Община “Казанлък”

Posted On 06 Feb 2014

ЗА НАС

Община Казанлък е разположена в централната част на Република България. Намира се в подножието на Стара планина в Казанлъшката котловина, която е част от Розовата долина, известна със своята красота и плодородие. Тук е естественият географски център на България. Разположена е в североизточната част на Южния централен район за планиране, в област Стара Загора. Тя граничи на север с общините Севлиево, Габрово и Трявна, на изток с община Мъглиж, на юг с общините Стара Загора и Братя Даскалови, а на запад с община Павел Баня.
Територията й е 634.626 km2 или 12.3 % от територията на Старозагорска област, 2,3% от територията на Южния централен район за планиране и приблизително 0.6 % от територията на страната. Най-голяма площ заемат земеделските територии: общо 275604дка (43.4% от площта на общината при средно за страната 58.7%). Обработваемата земяв земеделските територии е с обща площ 190 282 дка. Горските териториизаемат 276816 дка (43.6%при средно за страната 33.6%). Залесената част е 275604 дка, или 43.4 % от територията на общината. Този процент определя т.н. “лесистост на територията”, значително по-висока от средната за страната – 31.7%.
Територията на населените места и другите урбанизирани територии заема 50651 дка площ (8.0% – значително над средното за страната 5.0%).
Централното местоположение на Община Казанлък е предпоставка за бърза транспортна връзка, превоз на товари, туризъм с останалите градове в страната. Това е добра възможност за безпроблемни производствени, административни и бизнес отношения.
На територията на общината се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни връзки, които свързват София – Бургас, Русе – Хасково и ж.п. линиите София – Карлово – Бургас. През Общината преминават пътни артерии с регионално значение, като автомагистрали няма.
В бъдеще, след изграждане на европейските коридори № 8 и №9, ще се създадат условия за по-добра инфраструктура на съседните населени места, сред които е община Казанлък, което ще окаже благоприятно развитие за тяхната икономика.
Общинският център гр. Казанлък e най-големият необластен град в България, втори по големина в Област Стара Загора и десети по големина икономически център. Намира се в центъра на България между Стара планина и Средна гора, на 194 км източно от София и на 185 км западно от Бургас. На 36 км югоизточно от Казанлък се намира Стара Загора, а на 114 км в същата посока е Пловдив, на 48 км на север е гр. Габрово.
Релеф
Северната част на община Казанлък е заета от мощните и стръмни склонове на Шипченска и Тревненска Стара планина, а южната – от полегатите и значително по-ниски склонове на Средна гора.
Равнинно-хълмистата част от територията наобщината попада в западната част на Казанлъшката котловина, една от най-живописните и най-голямата от задбалканските котловини. Наподобява голямо долинно разширение и затова е наречена Казанлъшка долина. Надлъж през нея тече река Тунджа, която извира от Калоферския Балкан.

Климатът е умереноконтинентален, с не много студена зима, топло и сравнително добре овлажнено лято.
Годишно за района количеството валежи е малко под средното за страната. Сумата на зимните валежи се движи от 100 до 130 л/кв. м. Продължителните засушавания са малко.
Преобладаващатапосока на ветровете е от северозапад.
Средната относителнавлажностна въздуха е 50-60%, абсолютната – 4-12 мм.
Казанлъшкото поле се отводнява от река Тунджа и притоците й. Казанлъшкото поле е с наличие на високи нива на подземни води, разположени в поройния конус на р. Крънска, р. Стара река и в терасата на р. Тунджа.
На територията на общината са построени 20 микроязовира. Действат две водноелектрически централи – ВЕЦ “Копринка” и ВЕЦ “Енина” с обща мощност 13,5 МВт. Най-голям в областта и един от най-големите в страната е язовир „Копринка” на р. Тунджа.
Находище на топла минерална вода с действащи 5 геотермални сондажа има в района на с. Овощник, с общ дебит около 28 л/сек и температура при изворите от 45ºС до 75ºС.
Минералните извори в с. Овощник са познати от началото на ХІХ в., водата е една от най-богатите в Европа на флуор, с рН – 8,4 и е уникална с това, че почти няма различия в анализите отпреди 70 години и сега.

Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският.

Долина на розите и на тракийските царе
Община Казанлък притежава изключително богато духовно и материално културно-историческо наследство. Общинският център град Казанлък е град с древна история, сравнително развит икономически и културен център.
Историческите данни за територията на община Казанлък свидетелстват за нейното обитаване от преди повече от десет хиляди години. Останали са значителен брой материални свидетелства на праисторическа, тракийска, древногръцка и римска култура от времето до формирането на първата българска държава, както и свидетелства за постиженията от Средновековието, Възраждането и Следосвобожденската епоха.
Казанлъшкият регион обаче добива своята световна известност благодарение на развиваното от повече от три столетия розопроизводство и производство на розово масло, една от най-важните компоненти на водещите световни марки парфюми и съставка с изключително ценно приложение в козметиката и фармацевтиката. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия – подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. В региона има традиции в производството на етерично-маслените култури. Освен розовите, има съществени лавандулови насаждения. Отглеждат се още мента, копър, резене, салвия, маточина, шипка и голям брой билки и подправки.
Резултатите от археологическите експедиции от последните 50 години, започнали след откриването на Казанлъшката тракийска гробница през 1944 г., проучването на тракийския град Севтополис в периода 1948-1954 г. и особено тези на експедиция ТЕМП с ръководител д-р Георги Китов в периода от 1993 г. до сега дадоха основанието казанлъшката долина да бъде наричана още и Долината на тракийските царе поради наситеността и уникалността на намерените в региона находки.

АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ

КУЛТУРА

Тракийската гробница при Казанлък е първото сериозно откритие в Долината на розите, което по-късно, и благодарение на последвалите го други ценни открития, даде възможност долината да бъде наречена и Долина на тракийските царе.

Открита е случайно от войници на 19.04.1944 г. Датира се към първата половина на III в. пр. Хр.

До 2008 г. погребаният тракийски владетел не беше известен, но чрез спектрален анализ на стенописите беше установено, че в гробницата е погребан един от синовете на тракисйкия цар Севт III – Ройгос и една от съпругите му. До момента това е единствената гробница, в която освен кости на мъж (погребан в гробната камера) и кости на жертвено животно – кон (погребан в предверието на гробницата), са открити и кости на жена (погребана в гробната камера).

В архитектурно отношение гробницата е типична куполна тракийска гробница. Състои се от три помещения – каменно предверие, тухлен коридор и тухлена кръгла гробна камера, завършваща с купол.

Тракийската гробница при Казанлък е уникална със своите перфектно и реалистично изработени стенописи. Те дават ценна информация за живота, бита, нравите и вярванията на траките. Стенописите са разположени в коридора и в гробната камера. В коридора са изобразени военни сцени, навярно свързани с живота на погребалния владетел.

В гробната камера според специалистите е изобразена сцена на погребално угощение, което е част от погребалния ритуал на траките (описан в по-късни векове от Херодот). Участниците в ритуала са изобразени много реалистично и ни показват всичко, от което владетелят се е нуждаел приживе. Това доказва тезата за вярата на траките в задгробния живот. При погребение са изпращали починалия с всичко, което му е служело приживе.

В случая казанлъшката гробница не ни дава много информация от намерените предмети, защото е била ограбена още в древността. Тази информация научаваме от неповторимите стенописи. Те и до днес приковават вниманието на учени и любители.

За да бъдат съхранени за поколенията, върху гробницата е изградена защитна постройка.

Тракийската гробница край Казанлък е първият български паметник, включен в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Посещенията са на специален режим – до 20 човека на ден, разделени на групи от по 4 човека и престой в гробницата 3 минути.

За да се даде възможност на повече хора да се докоснат до този уникален паметник през 1974 г. недалеч от оригиналната гробница е изградено нейно абсолютно точно копие – мащаб 1:1 и с изобразени стенописи точно във вида в който са и в оригинала.

Местонахождение: парк Тюлбето, Казанлък

Работно време: 09.00 – 17.30 ч., без почивни дни (летен сезон), 09.00 – 17.00 ч., без почивни дни (зимен сезон)*

Телефон: 0431 64750

* летен сезон: 15.05 – 30.09; зимен сезон: 01.10 – 14.05

Основан през 1901 г. от Петър Топузов. Историческият музей “Искра” е сред най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. В него се съхраняват почти 100 000 оригинални експоната, отразяващи богатата материална и духовна култура на Казанлъшкия край.

Исторически музей "Искра" - постоянна експозиция

В музея може да видите постоянните експозиции на отделите „Археология”` „Възраждане”, „Нова история”, „Етнография” и „Най нова история”. Интерес за туристите представляват колекциите от костени сърпове ( единствената в Югоизточна Европа), средновековна керамика, хладно и огнестрелно оръжие, накити и носии от бита на казанлъчани в миналото.

В новата трезорна зала са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските храмове-гробници в региона. Те включват уникалния златен Венец на Севт III, неговите шлем и наколенници, цялостна златна и сребърна конска муниция а също така и рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха.

В Казанлъшката долина са регистрирани около 1500 надгробни тракийски могили. Около 150 от тях са разкопани и проучени . Открити са около 15 добре запазени подмогилни гробници-храмове. По-голямата част от тях са уникални със своята архитектура и пространствено решение.

Музеят опазва изследва и популяризира цялото историческо наследство на Казанлъшкия регион, в това число и всички тракийски гробници от Долината на тракийските владетели.

Адрес: ул. „П. Р. Славейков“ 8, 6100 Казанлък

Работно време: 09.00 – 18.30 ч., без почивни дни (летен сезон),

09.00 – 17.30 ч., без почивни дни (зимен сезон)*

Телефон: 0431 62755

Website: http://www.muzei-kazanlak.org/

e-mail: museum.iskra.kz@abv.bg

* летен сезон: 15.05 – 30.09; зимен сезон: 01.10 – 14.05

ФЛОРА И ФАУНА

Флора и фауна
Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека.
Следи от естествената растителност се наблюдават покрай р. Тунджа и р. Енинска, представени от влаголюбиви горски видове – върба, топола и елша.
В равнинно-хълмистия горски пояс преобладават смесени гори от цер, благун, зимен дъб. Във височинно отношение следват гори от зимен дъб, смесени широколистни гори от бук, благун, габър, мъждрян, бук, зимен дъб и явор. В най-горния среднопланински горски пояс преобладават буковите гори, в по-високите части смесени със смърч.
Понастоящем горите в самото Казанлъшко поле заемат около 10% от територията.
Върху ливадните площи се установяват редица естествени тревни растения – детелина, великденче и др. В Казанлъшката котловина се срещат и много диворастящи лечебни растения – мащерка, равнец, риган, жълт кантарион.
Климатичните условия и разнообразният релеф предопределят богатото фаунистично разнообразие на общината. Срещат се 49 вида бозайници, 18 вида влечуги, 11 вида земноводни, 227 вида птици. Река Тунджа, язовир “Копринка” и горните течения на чистите планински реки обуславят голямо видово разнообразие на рибите.

ДЕМОГРАФИЯ

Демографски характеристики
Постоянното население на община Казанлък наброява 82855 д. (2007 г.) по данни на ГД “ГРАО” (по настоящ адрес). Относителният дял на населението на община Казанлък от общото население на област Стара Загора е 22,4%. Казанлък е втора по население община в границите и обхвата на областта.
Преобладава градското население – 69,7%, като 68% от него са в град Казанлък. Гъстота на населението на кв.км. в общата територия е 126,6, а в урбанизираната територия – 1585,7.
Съотношението между мъжете и жените показва превес на жените – на 100 мъже се падат 107 жени (средно за област Стара Загора – 105, за Р България – 106).
Разпределението на населението на общ. Казанлък по етническа група показва, че от българската етническа група се е самоопределило 85.1% от общото население на общината (2001 г.), от турската етническа група – 7.9%, от ромската – 4.9%.
Структурата на населението – под, във и над трудоспособна възраст на община Казанлък (15,4: 62,6 :22,0% – 2004 г.), е сходна, но по-благоприятна от тази на страната (15,1: 61,6: 23,3%) и на област Стара Загора (15,4: 60,5: 24,1%).
През 2001 г. населението с високо образователно равнище съставлява повече от половината (57.7%) от лицата на 7 и повече години в община Казанлък, което е над средното ниво за страната (52.0%) и област Стара Загора (51.7%).
Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2006 г. в град Казанлък са родени 939 деца, а са починали 881 души.
Основно вероизповедание в общ. Казанлък е християнското – изповядвано от 85.4% от населението на общината. С мюсюлманско вероизповедание са 11.8%, а 2.7% от населението не се е самоопределило.

РЕЗЕРВАТИ

Резервати и защитени територии
За защита и опазване на богатото многообразие на живата природа на територията на община Казанлък са обявени три категории защитени територии- два резервата, природна забележителност и защитена местност.
Резерват “Каменщица” е с площ 10 184 дка горски фонд, разположен в землището на с. Енина. Обявен е с цел опазване на характерни екосистеми от горун. Съхранява екосистеми от смесени широколистни гори на възраст 60 – 170 години (горун, бук, габър, явор, мъждрян, келяв габър, ясен), както и находища на редки и защитени растения и животни.
Резерват “Лешница” е с площ 3900 дка, в горския фонд на землището на с. Ясеново. Разположен е във водосбора на р. Лешница и съхранява разнообразни и характерни екосистеми в нископланинския горски пояс на Шипченския дял на Стара планина, както и находища и местообитания на редки и защитени видове. Горските екосистеми включват основно бук, габър, зимен дъб, мъждрян. Основният дървесен вид – обикновеният бук, е на средна възраст 160 години.
Природна забележителност е местността “Мечките” с площ 10 дка в горския фонд на землището на с. Крън. Целта на обявяване е запазване на характерно и атрактивно скално образувание.
Защитената местност “Ждрелото” е с площ 118 дка. Обхваща левия и десния скат на руслото на р. Енинска, в землището на с. Енина. Целта на обявяването е опазване на характерен горски ландшафт, съчетание на гори с красиви скални образувания.
Природни ресурси
Не са установени находища от подземни природни богатства с промишлено значение, но съществуват полезни изкопаеми с местно значение. Има находище на глини за строително-керамични изделия в местността “Манастирска нива” – на два километра западно от Казанлък.
На седем километра източно от града в местността “Кара дере” е разработена кариера в гнайсови скали за трошен камък, бордюри, павета и др.
Пясък, речен чакъл и филц се добиват от кариерите при селата Овощник и Черганово, разработени в руслото на река Тунджа.
При селата Кънчево и Бузовград се разработват кариери в гранита. Суровината е качествена за изработване на бордюри, настилки, паваж и др.

ГАЛЕРИЯ