Община Ардино

Posted On 07 Mar 2021

ЗА НАС

Община Ардино е типична планинска община, разположена на границата между Западните и Източните Родопи. В административно отношение, територията на общината принадлежи към област Кърджали, като формира нейните западни и югозападни части.

По отношение на географското си положение, територията на общината може да се характеризира като периферна както за страната, така и за областта, но с изключително важни транспортно-географски функции.

Тези функции се изразяват най-вече в осигуряването на вътрешните за Родопите връзки между двата основни опорни центъра – Кърджали и Смолян, осъществявани чрез третокласния път Смолян-Рудозем-Кърджали, пресичащ територията на общината в паралелно направление.

Местоположението на общината между двата бъдещи ГКПП- „Рудозем-Ксанти” и „Маказа” ще превърне централната част на територията на общината във важен транзитен коридор за преминаване съответно от ГКПП „Рудозем-Ксанти” към Кърджали и Черноморието, и от „Маказа” към Смолян и вътрешността на Родопите.

Така се „отварят” сериозни перспективи за осъществяване на проекти за трансгранично сътрудничество и коопериране както със съседните общини, така и с общини от Република Гърция.

НАСЕЛЕНИЕ

Сегашната територия на община Ардино е населена от дълбока древност . За това свидетелстват останките на множество селищни и надгробни могили, крепости и светилища.

Точният брой на жителите й в д ревността трудно може да се определи. Археолозите предполагат, че в откритите около 40 древни селища в днешната територия на общината са живеели през І хил. пр.Хр. около 4 хил. д.

През Средновековието тази територия е била арена на множество войни и е преминавала във владение на различни господари.

След включването на територията на общината в границите на България през 1912 г. голяма част от населението се изселва към Турция, поради което жителите на общината намаляват. Със стабилизирането на политическата и стопанската обстановка в България между двете световни войни населението в общината нараства за сметка на високия си естествен прираст и ценността на децата като работна ръка в тютюневите ниви. Със създаването на ТКЗС обаче значителна част от населението в общината остава без препитание, поради което изселванията нарастват и това води до намаляване броя на населението. Същевременно по договори между България и Турция периодично (1951-1956 г., 1967-1968 г., 1970-1974 г., 1981 г.) се изселват към южната ни съседка значителни маси население от общината и това определя нарастването на отрицателните стойности на средногодишния темп на прираст на населението. Особено високи са тези стойности след 1988 г. във връзка с т.н. ”екскурзия” към Турция и икономическата емиграция през 90-те години към Западна Европа. По тези причини през последните 15 години населението на общината е намаляло около 2 пъти, с което значително са изчерпаните демографските й ресурси, тъй като голяма част от това намаление се дължи на изселванията в чужбина на млади хора.

Високият отрицателен темп през 90-те години се дължи и на различията между данните от преброяването и натрупаните грешки от текущата демографска статистика на национално ниво.

Върху сегашния брой и динамика на населението в община Ардино влияят множество фактори – стопански, исторически, политически, етнокултурни и др.

Брой и динамика на населението в община Ардино 1998-2003г.
Година	1998	1999	2000	2001	2002	2003
Брой население	16546	16352	15847	16035	15509	15171
Средногодишен темп на прираст (%)	—	-0,59	-1,54	0,59	-1,64	-1,09

ИСТОРИЯ

Първият писмен извор за град Ардино са записките на френския изследовател Огюст Викенел от 1847 г., който пише: “Джамията на Иридере – това мохамеданско село състоящо се от махали, разположени по долината се забелязва на доста голямо разстояние.

Стаи, предназначени за пътници и обшир ни бояджийници, се намират близо до джамията. Старото име на гр. Ардино е Иридере по името на малката река, която тече през селището.През османско влади-чество Иридерска околия заема средищно географско положение в султанската земя Султанери.След Руско-турската война тя е присъединена към новосъздадения Гю-мюрджински санджак, Одрински вилает. Към края на XIX в. Иридере е малко селище с няколко бараки на чаршията и една джамия (запазена и до днес) и тясно мостче над едно от деретата. По данни на турското салнаме от 1898 година населението на Иридерска каза е общо 34 338 души. След Първата световна война се включва в Мастанлийски окръг. През 1934 г. Иридере се преименува в Ардино и заедно с десетте села: Давидково, Ленище, Бял извор, Петково, Долно Прахово, Загражден, Русалско, Лъджа, Безводно и Чамдере, образува Ардинска околия и се включва в състава на Старозагорска област. През 1960 година Ардино е обявен за град.

В гр.Ардино има изграден Музей през 70-те години, който в момента се реставрира и ще се възстанови музейната сбирка.В централната част на града е разположена Джамията, която е строена през ХV век и е реставрирана през ХІХ век.В града има и църква, която е реставрирана през 2003 година.

ИКОНОМИКА

ИНФРАСТРУКТУРА

СОЦИАЛНА СФЕРА