Община Две могили

Община Две могили е разположена в източната част на Дунавската хълмиста равнина върху площ от 345 кв.км. Административно принадлежи към област Русе и заема 13,1 % от територията и. Селищната мрежа на общината обхваща 12 населени места: селата Баниска, Батишница, Бъзовец, Каран Върбовка, Кацелово, Могилино, Острица, Помен, Пепелина, Широково и административният център – град Две могили. Той се намира на 32 км на юг от град Русе. Разположен е от двете страни на жп линията Русе – Горна Оряховица. Заема територията на обширно заравнено льосово плато, характеризиращо се предимно с равнинен релеф, на места прорязан от дълбоки къси долове.
Климатът е умереноконтинентален с горещо лято, студена зима, големи годишни амплитуди на температурата, подчертан летен максимум на валежите.
Природният комплекс от разнообразен ландшафт създава благоприятни условия за развитие на земеделие и животновъдство.
Географското местоположение и природни дадености, липсата на застрашаващи екологичното равновесие дейности са богатство и предимство на Община Две могили, както и предпоставка за нейното благоприятно икономическо развитие.

Визия за околната среда на общината
Община Две могили е известна с природната даденост пещера “Орлова чука”, разположена между най-големите меандри на река “Черни лом”, която три пъти сменя рязко посоката на своето течение и образува силни извивки в каньона, през който протича. Зелените брегове, красивите разположени на брега на река “Черни лом” скали, богатото биоразнообразие на пещерата, богато културно-историческо наследство, чист въздух, чисти населени места, наличие на местни вододайни зони организирано сметосъбиране и др.
Стратегическата цел на този план е да направим нашата община – една от най – чистите; най – добре озеленена; с изградена канализация; организирано разделно сметосъбиране. Възстановяването на пещерата “Орлова чука” ще създаде условия за запазване на биоразнообразието и ще се развие екотуризъм като част от икономическото развитие на общината.

В Община Две могили няма добре развита леглова база.
Хижа „Орлова чука” се намира 35 км. Южно от гр.Русе, недалеч от с.Пепелина. Разположена е на скален масив, до иглолистна гора край поречието на р.Черни Лом. Построена е през 1983 г. Представлява масивна двуетажна сграда, водоснабдена и електрифицирана. Има кухня, столова с камина, външна тоалетна, вътрешни и външни чешми и баня. Местността е осеяна с иглолистни горички и хубави поляни. Предлага отлични условия за скално катерене, ориентиране, възможност за зелено училище, интересни еко пътеки, условия за барбекю и др. Изходни пунктове:гр.Две могили-9 км. и гара Табачка-5 км. До хижата има асфалтов път и два паркинга. Хижа „Орлова чука” се намира в непосредствена близост до Пещера „Орлова чука”. Хижата разполага с 27 броя легла, разпределени по следният начин: две 4 –местни стаи, една 8-местна и една 11-местна таванска стая. Хижата разполага с хладилник, кухненско обзавеждане с възможност за самостоятелно готвене и кабелна телевизия. До хижата е разположен бар с тераса с капацитет от 70 места.

В град Две могили и в общината търговското обслужване се осъществява предимно от магазини и заведения за хранене и развлечения, стопанисвани от еднолични търговци, или потребителни кооперации.
Заведенията са категоризирани съгласно изискванията на Закона за туризма и наредбата към него с една и две звезди. По-големи и посещавани от тях са:
Снек-бар “Централ”, две звезди, намиращ се в гр. Две могили, ул. “Шипка” №5, стопанисван от ЕТ “Искрен Калчев”, разполага с 80 места, първокласна кухня, възможност за организиране на семейни и фирмени тържества;
Снек-бар “Сънрайз”, две звезди, гр. Две могили, у л. “Шипка” №5, стопанисван от ЕТ “Сънрайз- Юлиан Йорданов”, разполага с 45 места на закрита и лятна тераса с 60 места, първокласна кухня, подходящ за семейни и фирмени тържества;

Туристически обекти
Характерна особеност на община Две могили е красивата екологично чиста природа съчетана с богато културно-историческо наследство. В близкото минало се отделяше недостатъчно внимание на природните дадености и благоприятните възможности за развитието на селски и екотуризъм. Днес община Две могили активно участва в проекти, целящи популяризирането на тези два вида туризъм.
Към основните предпоставки за развитието на туризма спадат:
Природна забележителност – пещера Орлова чука. Намира се в скален масив край село Пепелина по поречието на река Русенски Лом. Дълга е 13 500 метра и по този признак се нарежда на второ място в страната. Откриването й става случайно през 1941 г. Пещерните галерии изпъстрени с множество сталактити, сталагмити и сталактони я правят една от най-красивите пещери в България, привлекателна за многобройните туристи от страната и чужбина. В галериите й живеят над 15 пещерни вида. В скалните галерии се размножава и вида писклив прилеп, който е уникален за цяла Европа. Разработен е проект за опазване на биоразнообразието в пещерата, който се финансира от европейски фондове.

Според чл. 51 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област Русе, за посещение на туристически обект “Пещера “Орлова чука” във времето от 09.00 до 17.00 часа, таксата е в размер, както следва:
За деца до 7 години с придружител – по 0,50 лева на дете.
За групи от 5 до 15 човека (ученици, студенти, пенсионери) – по 2.00 лева на човек.
За индивидуално посещение (лица в трудоспособна възраст) – по 5.00 лева на човек.
За групи над 10 човека (лица в трудоспособна възраст) – по 5.00 лева на човек.
За беседа на чужд език (с предварителна заявка, на руски, немски, английски и френски) допълнително заплащане за група – 20.00 лева.
За използване на фотоапарат в пещера “Орлова чука” се заплаща такса в размер на 5.00 лева.
За използване на видеокамера в пещера “Орлова чука” се заплаща такса в размер на 10.00 лева.
Заповед № РД-663 от 21 август 2007 година на Министерство на околната среда и водите.
Местността “Стар Бъзовец” край село Бъзовец – създадена е туристическа база, която през последните години не се поддържа, но има предпоставки за развитието й – красива природа, естествен водоизточник, гора.
Лесопарк “Аязмото” в село Каран Върбовка, отреден с Решение № 4351/28.12.1971 г. на Министерството на горите, разположен върху 3483 дка залесена площ, уникален с природната си красота, съчетана с лечебна минерална вода.
В красивата долина се намира манастирът “Света Марина”, посещаван от вярващи от региона и страната. Тук е единственият минерален извор в област Русе.
В околностите на селото е местността “Бобов дол”, в която се намират вековното дърво и стар кладенец. Дървото е обявено за защитен обект със Заповед № 343 /04.07.1978 година на КОПС и е с ДР №987. Това е дъб от вида Зимен дъб, височината му е около 25 метра, а обиколката на ствола – 4.16м. В съседната местност “Дял Сърш” също има десетки вековни дъбове, габъри и круши.
Язовирът в село Баниска, най-голям в Русенска област предлага отлични възможности за риболов и развлекателен туризъм.
В Две могили се намира къщата-музей на Филип Тотю – борец за национално освобождение, наричан от народа “хвърковатия войвода”. Тук е и погребан войводата Филип Тотю през 1907г. Последните години от живота си той прекарва в Две могили. Тук се е заселил през 1895 год., а в близкото село Острица през 1885 г. Погребан е в двора на църквата на Две могили -израз на почит и уважение от двемогилчани. През 1973 г. в центъра на гр. Две могили признателните потомци издигат величествен паметник. Голямата бронзова фигура на “хвърковатия” войвода, устремена напред напомня за неговия бурен и достоен за подражание живот.
Паметници, построени в чест на загиналите в Балканската и Отечествената война, в Руско-турската освободителна война, са разположени по цялата територия на Община Две могили.
На територията на общината са издигнати паметници, построени в чест на местни и чужди герои:
в Две могили – паметник на загиналите в Балканската и Отечествена войни;
в Баниска – паметник на загиналите в Балканската и Отечествената войни, на загиналите в Руско-турската освободителна война, паметник на Мильо Радев;
в Батишница – паметник на загиналите в Балканската и Отечествена войни;
в Бъзовец – паметник на героите от Балканската война, на загиналите в Руско-турската освободителна война;
в Кацелово – паметник на загиналите в Балканската и Отечествена войни; на загиналите в Руско-турската освободителна война; две паметни плочи;
в Острица – паметник на загиналите в Балканската и Отечествена войни; паметник на Иван Дечев;
в Могилино – паметник на Иван Василев;
в Помен – паметник на загиналите в Балканската и Отечествена войни;
в Широково – паметник на загиналите в Руско-турската освободителна война; паметник на Върбан войвода
в Чилнов – паметник на загиналите в Руско-турската освободителна война
В района на пещерата и хижа “Орлова чука” в с. Пепелина съществуват маркирани туристически пътеки, част от маршрути по поречието на река Черни лом с възможност за велопоходи по част от пътеките.

Къща – музей Филип Тотю
В чест на 150-годишнината от рождението на Филип Тотю и 1300 годишнината от създаването на българската държава, къщата която е обитавана от този неукротим български дух и в която е престанало да тупти едно голямо сърце е превърната в музей.
За Филип Тотю
В селищата, пряко свързани с живота на видни личности, ролята на запазеното от народната памет е особено голяма. Така е и в Две могили. На човек му се струва, че преданията за войводата са неразделна част от самосъзнанието на хората. Всеки знае, че войводата тук свива ново семейно гнездо и в него дочаква последния си дъх. В народната памет е останало и това, че пред своята бяла къща той обичал да разказва за славни хайдушки подвизи. Вещите в къщата-музей пренасят в атмосферата на онова бунтовно време, в което подвигът на легендарният поборник бележи националната история. Не е нужно човек да притваря очи, за да си представи набитата фигура на войводата пред къщния праг с поглед впит в посока към хайдушкия Балкан.
Легендарният войвода умира беден и предаден от сина си и бойните си другари. Сподвижникът на Раковски, приятелят на Ботев и Левски, легендарният войвода Филип Тотю, който 25 години всява страх и ужас в турците, след Освобождението през 1878 г. до смъртта си през 1907 г. е изоставен от нявгашните си другари по оръжие, предаден от син и братя и прекарва живота си в мизерия. Всъщност не е ли това началото на черната българска традиция на политическата неблагодарност? Странен е този обрат за човека, който има 4 смъртни присъди и три пъти бяга от затвора.
Филип Тотю е роден на 10 април 1830г. в махала Гърците до с. Вонеща вода, Великотърновски окръг и бил кръстен Тодор. Майка му е племенничка на друг борец за национална свобода, търновеца Велчо Джамджията, а към рода на чичо му принадлежи прословутия банкер Атанас Буров. Умирали децата на родителите му преди него. Предсказали на майката, че ще роди син, силен и знаен. И той се родил. Родил се с риза за почуда на селяните. Кръстили го на баща му – Тодор – такъв бил обичая за първите деца, когато родените преди него, са починали. Още едно чедо от рода на Буро Гъбенчанина. На него трябва да е взел нрава си Тотю – неговата храброст и сила. Непокорен, буен израснал той. След време се задомил, както му е редът. Надявали се родителите му, че като създаде семейство ще улегне и ще бъде кротък и мирен стопанин. Но нравът си е нрав. Теглел го е към хубаво оръжие и добър кон. Идват и първите сблъсъци, защото той не е тихият и отстъпчив поданик на падишаха. Арести, затвор, бягство от там. Поемане по пътя на хайдутина. Идва и легендата за неуловимия Тотю – вече Филип Тотю. Сам раздава право – по хайдушки.
Известно е, че като войвода на чета Тотю сам избира и възпитава своите сподвижници. Искал от тях да бъдат корави и издържливи, да бъдат точни стрелци, верни другари. Да знаят много добре турски език, да са по един от махала, къщите им да са в покрайнините, да са влиятелни личности в родните места. Но хайдутството крие рискове и опасности. Обградени веднъж в къща в Кортен, която била запалена от преследвачите, Тотю и другарите му се хвърлят с ножове да пробият обръча, но са ранени и заловени. Тежки дни се зареждат в Сливенския затвор, но още по-тежка е присъдата – смърт чрез обесване. Спасяват го и сега храбростта и съобразителността – както много други пъти – той успява да избяга от затвора.
Вестта за Тотювата храброст се носи от уста на уста из всички краища на поробеното ни Отечество. Славата и известността на „опасния гяурин” стават причина турската войска да се вдигне на крак и да заварди всички пътища. Това принудило войводата да премине временно отвъд Дунава. И така през 1864г. българският хайдутин се прехвърля в Румъния под името Ради. Работи като градинар, но скоро разбира, че тази работа не е за него. Закипява хайдушката му кръв и той се озовава в средата на българските революционери и емигранти. Спечелва доверието на Раковски, под чието властно и обаятелно влияние се отдава на идеята да се бори за свободата на България. Завършва първият период от дейността му – на волен хайдутин, чиято единствена цел е да мъсти на народните подтисници.
Идеологията на Раковски предизвиква прелом в душата на Тотю. Сега той разбира, че цел на борбата е не личното отмъщение, а народната свобода. Животът на войводата е текъл според неговия характер и убеждения. Едни думи на Филип Тотю разкриват неговото посвещение на свободата: “Няма да оставя оръжието си, догде не видя или България свободна, или да ме убият нейде…”. Не го убиват. Съдбата му не е била такава, но повежда първата чета, която трябвало да разбуди в душата на българина решителността да преодолее страха. Ражда се идеята с чети да се повдига духа народен и тъй да достигне до идеята за въстание. През май 1866г. дванадесетина млади мъже тръгнали от Влашко с войводата Филип Тотю през Дунава и преминали в България. Следващата година – 1867, планът на Раковски трябвало да получи своето осъществяване чрез две чети – на Панайот Хитов и Филип Тотю. Около 30-40 били момчетата на Тотю войвода. Този път премеждията не закъснели. При с. Върбовка, Павликенско в местността „Пустията”, четата, обградена в малката горичка, водила ожесточен бой. С 12 души Филип Тотю успява да излезе от обкръжението. Тази битка слага началото на великата освободителна епопея. Захари Стоянов дава кратък, но правдив отзив за значението на това събитие: “Тази битка, станала на 19 май, в събота, к, после пладне. Българските историци трябва да забележат добре този ден, този знаменит ден, ден в който за пръв път се сражават българи с турци, по начин, самостоятелен, с патриотически цели. Тук тази горица „Пустия” роди думата „комита”.
… Никога вече Филип Тотю няма да преживее такова изпитание, но ще стане кумир за много поборници на свободата. Ще бъде търсен пак за войвода, но преживяното веднъж няма да се повтори. След Върбовка идват боевете на живот и смърт на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Жертвите вече стават много, но те не са напразни.
През юни, 1876 год. Филип Тотю е назначен за главен войвода на българските доброволчески чети в Сръбско-турската война. Водейки десетки сражения с елитните табори на Осман паша, четниците, начело със своя предводител, си пробиват път от Кладово към Врачанския балкан с намерението да се слеят с ботевата чета. Уви, четата на Ботев е вече разбита. След прекратяването на войната четниците на Филип Тотю образуват гръбнака на българското опълчение.
И днес се мълвят легенди за страховития комита и четнически войвода от великотърновския край в борбата срещу турците – страшилището на Османската империя. Бил е един от най-смелите борци за народна свобода, съратник на Левски, Ботев и Раковски. Изтъкнат националреволюционер от епохата на Възраждането, той до края на живота си остава в плен на хайдушкия романтизъм. Носели се предания, че куршум не го лови, скачал като ламя, имал свръхестествени качества, надхитрял турците и се измъквал от обкръжението им, бягал невредим от затворите.
Възрастта и изпълнения с изключително напрежение живот си казват думата. На 22 март 1907 г. непокорното сърце на войводата престава да тупти. Той е погребан в двора на църквата в Две могили – израз на най-голяма почит и признателност. Присъстват много хора от Русе, Две могили и негови съратници. Панайот Хитов произнася надгробна реч, в която се казва: “Умря страшилището на турската империя”. Над гробът му е издигнат паметна плоча. През 1973 г. признателните потомци изграждат величествен паметник в центъра на града. Голямата бронзова фигура на “хвърковатия” войвода, устремена напред, напомня за неговия бурен и достоен за подражание живот.

Община Две могили – dvemogili.bg
Адрес: гр. Две могили, обл. Русе
E-mail: dvemogili@ mbox.digsys.bg