Община Мъглиж

Posted On 07 Oct 2016

ЗА НАС

Община Мъглиж е разположена между Стара планина и Средна гора, височината й варира от 265 метра до 1485 метра над морското равнище.

Територията на общината е богата на подземни води.

Водата е богата на флуор, водороден сулфид и метасилициева киселина и е изключително полезна за лекуване на хора с кожни, ортопедични, неврологични, гинекологични и други заболявания.

В село Ягода има минерални бани, подходящи за лечение на такива проблеми.

Традиционните отрасли на промишлеността в общината са дърводобивът и дървопреработването.

Почвата е подходяща за отглеждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и тютюн.

Увеличават се и насажденията от маслодайни култури (роза, лавандула и други).

Река Тунджа е естествен ресурс за напояване.

Живописните планински маршрути и минерални извори са отлична предпоставка за развитие на туризма в общината.

Гостите на Мъглиж могат да посетят църквата “Св. Димитър”, обявена за паметник на културата и Мъглижкия манастир “Св. Николай Чудотворец”, който е основан през XII век

Със своята природна красота, богата история, архитектурен облик, Мъглиж е перла на Розовата Долина.

Първите огнища под “Побък” и “Кръстилча” са разпалени още преди 7 хиляди години. От пети век пр.н.е до първи век от н.е. в чертите на града и околностите му процъфтяват няколко тракийски селища – крепости и вили. За високата тракийска култура свидетелствува гробницата със стенопис край Мъглиж.

По време на римското владичество и средновековието Мъглиж е важна крепост и пътна станция на кръстовището на античните магистрали Сердика-Месемврия и Константинопол-Никополис ад Иструм. През 13 век във византийските извори за пръв път се споменав аимето му Монглиж.

В първите векове на турското иго Мъглиж е най-голямото селище на казанлъшката каза. В манастира мъждука една от малобройните килии.

През 1869 мъглижани основават първото селско читалище в България. През 1877г. Мъглиж наброява 400 български къщи. Мъглижани вземат дейно участие в освободителните борби.

След Освобождението Мъглиж се разширява до 1500 къщи и 5000 жители. Развиват се тепавичарството, бъчварството, дърводобива и др. Мъглиж дава на България над 500 учители и културни дейци.