Община Габрово

Габрово е селище с уникална история. Началото й е от превръщането на Търновград в столица на Втората българска държава през 12 век и последвалото от това значение на пътя през Шипченския проход. Създава се село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат охраната на пътя.Те имали привилегията да плащат по-малко данъци, да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях. Местното население устроило живота си като неразделна част от българската държава, изградило църква, манастирска обител и свързало съществуването си с преминаване мощите на света Петка, култа към която се запазва и до днес. Завоюването на държавата от османските турци не променило коренно поминъка им и почти не се отразило върху принадлежността им към православието, бита и нравите им. Те продължили да охраняват прохода, заради което принадлежали към военизираните отряди на дерветнжиите, както се наричали вече пазителите на пътя. Задачата им била да охраняват преминаващите кервани и държавни служители , за което носели колективна отговорност. За кратко време били причислени към земите на висш военен, но по-късно станали част от хората на великия везир. Представител на “царската” власт бил агата на хаса, а българина, водач на военната дружина и местния свещеник на “гражданската”. За привилегиите да носят оръжие, да плащат половината от данъците, да не хранят големи военни части те получавали султанско решение, което се потвърждавало от всеки нов султан. Броят им нараствал с годините, от 96 семейства през 1478 година на 500 през 1545 и достигнал около 3000 жители в края на 17 век. Историческите извори ги описват с различни физически данни, но сред тях преобладавали младите със среден ръст, кестеняви коси, бради и мустаци и бръснати глави. Имали самочувствието на независими хора, което описал един от най-известните турски пътешественици Евлия Челеби през 1662 година, когато трябвало да се защитава от нападналата го военна дружина, въоръжена с пушки и секири, носеща барабан и знаме с християнски кръст. оформили четирите основни стълба на българската национална държава – българската община, движението за независима църква, новобългарското училище и движението за признаване на българите, като отделен народ в Османската империя. Думата на габровските кметове (чорбаджии) тежала пред търновския войвода и дори в Цариград пред Великата порта. Габровец бил организатор на изграждането на първия български православен храм в Цариград и издаването на султански ферман за отделянето на българския народ от общността наречена “румели милет” (ромейски народ), представлявана от гръцката Вселенска патриаршия. Със събраните средства от габровци по идея на Васил Априлов в селището се отворило първото новобългарско светско училище, което се превърнало в модел за образование по българските земи.
В годините на освободителната за българите руско-турска война Габрово било едно от десетината български градове с най-голям принос за победния край. Местните хора попълнили опълченските дружини, организирали охранителни чети, дали работници за прокарване на пътища и строеж на военни съоръжения, разузнавали и водели военните колони по пътя на руските войски на юг от Стара планина, приели в домовете си хилядите бежанци, организирали болници, приюти за деца и старци, а в края на битките и лагер за пленените турски войници.

В новосъздадената държава габровската интелигенция станала основа на държавната администрация, за която дала народни представители, първия министър-председател, министър на образованието и на войната. Тяхната сила била в създаването на българската индустрия с фабриките на Иван Калпазанов и неговите наследници, Иван х. Беров, въвел електричеството в производствената си дейност и още много други нововъведения, заради което бил наречен “японеца на Балканите”. Тук развил своят предприемачески талант Пенчо Семов, определен от съвременниците си като “българския Рокфелер”. Заради цялата си индустриална мощ и концентрация на промишлеността англичани нарекли града “българския Манчестър”. Национална гордост са участниците в Съединението, обявяването на независимостта на България и войните за освобождение на българските земи в Одринска Тракия и Македония. От Габрово са 10 министри, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени. Наследеното от годините преди 1944 става основа на един индустриален град известен със своята тъкачна, трикотажна, кожарска, телферна индустрии, институти за техническо развитие. С промените от 1989 година промишлените гиганти се заменят от кокетни роботизирани фирми, изнасящи продукция по цял свят.

Община Габрово се намира в централната част на Република България.

Стратегическото местоположение на града и близостта му до географския център на страната определят значението му като важен транспортен възел.

През Габрово минава една от най-важните пътни връзки пресичащи България в направление север – юг,
която представлява част от Трансевропейски транспортен коридор № 9 (Хелзинки – Санкт Петербург – Киев – Букурещ – Русе – Велико Търново – Габрово – Стара Загора – Димитровград с отклонения към Гърция и Турция).

На територията на Община Габрово осъществяват своята дейност над 40 спортни клуба.

Общинска спортна база се ползва от над 20 Спортни клуба по: бокс, лека атлетика, акробатика и батут, спортна стрелба, джудо, тенис, тенис на маса, вдигане тежести, хандбал, волейбол, баскетбол, шахмат, футбол и др. Информацията относно местата и графика на провеждане на тренировките, както и лицата за контакти може да се намери на спортния сайт: www.sport-gabrovo.com.

Броят на обхванатите и редовно посещаващи тренировъчни занимания надхвърля 1 800 спортисти, а картотекирани и участващи в състезания над 1 200 спортисти.

Ежегодно с решение на Общински съвет-Габрово се определя размера на целева субсидия за подпомагане дейността на лицензирани и регистрирани за извършване на дейност в обществена полза спортни клубове. За 2012 година субсидията е в размер на 210 000 лева и се разходва целево за – спортна екипировка и пособия; медикаменти за спортно възстановяване; транспортни разходи, разходи за храна и нощувки при участия в състезания, провеждащи се извън територията на Община Габрово.

Субсидията се разпределя от Общинска експертна спортна комисия определена със заповед на Кмета. Разпределението се извършва след получаване на отчетните форми от Спортните клубове, въз основа на утвърдени Критерии и правила за осъществяване на дейността им и механизъм за начисляване на точките

1.Извън болнична помощ

В Община Габрово доболничната помощ е представена от 191заведения , 113 индивидуални лекарски практики и 41 стоматологични. Броят на груповите практики е 6 – 1 лекарска и 5 стоматологични. Специализираните амбулатории за медицинска помощ включват 41 индивидуални лекарски практики и 2 стоматологични.

Броят на регистрираните медицински центрове е 5:

- медицински център „Апогей”

- медицински център” Сиас”

- медицински център „Свети Иван Рилски”

- медицински център „Медбио”плюс

- диагностичен медицински център /Консултативна поликлиника/

- ДКЦ – 1 брой с две бази /първа и втора поликлиника/.

Лабораториите на територията на Община Габрово са 10 на брой – медико диагностични и медико – технически.

Регистрирани са два хосписа :

РХ гр.Габрово ЕООД със стационар гр.Дряново
Хоспис „Здраве „ на първия етаж в Консултативна поликлиника към СБАЛББ”Пенчо Семов”
2. Болнична помощ

Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова”.

Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести „Пенчо Семов”

Център за спешна помощ

Аптеки

Община Габрово – http://gabrovo.bg/
Адрес: гр. Габрово, пл. Възраждане 3
Тел.: 066 818 400
Факс: 066 809 371
Е-mail: gabrovo@ gabrovo.bg