Община “Котел”
Град Котел е разположен в малка живописна котловина в източната част на Стара
планина, на 527 м. надморска височина. Котел очарова със своята красота – малък град, сгушен
сред свежестта и очарованието на планината, в котела на горската омая.
Граници на община Котел: на север – община Омуртаг, на северозапад – община Антоново, на
запад – община Сливен, на юг – община Стралджа, на изток – община Сунгурларе, на
североизток – община Върбица.
Релеф:планинско-котловинен, с надморска височина от 300 до 1128 м.
Най-високо място:връх Разбойна – 1128 м. над морското равнище.
Климат: умереноконтинентален, с влияние на планинската климатична област – снежна зима,
прохладно лято и топла и продължителна есен.
Въздух: чист и благоприятен за лечение на белодробни и костно-ставни заболявания.
Средното количество на валежите: 799 мм на кв. м. с минимум през лятото
В красивия парк, наречен „Изворите”, дърветата се извисяват величествено и разказват
легендата за появата на трите извора, чиито води клокочели като котел:
„… из бързоструйните води на Котлешница излязоха три девойки. Високи като тополи. Едната
– черна като зряла череша и с устни като пиявици. Косите й – на кобилка гривата, мятат се ту
на ляво, ту на дясно. Другата – бяла, със сребърна коса. Като я види веднъж, сякаш дух вижда,
такава прозрачна и хубава като еховита песен. Третата – от чисто злато разтопено. И косите, и
очите й, и нозете й. Дето стъпи, слънчев лъч оставя. Руса, Рада, Йовка.Дъщерите на оня
неуморен ковач, който в една от пещерите саби ковял на наковалнята си, за да въоръжи мало и
голямо за битката си със страшния змей, който вземал всяка година най-хубавата мома. Било
време, когато доброволно му ги давали, безсмислено било да се съпротивляват. Но когато
дошъл редът на трите девойки хубавици, хората вече били готови за битката. В една ранна
утрин огнената снага на змея заляла с разтопена смола всичко около пещерата. Размахали
ковани саби мъжете, водел ги ковачът но напразна. Грабнал момите змеят, леки като
перушинки, та ги понесъл, а подире му мъжете със сабите. Плачели трите моми, а където минел
змеят, сълзите им струили като потоци. По тия потоци от бистри и чисти сълзи бягали след
змея хората и размахвали сабите си, но не могли да го съсекат. Сложил змеят момите на земята
и нещо се продънило под тях. Изчезнали изведнъж. Дупки зейнали и от тях извори буйно
заклокочили.”
ЕКСПОЗИЦИИ В КОТЕЛ:
Експозиция „Котленски възрожденци” и Пантеон на Георги Стойков Раковски.
В тематични зали експозицията отразява историята на Котел през Възраждането и живота и дейността на известни възрожденски личности, родени в Котел – епископ Софроний Врачански, архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели, доктор Петър Берон, капитан Георги Мамарчев, Георги Стойков Раковски.
Чрез възстановка на взаимно училище /катедра със затвор за наказания, пясъчни чинове, дивити и панакиди, наградни и наказателни кавалерии/,е пресъздадена атмосферата на учебния процес от първата половина на ХІХ век. В мемориалната пантеонна част са положени костните останки на Георги Раковски.
Избрано от колекцията: лични вещи и книги на Софроний Врачански / оригинални и копия / – първия препис на Паисиевата „История Славяноболгарская” от поп Стойко – Софроний Врачански /1765 г./, първата печатна книга в новобългарската литература „Неделник”/1806 г./, първите издания на „Рибния буквар” /1824, 1847, 1850 г./ на д-р П. Берон, балсамираното сърце на доктор Петър Берон, първото българско списание „Любословие”, колекция от хайдушко оръжие и оръжие от Освободителната война, икони от ХІХ век и икона на „Св. Софроний Врачански”, поемата „Горски пътник”, вестник „Дунавски лебед”, списание „Българска старина” и други първи издания на Георги Раковски.
В изложбената зала ежегодно се организират собствени и гостуващи изложби на музеи от страната.
http://www.dveri.bg/content/view/12548/309
Експозиция „Котленски възрожденски бит”
Помещава се в квартал „Галата” – в Кьорпеевата къща – впечатляващ с вътрешната си подредба възрожденски архитектурен образец от 1872 г. В автентична среда е пресъздадена атмосферата, в която живее котленското семейство през ХІХ век.
Избрано от колекциите: ръчно тъкани килими от ХІХ век, занаятчийски инструменти, котленски носии, хоризонтален тъкачен стан, кухненско обзавеждане, уникална ръчна домашна мелница, домашен кладенец, английски порцеланови съдове от ХІХ век, австрийски печки, иконостаси, църковна утвар от Йерусалим, икони.
Експозиция „Старокотленски килими и тъкани”
Експонирана е в Галатанското училище, строено през 1869 г., като проследява цялостното развитие на тъкането на прочутите котленски килими – от килимената черга през класическия котленски килим до съвременните образци на тъкани гоблени.
Избрано от колекциите: оригинални котленски килими от ХVІІ – ХІХ век, тъкани гоблени на библейска и историческа тематика на майсторките Стоянка Милева и Петранка Чехларова.
ЕКСПОЗИЦИИ В ЖЕРАВНА И МЕДВЕН:
Експозиция „История на Жеравна”
Намира се в родната къща на българския възрожденски просветител Сава Филаретов. Съхранява материали за историята на Жеравна и дейността на известните жеравненци Райно Попович, Васил Д. Стоянов, Тодор Икономов и други. Архитектурата – типичен образец на дървена дъбова къща от типа „жеравненска камчийска”, е автентична. Най- представителна е вътрешната украса на къщата – изящна възрожденска дърворезба с варак, положена в различни сюжети в колонадата, вратите и тавана на дома. Изключителен интерес представлява домашният параклис, както и т.нар. кабинет.
Експозиция „Бит на Жеравна през Възраждането”
Експонирана е в къщата на Руси чорбаджи, строена през ХVІІІ в. Ярък образец на възрожденска жеравненска къща. Паметник на културата от национално значение, уникален с изяществото на резбованите иконостаси, полици, колони и другите елементи на дома. Затвореният сайвант отвежда до гостната стая, одаята и кабинета на чорбаджията – интерес представлява вътрешната връзка между кабинета и одаята за подаване на поднос с кафе. В избеното помещение са експонирани по оригинален начин фотодокументи и предмети на бита на жеравненци от ХІХ век, а чрез вътрешно стълбище посетителят достига и до дюкяна, където са представени различни тъкани килими, черги, пешкири. Дворът грее с цветята около кладенеца с каменно корито до него.
Експозиция „Йордан Йовков”
Ниската еднокатна приземна къща на Голямо Бърдо е родният дом на писателя Йордан Йовков.
Обновената експозиция представя дълбоката връзка на писателя с родна Жеравна, от която са се родили пленителните „Старопланински легенди”. Уникалният подход при експонирането представя тези места от Жеравна, които са намерили отражение в Легендите и създава непосредствена асоциация с труда на интелектуалеца – Книгата. Атрактивността на експонирането се постига и чрез възстановката на първата среща между Йовковите герои Рада и Шибил. Друг акцент на експозицията е колекцията от произведения на писателя и писалката му, с която са написани Легендите.
Експозиция „Приложно и изобразително изкуство” – Художествена галерия „Жеравна”
Поместена е в сградата на училището, построено през 1867 г. Фондът на първата провинциална селска галерия в страната е от 450 творби на наши и чужди художници, сред които Михалис Гарудис, Ради Неделчев, Лика Яко, жеравненеца Христо Тодоров, Марин Подмолов, Руси Куртлаков и други. Ежегодно се организират гостуващи изложби на наши художници. Художествената галерия предоставя залите си на етнографски изложби от музеи в страната.
Експозиция „Захари Стоянов”
Намира се в Медвен в родната къща на Летописеца на Априлската епопея, поборник от три въстания, деец на Съединението, публицист и държавник. Експонирани са лични вещи на Захари Стоянов – коравия ямурлук и вулията с орлови нокти украсена, пепелницата с яребиците, куфара на този вечен странник, рединготът на държавника. Представят се и изданията на З. Стоянов.
АТРАКЦИИ И ОФЕРТИ ЗА ГОСТУВАНИЯ НА СОБСТВЕНИ ИЗЛОЖБИ
Исторически музей – Котел анонсира собствени пътуващи изложби за заявки по договаряне с други музеи или културни институции от страната и чужбина:
Изложби
„Багри от миналото” – представя традиционно облекло на различните етноси от Котленския регион – българи, каракачани, турци и роми, аранжирани атрактивно.
„Котел – люлка на българската просвета” – чрез оригинални и фотодокументи и снимки, които въздействат ярко на посетителите, се проследява развитието на просветното дело в Котел.
Атракции
Музикална програма – „Фолклорът на Котел” от професионални музиканти – инструменталисти и певица с предварителна заявка. Галатанско училище
Затъкаване на котленски килим. Галатанско училище
Дни на обреди и занаяти в Котел. Юни – септември. Дворно пространство на Кьорпеева къща.
Туристическия информационен център е създаден през 2007 година, и е разположен на втория етаж в общинска сграда разположена на ул. „Изворска”. Той разполага с конферентна зала и зала за обучение на доставчици на туристически услуги и непрофесионалисти. На гостите на града се предлагат рекламни материали /каталози, гидове, брошури, CD-та и DVD-филми и др./ както и се предоставя актуална информация за:
- обектите за настаняване;
– заведенията за хранене и развлечения;
– природните забележителности (карстов комплекс «Злостен», водопади «Синия вир» и «Скоковете»);
– културно-историческото наследство (музеи);
– туристически маршрути и еко-пътеки;
- отдих (парк «Изворите» и «Чукарите»);
– транспортната инфраструктура;
– полезни телефони;
– културни и спортни събития, чествания, спектакли и празнични прояви от културния календар на община Котел.
В туристическия център посетителите имат възможност да обходят виртуално туристическите маршрути, да се запознаят с особеностите на района и продължителността на преходите, да се информират за природни и културни забележителности, които биха могли да посетят, както и да се запознаят с традиционните за региона легенди и истории.
Община “Котел” – kotel.bg
Адрес: гр. Котел. пл. ”Възраждане” № 1
Тел.: 0453 423 36
Факс: 0453 425 40
Е-mail: obkotel@ vip.bg
Текст и изображения: kotel.bg