СОУ “Св. Паисий Хилендарски” – Абланица

ЗА НАС
ScreenHunter_29763 Sep. 29 19.40Светско училище в село Абланица е открито на 25 октомври 1925 година. До тогава е съществувало частно мохамеданско училище. С откриването на българско държавно първоначално училище е назначен и първият български учител Тома Георгиев Попов, родом от село Лъки, Неврокопска околия. Първият педагог в с. Абланица е бил със средно педагогическо образование.

Населението не приема лесно промяната – учителят три пъти е прогонван от селото, докато накрая със съдействието на властта се установява и започва работа. Двамата заварени турски моалими /учители / са отстранени от училище, но по молба на селяните, единият от тях остава да преподава религия /корана /.

През първата учебна година са записани 62 ученика, от които 28 завършват І-во отделение, а другите остават да повтарят. Свидетелствата са раздадени на 01. 06. 1926 година.

Специалисти от по-висша инстанция два пъти правят проверка на работата на учителя Тома Попов.

За учебната 1926/1927 година педагогическият персонал наброява трима учители. Новоназначените са Асен Бл.Даскалов от град Разлог и Георги Семитчиев от с.Воден, Елховско. Учителите срещат големи трудности при разбиването на вековното фанатизирано невежество на населението, което със своя консерватизъм спъва всяка тяхна благородна проява.

Мисия за развитие на СОУ „ Св. П. Хилендарски” е училищната дейност да спомогне за:

утвърждаване на образователните дейности като процес на всестранно и последователно навлизане на учениците в обективния свят на обществото или в отделна негова част;

организиране на училщната общност като отворена система, т.е. като елемент от съществуващите социокултурни и икомически условия и наличието на обратна връзка между тях;

въвеждането в управлението на училището и образователните дейности на набор от съвременни педагогически технологии (от обучение до стратегическо планиране и управление);

формиране на умение за придобиване на информация и овладяване на съвременните информационни и комуникационни технологии;

улесняване на трансформацията на училищната култура и организационното развитие на СОУ „Св. П. Хилендарски” по пътя на утвърждаването му като самообучаваща се организация, построена на основата на знания и информация;

хуманизация на отношенията в СОУ „Св. П. Хилендарски”;

формиране и развитие на основни училищни и човешки ценности като уважение към правата и свободите на всеки ученик, учител, родител и всеки друг участник в образователните взаимодействия, недопускане на дискриминация на никакво основание;

ангажиране на училищната общност на СОУ „Св П. Хилендарски” със създаването на адекватни условия за опознаване и разбирателство между различните етнически и верски групи с училищните общности от региона и страната, като се полагат усилия за преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията по етнически и верски признак.

Нашето мото е: ЖИВОТ БЕЗ МЕЖДУЧАСИЕ – ВИНАГИ НАПРЕД И НАГОРЕ!

ЗА АБЛАНИЦА
Село Абланица се намира на 22 км. югоизточно от град Гоце Делчев, в полупланинската югозападна част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Землището му се намира между долините на рекитеМеста и левия ѝ приток Бистрица, оформящи неговата естествена граница. Селото е част от историко-географската област Чеч, поделена между България и Гърция, съставена от 60 села, населени от помаци. Релефът е полупланински, а почвата много разнообразна с преобладаващи варовикови и глинени масиви. Климатът е преходно-средиземноморски с благоприятни условия за отглеждане на топлолюбиви култури (тютюн, лозя, смокини, бадеми, памук, царевица и др.), характеризиращ се с мека и дъждовна зима и топло и сухо лято. През 1959 г. се съдава помпена станция за доставяне на вода за напояване на обработваемите площи като близо до селото е изграден и изкуствен язовир. Със своите 16 223 дек. прилежаща площ, селището е най-голямото в община Хаджидимово, област Благоевград.

История

Историческите извори показват, че Абланица е едно от най- древните селища по поречието на река Места в областта Чеч. Първите писмени извори, в които селото фигурира като населено място под наименованията Апланче, Абланиче и Аблание са османските регистри от края на XV в. Най-старият запазен писмен източник, в който селото е записано като Апланче е откъс от Тимарски хас от 1482 г. – писан по повод причисляването на селото към Неврокопска нахия и представен от сераскеер Иса Бали на 24 реджеб 887 г.( 24 септември 1482 г.)[източник?] В друг османски регистър от вилаета на Тимур хисаръ от края на 1617 г. селото фигурира като Абланиче. Друг запазен източник от 1671 г. е Хюджет (протокол) за покупко-продажба на зърнени храни, където е посочен купувачът Шабан от Абланиче.[източник?]

За по-ранното развитие на населеното място свидетелстват археологическите разкопки и находки в селото и околността, изследвани и записани от български археолози, историци и изследователи. Подробно описание на находките и развитието на славянската общност дава изследователят на некропола в местността Мируля, намиращ се на 2 км. южно от селото, Живка Въжарова.[източник?]Допълнителна информация за образуването и развитието на селото ни дават и редицата други археологически находки от старинни селища и некрополи, намиращи се в близост до селото.Открити и проучени са както славянски, така и тракийски селища и светилища и намерените в тях предмети и инвентар свидетелстват както за ранно развитие на общността, така и за наличието на различни култури, оставили своите свидетелства за многовековното си съществуване. Обощавайки тези факти, се твърди, че началото на населеното място е поставено от траките с образуване на селище от няколко колиби в местността Балтачица. Тъй като това селище се намира на изключително стратегическо място, разположено е в непосродствена близост до една от най-развитите пътни артерии още от дълбока древност, това е пътят, свръзващ вътрешността на териториите на България, преминаващ през Пловдив, Пещера, Батак, Доспат, през селата Сатовча, Абланица, пресичащ река Места на местността Боналъка, през Възем, Белотинци, Сяр, Солун и Атина и използван за търговска и транспортна дейност, изграден и поддържан от римляните, чийто останки могат да се видят и днес в местността Кардалома, започва развитието си и се обособява като развито населено място още през ранното средновековие.

Цялото землище на селото, разположено между поречията на двете реки Места и Бистрица, е от глинени масиви и то на дълбочина от 4— 5 km. Освен за направата на предмети от бита, глината е била и ценно разменно средство по пазарите. Разменяли я за хранителни продукти и дрехи.[източник?]

До 1944 година главен поминък били скотовъдството и земеделието – лозарство и овощарство. Тогава Абланица е била известна с лозовите си масиви, запазени в имената на местностите „Лозята“ и „Голямо Лозе“. Гроздоберът е бил голям празник. От цялата околия се стичали хора да помагат и накрая се правел пищен гуляй на местостта „Чевермето“.

След 1944 година група войници от региона, предвождани от Фаик Газиев от село Абланица, е вербувана от САЩ и Гърция да саботира комунистите и да извършва разузнавателни мисии в България от гръцка територия.[източник?]

Население

В 19 век Абланица е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Цариград в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Абланица (Ablanitsa) е посочено като село с 150 домакинства и 370 жители помаци.[1] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Абланица (Абланица) е турско селище. В него живеят 1030 турци[2] в 210 къщи.[3] Според Стефан Веркович към края на 19 век Абланица имамюсюлманско мъжко население 471 души, което живее в 150 къщи.[4]

През 1899 година селото има население 1300 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[5] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Абланица, Боголин и Крибулживеят 1692 помаци.[6]

В началото на 21 век селото наброява около 3000 души. Населението нараства от естествен прираст. Интензивна миграция има през 1959 г – 1960 г за гара Кричим (днешен град Стамболийски) и селоЕнина в района на град Казанлък. Данни от 20ти век:

1920 – 940 жители;
1926 – 1139 жители;
1934 – 1191 жители;
1946 – 1325 жители;
1956 – 1450 жители;
1965 – 1630 жители;
1975 – 1969 жители;
1985 – 2360 жители;
1992 – 2569 жители
Икономика

Селското стопанство се характеризира с животновъдство и растениевъдство – отглеждане на тютюн. През 1957 година е основано ТКЗС (от 1970 към АПК в град Гоце Делчев, от 1979 към АПК вХаджидимово, от 1990 – КЗС). В Абланица има шивашки цех за обувки (от 1984 г)и множество такива за дрехи. Търговското обслужване на населението се извършвало от ПК в Хаджидимово; търговски дом (от 1985 ) с ресторант, сладкарница и магазин. Всекидневни трудови пътувания за град Гоце Делчев, Хаджидимово, Копривлен и Гърмен. Селото е разположено купно. Има кадастрален и регулационен план. Жилищният фонд е напълно обновен. Запазените стари жилищни сгради съчетават особеностите на равнинната отворена къща и родопската къща; типични са масивните каменни зидове и в двата етажа и пещите на чердака. Селото е електрифицирано, водоснабдено, канализирано; голяма част от уличната мрежа е асфалтирана.

Религии

Населението на селото е с мюсюлманско вероизповедание. Изключение правят няколко семейства. Но всички се разбират добре.

Обществени институции

Читалище „Просвета“
СОУ „Св. Паисий Хилендарски“
Основното през 1963 година училище „Отец Паисий“ (настоящо „Св. Паисий Хилендарски“ ) е открито през 1925 година като начално. Към читалище „Просвета“, основано през 1940 година, има библиотека, киносалон и мъжка фолклорна група. Читалищната сграда е построена през 1960 година. В Абланица са разкрити детска градина, детска ясла, селски здравен участък, аптечен филиал и ПТТ станция с АТЦ.

Културни и природни забележителности

На няколко километра от селото, по течението на р. Бистрица, може да се види стоящ от векове римски мост. Той е свидетелство за нахлуването на Римската империя в нашите земи преди столетия.

Архитектура

В село Абланица има запазени Възрожденски къщи. Селото попада в т.нар. Неврокопски строително-зографски център, който в географски смисъл обединява културно и икономически дюлгерски селища от два планински масива: от Източните Родопи – между Дъбраш, Чеч и поречието на река Места, и в малка степен от южните части на Пирин, по-точно югозападните му склонове, покрай долината на река Места. Според историческите данни архитектурата в Абланица се е развивала благодарение на село Ковачевица, което било най-голямо в творческо отношение и от него ежегодно излизали от 350 до 450 строители.[7]

Археологически проучвания

Землището на Абланица е богато на археологически паметници. В местността „Тумбата“ югозападно край селото са открити следи от селище, съществувало през късния период на бронзовата епоха (14-12 в. пр. н. е.). През следващите векове то се измества на около 5 км югозападно от селото в местността „Ставрак“. От 4 в. пр. н. е. в местността „Дрежно“ (около 6 км западно от Абланица)се развива голямо селище, съществувало и през средновековието. Край него са намерени гробове от късния период на желязната епоха, от античната и средновековната епоха с разнообразен гробен инвентар. Северно от „Дрежно“ е намерена колективна находка от бронзови монети от времето на македонския цар Филип(220-179 г. пр. н. е.). На около 4 км северно от селото, в местността „Шапрана“, има следи от антично селище (5-1 в. пр. н. е.); близо до него има надгробни могили. Останки от антично селище, с крепостна стена, са открити в местността „Миленаво“(около 7 км западно от Абланица). В местността „Мируле“(около 2 км южно от селото) некропол от античността и средновековието; близо до него има останки от селище. Гробове с много стари каменни плочи с ислямски надписи са намерени в двора на днешната джамия, където се и съхраняват. На около 7 км западно от селото в местността „Църквата“, са запазени руините на средновековна църква; югозападно от нея (около 1 км) има гробове, оградени с каменни плочи. Името на Абланица за пръв път се среща в откъс от Тимарския хас от 1482 г., където се споменава за няколко села, причислени към Нервокопска кааза, сред тях е и името на селото Абланиче, а в други османски документи се среща и като Апланче. Според регистри от 1611 – 1617 г. и 1623 – 1625 г. българските християнски домакинства намаляват от 76 на 31, а от документ от 1671 може да се предположи, че жителите на Абланица приемат исляма за своя религия. В края на 19 век селото има 1030 жители българи мюсюлмани (помаци). Поминък на населението са земеделието (тютюн, ръж, ечемик, овес) и животновъдство. През февруари 1912 г. селото е нападнато при опит за покръстване от три последователно нахлули чети на Муньо войвода, М. Марваков от град Гоце Делчев и Тикваров от град Батак. Десетки са избитите жители на селото след тези акции. Най-масовото клане е извършено от четниците на М. Марваков в местността „Раво ливаде“, където си избити повече от 30 души – мирни жители и в дере близо до село Гърмен, където намерили смъртта си още над 50 души, като дерето е наречено „Абланишко“ в памет на загиналите жители на селото. След разправата, селото е опожарено и разграбено от четниците. През пролетта на същата година, с цел да се избегне друга разправа с населението – оцелелите старейшини и първенци решават масова емиграция в съседна Гърция, село Расча, където прекарват една година в изгнание. След войната, в Абланица се заселват семейства от селата Бачево, Гърмен, Варвара и Кьоново (намиращо се в Бургаска област). След Първата световна война (1914 – 1918 г.) се заселват български бежански семейства от селатаКаракьой (Катафито), Белотинци (Левкогия) и Възем (Ексохи) Драмско. През 1919 г. е образувана земеделска дружба. През 1942 г. в Абланица е учредена кредитна кооперация „Слатина“.

ГАЛЕРИЯ

ScreenHunter_29746 Sep. 29 19.06ScreenHunter_29760 Sep. 29 19.07ScreenHunter_29759 Sep. 29 19.07ScreenHunter_29758 Sep. 29 19.07ScreenHunter_29757 Sep. 29 19.07ScreenHunter_29756 Sep. 29 19.07ScreenHunter_29755 Sep. 29 19.07ScreenHunter_29754 Sep. 29 19.07ScreenHunter_29753 Sep. 29 19.06ScreenHunter_29752 Sep. 29 19.06ScreenHunter_29751 Sep. 29 19.06ScreenHunter_29750 Sep. 29 19.06ScreenHunter_29749 Sep. 29 19.06ScreenHunter_29748 Sep. 29 19.06ScreenHunter_29747 Sep. 29 19.06
КОНТАКТИ

СОУ “Св. Паисий Хилендарски” – Абланица – sou-ablanica.com
Адрес: с. Абланица, ул. Христо Ботев №1
Тел.: 0752 424 32
Моб.тел.: 0893 605 247
E-mail: souablanica@ abv.bg

Текст и изображения: sou-ablanica.com

За автора