Община Севлиево

Posted On 28 Oct 2014

ЗА НАС

Община Севлиево се намира в Централна Северна България, област Габрово. Административният център гр.Севлиево е близо до географския център на страната, на 178 км. източно от столицата гр.София.

Град Севлиево се намира в котловина с надморска височина 201 метра, като това е най-ниската точка на общината. Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите температури от -25°С -34°С до +35°С +40 °С.

Община Севлиево има площ от 963,8 км2 и е най-голяма в Габровска област. Има 45 села и 1 град, очертани в границите на селищните застроителни регулации. Град Севлиево е обособен административен и общински център, който в голямата си част е разположен на левия бряг на р. Росица, върху равнинен терен в центъра на Севлиевската котловина. Населението на общината е около 44 500, от тях 27 500 живеят в града и 17 000 в селата.

“Ден на Севлиево” от стотици години се чества на 14 октомври – Денят на Света Петка Българска, който се отбелязва с голям есенен панаир и множество културни изяви.

В края на ХХ-ти век в града се развива силно промишлеността. Днешният икономически просперитет се дължи на големите чуждестранни инвестиции през последните години. Фирмите от структурата на “Американ Стандарт” – “Идеал стандарт – България” АД за производство на санитарен фаянс и “Идеал стандарт – Видима” АД за производството на санитарна арматура са водещи на международните пазари. Съпътстващите производства на “Хамбергер Индустри”- Германия и на италианските фирми “Сиби” и “Минерали и индустриали”. Машиностроителният завод “АББ-Авангард” работи с инвестиции на Шведския концерн “АВВ”. Има много предприятия за мебелно производство, за текстилни изделия и др.

Севлиево има едно начално, две основни и едно общообразователно училища, създадени са три професионални гимназии – по механоелектротехника, по селско стопанство и по силикатна промишленост. В тях учат около 4 000 ученици. Центърът за езиково обучение като извънучилищна форма обхваща над 300 деца, които изучават чужди езици и компютърна грамотност. В Школата по изкуствата около 200 деца учат музика, рисуване и народни танци.

В 4 целодневни детски градини и 3 обединени детски заведения са организирани отглеждането и възпитанието на повече от 1000 севлиевски деца от предучилищна възраст.

В селата на общината има 10 основни училища и 15 детски градини с близо 1600 възпитаници.

В района на общината има условия за развитие на туризъм в пет основни направления: исторически, ловен, екологичен, религиозен и селски. За тяхното развитие помага създадената и създаваща се база от хотели, мотели и хижи, почивни станции и частни хотелски вериги .

Местността „Лъгът” във високата част на Стара планина разполага с много хижи и вили, които предоставят изходни точки за високопланински екотуризъм и за ловен туризъм. В резервата му има възможности за подборен отстрел на благородни елени, сърни, глигани. В този курорт туристите могат да практикуват конен спорт с елитни породисти коне, плуване и риболовен спорт.

В гр.Севлиево има футболен стадион, спортна зала, закрит плувен басейн, спортни игрища. На 5 км от града се намира Мотополигон „Горна Росица”, който четири пъти е обявяван за трасе №1 в света. На него се провеждат световни и европейски състезания по мотоциклетизъм.

ИСТОРИЯ

В близост до съвременния град Севлиево през средновековието като административен, стопански и духовен център на региона е съществувал средновековният град Хотел. На него е наречена след турското нашествие административната област /нахия/ Хоталич. Археологическите проучвания на този голям средновековен град се извършват в продължение на 30 години. Там е съществувала мощна крепост още по времето на Източно Римската империя /Византия/. Стратезите й са оценили местоположението като изключително важно за защитата на подстъпите към проходите в централната част на планината Хемус. По-късно през Х век българите изграждат на това място голям град, състоящ се от крепост и подградие с четири квартала. Крепостта е разположена на площ от 15 декара и от нея са разкрити и проучени стотици метри крепостни стени, пет крепостни порти, отбранителни кули, болярската църква и болярското жилище. Във външния град на площ от около 50 декара са разкрити почти сто жилищни и стопански постройки, три църкви и отбранителни зидове. От 1994 г. обектът е със статут на паметник на културата с национално значение.

Съвременният град Севлиево за пръв път се споменава в османски данъчен регистър /дефтер/ от 1516 година със старото име Селви. По-късно в друг дефтер от 1580 година, съхраняващ се в Анкара е вписано Нефс-и Селви таб’-и Хоталич, тоест село Селви става административен център на нахията Хоталич със значението на град. Според османските административни критерии за град той притежавал два квартала, петъчна джамия с трима служители и пазар, тук се събирали пет пътя и пет потока.

Определянето на Селви за административен, духовен и стопански център на областта Хоталич, която по това време се състояла от 37 населени места, дава началото на неговото бързо нарастване и развитие. През 1580 година населението на Селви се състои от 49 домакинства, през 1751 година домакинствата вече са 301, а през 70-те години на ХІХ век град Севлиево се населява от около 10 000 жители.

Сградата на читалището, началото на ХХ век. Архив ИМ Севлиево

Най-старата обществена постройка, която и днес е част от централния градски пейзаж е часовниковата кула. Строежът й е завършен през 1779 година и от тогава часовникът й отмерва времето. Тя е един от символите на града и градския живот. В 1834 година севлиевци обновяват изцяло старата църква „Св.Пророк Илия”, съществуваща още от ХVІІІ век, а през 1836 година възстановяват изцяло средновековния ставропигиален манастир „Успение на Пресвета Богородица” край с.Батошево. През 1844 година севлиевският първенец и народен будител Хаджи Стоян Николов построява на своя земя и със собствени средства първото в града светско училище. То е и едно от първите светски училища в българските земи. В 1846 година за учител в него е назначен младият тогава Петко Рачев Славейков, който въвежда модерната за времето си взаимоучителна метода и изучаването на светски науки. В 1858 година майстор Кольо Фичето построява каменния мост над река Росица, в източния край на града.

През втората половина на ХІХ век Севлиево е вече град с богати традиции в духовния и културен живот, с формирано гражданско общество. Идеята на Васил Левски за извоюване на политическа свобода чрез всенародна революция имала много поддръжници и в нашия град. В основания от него таен революционен комитет се включили хора от различни социални слоеве на тогавашното градско население. Успоредно с тайната революционна дейност в 1870 година било поставено началото и на читалище „Росица” като културно и просветно огнище. След трагичната смърт на Васил Левски младите революционери начело със Стефан Пешев възстановили в 1875 година революционния комитет и организирали българското население в Севлиевската каза за предстоящата въоръжена борба. По време на Априлското въстание от 1876 година на всенароден бунт за свобода и независимост се вдигнало населението на севлиевските села Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите им махали. От 1 до 11 май се водили сражения за защитата на Балканската република. Там се сражавали и въстаниците от Габровската чета, начело с войводата Цанко Дюстабанов. Севлиевският балкан е един от центровете на масови въстанически действия през1876 година, наред със Средногорието и Родопите. След жестокия разгром на въстанието, на площада в град Севлиево били обесени осем от организаторите и ръководителите му. В четата на Христо Ботев, преминала р.Дунав с кораба „Радецки”, участвали и седем четника от Севлиевско. Над 200 опълченци от Севлиевския край геройски се сражават в Руско-турската война от 1877-78 год., за да се появи отново на политическата карта на Европа името България. На 15 юли 1877 година полусотните на есаул Иван Антонов от 30-ти Донски казашки полк и поручик Александър Верещагин от Владикавказкия конен полк водят ожесточено сражение в западните покрайнини на града срещу настъпващия башибозук. В бойните действия на помощ на руските освободители се включили и севлиевски доброволци. Първият свободен ден на града е 16 юли 1877 година, който е и началото на съвременната му история. До административната реформа през 1901 година град Севлиево е център на окръг, състоящ се от две околии – Севлиевска и Габровска.

Улицата от площада към Дандоловите къщи, днес пешеходната „Христо Спиридонов”, сн. Първата четвърт на ХХ век.

По инициатива на Севлиевското опълченско дружество „Лев” и с доброволни средства е издигнат на площада величественият Паметник на свободата, в памет на героите от Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. Той е символ на непреклонния дух на севлиевци и стремежът им за свобода и независимост. Статуята на паметника е дело на известния флорентински скулптор Арналдо Цоки, който по-късно прави и паметника Цар Освободител пред Народното събрание в София. Статуята на млада жена символизира освободената Майка България, която в лявата си ръка държи лавров венец, за да увенчае челата на загиналите за свободата й нейни чеда, а в дясната държи тръба, с която зове за освобождението и обединението на българските земи. Паметникът официално е открит и осветен на 8 септември 1894 година.

През ХVІІІ и ХІХ век в града се развива силно занаятчийство, като основен занаят е обработката на кожи. Продукция на севлиевските занаятчии се изнасяла в цялата Османска империя и в Европа. В резултат на европейското влияние, което прониква в града, се поставя началото на фабричното производство. От 1870 година произвежда столове по европейски образец работилницата на братя Драгошинови, през 1882 година Димитър Караиванов отваря първата в града кожарска фабрика, а през 1918 година започва да работи и първата машинна текстилна фабрика на Христо Стойнов.

В историческото развитие на Севлиево като град голям принос има петъчният пазар. Той бил широко известен и на него са идвали търговци от различни краища на България. От 1922 година започнал да се провежда традиционният есенен панаир на Петковден, който прерасна в Празниците на Севлиево, а от 2006 година в края на есента се провежда и традиционният Празник на тиквата.

За задоволяване на нарасналите нужди на образователното дело в града след Освобождението започва строителството на нови училища. До края на ХІХ век в Севлиево са построени Класното училище, Абаджийското училище, Гимназията и начално училище „Св.св.Кирил и Методий”.

От Севлиево и Севлиевско произхождат много известни личности в новата ни история – поетесите Екатерина Ненчева и Мара Белчева, художниците проф. Кою Денчев, Илия Пейков и Пенчо Кулеков, борецът Дан Колов, писателката Фани Попова Мутафова, певецът Борис Машалов, диригентът Димитър Манолов, поетът Пеньо Пенев, скулпторът Асен Пейков, генералите Никола Генев, Стефан Нерезов и Иван Бъчваров, докторът по международно право и почетен председател на БСДП Атанас Москов и редица други, дали своя принос в различни области на обществения ни живот.

Севлиево е град, който ревниво пази културно-историческото си наследство. Всички архитектурни и мемориални недвижими културни ценности от Възраждането периодично се реставрират по различни проекти или с финансови средства от бюджета на общината.

Заради богатата си възрожденска история Севлиево е член на Националното сдружение на възрожденските градове в България.

АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ