Община Сопот

Posted On 21 Oct 2014

ЗА НАС

Община Сопот се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив. В климатично отношение Общината попада в преходно-континенталната климатична област. В сравнение с другите Подбалкански полета климатът е по-мек и по-топъл. Зимата е мека при средна температура през Януари около 0 и минус 1 градус, средногодишният брой дни със снежна покривка е 20 – 25. През лятото, което е умерено топло, има 60 дни със среднодневна температура около 20 градуса. Сопот, едно от старите български селища, по-старо от Карлово и Калофер, е основано през ХІV в. Единственият писмен извор за неговата най-ранна история е Карловското вакъфнаме, чийто оригинален текст е изготвен в гр. Коня на арабски. През 1847 г. в Цариград е направен препис на документа и съответно заверен. Същият се съхранява в Градски исторически музей Карлово. Документът свидетелства, че в края на ХІV в. в съседство с голямото село Шахин или Шушитче /с. Сушица/ съществува и с. Акче клиса /Бяла черква/. Възрожденският поминък на града е свързан с реките Леевица и Манастирска, които извират от Балкана. Буйната напролет „Леевица“ има 5 живописни водопада, най-високият и красивият от които е „Скокът“. Красивата река става страшна, когато се топят снеговете, приижда силно и влачи грамадни скални късове. Ето защо сопотненци са я нарекли „Мурла“. Край манастира „Свети Спас“ тече Манастирска река, която водоснабдява Сопот. По течението на двете реки, е имало много чаркове и чаркови одаи – гайтанджийството става основния главен поминък на възрожденския Сопот. Тук процъфтяват над 30 занаята: вълнарство, предачество, тъкачество / тъкат се вълна, коноп, лен, памук, козина, коприна /, килимарство, абаджийство, терзийство, кожухарство, тепавичарство, воденичарство, добив на розово масло, бояджийство, басмаджийство, стъкларство, папукчийство, бакърджийство и др. Заслужено Сопот е наричан „Кючюк Манчестер“- /“Малък Манчестър“/ и „Герджик Сопот“ – /“Хубав Сопот“/. Девическото (Радиното) училище е построено през 1850 година. То е едно от първите девически училища в България. Опожарено е през 1877 година по време на Руско-турската война заедно с църквата „Свети Петър и Павел“, а през 1879 година възстановено. След Освобождението до 1917 година се е ползвало като килимарско училище, а от 1917 до 1930 година поради пожар в новото училище, при който то изгаря, учебните занятия се водели пак в девическото училище и в някои частни сгради. Горният етаж е използван като училище, а долният – като театрален салон към читалището.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

СБДПЛ “Иван Раев” – Сопот е лечебно заведение, което осигурява долекуване и рехабилитация на хронично болни пациенти, когато терапията в амбулаторони условия не е довела до очаквания лечебен резултат, както и на болни провели активно лечение в МБАЛ, но при които не е завършил оздравителния процес. СБДПЛ “Иван Раев” – Сопот разполога с легла за хронично болни, като стаите са с по 3,4 и 6 легла. За болните се грижи персонал от 40 души – лекари, специалисти, медицински сестри и помощен персонал.

КУЛТУРА

Град Сопот играе важна роля в духовното развитие на България. В продължение на столетия сопотските манастири, църкви и училища разгръщат богат книжовен и просветителски живот.Изпълнени с родолюбие, в града работят пламенни патриоти, предани пазители и разпространители на българския дух и всичко българско. Един от основните стожери в тази високоотговорна дейност е Народно Читалище “Иван Вазов”. Първите съобщения за наличие на Читалище в Сопот датират от 1870-1871г. Началото е трудно. Липсва подкрепа от по-заможните граждани и дълго време читалището не развива никаква дейност, което прави впечатление и е отразено в редица дописки в тогавашния български печат. След 1871 г. читалището постепенно излиза от първоначалния застой, за да може през 1873г.да подпомогне читалището в Цариград със значителната за онова време сума от 200 златни гроша. Явно е, че за да се отзове на помощ с подобна сума, читалището в Сопот има вече зад гърба си голяма дейност и здрава подкрепа от местната общественост. Затова 1871 г. се смята за годината, в която Читалището е основано. През 1971г. се чества 100 годишнината от основаването му., а през 2001 г. – 130 годишнината. Основано е през 1871 г. под името “Братство”, една година след като Левски изгражда в Сопот таен революционен комитет. Основатели на Читалището са будни младежи, членове на комитета, начело с неговия секретар – учителя Ганчо Попниколов. Първи го подкрепят сопотските емигранти в Румъния, които му изпращат 25 турски лири, абонират го за в-к “Македония” и сп. “Училище”. Читалището и комитетът взаимно се подпомагат. Читалищни членове събират помощи за народното дело, а комитетът съдействува за поддържането на библиотека и читалня. Първоначално читалището е устроено в местното училище. Подредбата на помещението става лагодарение отзивчивостта на сопотненци. Те даряват маси, столове, книги, картини и др. нужни предмети. През 1871 г. се играе и първата пиеса пред публика и това е “Стоян войвода”. Тъй като пиесата е неподходяща за турската власт, в началото се играе първото действие на “Многострадална Геновева”. Постановката има голям успех и се играе пред пълен салон в мъжкото училище. През 1872г. се играе “Райна княгиня”, а по-късно и “Зла жена”. През 1874-75г. при изключителен успех преминава представянето на “Многострадална Геновева””, което Иван Вазов прекрасно описва в романа “Под игото”” в главата под название “Представлението”. Приходите от постановката отиват в полза на читалището и местният революционен комитет. Безспорен е приносът на читалището за създаване на онзи революционен кипеж в навечерието на Априлското въстание, неповторимо предаден от Вазов в романа “Под игото”. През юли 1877г. Сопот е опожарен и десетки жители са избити. След Освобождението градът бавно се възстановява, икономически запада и част от населението се изселва. Угасва и читалището, както и много други читалища в страната. През 1895г. в Сопот се провежда сбирка на учители за изграждане на Околийско учителско дружество, а на 9 ноември 1897г. се възстановява Читалището под името “Искра” с председател енергичният и високообразован учител Владимир Мигев. Иван Вазов, който по онова време е министър на Народното просвещение изпраща на читалището 250 лв. държавна помощ и 100 лв. от личните си средства., а през следващите години му подарява отпечатаните свои творби, много от които и до днес се пазят в читалищната библиотека. След смъртта на поета – 1921 г. читалището е преименувано и носи неговото име и до днес. Основна дейност на читалището е библиотеката. Най- ревностни носители на книги в Сопот са многобройните учители, които наред с учебниците донасят и популярни тогава литературни произведения. Отначало в Сопот съществували частни библиотечни сбирки, чийто собственици ги предоставяли на съгражданите си. Освен на български се срещали книги и на руски и френски език. Тук проличават връзките на учителите Аверкий Петрович и Калист Луков с един от най-първите радетели на библиотечното дело у нас Найден Геров. През 1921 г. читалището се помещава във Вазовия дюкян. Подема се инициатива за строеж на читалищна сграда. В продължение на десет години чрез волни помощи, вечеринки, забави, представления се събират средства. В приспособения салон в Радиното училище се играят пиесите: “Хъшове”, “Майстори”, “Големанов” , “Иванко” и др. Настъпва нов подем на театралната дейност. Изнасят се беседи против алкохолизма, тютюнопушенето. Във връзка с откриването на Вазовските машиностроителни заводи е проведена среща, посветена на Вазов с народния артист Матей Икономов, чието име днес носи самодейният театрален състав при читалището. На 10 април 1939г. се открива читалищното кино, което води до подсилване на културно-възпитателната роля на читалището. В първите години след 1944г. всички пристройки към салона са завършени и читалището става дом на културата. Създава се детска театрална школа, организират се изложби на местни художници като Никола Кръстанов, Теньо Милев, Иван Жеглов и др. Неспирен ход бележи библиотеката, книжният фонд нараства със всяка измината година, за да достигне през 1971 г. 16000 тома. Днес книжният фонд на библиотеката при НЧ “Иван Вазов”-Сопот наброява 27000 тома художествена, научно-популярна литература, справочници, речници и енциклопедии. Библиотеката ни е разположена на площ от 400 кв.м. и има обособени читалня, детски отдел и отдел за възрастни. В нея се провеждат детски утра, срещи-разговори с известни дейци на културата, и библиотеката активно подпомага културния и образователен живот в града ни чрез силата на печатното слово. Днес нашето читалище разполага със зрителна зала с 500 места, библиотека , гримьорни и репетиционни зали, изложбена зала. В читалището ни работят самодейните колективи: Мъжка вокална група “Сопот”, ,женска фолклорна група”Незабравка”, Младежки драматичен театър “Матей Икономов”, детска вокална група “Приятели” и новосформираният средношколски танцов състав. Те вземат активно участие в културния живот както на Община – Сопот така и в културния живот на страната. Многобройни са изявите и наградите от фестивали и конкурси на Мъжката вокална група”Сопот”. Традиционно в читалището ни се честват различни празници от националния календар. Най- голямо място в културния календар на Читалището отделяме на “Базовите празници”, които се честват ежегодно в рамките на седмицата, предхождаща рождената дата на нашия съгражданин и патрон на нашето читалище – Иван Вазов- 9 юли. Исторически читалищата са имали важно значение за формирането на българското национално съзнание в процеса му на излизане от османската орбита. Днес в началото на XXI- ви век , читалищата имат една много важна роля- да се превърнат в модерни центрове за неформално образование и информация, без да загубят изключителния си исторически принос в опазване на българщината и местните и национални традиции и култура. Читалището е институция с мисия. То откликва на актуалните потребности на българското общество от модернизация и развитие. За пореден път българското читалище е изправено пред предизвикателството да бъде катализатор на обществената енергия в процеса на приобщаване към ценностите на развития свят. Мисията на читалището може да се нарече общуване. Когато читалището е достатъчно гъвкаво ,то може да създаде модели на общуване, теми на общуване, комфорт на общуване. А дали ще общуват безработни,деца или художници – в читалището има място за всеки. Читалището е обърнато към бъдещето. То е място на знанието, то насърчава любопитство о и играта на ума. То предлага знание в услуга на живеенето – не само чрез своята библиотека, но като предоставя възможност за научаване от опита на живи хора. Читалищата са едни от малкото общности институции, които устояват на превратностите на историята и успяват да дадат на хората сигурност, надежда и опора във времена на изпитания. Читалищата като уникална по своята същност институции в света, трябва да бъдат ключов фактор както във формирането на гражданското общество, така и в представянето на самобитната българска култура в една Обединена Европа.

ГАЛЕРИЯ