Община “Свищов”

Традициите в образованието, качеството на образователния продукт и технология предопределят облика на Свищов като академичен град – град на младите хора.
В град Свищов се намира Стопанска академия „Димитър А. Ценов”, която е водеща образователно-научна и културна институция в Република България. Включва четири факултета, 20 катедри, научно-изследователски центрове, Колеж по икономика и управление, Институт за научни изследвания, Академична библиотека, офиси, обслужващи звена, студентски кампус.
Община Свищов разполага с добре изградена образователна инфраструктура, осигуряваща възможност за отглеждане, възпитание и подготовка на малките деца до постъпването им в І клас, за качествено образование в различните етапи – начален, основен и гимназиален. В гр. Свищов функционират 4 общински училища, 3 от които средни и 1 основно, както и 3  държавни професионални училища. В малките населени места в община Свищов работят седем основни училища. Пет от общинските училища са средищни. В тях се обучават ученици от община Свищов и от съседните общини.

Културата е неразривна характеристика на съвременния облик на община Свищов. Инициативите на редица видни свищовци през Възраждането допринасят градът да стане люлка на редица пионерни културни инициативи за България.

Политиката на Община Свищов в областта на културата е подчинена на  следните приоритети:

• създаване условия за развитие и обогатяване на всички направления в сферата на културата като фактори за устойчиво развитие и приобщаване към европейските ценности при запазване на българската културна идентичност;
• съхраняване на културната памет и историческо наследство като източник на  духовна принадлежност и самочувствие.

Със значимо присъствие в местния духовен живот са институции и организации като ПБНЧ“Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856″, ПБХ “Янко Мустаков”, МФ „Алеко Константинов”, Държавна градска библиотека, Школа по изкуствата, Художествена галерия “Николай Павлович”, Исторически музей, читалищата в селата на свищовска община.

Община Свищов утвърждава своето място в културния календар чрез реализирането на редица инициативи в сферата на културата, чрез създаването и развитието на значими културни събития и изяви (празници, фестивали, изложби и др.).

Утвърдени събития с международно участие:

• Международен конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко” в рамките на традиционните Алекови дни през януари;
• Хорови празници „Янко Мустаков”, посветени на поредната годишнина от основаването на ПБХ „Янко Мустаков”;
• Фестивал на античното наследство „Орел на Дунав” с участието на групи от Италия, Румъния, Полша и България. Това е единственият в България реенактмънт фестивал, който пресъздава античната история – бита, културата и военните сблъсъци между имперски Рим и племената на траки, даки, готи;
• Международно биенале за детска рисунка „Свищов” за деца на възраст от 4 до 16 години, организира се от 1999 година;
• Международен Блусфест.

Събития с национално значение:

• Традиционни Алекови дни през януари, посветени на поредната годишнина от рождението на големия български писател и общественик;
• Национален фестивал на любителските камерни и кафе-театри;
• Национален конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Звездици за Лора”;
• Национален фолклорен събор на католическите общности в България, чиито организатор и домакин е село Ореш;
• Възпоменателния ден за Алеко в Свищов и Централните софийски гробища на 11 май. Инициатори за този ден са Община Свищов и МФ „Алеко Константинов”;
• Национален кулинарен фестивал „Пъстра трапеза на гости на моя град Свищов” с участието на самодейци от читалищата в общината;
• Национален фолклорен фестивал „Фолклорен извор 2012”, в с. Царевец, община Свищов, обл. Велико Търново
• Национален фестивал на старата градска песен.
• Фестивал за детски и младежки фолклор „С песни и танци в Овча могила”

Традиционни празници на град Свищов:

• Освобождението на града от Османско робство, с което се поставя началото на свободна България – чества се на 27 юни;
• „Свищовски лозници” – честват се през последните почивни дни от месец септември.

Годишен финансов отчет за 2010г. на Нарочно читалище “Филип Станиславов 1903″ – с.Ореш

Свищовските празници през годините:
В годините на своя разцвет – преди и след Освобождението, Свищов се радва на слава и благополучие. Неговите жители полагат усилия и по-късно да запазят неговият престиж на търговски център. Вестник “Свободна мисъл” от 30 май 1936 г. посочва, че Свищовското кметство назначава комисия, която да организира празници на града от 28 до 30 август. В миналото 28 август е съвпадал с църковния празник “Успение Богородично”, когато по традиция се провеждал голям събор в местността “Манастира”. След това празникът се премества в града и се свързва с честването на 100-годишнината на църквата “Св. Преображение”. Открива се новата камбанария на църквата, дело на архитект Г. Стамов. Тържествата са съпроводени с тридневен панаир на стоки и животни. Общината успяла да осигури намаление със 70 на сто на билетите за ж. п. транспорта от всички гари в страната до Свищов за времето от 25 август до 3 септември. За панаира пристигат стотици свищовци, живеещи другаде, много родственици и още около 10 000 души – освен с влакове, още с параходи, каруци и коли. Освен изложба на добитък се урежда и изложба от Земеделското училище, Риболовната инспекция и Стопанското училище “Царица Елеонора”. Комисията за премиране на животни раздава на скотовъдите от околията 14 850 лв. осигурени от Общината, Популярната банка, Свищовското търговско дружество и Районния кооперативен съюз “Дунав”, както и общините на околията.
През 1965 г. празниците на Свищов получават ново кръщение. Те се провеждат от 9 до 16 октомври като Дунавски културни дни “На гроздобер в Свищов”. На откриването са поканени всички творци от този край. Представление изнася Русенската народна опера. Празниците започват с гроздоберно шествие, с песни танци и обичаи, свързани с гроздобера. Участие взема и художествения ансамбъл на най-голямото държавно земеделско стопанство “Совата”.
През следващата година, 1966 г., Дунавските културни дни се провеждат от 1 до 9 октомври. Пресъздадените картини от миналото на града и художествената програма предизвикват възхищението на многобройните посетители, сред които има и от чужбина.
Празниците се организират и през 1967 г., след което традицията се прекъсва. В дните от 7 до 17 октомври гостува Великотърновския театър, изявяват се танцови състави и духови оркестри.
Чак през 1984 г. празниците на града се възстановяват под името “Свищовски лозници”. Те са открити на 6 октомври.
Главният им акцент са културните прояви – срещи с творци от свищовския край, концерт на Владимир Радулов, литературни четения, както и атракционни, и спортни игри.
Година по-късно, през 1985 г., свищовските празници се провеждат заедно с Дните на сатирата “Свищов – 85″. На 21 и 22 септември в града гостуват видни наши сатирици и карикатуристи. Връчени са наградите от Международния конкурс за хумористичен разказ “Алеко” и националните конкурси за хумор и карикатура.
“Свищовските лозници” през 1986 г. се провеждат от 19 до 21 септември. През тези дни гостува Националната художествена галерия, не липсват театралните и концертните изяви, ревюта, спортни състезания.

От 1992 г. по решение на Общински съвет – Свищов празниците на града “Свищовски лозници” се провеждат в почивните дни от последната седмица на месец септември, като в концепцията за празниците са включени няколко основни моменти:

• традицията да се съхрани и продължи;
• празниците да са адресирани към всички възрасти и социални слоеве;
• да присъства и търговията, но определено празниците да са с културно съдържание и в тях да участват не само гостуващи състави, но и всички хора от града, които се занимават с изкуство, като по този начин се обособяват няколко фестивала;
• целия град да заживее за няколко дни с ритъма на празничността – от най-малките до най-възрастните;
• градът да се превърне в културно и търговско средище по време на празниците, а хората да се срещат със свои близки и познати.

В пазарното стопанство качествените характеристики на икономиката се разглеждат като други показатели за нейната ефективност. Чрез тях се преодолява едностранчивото определяне на ефектите от стопанската дейност.

Рентабилността на общинските предприятия е първият важен критерий (показател), отразяващ комплексно ефективността на предприятията и възвръщаемостта на капитала. Данните, с които разполагаме позволяват определянето на оперативната (търговската) рентабилност, която е базата за определяне на общата икономическа рентабилност. Тя показва ефекта (печалбата) на един или сто лева приходи.

Информацията за 1998 г. позволява да се направят следните изчисления за търговската рентабилност на предприятията в Свищовската община:

Общинската икономика се поддържа и издържа предимно от частния сектор. Това се подчертава и от факта, че държавната собственост на предприятията представлява само около 2 %.

В отраслев аспект най-голям дял на приходите от продажби (над 50 %) и реализираната чиста печалба (45, %) се пада на преработващата индустрия, следван от търговията и ремонтната дейност за която показателите са съответно 25 % и 24,9 %.Показателите ще бъдат изчислени и коментирани по видове отрасли и собственост в следващата таблица.

Данните в таблицата позволяват да се направят следните констатации:

1. Общо:

• най-висока е рентабилността при отрасъла “енергетика” и това не е изненадващо, тъй като проблемът с монопола и анахронизмите в отрасъла са национални;
• на второ място се нарежда хотелиерството
• селското стопанство заема трето място, което подчертава характера на района и това, че общинската икономика трябва да разчита на този отрасъл като основен и в бъдеще;
• при някои от отраслите, главно от обществения сектор на непроизводствената сфера не е реализирана печалба; това се дължи на натиска на конкуренцията оказан от частния сектор.

2. Според собствеността:

• в обществения сектор се наблюдава най-висока рентабилност в селското стопанство, горите и риболова; върху този резултат силно влияние е оказало горското стопанство, тъй като селското стопанство все още не е рентабилно;
• данните са показателни, че икономическият потенциал и детерминиращите фактори реално се изместват от обществения към частния сектор, което е закономерно в сегашния етап е този процес ще се задълбочава;
• прави впечатление, че най-рентабилни са фирмите от преработващата индустрия от частния сектор; големият дял на фирма “Свилоза” съща попада в тази категория, но делът на постъпленията й от продажби не може да надвиши делът на частните фирми; това е така, защото именно в този отрасъл попадат по-голямата част от частните фирми;
• голяма е рентабилността при “леките” рентиерски отрасли и транспорта, към които се ориентира по-голямата част от населението поради по-малките потребности от инвестиционен капитал.;
• съживява се и строителството, което бележи за периода умерени темпове на рентабилност.

Частният сектор, особено в услугите и търговията, ще бъде гръбнакът на общинската икономика, но вниманието и инвестиции следва да се насочват и към производствените отрасли. Панацеята на икономическата мощ и стабилност е производството.