопол е името на града, използувано най-масово в писмената традиция. Най-ранното споменаване на това име е от II в. пр. Хр. във връзка с похода на Филип V (220 – 179) в Тракия, описан от Пoлибий. Името Филипопол по-късно се налага и масово се споменава в историческите хроники на римските и ранновизантийските историци: Тацит, Лукиан, Птоломей, Плутарх, Дексип и Йорданес. В писмената традиция като име на града се споменава също Пулпудева и Евмолпия.
През III в. пр. Хр. върху скалния връх Небеттепе е изграден тюрзис, в който бил разположен главния олтар на града, оформен от глина. Върху повърхността на олтара са апликирани монети с изображенията на главното божество на града – Херакъл и свещеното животно – бик, а също така е засвидетелствувано името (епонима) на града – Одриса (WDRISWN).
По време на римската власт (I – IV в. сл. Хр.), Филипопол се превръща в най-големия античен град (метрополия) на провинция Тракия. Днес са открити и проучени по-голямата част от обществените сгради – театъра, стадиона (събиращ около 30 000 човека), форума, няколко раннохристиянски базилики, синагога, обществени бани.
- Праисторическо изкуство
- Тракийско изкуство
- Древногръцко изкуство
- Римско изкуство
- Средновековно изкуство
- Възрожденско изкуство
- Нумизматична колекция
Актуална информация за изложбите, може да намерите тук!
С Постановление № 80 от 07. 04. 2006 г. на Министерския съвет Археологически музей – Пловдив придобива статут на Регионален музей с обхват на дейност територията на Пловдивска област.
До 1944 г. Археологическият музей и днешната Народна библиотека „Иван Вазов” са представлявали една институция с обща библиотечна колекция. Едва от лятото на 1945 г. може да се каже, че Библиотеката на музея съществува самостоятелно, тъй като от 12 юни 1945 г. датира първата инвентарна книга. Днес носи името Библиотека “Борис Дякович” (Директор на Библиотеката в периода от 1 април 1901 г. – 12 февруари 1932 г.).
Едни от научните поредици, обособили началния фонд, са „Revue archéologique” (от 1910 г.), „The annual of the British school of Athens” (от 1921-23 г. до днес), „Советская археология”, „Краткие сообщения”, „Jahrbuch des deutschen archäologischen Instituts” (от 1912 г. до днес), и др. От българските издания са Годишниците на библиотеката и музея (от 1904 до 1941 г.), създадени от Борис Дякович . След 1945 г. излиза като “Годишник на Народния археологически музей – Пловдив”.
Адрес: гр. Пловдив, пл. “Съединение” № 1
Тел.: 032/ 62 34 39 – за контакт с експозицията и заявки за беседа
Тел.: 032/ 63 31 06 – за контакт с “Връзки с обществеността”
Е-mail: RAM.Plovdiv@ gmail.com
Facebook: Facebook.com/ram.plovdiv
Лятно работно време на експозицията (май-октомври)
Вторник – неделя: 10:00 ч. – 18:00 ч.
Почивен ден – Понеделник
Зимно работно време на експозицията (ноември-май)
Вторник – събота: 09:30 ч. – 17:00 ч.
Почивни дни – Неделя и Понеделник
Текст и изображения: archaeologicalmuseumplovdiv.org

