Община Стражица

Община Стражица се стреми към бъдеще, в което природните богатства и сътвореното от нейните жители да бъдат използвани по най-разумен и ефективен начин за осигуряване на хармонично развитие, поминък и просперитет на всеки; общината да бъде привлекателно място за живот и личностна реализация, роден дом за всички.

Община Стражица е разположена в североизточната част на област Велико Търново. Заема части от Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина. Има разнообразен релеф. Характерен облик на релефа придават множество възвишения в посока изток-запад. Надморската височина варира от 40 до 420 м.

Климатът е умерено – континентален, характеризиращ се най-общо с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка – средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.

Водните течения и водните площи, с площ 7 499 дка, заемат 1,43% от общата територия на общината. Водните ресурси представляват поречия на реките Стара река, Лефеджа, Голяма река, Казълдере и Шипа, както и 30 микроязовира, най-големият от които, Казълдере, е с обем 8 млн куб.м. Общината ги отдава на концесия.

Почвите са представени основно от различните видове черноземи, алувиално – ливадните, алувиално-делувиалните, тъмно-сиви, сиви и светло-сиви горски почви. Природните дадености в общината /хълмистият характер на територията на общината, наличието на гори, реки, потоци и красиви местности/ са благоприятни за развитие на туризъм – риболовен, пешеходен, ловен, екологичен и други.

Селата от полупланинския район – Водно, Теменуга, Кавлак, Железарци, Любенци, Ново Градище и Мирово, са особено подходящи за развитие на селски туризъм. В повечето от тях обаче липсват съвременни санитарни възли и канализация. Интерес към развитие на селски туризъм проявяват и повечето от останалите села.

Община Стражица има относително висока степен на изграденост на елементите на техническата инфраструктура. Всички селища са водоснабдени, електрифицирани, гъстотата на пътната мрежа е значително по-висока от средната за страната. През територията на общината преминават много важни комуникации с регионално и национално значение.
С национално значение са пътищата от националната сухопътна мрежа:
– Велико Търново-Кесарево-Омуртаг /за Варна/;
– Горна Оряховица-Камен-Попово;
– Стажица-Лозен-Полски Тръмбеш;
– Стражица-НовоГрадища-Омуртаг.
С национално значение е и ЖП линията София-Горна Оряховица-Варна, която преминава през три населени места: спирка с. Кесарево, гара Стражица и спирка с. Асеново. Тази отсечка е изградена през 1887-1890 година, а открита за експлоатация през 1900 година.
Междуселищните връзки в общината се осъществяват чрез автомобилния транспорт. Изградени 546 улици и пътища от ІІ-ри до ІV-ти клас. През 10 от всичките 22 населени места минават пътища ІІІ-ти клас, през 14- ІV-ти клас.

Селско стопанство:

Общината има вековни традиции в селското стопанство. Към момента най-развито е “растениевъдството” и в частност “зърнопроизводството”, наблюдава се сериозно намаляване на традиционните за региона подотрасли “лозарство”, “овощарство” и “зеленчукопроизводство”. По-слабо е развито “животновъдството”, като се наблюдава тенденция към непрекъснато намаляване на броя на животните. Преди началото на прехода към пазарна икономика най-голям е бил броят на заетите лица в селското стопанство, но сега наетите в сектора са едва 3.16 от общо заетите в общината.
В настоящият момент селскостопанското производство се осъществява от около 30 кооперации, сдружения и фирми и голям брой дребни частни земеделски производители. Стопанисват около 185 хил.дка, от които обработват 145 хил.дка. По структура на културите преобладаващ е делът на пшеница 73381.92 дка, слънчоглед 31179.70 дка, ечемик – 13336.98 дка, в по-малка степен е застъпено отглеждането на овес, царевица, люцерна, лозята са 1655 дка, 4061 дка са мери и пасища и 1202 дка са овощни градини. В кооперациите животновъдството вече не е приоритетно. На територията на общината в частни земеделски стопанства се отглеждат 2419 говеда, 9805 овце, 5390 кози, 7030 свине, 30000 птици. Пчеларството е традиционен поминък в общината. Към момента пчелните семейства са 2792.
През 80-те години на територията на общината интензивно се отглеждаха етерично – маслени култури. Отглеждането им бе прекратено. Климатичните условия са благоприятни за отглеждането им и в общинската стратегия е предвидено възраждане на това производство.
Околната среда в община Стражица по отношение на отделните компоненти е с параметри в допустимите граници. Не се наблюдават “взривове” на замърсявания и огнища на екологични инвазии. Състоянието и позволява производството на екологично чиста селскостопанска продукция и развитие на екотуризъм.
Горският фонд на общината е 146308 дка. Преобладават широколистните гори. На община Стражица са признати за възстановяване 18186.9 дка гори, но повече от година чакаме за въвод във владение.

Промишленост:

Индустрията на общината е базирана на дейността на около 20 малки и 3 големи предприятия. Успешно работят “Корадо-България” АД гр. Стражица за производство на панелни радиатори и отоплителни уреди, “Велпа-91″ АД гр. Стражица произвеждаща велпапе и опаковки, “Метални конструкции” АД за изработка на метални конструкции, приложими в областта на енергетиката, “Зорница” ЕООД с. Кесарево за преработка на птиче месо, птицекланница “Пименс” ООД. В последните години са създадени нови малки частни предприятия – мелници, хлебопекарни и други. Мелница “АГИС” ООД произвежда брашно, което се предлага в разфасовки по желание на клиента. Разполага с разтоварище и силози за съхранение на пшеница. Фирма ЕТ “Стефан Стефанов – 92″ произвежда слънчеви инсталации за топла вода, метални изделия по поръчка, котлета за локално парно отопление, газови бутилки за автомобилни уредби и др. Цех за обработка на гъби на фирма “Интерсервиз Узунов” работи по европейски стандарти.
Заетите в индустрията в общината са 34.68 % от общия брой.
Във връзка с традиционните за региона в миналото “овощарство” и “зеленчукопроизводство” в региона бе развита преработвателната промишленост. Съществуваха 3 такива предприятия, които вече не функционират.
Горският фонд предоставя възможности за дърводобив и преработване, възраждане на традиционните за района бъчварство и дърводелство, гъбарство и билкарство.

Инвеститори:

Към момента инвеститорският интерес е слаб. Община Стражица все още е в периферията на активно протичащите в областния център икономически и обществени интереси. До това е довел недостигът на качествена информация за различните възможности както за външно така и за национално финансиране по различни програми и мерки на Националния план за развитие, предприсъединителните и присъединителните фондове на Европейския съюз.

Природните дадености в общината /хълмистият характер на територията на общината, наличието на гори, реки, потоци и красиви местности/ са благоприятни за развитие на туризъм – риболовен, пешеходен, ловен, екологичен и други.
Селата от полупланинския район – Водно, Теменуга, Кавлак, Железарци, Любенци, Ново Градище и Мирово, са особено подходящи за развитие на селски туризъм. В повечето от тях обаче липсват съвременни санитарни възли и канализация. Интерес към развитие на селски туризъм проявяват и повечето от останалите села.
Съществуващата база за туризъм е ограничена. В местността “Тасладжа” има почивна база за ученически отдих и туризъм собственост на Министерството на образованието и науката с капацитет 150 легла. Фирма “Велпа-91″ – АД има изградена база за отдих между Стражица и с. Мирово, с малък капацитет, но сред красива местност, с кухня и микроязовир. В град Стражица има малък частен хотел с капацитет 20 легла и заведение за хранене, който обаче към момента не функционира. В центъра на града е започнато изграждането на хотел-ресторант, собственост на общината.
Общината разполага с Картинна галерия в гр. Стражица със 7 изложбени зали. Сградата обаче не е конструктивно укрепена и възстановявана след земетресението през м. декември 1986 година. Галерията разполага с богат фонд – 546 живописни творби, 93 скулптури, 240 графики, 28 творби от приложния раздел. Сред особено ценените експонати са творбите на Илия Петров, Никола Манов, Владимир Димитров – Майстора, Димитър Казаков, Йоан Левиев, Михалис Гарудис, Васил Стоилов, Енчо Пиронков, Катя Гецова. От 1974 до 1985 година се е провеждал Международен пленер по живопис.
Сега част от творбите са разположени в изложбена зала, където е уредена и музейна сбирка. В града има и частна музейна сбирка на краеведа Хараламби Проданов, проследяваща развитието на Стражица от времето на траките до наши дни.

Според утвърдената за общината здравна карта, от 2003 година доболничната помощ ще се осъществява от 14 индивидуални лекарски практики за първична медицинска помощ, позиционирани в 9 селища: 4 в гр. Стражица /вкл. с.Бряговица/, 2 в с. Камен /вкл. с. Нова Върбовка и с. Николаево/ и по 1 в с. Кесарево /вкл. с. Теменуга, с. Водно, с. Железарци/, с. Сушица, с. Владислав /вкл. с. Балканци и с. Благоево/, с. Царски извор /вкл. с. Горски Сеновец/, с. Ново Градище /вкл. с. Кавлак, с. Любенци, с. Мирово/, с. Асеново и с. Лозен и с. Виноград и едно заведение за специализирана помощ – “Медицински център І – Стражица” – ЕООД с 6 кабинета: по кардиология, неврология, гинекология, хирургия, рентгенология, пулмология и лаборатория.
Стоматологичните практики са 12, позиционирани в 5 селища: 6 в гр. Стражица, 3 в с. Камен и по 1 в селата Сушица, Кесарево и Царски извор.

Общината има добре изградена училищна мрежа от 7 общообразователни училища и една професионална гимназия; НУ “Иван Вазов” с. Царски Извор, ОУ “Св. Св.Кирил и Методий” с.Асеново, ОУ “Св. Климент Охридски” с. Виноград, СОУ “Св. Климент Охридски” с. Камен, ОУ “Николай Райнов” с. Кесарево, НУ “Отец Паисий” с. Сушица, СОУ “Ангел Каралийчев” гр. Стражица, ПГ по транспорт “Васил Друмев” гр. Стражица, Общински детски комплекс гр. Стражица.
Обучението в професионалните гимназии се извършва по следните специалности: автотранспортна техника, пътно-строителна техника, технология на облеклото.
В СОУ “Ангел Каралийчев” се извършва прием в профилирани паралелки по профил технологичен и хуманитарен.
З А П О В Е Д № 141/ 28.01.2014г. за утвърждаване на формули за разпределение на средствата.
Училищата прилагат системата на делегиран бюджет. Повече информация може да видите тук.
В общината функционират 4 детски градини, в това число 2 Обединени детски заведения.

В общината функционират 4 целодневни детски градини;ЦДГ “Гинка Маркова” с. Камен, ЦДГ “Калинка” с. Кесарево, ОДЗ “Ангел Каралийчев”. гр. Стражица, ОДЗ “Сава Цонев” гр. Стражица – всяка с по 2 филиала към тях.
В общината функционира Домашен социален патронаж, с капацитет 100 абоната. Обслужва абонати от Стражица има и филиал в с. Горски Сеновец.
Детската кухня функционира от 01.09.2004г. и обслужва само град Стражица.
От 1999 г. в гр. Стражица функционира Дом за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа. В дома живеят и се възпитават 71 деца от 1 до 12 клас. Децата учат в местните СОУ и Професионална гимназия.
В село Горски Сеновец от 1981г. работи Дом за деца с умствена изостаналост /ДДУИ/. В момента в него се полагат грижи за 45 деца, като капацитета му е 45. Направен е основен ремонт на І етаж и ІІ етаж. Създаден е салон за лечебна физкултура и физиотерапия. В дома работят 39 човека персонал, разполагат със зъболекар, рехабилитатор и медицински сестри, специалисти за приложни изкуства, готвварство и цветарство.
В с. Г. Сеновец функционира Дневен център за деца и младежи с увреждания с капацитет 20 места. В центъра работят 9 специалиста, които предлагат психологическа, педагогическа и медицинска рехабилитация.
От 1 октомври 2008 г. функционира Защитено жилище за възрастни хора с физически увреждания с капацитет до 10 места. В него работят 5 човека щатен персонал, като има рехабилитатор, медицинска сестра и социален работник.

Четиринадесет читалища съхраняват и развиват културните традиции на района. Църквите в Сушица, Кесарево, Стражица и Асеново са обявени за архитектурни паметници на културата, но са разрушени или силно повредени от земетресението. Общината търси дарители за възстановяването им. Общината разполага с Картинна галерия в гр. Стражица със 7 изложбени зали. Сградата обаче не е конструктивно укрепена и възстановявана след земетресението през м. декември 1986 година. Галерията разполага с богат фонд – 546 живописни творби, 93 скулптури, 240 графики, 28 творби от приложния раздел. Сред особено ценените експонати са творбите на Илия Петров, Никола Манов, Владимир Димитров – Майстора, Димитър Казаков, Йоан Левиев, Михалис Гарудис, Васил Стоилов, Енчо Пиронков, Катя Гецова. От 1974 до 1985 година се е провеждал Международен пленер по живопис. Изготвеният проект за възстановяването на Картинната галерия предвижда освен експозиционна площ, да се преустроят част от помещенията в Кафе-театър и Дом на приказката. Търсят се партньори и донори за финансиране на проекта. На 24 май 2003 година общината откри Изложбена зала, в която са представени творби от фонда на галерията. В две от помещенията е подредена музейна сбирка “Духовния живот на Стражица през вековете”. През месец май в град Стражица се провеждат Каралийчеви дни с разнообразни прояви. В село Сушица на 6-ти март се организират тържества, посветени на Димитър Атанасов – Матроса. Атрактивни и автентични са Илинденските седянки в края на м. юли в Благоево, Владислав и Балканци. Групата за автентичен фолклор от с.Виноград е носител на многобройни награди от съборите в Копривщица. С оригинални изяви се представят самодейните театрални състави към читалищата в Кесарево, Сушица и Стражица.

Община Стражица – strazhitsa.com
Адрес: гр. Стражица, ул. “Дончо Узунов” №5
Тел.: 06161 43 43
Факс: 06161 25 68
E-mail: support@ strazhitsa.com; bstr@ abv.bg