Община Асеновград

Posted On 21 Oct 2014

ЗА НАС

Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив и е разположен на 15 km южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 година са отделни села. По данни от преброяването, към 2011 година населението на града се оценява на 50 846 души, което поставя Асеновград на 19-то място по големина в страната.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 година е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство.

Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим.[1] Известен е и като „Градът на булчинските рокли“ поради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари.

Преобладаващият брой от жителите на Асеновград са българи, като в града има представители на турския и циганския етнос.

Географска характеристика	Обща икономическа х-ка	Демогр. характеристика
Здравеопазване	Образование	Техническа инфраструктура
Урбанизация и околна среда	Забележителности	Адм.-територ. устройство
Историческа справка	Визия на Община Асеновград

ИКОНОМИКА

На територията на Общината развиват дейност предприятия от почти всички отрасли на икономиката. През 1999 година те са реализирали приходи в размер на 266 658 хил.лв. Реализираните приходи за 2003 година са нараснали на 351 969 хил.лв., т.е. увеличени са с 31.99 на сто или с около 8 на сто средногодишно, което е по-високо от средното за страната.

Най-висок ръст на реализираните приходи за наблюдавания период е отбелязан в отрасъл “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, лични вещи и стоки за бита”. Реализираните приходи от него са 102 087 хил.лв. през 1999 г. и са нараснали на 170 179 хил.лв. през 2003 година. Средногодишното им нарастване е 17023 хил.лв. Относителното тегло на реализираните приходи в общия обем приходи на Общината през 1999 г.е било 38,28 на сто, а през 2003 година те са вече 48,35 на сто, т.е. близо половината от всички реализирани приходи. Други бързо развиващи предприятия в икономиката на Общината са от отраслите на “Металургия и производство на метални изделия”, “Транспорт, складиране и съобщения, ”Хотели и ресторанти”, “Операции с недвижими имоти”.

Спад в реализираните приходи се отбелязват в предприятията от отраслите “Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия”, “Строителство” и др.

Важна характеристика за предприятията от общинската икономика е съотношението между реализираните от тях приходи от материалното производство и от услугите. През 1999 година това съотношение е било 58,54 на сто в полза на приходите реализирани от производствените предприятия. През 2003 година относителното им тегло намалява на 42,42 на сто. В резултат общинската икономика е загубила част от своя производствен характер и се е превърнала повече в икономика, доминирана от услугите.

Друга важна особеност е, че в общинската икономика е настъпила пълна трансформация на собствеността в полза на частния сектор. През 1999 година частният сектор е създавал 88, 97 на сто от всички приходи, а през 2002 година, той създава вече 95, 15 на сто т.е. само незначителна част от приходите се създава от обществения сектор и това са главно общински предприятия.

За характеризираме на общинската икономика са анализирани и показателите за вида на регистрираните предприятия в зависимост от броя на заетия персонал. В Общината са регистрирани общо 2408 броя предприятия в т.ч.:
микропредприятия с персонал до 10 заети – 2234 броя, или 92,77 на сто от всички предприятия;
малки предприятия с персонал от 11-50 заети са регистрирани 143 броя, или 5, 98 на сто от всички;
средни предприятия с персонал от 51-100 заети са 19 броя или о, 79 на сто от всички;
междинна група със заети от 101-250 са регистрирани девет броя предприятия т.е. 0,37 на сто;
големи предприятия с персонал над 254 заети са регистрирани три броя, или 0,13 на сто от всички.
Обликът на общинската икономика дават микропредприятията и малките предприятия, които заедно представляват 98,75 на сто от всички регистрирани предприятия.

Най-много предприятия са регистрирани в отрасъл “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и стоки на бита” – 1267 броя или 56,77 на сто от всички регистрирани. Следват предприятията, регистрирани в отрасъл “Хотели и ресторанти” – 255 броя или 10,59 на сто и др.

Очерталото се състояние налага извода, че в общинската икономика преобладават дребни предприятия и то концентрирани в един отрасъл.

Качествената характеристика на предприятията в общинската икономика е оценена чрез показателите за рентабилност на приходите и ефективност на разходите.

Рентабилността на приходите на предприятията в Общината през 2003 година е била 100, 27 на сто или всеки 100 лв. приходи са създавали 0,27 лв. печалба, което е изключително ниско. За областта този показател е 103,00 или всеки 100 лв. приходи са създавали 3 лв. печалба, което е значително по-високо от постигнатото за Общината.

Най-ниска рентабилност на приходите е реализиран в отрасъл “Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия” минус 18,07 на сто. С отрицателна рентабилност на приходите са още предприятията от отраслите “Строителство” минус 0,91 на сто, “Хотели и ресторанти” – минус 0,78 и “Производство на машини и обслужване без класифицираните” – минус 0.55 на сто.

Общата констатация е, че структуроопределящи предприятия в Общината имат ниска рентабилност на приходите и това е сериозен проблем за общинската икономика.

Другият оценяван показател “Ефективност на разходите” е тясно свързан с първия. Неговата интерпретация показва, че със 100 лв. разходи се създават 100,27 лв. приходи в предприятията от Общината, което показва много ниска степен на ефективност. Разбираемо е, че отрасли с най-ниска ефективност са предприятията постигнали ниска рентабилност на приходите.

Излизането от посоченото състояние налага ръководствата на предприятията да предприемат съответните мерки за обновяване на технологиите и производствата. Общината би могла да инициира мероприятия в това отношение.
Независимо от посоченото, Общината е с развиваща се икономика.

ИСТОРИЯ

Асеновград се гордее с хилядолетно културно-историческо наследство. Сполучливото съчетание на планината с равнината, мекият климат, плодородната почва, както и фактът, че тук е входът на най-удобния проход през Родопите, свързващ Тракия с Беломорието, са причина Асеновград и районът около него да бъдат заселени още от най-дълбока древност.

Един от най-интересните праисторически обекти на територията на община Асеновград се намира в с. Долнослав в местността Лопките. Там е разкрит и проучен първият и единствен досега в България и света неолитен култов център, който с дейността си е обслужвал религиозните и други духовни потребности на праисторическите жители на цяла днешна Южна България.

По археологически данни в очертанията на днешния град е съществувало тракийско селище, продължило своя живот и през римско време. Няма сведения за името на античния град.

Много са паметниците, останали от траките, които илюстрират богатата им материална и духовна култура. Изключително интересни както за специалистите, така и за туристите са тракийските скални светилища. Най-загадъчното от тях е светилището на Баланташ, съществувало от халщата до късната античност. В района на Асеновград са открити четири светилища на Тракийския конник – най почитаното от траките божество през римската епоха.

През средновековието Асеновград споделя бурната съдба на региона и превратностите в борбите между България и Византия, като многократно сменя господарите си. За първи път името Стенимахос се среща в Устава на Бачковския манастир, съставен през 1083 г. по нареждане на Григорий Бакуриани – византийски военачалник и основател на Бачковската обител. По негово нареждане в града се изграждат странноприемница и крепост за защитата му. По-късно в летописите на кръстоносните походи селището е споменато като Станимако, Естанимак и Скрибенцион.

През 1230 г., след битката при Клокотница, цар Иван Асен II укрепва и разширява силната станимашка крепост Петрич. Той увековечава това свое дело с надпис, издълбан на една скала над входа на крепостта, която по-късно е наречена Асенова, а Станимака е преименувана през 1934 г. в Асеновград.
След войната градът остава в пределите на Източна Румелия и се обособява като отделна административна единица. По време на Съединението на България на 6 септември 1885 г. жителите му участват в отряд, наброяващ повече от 2000 души.

Славата на Асеновградския край като сакрален център, оформил се през античността, е доразвита от настъпващата християнска религия и култура. Синкретизмът между заварените култове и новата вяра облекчава ранния период на приспособяването към нея. Църквите и манастирите са призвани да осъществяват непосредствено духовното преустройство и затова започва тяхното усилено изграждане.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Асенова крепост	Белинташ	Кръстова гора
Манастири, църкви, параклиси	Културно-туристически маршрути	Традиционни празници

АДМИНИСТРАЦИЯ И УСЛУГИ

Администрация	Етичен кодекс	Вътрешни правила
Харта на клиента	Устройствен правилник	Стратегии за развитие
Достъп до обществена информация	Декларации по чл.12 от ЗПУКИ	Европейски стандарти ISO

Услуги:

ДИРЕКЦИЯ ФИНАНСИ	ДИРЕКЦИЯ УПРАВЛЕНИЕ НА РЕСУРСИ И БАЗИ ДАННИ	ДИРЕКЦИЯ УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ АКТИВИ
ДИРЕКЦИЯ ХУМАНИТАРНИ ДЕЙНОСТИ	ДИРЕКЦИЯ ПРАВНО НОРМИРАНЕ

Общински дейности

Социални дейности	Спортни дейности	Образование
Екология	Култура	Туризъм
Здравно обслужване	Младежки дейности	Транспортна схема